Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 09,02,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13517 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от Г.М.А., С.М.А., Л.М.А. и М.М.С. С. Ф.М.-Р.(М. М.А.) /лично и като законни наследници, конституирани по реда на
чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец М.М.А./ срещу
ЗАД „Б.В.и.г.“ обективно и субективно съединени искове, с правна квалификация
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати следните суми
по повод настъпило на 31,05,2009год. ПТП: на М. А. и Г.М.А., сумата от по 150000,00лв.,
на С.М.А. и Л.М.А., сумата от по 10000,00лв., както и 100000лв.-обезщетение в
качеството им на правоприемници на М.М.А., ведно със законна лихва върху тези
суми от датата на подаване на исковата молба – 09,10,2013год. до окончателното
изплащане на вземането, както и при условията на евентуалност искове за
заплащане на горепосочените суми срещу С. „Н. Б.НА Б.З.“.
Излагат се съображения, че на 31,05,2009год.,
около 23:10 часа в гр. София, на бул. „Околовръстен път“, на около 1300м. след
разклона за гр. Нови Искър, лек автомобил БМВ 530, с рег. № *******германски регистрационен номер/, управляван от Х.Б.Ш.,
живущ в гр. Мюнхен е реализирал пътнотранспортно произшествие като е
блъснал С.Д.А.. Твърди се, че М.М.А. е съпруг на починалата, а ищците М. М.А., Г.М.А.,
С.М.А. и Л.М.А. – нейни синове. Посочва се по случая да е образувано досъдебно
производство, което било прекратено. Твърди се, че произшествието е било
предизвикано от действията на водача на процесния автомобил. Поддържа се смъртта
на Снежа А. да е в причинна връзка с процесното ПТП. Посочва, че вследствие на
загубата на близък член от семейството им за ищците са настъпили неимуществени
вреди. Посочва, че към датата на произшествието, гражданската отговорност във
връзка с процесния автомобил е била застрахована от застрахователно дружество „HUK-COBURG“ – Германия. Навеждат се
доводи, че след извършена проверка било установено, че представител за уреждане
на претенции, на територията на Република България на чуждестранния
застраховател било ответното дружество ЗАД „Б.В.и.г.“, което в случая следва да
отговаря за настъпилите вследствие на произшествието вреди, в качеството му на
представител. Посочва се, че от страна на ответника ЗАД „Б. ВИГ“ не е изплатено
обезщетение. С определение от
09,07,2014год. постановено по ч.г.д.№2201/2014год. САС е приел исковата
претенция за процесуално допустима. Релевират се доводи, че за обезщетеняване
на вредите от процесното ПТП отговаря и С. „Н. Б. на Б.А.З.“ на основание чл.
226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм./.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на иска. Не претендира разноски.
Ответникът- ЗАД „Б. ВИГ в указания
законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излагат съображения за недопустимост
и неоснователност на исковата претенция. Релевира доводи, че като представител
за уреждане на претенции той не е пасивно легитимиран да отговаря за причинени вреди
от застраховано при чуждестранен застраховател лице. Оспорва противоправността и причинната
връзка на поведението на водача на процесното МПС с настъпването на събитието.
Посочва, че то се дължи на действията на пострадалата, която е създала
предпоставки за настъпване на процесното ПТП, като е нарушила правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. Релевира доводи за съпричиняване. Поддържа
претендираното обезщетение да е прекомерно. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът- С. „Н. Б. на Б.А.З.“ в срока за
отговор по ред на 367-373 ГПК. Поддържа, че предявеният срещу С.то иск е с
правна квалификация чл. 282, ал. 3 от КЗ /отм./, а не чл. 284, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, както твърдят ищците, като хипотезата на последната разпоредбата не
е приложима в случая, доколкото се касае за обезщетяване на вреди настъпили на
територията на държава, различна от Република България. Поддържа да липсва застрахователно събитие, настъпило извън
Република България на територията на държава –членка или на територията на
трета държава по време на пътуване
между териториите на две държави
–членки, поради което чл.284, ал.1, т.1 е неприложим. Оспорва изцяло
отговорността на водача на процесния автомобил Х.Ш.. Настъпването на процесното
ПТП е било изцяло непредотвратимо за водача на процесното МПС, като поведението
му е било съобразено с правилата за движение по пътищата. Твърди, че
произшествието е настъпило изцяло поради поведението на пострадалата, която се
е движела неправомерно по пътното платно и е предприела пресичане в опасна
близост до лекия автомобил, на неразрешено за целта място, без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на приближаващия към нея автомобил. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва настъпването на
посочените в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа исковите претенции да
са в завишен размер несъответстващ на принципа
на чл.52 от ЗЗД. Оспорва началния момент от който се дължи лихва за забава. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за лихви.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическастрана следното:
Видно от представения по делото констативен
протокол № 537 от 31,05,2009год. на СДВР, Отдел ПП се установява реализирано
пътнотранспортно произшествие на
31,05,2009год., около 23:10 часа в гр. София, на Околовръстен път, на 1300 м.
след разклона за гр. Нови Искър между лек автомобил БМВ 530, управляван от Х.Б.Ш.
и пешеходец С.Д.А..
Видно от представено по делото Постановление от
28,05,2010год. на Е.Р. – прокурор при СГП по ДП № 10331/09год. по описа на
РТП-ПР-СДП, пр.пр. № 5359/09год. по описа на СГП, във връзка с процесното ПТП е
образувано досъдебно производство, което, по-късно е прекратено, поради липсата
на осъществено противоправно деяние.
На основание чл.146 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, пострадалата Снежа А. да е починала вследствие на
процесното ПТП.
Не е спорно, че по отношение на М. А. е налице
осъществено пълно осиновяване с влязло в
сила на 02,12,2014год. решение.
Видно от препис извлечение от акт за смърт № 0562
от 18,10,2014год., първоначалният ищец М.М.А. е починал на 18,10,2014год.
Представено е и удостоверени за наследници от 18,12,2014год., в което, като
наследници на това лице са посочени ищците С.А., Л.А. и Г.А..
От заключението на изслушаната по делото съдебно авто-техническа
експертиза се установява следният механизъм на произшествието. Процесното ПТП е
настъпило в гр. София на бул. „Околовръстно шосе” на прав пътен участък. Бул.
„Околовръстно шосе” се състои от едно платно и е предназначен за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило
в тъмната част от денонощието с намалена видимост. Процесният лек автомобил
„БМВ” се е движел по бул. „Околовръстно шосе” в дясната пътна лента със скорост
на движение 55км/ч. Пострадалата пешеходка се е движела попътно на процесния
автомобил от дясно на платното за движение по банкета. Когато процесният
автомобил е приближил пешеходката, тя е предприела пресичане на платното за
движение на бул. „Околовръстно шосе”, отдясно-наляво на посоката на движение на
автомобила. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно е
ударил пешеходката от лявата й страна. Вследствие на удара, който е бил под
масовия център на тялото на пешеходката, тя е била качена върху предния капак
на автомобила, като е достигнала с главата си до предното стъкло и го е
счупила. След удара, пешеходката е била отхвърлена напред от автомобила, като
се е установила на мястото, където е констатирано и отразено в протокола за
оглед на ПТП. Вещото лице дава заключение, че водачът на процесния автомобил,
движещ се със скорост 55 км./ч., не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати ПТП, за момента в който пешеходката е
предприела пресичане на платното за движение. Той е имал възможност да избегне
удара ако е намалил скоростта или спрял, в първия момент, в който е забелязал
пешеходката, осветявайки я с фаровете си. Експертизата установява, че
процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък в тъмната част от денонощието.
Пострадалата пешеходка е имала възможност да забележи процесния автомобил,
виждайки излъчената светлина от фаровете му от разстояние, по-голямо от 100 м.
Тя е имала възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, като не
предприема пресичане на платното за движение в момент, в който автомобила е
приближавал към нея. Мястото на удара
между лек автомобил БМВ и пострадалата е по широчината на платното за движение
на около 3 м. вляво от десния край на платното за движение по посака на
автомобила и по дължина на платното за
движение е на окло 1297м. след ориентира по посака на движението на автомобила.
Ударът е настъпил в лявата част на тялото на пострадалата. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил за определената му скорост на движение от 55км.ч. е
около 44,2м.
Съгласно заключението на съдебно техническата
експертиза се установява, че
осветеността пред автомобила при движение на къси светилни е била вляво
от автомобила странично-4,5м. и напред на около 40-45метра., пред фронта на
автомобила осветеното пространство около
45-50м., вдясно от автомобила странично до 5 метра и напред на разстояние от
около 65-75м. Максималната скорост, при която водачът на автомобила е имал
възможност да спре преди мястото на удара при първа възможност да забележи пешеходката, осветявайки я с фаровете си е около 81км.ч.
От постъпилото удостоверение на Областно пътно управление –АПИ,
изх.№11-00-209/19,05,2017год., е видно, че в района на ПТП път ІІ-18 е част от
републиканската пътна мрежа и е извън населеното място, поради което ограничението
на скоростта е 90км.ч. В участъка на
моста кв.К./ преминаващ над Ж.п линията/ има поставени знаци В24 и В 26/60км.ч./ и в двете посоки на
движение, който са били действащи по време на събитието през 2009год.
От заключението на назначената по делото съдебна-психиатрична
експертиза се установява, че ищцата е страдала приживе от психично заболяване -
Параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит. Регистрирани са прегледи от 25.02.2007г. до
31.05.2009г. Провеждано е амбулаторно лечение и хоспитализации - през м.май
2008г. и м.април-май 2009г. в ДПБ”Св.Ив.Рилски”, при които протичането е
преценено като „епизодично с прогресиращ дефицит”. Отбелязано е недобро
съдействие на терапията в извънболнична среда и чести влошавания. През м.април
2009г. пострадалата е била във влошено психично състояние с агресия и заплахи
към околните, включително и към децата й, което наложило настаняването ѝ
по спешност в болница по реда на Закона за здравето за задължително лечение, прекъснато
поради самоволното й отлъчване. При последния регистриран преглед /на
31.05.2009г./ е описано несъмнено психотично състояние. При отзвучаване на
психотичните епизоди, при спонтанни и/или терапевтични ремисии, е възможно да е
възстановявала адекватния емоционален контакт с децата си и да е полагала грижи
за тях.
С оглед протоколно определение от 28,11,2016год. постановено
по реда на чл.146 от ГПК е прието за безспорно обстоятелството, че отговорността
на водача на процесния автомобил е застрахована при „HUK-COBURG“ –
застрахователно дружество, със седалище във ФР Германия. Не се спори и че
представител за уреждане на претенции на това дружество на територията на
Република България е ЗАД „Б. ВИГ“.
По
делото са изслушани и гласни доказателства, чрез показанията на свидетелят Л. А.
И., от които се установяват отношенията на пострадалата с близките й. Посочва,
че е била човек, с чувство за хумор и добро сърце. Излага, че е имала психични
проблеми, за които приемала медикаменти.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са при
условията на евентуалност главен иск, с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ
/отм./, вр.чл.269 от КЗ/отм./ срещу ЗАД Б.В.и.г. и евентуален с пр.осн.чл.282, ал.3 от КЗ/отм./ срещу СНББАЗ:
По исковата претенция с
пр.осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.269 от КЗ/отм./, предявена срещу ЗАД Б.В.и.г.
в качеството на представител за уреждане на претенции на „HUK-COBURG“ –
застрахователно дружество, със седалище във ФР Германия.
Съгласно чл. 269, ал.1 от КЗ/отм./
застраховател, който е получил или иска да получи лиценз за застраховане по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е длъжен да
назначи представител за уреждане на претенциите по този вид застраховка във
всички държави членки. Назначаването на представител не представлява откриване
на клон в съответната държава членка. Представителят
за уреждане на претенции отговаря за разглеждането и уреждането на претенции на
увредените лица, пребиваващи в държавата членка, където е назначен
представителят, когато:1. моторното превозно средство, с което е причинено
застрахователното събитие, има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователя,
назначил представителя; 2. моторното превозно средство, с
което е причинено застрахователното събитие, обичайно се намира в държава
членка, различна от държавата членка, където пребивава увреденото лице, и 3.
застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от държавата
членка, където пребивава увреденото лице, или на територията на трета държава
по време на пътуване между две държави членки. При наличие на горните
предпостваки представителят има правомощието да
събира всички необходими сведения за установяване настъпването на
застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да
договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло
задълженията, които произтичат от тези претенции. Посочените норми действат съответно
и за дейността на представителите за уреждане на претенции, които действат в
страната от името на застрахователи със седалище извън Република България. От изложената
правна уредба се обосновава извод, че в производството по пряк иск на
пострадалия за причинени от настъпило застрахователно събитие вреди
представителят по смисъла на чл.269 от КЗ/отм./ не действа в качеството на
представител на застрахователя. Фигурата на представителя е да съдейства за
уреждане на претенцията при извънсъдебно
споразумение между страните по възникналото материално
правоотношение-увреден и застраховател, въз основа на застрахователното
правоотношение, но не обуславя заместване на застрахователя. Съобразно
изложеното се обосновава извод че ответникът ЗАД Б.В.и.г. не е пасивно
материално правно легитимиран по предявения иск за обезщетение.
Ето защо исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърляне на главната
исковата претенция за неимуществени вреди е налице процесуалното условие за
разглеждане на заявената при условията на евентуалност искова претенция срещу ответника С. „Н. Б. на Б.А.З.“.
С оглед
наведените твърдения за настъпило пътнотранспортно произшествие на територията
на Република България от МПС с чужда
регистрация, с валидно застрахователно покритие по застраховка „Зелена карта“ отговорността
на ответника СНББАЗ следва да се квалифицира по реда на чл.282, ал.3 от КЗ/отм./, в качеството му на представител Н. Б. за
Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, в който случай
ответникът съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите членки. Отговорността не е по реда на чл.282, ал.4 от КЗ/отм./, в качеството на Компенсационен орган. Този извод се обосновава от
вътрешните правила на съвета на Бюрата, както и предвид липсата на твърдение за
елемент от фактическия състав
обосноваващ отговорността на ответника
като компенсационен орган, а именно –чл.284, ал.2, т.3 ПТП да е настъпило извън Република България в
държава членка или на територията на трета държава по време на пътуване между
териториите на две държави членки.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат и вина, както и застрахователно правоотношение между чуждестранен
застраховател, установен в държава част от европейската системата „Зелена
карта“ и делинквента.
От назначената по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е причинено
от противоправното поведение на водача на л.а. БМВ 530 – Х.Б.Ш., който е реализирал удар с
пешеходката С.Д.. По този начин той е нарушил правилата на чл.20, ал.2 от ЗДВП.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за липса на противоправност
и вина у поведението на водача на процесното ПТП.
Не е спорно, водачът на лек автомобил БМВ да се е движил с разрешена скорост-55км.ч./ и
при двата варианта на ограничение-90км.ч. или 60км.ч./, която му е позволявала
да спре в зоната, осветена от късите светлини на фаровете на
автомобила, които са работели в момента на злополуката. От значение за
отговорността на водача е дали е възприел своевременно пешеходеца на пътното
платно и дали в момента, когато за пръв път е имал обективна възможност да го възприеме, той
е попадал в опасната зона за спиране на автомобила. Съгрласно
заключението на СТЕ на разстояние от около 65-75метра водачът е могъл да
възприеме пешеходеца на пътното платно, независимо в коя част от него се е
намирал - върху платното за движение или върху някой от пътните банкети.
Независимо от обстоятелството дали в този момент пострадалата се е
движила по заетата от автомобила пътна
лента или е стояла неподвижно в нея, независимо от това дали се е намирала върху
някой от пътните банкети и от там е предприела навлизане в
платното за движение, пострадалата е представлявал реална опасност
за движението, с оглед безспорните пътни условия – ПТП настъпило
в тъмната част от денонощието на неосветен. Отделно от
това, както вече бе посочено, отстоянието на автомобила от мястото на удара е
било по-голямо от дължината на опасната му зона за спиране, тъй като
становището на съдебната експретиза сочи, че и при маскимална скорост на
движение от 81км.ч. автомобилът е имал възможност да спре, при първа възможност
да забележи пешеподеца, независимо от това дали пострадалата се е
движела или била статична на платното за движение в пътната лента, по която
се е движил автомобила или е предприела навлизане в
платното за движение от някой от двата банкета. С.А. е могла да бъде възприета от водача от
разстояние около 65-75м. Или по-голямо от дължината на опасната зона за
спиране на автомобила -44,2м. Задължение на водача е да се движи със скорост, позволяваща му да
спре в зоната, осветена от фаровете на автомобила и съответно своевременно
да види пешеходеца на пътното платно и да организира необходимото поведение
за предотвратяване на инцидент. Именно поради
неизпълнение на това задължение се обосновава извод за нарушение на чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДВП, а не е налице случайно деяние.
Действително, вещото лице по
назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, дава заключение, че
ударът е бил технически непредотвратим за делинквента при предприемане на пресичане
на платното за движение от страна на ищцата, но предвид горните мотиви съдът
обснова извод за наличие на противоправно деяние. Изводите в досъдебното
производство за случайност на деянието не са обвързващи гражданския съд.
По делото не е спорно обстоятелството,
че между водача на процесния автомобил Х.Б.Ш. и чуждестранно застрахователно дружество „HUK-COBURG“, установено в ФР Германия е
възникнало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Видно от материалите по делото въпреки, че представителя на
застрахователя е сезиран извънсъдебно за уреждане на претенция, няма данни това
да е сторено, поради което ответникът е пасивно материално правно легитимиран
по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане
и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищците в качеството на деца и съпруг на починалото
лице са активно материално правно легитимирани да претендират обезщетяване на
неимуществените вреди от смъртта на своята майка. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увредените лица се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредените низходящи неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 100000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази родствената връзка между ищците и пострадалата /майка -синове/, възрастта на ищците /5м.-М., 8год.-Г., 11год. -Л. и 12год.- С./ и починалата /40год./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента нормални родствени отношения между тях, фактът, че въпреки психичното си заболяване в случаите когато пострадалата е била в ремисия е полагала родителски грижи за децата си, обстоятелството, че ищците са разчитали на помощта на пострадалата предвид невръстната си възраст, обстоятелството, че са били лишени от възможността да получат родителска закрила и същевременно с оглед показанията на разпитания свидетел са преодолели загубата на майка си. Съдът намира, че посоченото обезщетение се следва за всички деца на починалата, включително и за М. А., въпреки данните за осиновяването му, тъй като юридическия факт на смъртта е настъпил преди осиновяването, поради което същия е правоприемник на С. А.. От друга страна по делото не са налице данни кога детето е настанено извън семейството си, поради което съдът изхожда от обичайната житейска логика за реализирани неимуществени вреди за низходящия при смърт на биологичния му родител, въпреки невръстната възраст. От друга страна осъщественото впоследствие осиновяване към момента на смъртта е бъдещо несигурно събитие, което не следва да бъде отчетено при определяне на размер на обезщетенията. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и психичното заболяване на ищцата - Параноидна шизофрения и породените от него епизоди на агресивно поведение към членове на семейството, които несъмнено не са спомогнали за осъществяването на изцяло хармонично и безпроблемно съжителство между тях.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице М.А.-съпруг на пострадалата се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
загубата на неговата съпруга в резултат на процесното ПТП. Доколкото паричният
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от
увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 50000.00 лв. При
определяне на същите съдът съобрази единствено събраните гласни доказателства,
че отношенията им като съпруг и съпруга
са били „нормални“. Не се установи
конкретното емоционално състояние на М.А.,
обстоятелството дали е преодолял загубата на съпругата си и какви точно са били
отношенията помежду им. Следва да бъде отчетена и продължителността на съпружеската връзка с продължителност от
около 12 години, възрастта на ищеца, който закономерно би могъл да създаде ново
семейство-34години / не се установи настъпилата в хода на делото смърт на ищеца
да е в пряка причинна връзка с деянието, поради което не се отчита като утежняващ
фактор./ Ето защо горното налага отклонение от обичайната съдебна практика за
обезщетение на преживял съпруг в посока неговото понижение.
Тъй като М.А. е починал в хода на делото на 18,10,2014год., и на основание чл.5, ал.1 от Закона за наследството неговите низходящи наследяват следващото му се обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.А., всеки по 1/4.
С настъпване на пълното осиновяването
по отношение на М. А. с влязло в сила на 02,12,2014год. съдебно решение, на
основание чл.101, ал.1 от СК /ред.ДВ, бр.100/2010год./ правата и задълженията между него/низходящите му/ и роднините му по произход се прекратяват. В конкретния
случай към момента на
откриване на наследството-18,10,2014год., тези лица все още са били в родствена
връзка по произход дете-родител, поради което ищецът М. А. като низходящ на
наследодателя М.А. е активно материално правно легитимиран да получи дела от присъденото на М.А. обезщетение,
тъй като осиновяването не преурежда с обратно действие вече осъществени
юридически факти.
Възражението на ответника за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД съдът намира
за основателно. Видно от заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза, пострадалата е предприела пресичане на платното за
движение на необозначено за това място, без да се съобрази с разстоянието и
скоростта на приближаващото превозно средство. Налице е нарушение на правилата
за движение по пътищата и по конкретното чл. 113, ал.2, т.1, т.2, т.4 и чл. 114,
т.1 е т.2 от ЗДвП. Съгласно
посочените норми при пресичане на платното за движение пешеходците
са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, а извън населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да
пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това
спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно: 1. преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; 2. да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 3 да не преминават
през ограждения от парапети или вериги.На пешеходците е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат
платното за движение при ограничена видимост;
Предвид това, настоящият състав определя съпричиняване в размер на 50%, което следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение или същото се следва в размер, както следва:
-Г.М.А.-50000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.А. и 6250,00лв.-в качеството
на наследник на М.А..
-С.М.А.-50000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.А. и 6250,00лв.-в качеството
на наследник на М.А..
-Л.М.А.-50000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.А. и 6250,00лв.-в качеството
на наследник на М.А..
-М. М.А.-50000лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.А. и 6250,00лв.-в качеството
на наследник на М.А..
В посочените
размери исковите претенции следва да бъдат уважени и отхвърлени за разликата
като неоснователни.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Заявеното уточнение на адв. К. в с.з. от 28,11,2016год. не касае
претенцията на М. А., тъй като не е негов процесуален представител.
Отговорността на ответника НББАЗ произтича
от качеството му на орган, съдействащ за функционирането на системата
"зелена карта" чл. 282, ал. 3 КЗ, а не в качеството му на компенсационен орган по чл. 284 КЗ, поради което законна
лихва се
дължи от изтичане на срока по чл.271 от КЗ/отм./ за
произнасяне по претенциите на пострадалото лице до датата на плащането, а не от
датата на увреждането. Ето защо не намира приложение нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, касаеща лихви по искове
срещу делинквента или срещу неговите застрахователи. По делото
няма данни НББАЗ да е уведомен преди иницииране на настоящото производство, поради което законна лихва се дължи от датата на ИМ-09,10,2013год. до изплащане на вземането.
Ето защо релевираното възражение
по чл.120 от ЗЗД относно погасителна давност за вземането не следва да се
обсъжда.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника/СНББАЗ/, последният дължи изплащане на всички
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно пълното
уважаване на иска възлизат на 9000лв. – държавна такса.
На осн. чл.78, ал.1 от
ГПК разноски от ищците не са извършени, не се претендират, поради което не се
присъждат.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
разноски се дължат на ответника ЗАД „Б. ВИГ“ , които съдът намира за доказани в
размер на 450,00лв., от които 300лв. депозити за вещи лица, 40лв.-разноски за
призоваване на свидетел, 100лв. - юрисконсултско възнаграждение и 10,00лв.-СУ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника С. „Н.
Б. на Б.А.З.“ се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 11301,00лв.
от общо 18835,00лв., от които 300,00лв.-САТИ, СПЕ, 5лв.- СУ и 18530,00лв.-адв
възнаграждение./съдът намира релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
относно адв.хонорар за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, извършени процесуални действия. С оглед цената на исковата
претенция и на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ
определя адв.възнаграждение в размер на 18530,00лв./
Мотивиран от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.М.А., ЕГН **********,***,
Л.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Г.М.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** и М. М.А., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 4 /лично
и в качеството на законни правоприемници на първоначалния ищец М.М.А., с ЕГН **********/
срещу ЗАД „Б.В.и.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление,***, пл.
„*******, искове с пр.осн.чл.226, ал.1
от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумите от по 150000лв.- за М. А. и Г.М.А., за по
100000лв.-за С.А. и Л.А. и за сумата от 100000лв., в качеството на
правоприемници на М.А., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА С. „Н. Б. на Б.А.З.“, с адрес: гр. София, ул. „Г. *******да
заплати на осн.чл. 282, ал. 3 от КЗ
/отм./, обезщетение за неимуществени
вреди, както следва:
на С.М.А., ЕГН **********,***
– адв. А.К., сумата от 50000,00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.А., причинена при ПТП от
31,05,2009год., както и 6250,00лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, в качеството на правоприемник на М. М.А.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ-09,10,2013год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдената сума като неоснователна.
на Л.М.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. А.К., сумата от 50000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.А.,
причинена при ПТП от 31,05,2009год., както и 6250,00лв.-обезщетение за неимуществени вреди, в качеството на
правоприемник на М. М.А., ведно със законната лихва от датата на ИМ
-09,10,2013год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция над присъдената сума като
неоснователна.
На Г.М.А., с ЕГН **********, със съдебен адрес
*** – адв. А.К. сумата от 50000,00 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.А., причинена при ПТП от
31,05,2009год., както и 6250,00лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, в качеството на правоприемник на М. М.А.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ -09,10,2013год. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдената сума като неоснователна.
На М. М.А., с ЕГН **********,
със съд.адрес ***, офис 4 сумата от 50000,00
лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Д.А., причинена при
ПТП от 31,05,2009год., както и 6250,00лв.-обезщетение
за неимуществени вреди, в качеството на правоприемник на М. М.А.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ -09,10,2013год. до изплащане
на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдената сума като неоснователна.
ОСЪЖДА С. „Н. Б. на Б.А.З.“, с адрес: гр. София, ул. „** *******на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд сумата от 9000,00лв.– държавна такса.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********,***, Л.М.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, Г.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** и М. М.А.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 4 да заплатят на ЗАД „Б.В.и.Г.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление,***, пл. „******* на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 450,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.М.А., ЕГН **********,***, Л.М.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, Г.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** и М. М.А.,
с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 4 да заплатят на С. „Н. Б. на Б.А.З.“, с
адрес: гр. София, ул. „** *******на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 11301,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: