№ 19124
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110124366 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК : ********* , чрез юрк. Костадинова срещу Д. Б. С. ,ЕГН :
********** , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове , с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата
от 1476.18 лева – главница по Договор за потребителски кредит № **********
/03.08.2018год. ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на вземането
;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от
15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. ; сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва , дължима от
31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год.,ведно
със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на
417,77 лева законна лихва дължима от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г.
В исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 03.08.2018 г. сключил Договор за потребителски кредит № **********
с Д. Б. С., като длъжник ,при следните параметри: Сума на кредита: 1800 лв.; Срок на
кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 111.28 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР):
49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден - 0,11%; общо
задължение по кредита – 2670,72 лв. Твърди, че били поискани и закупени допълнителни
услуги, с възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1 671,84лв., при
размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 69,66 лв., като общото задължение
по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на 4342,56 лв., с общ
размер на вноската – 180,94 лв., платима на 15-ти ден от месеца. Поддържа, че в изпълнение
на задълженията си по договора кредитодателят превел на 06.08.2018 г. по посочената
1
банкова сметка на Д. Б. С. сумата в размер на 1800 лв. На следващо място твърди, че
длъжницата не изпълнявала поетите договорни задължения и направила плащания по заема
в общ размер от 1193,76лв. /180,94лв. на 13.09.2018год. ; 185лв. – 16.10.2018год. ;180,94лв. –
14.11.2018год. ; 185лв. – 20.12.2018год. ; 180,94лв. -16.01.2019год. ; 180,94лв. –
26.02.2019год. ; 100лв. – 26.03.2019год./ .Със сумата от 1190,46лв. били погасени
задължения по погасителен план,а сумата от 3,30лв. – начислени лихви за просрочие на
вноските по погасителен план.
Поради изпадането в забава на ответника ,на 31.07.2019год. кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, за което до длъжника било изпратено уведомително писмо на
посочения в договора адрес.След обявяване на предсрочната изискуемост - 31.07..2019год.
започнало начисление на обезщетение за забава ,съгласно уговореното в чл.12/12.1 от ОУ ,в
размер на ОЛП +10 % върху цялата вноска,включваща задълженията за главница,договорна
лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ,което ,за периода от
31.07.2019год. – 30.10.2023год. възлизало на 1015,31лв.
Предвид изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: в размер на 1476.18 лева –
главница по договора ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на
вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода
от 15,03,2019 г. до 31,07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; сумата в размер на
597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
34886/22.11.2023год.
Обосновава правния си интерес с подаденото в срока по чл. 414 ГПК от длъжника
възражение
На следващо място, тъй като съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която се
претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и законната лихва
върху това възнаграждение, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявява
осъдителни искове за сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги ,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й
заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31,07,2019 г. до
30.10.2023 г.Претендира е деловодни разноски ,както в заповедното така и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Б. С. е подала отговор на исковата молба ,с
който оспорва предявените искове.Не оспорва ,че е била в отношения с ищцовото дружество
по повод договор от 03.08.2018год. за потребителски кредит за сумата в размер на 1 800лв.
със срок от две години.Твърди ,че кредитът бил погасяван редовно и в срок.Направено е и
възражение за погасяването на задълженията за главница като счита ,че се прилага кратката
погасителна давност за периодични плащания.Възразява и че задълженията за обезщетения ,
неустойки и лихви също са погасени по давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира следното.
Не е спорно по делото ,а и се установява сключения между страните Договор за
потребителски кредит Стандарт № ********** на 03.08.2018год. и ОУ към него.
По силата на сключения договор Д. Б. С., като кредитополучател, е получила от
„Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер 1 800
лева. Кредитополучателят се задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски
2
от по 111,28 лева за период от 24 месеца. В договора е уговорен годишен процент на
разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо
задължение по кредита 2670,72 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни
услуги с възнаграждение от 1671,84лв. като размера на вноската е 69,66лв.Общото
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 4342,56 лева,
а общият размер на месечната погасителна вноска – 180,94 лева.
В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан при
Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването
му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел „Декларации“/, че клиентът
декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в
ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр;
разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит
съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в
случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н.
Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че
при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и
споразумение.
Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна
погасителна вноска е на 15.08.2020 г. като се налага извод, че изискуемостта за целия
кредит е настъпила преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК / 31.10.2023год./. Представени са Общи условия на „Профи Кредит
България“ ЕООД към договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от
кредитора и ответника. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от
ответницата.
По делото е представено и копие на преводно нареждане от 06.08.2018год., видно от
което кредиторът е превел заемната сума от 1800 лева по банкова сметка на
кредитополучателя,което не се оспорва от последния.
Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски
кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени погасявания по
кредита за главница, лихви и пакети от допълнителни услуги в периода 13.09.2018год. –
26.02.2019год. като е заплатена общо сумата от 1190,04лв.
Други доказателства в производството не са ангажирани
От правна страна съдът съобрази следното:
Предявени са положителни установителни искове ,с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на
право на вземане на ищеца за сумата от 1476.18 лева – главница по Договор за
3
потребителски кредит № ********** /03.08.2018год. ,ведно със законната лихва от
31.10.2023год. до заплащане на вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно
възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. ; сумата в размер на
597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
34886/22.11.2023год.
Също така ищеца претендира и заплащане на сумата от 1184.22 лева -
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги ,ведно със законната лихва от
25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна
лихва дължима от 31.07.2019 г. до 30.10.2023 г
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата е възникнало
облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, по силата на
което за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за
заплащане договорно възнаграждение в посочените размери, както и момента, от който
главният дълг е станал изискуем.
Договорът е сключен през 2018 г., т.е. при действието на ЗПК като ответницата има
качеството на потребител ,съгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което
предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата писмена форма, на
хартиен при шрифт не по-малък от 12. В него са посочени общия размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му,
годишния процент на разходите по кредита - 49,90 процента, условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, лихвения процент, който се прилага
при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит.
Не е спорно по делото ,че ответницата е усвоила размера на кредита от 1800лв.
Общо по кредита ответникът е издължил сумата от 1190,04лв. в периода
13.09.2018год. – 26.02.2019год. като ищеца е отчел като погасени вноската за закупена
допълнителна услуга,главница и възнаградителна лихва.
Съдът намира, че пакетът допълнителни услуги е бил предмет на договаряне, но е и
индивидуално такова , при подписване на договор за кредит с предварително предоставено
съдържание .
Също така, клаузите на нарочно споразумение за пакет допълнителни услуги и чл.
15 ОУ съдът намира, че са неравноправни. Претендира се възнаграждение за услуги,
свързани с разглеждането на искането за кредит, възможността за отлагане плащането на
вноски, промяна на размера и падежа им. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие (ал. 3). Следователно, законът не допуска в полза на
кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за кредит или за
управлението му, какъвто характер има претендираното вземане.
4
Поради това при сключването на договора за длъжника не съществува възможност
да избегне плащането на възнаграждение за допълнителни услуги, доколкото същите са
неразделна част от договора, от погасителния план и от общите условия на дружеството.
След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за тези услуги ще
възникне в сферата на кредитора. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да
било допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй
като представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което води до
нарушаване императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване в договора на
лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41,17% не съответства на
реалния такъв. Наред с посоченото, е налице и нарушаване на императивното изискване на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В представения договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,17 %, т.е. формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал.
4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – разходите за допълнителните услуги , които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т.1 от ДР
на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При това положение се налага
извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма
не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР, при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по
смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер
5
на договорната лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено
клаузата за уговорените допълнителни услуги , представляващи по съществото си договорна
лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и
нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането
на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и
доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и
последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде
допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в процесния
случай в размер на сумата 1 800 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата.
Следва да се приеме ,че с извършеното плащане от страна на ответника по договора
за кредит в общ размер от 1190,04лв. е погасена част от усвоената главница от 1800лв.Или
неплатената главница възлиза на 609,96лв. и до този размер следва да бъде уважена
претенцията на ищеца.До пълния предявен размер от 1476,18лв. ,неплатена главница
претенцията му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Останалите претендирани от ищеца суми, представляващи договорна лихва и лихва
за забава, са недължими по арг. от чл. 23 ЗПК поради недействителност на договора за
потребителски кредит.
Възражението на ответницата ,че задълженията й са погасени по давност е
неоснователно.
Задължението е било с падеж на 15.08.2020год. ,като от тази дата е започнал да тече
5 годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД,който към датата на депозиране на заявлението
в съда / 31.10.2023год.. ,не е изтекъл. С ТР № 5/2019 г. от 21.01.2022 г. се отрече тезата, че
давностният срок тече считано от падежа на всяка вноска поотделно. Това е така, понеже
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и
крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост“.
По изложените съображения ,неоснователни се явяват и предявените от ищеца ,по
реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за заплащането на възнаграждение за закупения пакет
допълнителни услуги,ведно с обезщетение за забава.
По разноските.
Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира деловодни разноски в заповедното и исковото производство
6
като представя списък на разноските.
В исковото производство същият е доказал разноски в общ размер от 177,87лв.,от
които 77,87лв. – д.т. и 100 лв. юрк. възнаграждение,определено от съда,на основание
чл.78,ал.8 от ГПК.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 79,30 лв.
дт. и 50 лв. юрк възнаграждение.
Според уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски от 27,85лв. в
исковото производство 20,24 лв. и заповедното .
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива и не ангажира доказателства за извършването им, разноски
не следва да й се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53 Е, вх.В, срещу Д. Б. С. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,местност
Полигона,бл.3,вх.2,ет.3,ап.8 , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
иск , с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК ,че Д.
Б. С. ,с ЕГН : ********** дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********
сумата в размер на 609,96 лева ,представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** /03.08.2018год. ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до
заплащане на вземането ,за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу
Д. Б. С. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,местност Полигона,бл.3,вх.2,ет.3,ап.8 , по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове :
-с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, за
разликата от уважения размер от 609,96лв. до пълния предявен размер от 1476.18 лева –
главница по Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год. ,ведно със
законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на вземането;
-с правно основание чл.240,ал.2 от ЗЗД за сумата в размер на 217.62 лева,
договорно възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. ;
-с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва ,
дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 34886/22.11.2023год. ,като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.В, срещу
Д. Б. С. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,местност Полигона,бл.3,вх.2,ет.3,ап.8 , по
реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за заплащането на сумата от сумата от 1184.22 лева,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Договор за потребителски кредит
№ ********** /03.08.2018год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното
7
й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31,07,2019 г. до
30.10.2023 г. ,като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Б. С. ,с ЕГН : ********** с адрес в гр.София,местност
Полигона,бл.3,вх.2,ет.3,ап.8 да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е,
вх.В, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 27,85лв. ,представляваща разноски в исковото
производство ,както и сумата от 20,24 лв. ,разноски в заповедното,съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8