гр. Стара Загора, 05.06.2017 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на пети май, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4408 по описа за
2016 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „С.“ ЕООД е строителна
компания, която е извършавала заварки на тръби на обект „Автомагистрала Тракия
- ЛОТ“ на основание Договор от 12.06.2012 г. Възложител по този Договор е
ответникът „И.“ ЕООД. Страните са подписали приемо –
предавателен протокол от 13.06.2012 г. за извършената работа и съответно на 18.06.2012
г. е издадена фактура. Твърди се, че дължимата сума е в размер на 4 572 лева
главница.
Въпреки множеството покани за доброволно изпълнение и до настоящия момент
няма постъпило плащане.
Молбата е да се установи по реда на чл. 422 от ГПК, че „И.“ ЕООД дължи на
ищеца „С.“ ЕООД сумата от 4 572 лева главница по фактура 18.06.2012 г., за
което има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3267/2016 г. по описа на РС Стара Загора, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и да се присъди сумата от 91.44 лева разноски по ч.гр.д. № 3267/2016 г.
В отговора по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор. Вместо това извън
процесуалните срокове е депозирана молба по чл. 65 от ГПК за възстановяване на
срока за отговор с приложени болнични листове. Молбата е оставена без движение
и след неизправяне на нередовностите по нея
производството по възстановяване на срок е прекратено. Същото е влязло в сила
като необжалвано.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на облигационно правоотношение между страните, по което същият е
изпълнил уговореното, както и размерът на задължението. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на задължението.
Искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК и е редовен и допустим.
Видно от представения Договор от 12.06.2012 г. „И.“ ЕООД в качеството си на
възложител е възложил, а ищецът „С.“ ЕООД е следвало да извърши челна заварка
на 9 броя тръби ПЕ Ф800 на обект „Автомагистрала Тракия“ ЛОТ. Цената на
договора е 7 620 лева, като плащането на половината сума е авансово – до 2
дни след подписване на Договора, а останалата сума следва да се заплати до 2
дни след подписване на двустранен протокол за изпълнение на работите и издадена
данъчна фактура.
По делото е приложен и Приемо – предавателен
протокол от 13.06.2012 г., подписан от Управителите и на двете страни, в който
същите се съгласяват, че работите по процесния Договор са изпълнени качествено
и в срок.
Издадена е фактура на 18.06.2012 г., в която е отразено дължимото плащане
на сумата от 4 572 лева с ДДС, представляваща останалите 50 % от цялото
дължимо плащане т.е. изискуемостта на задължението е настъпила на 20.06.2012 г.
Същата е подписана от управителя на ответното дружество Христо Христов, което
недвусмислено потвърждава задължението и неговия размер.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, според която в
счетоводството на ищеца е отразена фактура № 1453/18.06.2012 г. и няма
постъпило плащане по нея. Начисленото ДДС по нея е осчетоводено като задължение
към бюджета и фактурата е включена в дневника за продажбите за месец юни 2012
г. Контакт с ответното дружество не е осъществен.
Заключението е компетентно изготвено и следва да се кредитира изцяло. Съдът
счита, че ищецът е водил счетоводство по процесната сума последователно и въз
основа на първичните документи са правени счетоводните записвания за
осчетоводяване на извършените СМР. Налице са първични документи за процесните
заварки, те са били описани в дневника за аналитично и счетоводно отчитане на
сметка "клиенти" и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗСч са носители на
диференцираща информация, получени от първични документи.
Видно от представените по делото писмени доказателства и от изготвеното заключение
между страните е налице договор за изработка, по който работата е приета без
възражения от ответника и падежа на задължението е настъпил. Няма
доказателства, че сумата е платена.
Ето защо искът следва да се уважи в пълния размер от 4572 лева с ДДС.
По разноските.
Ищецът е направил разноски за държавна такса и вещо лице в настоящото
производство в размер на 191,44 лева, а в заповедното производство са сторени
разноски в размер на 91, 44 лева. Предвид изхода на спора същите следва да се
присъдят изцяло в полза на ищеца.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „И.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Гладстон“
№ 41, офис 2, с Управител Христо Люцканов Христов дължи на „С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. Манастирски ливади, ул. Майстор
Алекси Рилец № 10, представлявано от Управителя
Георги Василев С. сумата от 4 572 лева главница по фактура № 1453 от 18.06.2012
г., за изпълнени услуги 9 броя челни заварки на тръби ПЕ Ф800 на обект
„Автомагистрала Тракия“ ЛОТ, за което има издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3267/2016 г. по описа на РС Стара Загора,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 08.07.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Гладстон“ № 41, офис 2, с Управител
Христо Люцканов Христов да заплати
на „С.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ж.к. Манастирски ливади, ул. Майстор Алекси Рилец
№ 10, представлявано от Управителя Георги Василев С. разноски за държавна такса
и вещо лице в настоящото производство в размер на 191,44 лева, а по заповедното
производство разноски в размер на 91, 44 лева.
Решението може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.