Р Е Ш Е Н И Е
№
106
Гр. Бяла, 04.08.2020г.
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
При
секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора.................., като
разгледа докладваното от съдията НАХД №120 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Е.Д.Й., ЕГН **********,***, чрез адв.М.Р.-***/07.05.2020г. на Кмета
на Община Две могили, с което за нарушение на чл. 26, т. 4 от Наредба №3 за
поддържане и осигуряване на обществения ред, опазване собствеността и чистотата
на територията на Община Две могили, област Русе /Наредба №3/, на осн. чл.40,
т.5 от Наредба №3, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв.
Жалбоподателя
твърди, че при издаване на НП са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, отделно сочи, че наложеното наказание е несправедливо. На
посочените основания моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, а алтернативно иска размерът на санкцията да бъде намален до
законовия минимум от 50лв. Претендират се направените в производството
разноски.
Наказващият
орган – Община Две могили, е изпратил представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Претендират се направените разноски
в производството.
Районна прокуратура - гр. Русе,
ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Към
дата 15 април 2020г. Община Две могили провела информационна кампания чрез
съобщения в интернет и фейсбук страницата си за поставянето на отделни съдове
за растителен отпадък и това, което следва да се изхвърля в тях. Във връзка с
подаден до кмета на Община Две могили устен сигнал от живущи в гр.Две могили за
изхвърлени строителни отпадъци в съд, предназначен за растителни отпадъци,
разположен на ул.“А. С.“ в града, кмета разпоредил извършване на проверка по
сигнала от св.Б.-на длъжност охрана ПУ при община Две могили. При отиване на
място до въпросния съд/гондола/ св.Б.
констатирал наличието на изхвърлени в съда чували със строителни отпадъци.
Чувалите били развързани, а отпадъците от тях разпилени в съда. Към момента
нямало никой около контейнера за растителен отпадък. След преглед на предоставен
запис и снимки от камера, разположена на ел.стълб, в близост до процесния съд
за растителен отпадък, св.Б. разпознал в тях жалб. Й., поради което приел, че последния е
лицето, което е изхвърлило установените строителни отпадъци. Св.Б. приел, че
жалбоподателя е извършил нарушение на чл.26, т.4 от Наредба №3 за поддържане и
осигуряване на обществения ред, опазване собствеността и чистотата на
територията на Община Две могили, област Pvce, за което му съставил АУАН№0000035/30.04.2020г.,
подписан без възражения и обяснения от Й.. В законоустановения тридневен срок
не постъпили писмени възражения срещу акта. Въз основа на АУАН, наказващият
орган издал оспореното НП, с което на осн. чл.40, т.5 от Наредба №3, на жалб.Й.
била наложена глоба в размер на 500лв. НП било връчено на съпругата на
жалбоподателя на 14.05.2020г.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на св.Б.,
АУАН, НП, оправомощителна заповед, Наредба №3, както и останалите материали по
преписката.
С оглед представените от АНО
доказателства по преписката, както и представените от страна на жалбоподателя
писмени доказателства относно спазване на срока за обжалване на НП, а именно
заверения копия от: известие за доставяне на препоръчана пощенска
пратка;системен бон от 19.05.2020г.; уведомително писмо от Община Две могили от
28.05.2020г., съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП
са издадени от оправомощени лица. Актът е съставен от св.Б., който е
компетентно да състави АУАН лице по силата на чл.41, ал.1 от Наредба №3 и
заповед №93 от 23.01.2020г. на кмета на Община Две могили, с която са определени
длъжностите лица, между които и св.Б., които да съставят актове по цитираната
наредба. Възражението в жалбата, че е допуснато нарушение на процесуалния
закон, изразяващо се в това, че при съставяне на акта органът извършил
проверката не се е легитимирал с документ/заповед, удостоверяващ правото му да
извърши проверка е неоснователно. В ЗАНН не е предвидена разпоредба,
задължаваща актосъставителя да се легитимира пред нарушителя със съответна
оправомощителна заповед. В случая от значение е, че актосъставителя разполага с
нужната компетентност и непредставянето изрично на заповед към момента на
съставяне на АУАН не опорочава същия. На следващо място възражението, че е
допуснато нарушение на чл.42, т.5, т.7 и т.9 от ЗАНН е неоснователно. В АУАН ясно
е дефинирана нарушената разпоредба-чл. чл.26, т.4 от Наредба №3.Липсата на
конкретизация за кое от предложенията в текста на нарушената разпоредба се
касае не е съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като от описанието
на нарушението става ясно, че се касае за една от алтернативно изброените
хипотези в нарушената норма,а именно за строителни отпадъци-предл.4, поради
което жалбоподателят е бил наясно точно за нарушение на коя правна норма е
обвинен. Непосочването в акта на ЕГН на свидетелите и точен адрес на св.Б. не
се отразява на законосъобразността му. Целта на индивидуализацията на тези лица
е при необходимост същите да бъдат призовани и разпитани. Посочените в акта
данни за същите са били достатъчни за надлежното им установяване и призоваване
в с.з., поради което по-голяма конкретизация по см. на чл.42, т.7 от ЗАНН е
ненужна. Отделно от това по преписката липсват данни за лица претърпели
имуществени вреди от нарушението, които да следва да бъдат посочени в акта по
смисъла на чл.42, т.9 от ЗАНН, поради което възражението в тази насока за
нарушение на тази разпоредба е несъстоятелно. Не се споделя и възражението за
незаконосъобразност на НП поради това, че актът е съставен в нарушение на
чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, предвид на това, че при липса на свидетели
очевидци, актът следва да е съставен в присъствието на други двама свидетели,
което обстоятелство да бъде отразено в АУАН. Съгласно чл.
40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а разпоредбата на ал. 3 гласи, че при липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.Съгласно чл.
43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и
поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да
се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си.В конкретния казус, в АУАН е
отбелязано, че е съставен в присъствието на св. С., за която от събраните
доказателства се установява, че е свидетел при съставяне на акта и при
установяване на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на този свидетел и
е подписан от него. За валидността на АУАН законът допуска съставянето на акт и
в присъствието само на един свидетел, който извод несъмнено се налага от
нормата на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Следователно, не е налице визираното
съществено процесуално нарушение.Неоснователно се твърди, че липсва
конкретизация на мястото на извършване на нарушението, тъй като то ясно е
отбелязано, както в АУАН, така и в НП-гр.Две могили, ул.“А. С.“. От
доказателствата по делото става ясно, че именно на тази улица е разположен
процесния съд за растителен отпадък, поради което не е налице неяснота относно
мястото на извършване на нарушението.
Следва, обаче, да бъде споделено възражението в жалбата, че
нарушението в АУАН и НП не е описано
пълно и ясно, с всички обстоятелства, при които е било извършено. На първо
място не е обоснована датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и
НП. Датата на извършване на нарушението е негов индивидуализиращ белег, елемент
от фактическото обвинение, което не може да бъде допълвано в производството по оспорване на
издаденото наказателно постановление, тъй като това води до съществено
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Елементи от фактическия състав
на нарушението, включително датата на неговото извършване, не могат да се
извеждат от доказателства, събрани едва в хода на съдебното производство,
несъдържащи се в административно-наказателната преписка, от които би могло да
се предполага коя е датата на извършване на нарушението, и по този начин не
може да се санира допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на
административно-наказателното производство. В случая едва от показанията на св.Б.
и св.С. в с.з. се установява, че датата на нарушението съответства на датата,
която е фигурирала в прегледания запис от камера, където били отразени дата и
час на записа-18.04.2020г., 19,55часа. Това обстоятелство не е отразено в АУАН. Едва
в НП е посочено, че е изискан видеозапис от камера, като след преглед на същия
и справка в РУ Две могили е установена самоличността на лицето от
видеозаписа-жалб.Й.. Но отново не е
отразено, че от посочения запис е снета датата и часа на нарушението. Св.Б. в
с.з. е изразил само предположение, че вероятно е извършил проверка в деня на
получаване на сигнала, докато св.С. е категорична, че е проверила на място
гондолата два-три дни след получаване на сигнала, тъй като е била в отпуск. Отделно
от това, в АУАН не е описан иззетия запис, липсват доказателства този запис да
е предявен на нарушителя. В показанията си св.Б. сочи, че на жалбоподателя е
показал снимки от записа при съставяне на акта, като последният отрекъл да е на
тях, но същите отново не са описани в акта. Представянето едва в с.з. на
магнитен носител, за който се твърди, че представлява именно иззетия запис от
камера с жалб.Й. не удовлетворява изискванията на процесуалния закон относно
доказателствената му стойност и спазването на процесуалния ред за събирането на
това доказателство. Ако се твърди от АНО, че записа е част от
административно-наказателната преписка, то същият е следвало да бъде надлежно
изискан, приложен и предявен за запознаване от страна на нарушителя, за да може
същият своевременно да се запознае с доказателствата срещу него, да организира
защитата си, като направи съответните възражения, даде обяснения, поиска
събиране на допълнителни доказателства или разследване на спорните
обстоятелства. Тъй като АНО не е изпълнил тези свои задължения, то и
представеното в с.з. веществено доказателство-диск, следва да се изключи от
доказателствения материал, като събрано не по предвидения в НПК и ЗАНН процесуален
ред. По този начин и депозираните от представителя на АНО в с.з. 3бр.снимки, за
които се твърди, че са снети от записа, като несъбрани по надлежния ред и
неприложени към административно-наказателната преписка, следва да се изключат
от доказателствения материал. Не могат да бъдат ценени като надлежни
доказателства за местоположението на камерата, от която се твърди, че е снет
записа и представените в с.з. снимки, които са извършени от общински служител, и
то в хода на съдебното производство, тъй като също не са изготвени по надлежен
ред, а и са направени с оглед преследваната обвинителна цел в съдебното
производство. Подобно допълване на фактическите обстоятелства на нарушението едва
в с.з. и то посредством доказателства,
които не са събрани в съответствие с изискванията на закона, е несъвместимо с
процесуалните правила по ЗАНН и води до необоснованост на оспорваното НП,
поради опорочаване на тези доказателствата. Така неустановени по несъмнен начин
се явяват както самоличността на нарушителя, а така също и извършеното от него
нарушение-изхвърляне на строителни отпадъци в съд, предназначен за растителни
отпадъци. Липсват надлежни и категорични доказателства, които да установяват,
че констатираните строителни отпадъци в процесната гондола са изхвърлени именно
от жалбоподателя и то на посочената дата и място. От събраните
доказателства-показанията на св.Б. и св.С. се установява единствено, че по
различно време, след подаване на сигнала, същите са констатирали строителни
отпадъци в процесния съд за растителен отпадък. Останалите обстоятелства на
нарушението-дата и час на извършване, самоличността на нарушителя, както и че
именно той е лицето, изхвърлило въпросните отпадъци, се основават на ненадлежни
доказателства-запис от камера и снимков материал, а възпроизвеждането на
видяното от записа от страна на свидетелите не е достатъчно за доказване на
вменено на жалбоподателя нарушение. В тежест на АНО е доказване по безспорен
начин на извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. След като АНО в настоящото производство не е доказал посочените
обстоятелства по несъмнен начин, това е основание за отмяна на НП като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора се явява основателно искането от страна
на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл.
63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37 от ЗПП и Наредбата за правната помощ, в размер
на 100лв., съгласно представения договор за правна помощ, които ответната
страна следва да бъде осъдена да му заплати.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
НП №6/07.05.2020г. на Кмета на Община Две могили, с което за нарушение на чл.
26, т. 4 от Наредба №3 за поддържане и осигуряване на обществения ред, опазване
собствеността и чистотата на територията на Община Две могили, област Русе /Наредба
№3/, на осн. чл.40, т.5 от Наредба №3, е наложено административно наказание
глоба в размер на 500лв. на Е.Д.Й., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Д.Й., ЕГН
**********,*** сумата в размер на 100лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/