Присъда по дело №1085/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта:	18
Дата:	14 февруари 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия:	Владимир Атанасов Пензов

Дело:	20211210201085
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Благоевград, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:В. Ат. Пензов
СъдебниБойка Вл. Н.а

заседатели:Елена Юр. Ерделска
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
и прокурора К. С. Т.
като разгледа докладваното от В. Ат. Пензов Наказателно дело от общ
характер № 20211210201085 по описа за 2021 година

и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301 ал.1
във връзка с чл.303 във връзка с чл.305 от НПК, съдът

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Л. П. - роден на ... год. в село ..., ...,
българин, с българско гражданство, вдовец, с основно образование,
неосъждан (амнистиран, съгласно Зкон за амнистията от 10.07.1982 год.),
пенсионер, с настоящ адрес: ..., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
25.09.2020 година, около 19.00 часа, в град Благоевград, на булевард „Св. Св.
К. и Методий”, на пешеходна пътека в района след хотел „Ален Мак“ и
непосредствено преди отбивката за паркинга на хотела, като правоспособен
водач на МПС /категория „В”, „АМ“ и „ТКТ“/, управлявайки в посока от
1

АУБГ към ж.п. гара, към хотел „Ален Мак“, лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Поло” с рег. № ..., негова собственост, е нарушил правила за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, а именно: чл.119, ал.1 от ЗДвП -
/При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре./,
като при приближаване към пешеходната пътека не пропуснал стъпилата на
пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка, като намали скоростта
или спре, и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - /Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението./, като след възникване на опасността за движението
/появяване в неговата лента на движение, на стъпилата на пешеходната
пътека и пресичаща пътното платно пешеходка/, не е намалил скоростта и не
е спрял превозното средство, в резултат на които нарушения е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на пешеходката И. С. Г., с ЕГН
**********, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на „типично
място“, което й причинило трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за период от време около 2,5-3 месеца - престъпление по чл.343,
ал.3, предложение последно, вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП , поради което и на
основание същият законов текст във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага
НАКАЗАНИЕ „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца за
изпитателен срок от 3 (три) години.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. Л. П. да заплати на И. С. Г. сумата 600
(шестстотин) лева, представляващи заплатено по делото адвокатско
възнаграждение за повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. Л. П. да заплати на ОДМВР - Благоевград
сумата 1 327,70 (хиляда, триста двадесет и седем лева и седемдесет стотинки)
лева, от които 219,60 (двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки) лева
– разноски изготвяне на заключението по Съдебно-медицинска експертиза;
640,10 (шестстотин и четиридесет лева и десет стотинки) лева – разноски за
изготвяне на заключението по Автотехническата експертиза и 468,00
(четиристотин, шестдесет и осем) лева – разноски за изготвяне на
заключението по Съдебно-медицинската (стоматологична) експертиза, както
и по сметка на Районен съд - Благоевград сумата 5 (пет) лева, такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Б. Л. П. да заплати на Районен съд -
Благоевград сумата 418,73 (четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и
три стотинки) лева, представляващи съдебни и деловодни разноски по делото,
както и сумата 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд -
2

Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда № 18 от 14.02.2023г., постановена по НОХД №
1085/2021г. по описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против Б. Л. П.
- роден на ... год. в село ..., ..., българин, с българско гражданство, вдовец, с
основно образование, неосъждан (амнистиран, съгласно Закон за амнистията
от 10.07.1982 год.), пенсионер, с настоящ адрес: гр. Благоевград, ..., ул. „, ап.
64, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че на 25.09.2020
година, около 19.00 часа, в град Благоевград, на булевард „Св. Св. К. и
Методий”, на пешеходна пътека в района след хотел „Ален Мак“ и
непосредствено преди отбивката за паркинга на хотела, като правоспособен
водач на МПС /категория „В”, „АМ“ и „ТКТ“/, управлявайки в посока от
АУБГ към ж.п. гара, към хотел „Ален Мак“, лек автомобил марка и модел „”
с рег. № ..., негова собственост, е нарушил правила за движение по пътищата,
установени в ЗДвП, а именно: /чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре./, като при приближаване към
пешеходната пътека не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека и
преминаваща по нея пешеходка, като намали скоростта или спре, и /чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП – Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението./, като
след възникване на опасността за движението /появяване в неговата лента на
движение, на стъпилата на пешеходната пътека и пресичаща пътното платно
пешеходка/, не е намалил скоростта и не е спрял превозното средство, в
резултат на които нарушения е причинил по непредпазливост средна телесна
повреда на пешеходката ИЛК. С. Г., ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на дясната лъчева кост на „типично място“, което е причинило
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период от време
около 2,5-3 месеца, като деянието е квалифицирано от обвинението, като
престъпление по чл.343, ал.3, предложение последно, вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
По делото в качеството на частен обвинител е конституирано
пострадалото лице – ИЛК. С. Г., ЕГН **********. Частният обвинител, чрез
процесуалният си представител – адв. Х.З. поддържа становище, подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден за
извършеното от него престъпление. Претендира се от заплащане на
адвокатския хонорар на пострадалото лице, заплатен от същото за
наказателното производство.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова
1

подкрепа. Пледира, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин, като моли подсъдимият да бъде признат за виновен по същото и
осъден за извършено престъпление, като се вземе предвид и това, че същият е
възрастен човек с чисто съдебно минало, обуславящо ниска степен на
обществена опасност, добри характеристични данни, безупречно процесуално
поведение, които смекчаващи вината обстоятелство обуславят приложението
на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Предлага на подсъдимия П., предвид многобройните
и/или изключителните смекчаващи вината обстоятелства да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ под установения минимум, а именно за
срок от абсолютния минимум от три месеца, изпълнението на което да се
отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години,
доколкото подсъдимият не е осъждан и тази разпоредба е приложима в
случая. На основание чл.343г във връзка чл.343 ал.3 от НК сочи, че на
подсъдимия П. следва да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от четири месеца, като размера на това наказание е
съобразено със смекчаващите вината обстоятелства и утежненото
здравословно състояние, в което се намира подсъдимия, необходимостта от
придвижване с автомобила си, каквото същият заявява в съдебно заседание,
като необходимост във връзка с полагане на грижи за близките си и имотното
си състояние. Прокурорът моли, на подсъдимият да бъдат възложени и
направените в хода на наказателното производството разноски, а
вещественото доказателство – 1 брой ДВД диск да се унищожи, като вещ без
стойност.
Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание и се представлява
от договорен защитник – адв. Л. Л.. Излага становище, че искрено съжалява
за случилото се, като не отрича, а потвърждава, че е имало удар между
пострадалата жена и автомобила му, който е управлявал и дава подробни
обяснения по случая. Защитникът пледира, че ако съдът приеме за установено
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт да постанови съдебен
акт, с който да признае подсъдимия П. за виновен за извършеното
престъпление, като сочи, че в нито един момент целта на защитата не е била
същият да бъде оправдан. Единствената претенция на защитата е относно
несъгласие със установения и сочен механизъм на причиняване на телесната
повреда на пострадалата при настъпилото ПТП. Моли съдът да наложи на
подсъдимия предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода“ в
минимален размер от три месеца, в каквато насока е пледоарията и на
прокурора, изпълнението на което да отложи на основание ч.66 ал.1 от НК за
минимален изпитателен срок от три години. Моли на подсъдимия П. да не се
налага наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ по чл.343г във
връзка с чл.343 ал.3 от НК, тъй като последното не би спомогнало за
поправянето на подсъдимия или обезвъзмездяването на пострадалата, но би
изправило П. пред сериозни рискове за неговото физическо оцеляване,
предвид отдалеченото място на ранчото му в което прекарва ежедневието си
и подпомага личните си нужди и личното му здравословно състояние.
2

Съдът като съобрази събрания доказателствен материал, доводите и
изявленията на страните и прецени доказателствата поотделно и в тяхната
взаимна връзка, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. Л. П. е роден на ... год. в село ..., ..., с настоящ адрес в
гр. Благоевград, ..., ул. “4, българин, с българско гражданство, с основно
образование, женен, пенсионер, неосъждан. (Съдържанието на Справката за
съдимост, установява, че е осъждан с присъда по НОХД № 444/1979 год.,
влязла в законна сила на 27.11.1979 год. за престъпление по чл.205, ал.1, т.1
вр. чл.201 от НК, за което деяние е амнистиран по смисъла на чл.83 от НК,
съгласно Закон за амнистията от 10.07.1982 год.) Същият е правоспособен
водач на моторно превозно средство и към 25.09.2020г. е имал редовно
издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство
(СУМПС) № *********/12.11.2014год. по описа на ОД на МВР – Благоевград,
валидно до 12.11.2024 год., като имал придобити категории С; В; М; АМ и
ТКТ. Във връзка с управлението на МПС подсъдимият П. не е имал налагани
административни наказания по Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
(последното и единствено наказание по ЗДвП е от влязло в сила на
10.04.2008г. Подсъдимия Б. Л. П. притежавал и използвал за личните си
нужди лек автомобил, марка и модел ““ с рег. номер Е 9 МН, който е
регистриран по реда на Наредба № І - 45 от 24 март 2000 год. (загл. изменено,
ДВ, бр. 105/2002 год.), като негова собственост, за който е установено, че е
технически изправен и допуснат да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, тъй като е преминал технически преглед на 25.09.2020
год., валиден до 08.09.2021 год.и има валидна сключена застраховка
“Гражданска отговорност“, като е издадената полица от ЗД “Бул инс“ АД с
валидност до 07.09.2021 год.
Пострадалата ИЛК. С. Г. е родена на год. в гр. Гоце Делчев, с настоящ
адрес в гр. Благоевград, ж.к. “Е вх. Б, ап. . Към месец септември 2020г.
същата работела като учител в детска градина „Роса“ в Благоевград.
На 25.09.2020 год., около 19:00 часа, подсъдимият Б. Л. П. управлявал
лекия си автомобил, марка и модел ““ с рег. № Е МН по бул. “Св. Св. К. и
Методий“ в гр. Благоевград, с посока на движение от АУБ – Благоевград към
ж.п. гара Благоевград. Посоченият лек автомобил отговаря на дефиницията на
§. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП – „Моторно превозно средство“ е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.“. По
това време и на това място видимостта била нормална, с дневна светлина, а
асфалтовата настИ. – суха. В процесния участък булевардът е с обща
широчина 15,60 м., разделен с двойна непрекъсната линия от типа М2 на две
платна за движение в двете посоки, като дясното платно по посока на
движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, е с широчина
6,90 м., като всяко от платната за движения е разделено на по две ленти за
движение с единична прекъсната линия от типа М3. Подсъдимият Б. Л. П.
3

доближил пешеходната пътека, маркирана с маркировка М8.2, която отговаря
на дефиницията на §.6, т. 54 от ДР на ЗДвП – „Пешеходна пътека“ е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение.“. Тази пешеходна пътека позволявала на пешеходците,
вкл. пострадалата ИЛК. С. Г., да пресичат булеварда в двете посоки – от
хотел “Ален мак“ към ресторант “Пекин“ и обратно, като управлявал лекия си
автомобил със скорост 36,86 км/ч.
В същото време пешеходката ИЛК. С. Г., предприела пресичане на
уличното платно по пешеходната пътека в посока от хотел “Ален мак“ към
ресторант “Пекин“, движейки се отляво надясно спрямо лекия автомобил,
управляван от подсъдимият Б. Л. П.. На това място правото на пешеходката Г.
да пресече процесното пътно платно е абсолютно по смисъла на т. 6, б. „а“ от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСНК, докладчик съдията в. Съобразно пътната обстановка, подсъдимият Б.
Л. П. имал възможност за пълна видимост към пешеходната пътека, в т. ч. и
пешеходците по нея. Същото се отнасяло и за пешеходката ИЛК. С. Г., която,
обърната надясно, имала възможност за ранно виждане на приближаващия
автомобил и независимо, че се движи по пешеходна пътека с предимство, е
имала възможност да се предпази от евентуално блъсване, ако водачът не
намали скоростта, или не спре. Движейки се с определената скорост от 36,86
км/ч, при която автомобилът изминавал разстояние от 10,24 метра за една
секунда, по линията на пресичане в момента, когато пешеходката ИЛК. С. Г.
се намирала на процесната пешеходна пътека, на разстояние 22,678 метра от
предната част на управлявания от обвиняемия лек автомобил. В този момент
подсъдимият Б. Л. П. възприел пешеходката, натиснал спирачния педал, но
без максимален натиск върху спирачния педал (7,5 м/сек²), при който
разстоянието на опасната зона към момента на възприемане на пешеходката
би бил 19,278 метра, т.е. не би последвало процесното ПТП с причиняване на
средна телесна повреда на пострадалата пешеходка, намираща се на
процесната пешеходна пътека. При този възприет от подсъдимия начин на
спиране на лекия автомобил, т.е. задействане на спирачната уредба на
автомобила със сравнително ниска стойност на спирачното закъснение от 4
м/сек², при което разстоянието на опасната зона е било 25,388 метра, след 1,2
сек. автомобилът започнал движение в активен спирачен път, но след около
1,5 сек. последвало блъсване на пешеходката Г. с предната лява част на
автомобила между капака и решетката, която в момента на удара била с десен
профил към предната част на автомобила, и завъртайки се с лице към самия
автомобил в момента на удара, паднала върху него по корем с изправени
напред ръце за да се предпази и удряйки долната си челюст в капака.
Вследствие задействане на спирачната уредба на лекия автомобил, неговата
скорост към момента на удара с пешеходката била намалена и равна на 16,78
км/ч (или 4,66 м/сек), поради което пешеходката Г., след съприкосновението
4

си с предния капак на автомобила на подсъдимия и установяване на
автомобила в покой, се плъзнала назад по посока на движение на автомобила
и паднала на асфалта пред него. В последния момент пострадалата ИЛК. С. Г.
успяла да пусне дясната си ръка върху предния капак на автомобила,
предпазвайки се от удара, като вследствие на придобитата скоростта и посока
на движение от автомобила, тази част от тялото, където е бил осъществен
контакта, а именно върху дясната ръка, придобила по-висок скорост при
началния контакт на удара, поради което и настъпило счупване на дясната
лъчева кост на типично място на дясната ръка на пострадалата. Вследствие на
удара, пострадалата се прекатурила пред автомобила на подсъдимия и
паднала отчасти на пешеходната пътека. В резултат на удара, пострадалата
почувствала силна болка в областта на устата и дясната си ръка, а
впоследствие видяла, че е подут и кракът й в областта на съприкосновението
му с автомобила.
Непосредствено след удара с автомобила и падането на асфалта на
свидетелката Г., около последната се стекли хора преминаващи по улицата,
като първо се отзовал при пострадала мъж, който й оказал първа помощ. В
близост до инцидента по тротоара от страна на ресторант „Пекин“ се движела
свидетелката И., която след като видяла случващото се веднага позвъняла от
телефона си на телефон 112 и подал сигнал за настъпилото ПТП. Скоро след
това на място пристигнала линейка с екип на спешна помощ със свидетелката
д-р Ф. Р. и медицинска сестра свидетелката А. Д., които указали на
пострадалата медицинска помощ, след което я качили и отвели в лечебното
заведение за допълнителни прегледи и изследвания. На мястото на ПТП
пристигнал и полицейски екип в състав свидетелите Н. Г. и Х. М., които
запазили местопроизшествието, а по-късно пристигнал и патрул по
безопасност на движението в състав свидетелите Д. Н. и Б. Р.. След
реализираното ПТП, подсъдимият Б. Л. П., който бил сам в автомобила си,
също се притекъл на помощ на пострадалата Г., като се опитал да я попита
как е, но тъй като бил доста уплашен и объркан бил помолен от
присъстващите да остане встрани. Пристигналите на място полицейски
органи изпробвали подсъдимият Б. Л. П. за алкохол с техническо средство
“Алкотест дрегер 7510“ с фабр. номер 0185, като пробата била отрицателна.
Пристигналия на място екип на ЦСМП – Благоевград транспортирали
пострадалата Г. в Спешния център, където нейният преглед приключил с
предложение за нейното незабавно хоспитализиране в Отделението по
ортопедия към МБАЛ – Благоевград АД (лист 52 от ДП), което е сторено.
Епикризата за лечението на пострадалата (лист 87-89 от ДП) установява, че
пострадалата е постъпила в отделението по ортопедия и травматология на
болничното заведение, на 25.09.2020 год. и е изписана на 01.10.2020 год., с
окончателна диагноза: МКБ код – S52.50 фрактура рлт декстри КП 220.
Оперативната интервенция се изразила в това, че под обща анестезия на
пострадалата е направен кожен разрез по дисталната воларна повърхност на
предмишницата. Преминало се послойно през меките тъкани и се достигнало
5

до фрактурата. Извършена е кръвна репозиция на последната и е поставена
един брой анатомибна плака за дистален радиус, която е заключена със
съответния брой винтове. Накрая е направена промивка, хемостаза, обратен
послоен шеф и суха, стерилна превръзка.
От приетото като доказателство заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена д-р К. СТ. Ч. – специалист съдебен лекар е видно, че
при разглежданото ПТП пострадалата ИЛК. С. Г. е получила следното
травматично увреждане: счупване на дясната лъчева кост на “типично място“.
Счупването на “типично място“ на дясната лъчева кост е осъществило
критериите на медико-биологични признак “Трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник“ за период от време около 2,5-3 месеца,
имайки предвид времето за имобилизация на крайника и времето,
необходимо за рехабилитация и възстановяване на нормалните му функции;
мекотъканни травми – хематом в областта на долната устна на устата;
контузия – оток в областта на лявото стъпало. Тези увреждания в съвкупност,
причинили на ИЛК. С. Г. “Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Вещото лице в съдебно заседание сочи, че при извършване на
експертизата е използвал наличната медицинска документация, касаеща
прием и престой в лечебното заведение от 25.09.2020 г. до 01.10.2020 г., като
намира, че механизма на получаване на травмите са в пряка причинна връзка
между инцидента и травматичното увреждане. Тези травматични увреждания
са с травматичен характер, като счупване на типично място на лъчева кост се
получава при контакт на дланта при изпъната напред или встрани ръка,
контактът с терена, с предмета и натискът от самото тяло причинява счупване
в областта на китката. Такова увреждане може да се получи и в резултат на
ПТП, а би могло и да се получи при други обстоятелства – падане от собствен
ръст върху терен и не е характерно увреждане при ПТП. Останалите
мекотъканни травми вещото лице сочи, че също биха могли да се получат и в
резултат от падане върху терен, но не може да се изключи възможността да са
получени и при ПТП. Вещото лице установява, че при едно ПТП имаме фази
на протичане на самото произшествие - блъскане, контакт с части на
автомобила, падане върху терен, провлачване върху терен. Във всяка една от
тези фази могат да настъпят различни увреждания. В случая не са налице
данни за характерни и специфични увреждания, получени в резултат от ПТП,
което не изключва възможността те да са получени при такъв инцидент.
Възможно е да има контакт на ръката с колата, тъй като в разпита на
пострадалата тя казва, че е подпряла с дланта на предния капак. Това също е
обстоятелство, при което може да бъде получена тази травма, поради което не
изключва да се получи и при падане. Нямам данни за контактни увреждания в
областта на долните крайници, ако приемем, че пострадалата е била в
изправено положение, движела се е, но няма данни в медицинската
документация за увреждане в областта на долните крайници, където обичайно
се получава при ПТП – в областта на подбедрицата, в областта на бедрата.
Може да има страничен удар, да има контакт с превозното средство от таза
6

нагоре. Няма контактни увреждания, което не изключва възможността да е
имало контакт, тъй като не е задължително при един контакт да останат
независимо видими травматични увреждания, поради което вещото лице не
може да е категоричен и да каже какъв е бил първия контакт, затова приема
твърденията на пострадалата при разпита, че се е подпряла на капака. При
този контакт с превозното средство може да се получи такова типично
счупване в китката, което не е изключено да се получи и при другите
обстоятелства. При падане от собствен ръст трябва дланта да контактува с
терена при изпъната напред ръка, като това насилие, което се получава на
костите в областта на гривнената става поема тежестта на тялото, предпазва
другите части, най-вече главата и тогава имаме счупване в китката, дори и от
падане от собствен ръст. В хипотезата падане назад и подпиране странично
или назад с ръката тогава бихме очаквали да не се получи такова типично
счупване. Такова счупване се получава при изпънати напред ръце, което е
типичния механизъм. Описаните в медицинската документация травматични
увреждания, локализирани в лицевата част на главата и в областта на дясна
гривнена става и ляво стъпало са получени в резултат от действието на
твърди тъпи предмети, с умерена до значителна по интензитет травмираща
сила, по механизма на удари от и върху такива предмети и е възможно да
отговарят и да са получени по начин и по време, за които се съобщава в
материалите по досъдебното производство, същите – цитирани в
обстоятелствената част на експертизата, а именно в резултат от претърпяно
ПТП – като пешеходец, блъснат от лек автомобил, при инцидент, настъпил на
25.09.2020 год.
От приетото като доказателство заключение на съдебно-
дентално-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – д. Здравкова Ф. –
специалист по обща и по ортопедична стоматология се установява:
счупването на зъб 13 /левият зъб/, водещо до неговото хирургично
отстраняване, както и счупеното зъбно пънче на зъб 12, по своя биологичен
характер е временно разстройство на здравето, без опасност за живота,
отговарящо на медико-бологична квалификация на лека телесна повреда;
счупванията, както и мекотъканната травма в областта на долната устна, са
довели до болка и страдание; счупването на неподвижната и изкривяването на
подвижната протезна конструкция и необходимостта от ново изработване
водят до материални загуби. В съдебно заседание вещото лице сочи, в
медицинския документ от Спешна помощ пише, че има счупване на първи
горен десен зъб, което е конструкция. Те не са дентални лекари и това е една
неточност при снемане на анамнезата. Конструкцията е счупена в средата.
Конструкцията е била от шест зъба. Счупена е между 1 и 2 зъб, като третият
зъб го няма. Изваден, той е счупен в корена. Вторият зъб също има счупване,
който е възстановен по наши медицински методи. Новата конструкция е от
втори вдясно до трети вляво, затова няма как да се ползва старата
конструкция. Според вещото лице няма начин, който да може да я припои, а
освен това вече липсва един зъб. Сочи, че се е наложило цялата горна
7

конструкция да се свали и чрез протетични методи за се конструира, тъй като
няма начин да се поправи, а се преработва цялата конструкция.
От прието от съда заключение на изготвената авто-техническа
експертиза от вещото лице М. се установява, следния механизм на настъпване
на процесното ПТП, а именно: На 25.09.2020 год., около 19:00 часа,
подсъдимият Б. Л. П. управлявал лек автомобил, марка и модел ““ с рег. № Е
МН по бул. “Св. Св. К. и Методий“ в гр. Благоевград, с посока на движение
от АУБ – Благоевград към ж.п. гара Благоевград. По това време и на това
място видимостта била нормална, с дневна светлина, а асфалтовата настИ. –
суха. В процесния участък булевардът е с обща широчина 15, 60 м, разделен с
двойна непрекъсната линия от типа М 2 на две платна за движение в двете
посоки, като дясното платно по посока на движението на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия е с широчина 6,90 м., като всяко от платната за
движения е разделено на по две ленти за движение с единична прекъсната
линия от типа М 3. Подсъдимият Б. Л. П. доближил пешеходната пътека,
маркирана с маркировка М8.2, която пешеходна пътека позволявала на
пешеходците, вкл. пострадалата ИЛК. С. Г., да пресичат булеварда в двете
посоки – от хотел “Ален мак“ към ресторант “Пекин“ и обратно, като
управлявал лекия автомобил със скорост 36,86 км/ч. В същото време
пешеходката ИЛК. С. Г., предприела пресичане на уличното платно по
пешеходната пътека в посока от хотел “Ален мак“ към ресторант “Пекин“,
движейки се отляво надясно спрямо лекия автомобил, управляван от
подсъдимия Б. Л. П.. На това място правото на пешеходката Г. да пресече
процесното пътно платно е абсолютно по смисъла на т. 6, б. а от ТР № 2 от
22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, докладчик съдията .
Съобразно пътната обстановка, Б. Л. П. имал възможност за пълна видимост
към пешеходната пътека, в т. ч. и пешеходците по нея. Същото се отнасяло и
за пешеходката ИЛК. С. Г., която, обърната надясно, имала възможност за
ранно виждане на приближаващия автомобил и независимо, че се движи по
пешеходна пътека с предимство, е имала възможност да се предпази от
евентуално блъсване, ако водачът не намали скоростта, или не спре.
Движейки се с определената скорост от 36,86 км/ч, при която автомобилът
изминавал разстояние от 10,24 метра за една секунда, по линията на
пресичане в момента, когато пешеходката ИЛК. С. Г. се намирала на
процесната пешеходна пътека, на разстояние 22,678 метра от предната част на
управлявания от обвиняемия лек автомобил. В този момент Б. Л. П. възприел
пешеходката, натиснал спирачния педал, но без максимален натиск върху
спирачния педал (7,5 м/сек²), при който разстоянието на опасната зона към
момента на възприемане на пешеходката би бил 19,278 метра, т.е. не би
последвало процесното ПТП с причиняване на средна телесна повреда на
пострадалата пешеходка, намираща се на процесната пешеходна пътека. При
този възприет от Б. Л. П. начин на спиране на лекия автомобил, т.е.
задействане на спирачната уредба на автомобила със сравнително ниска
стойност на спирачното закъснение 4 м/сек², при което разстоянието на
8

опасната зона е било 25,388 метра, след 1,2 сек. автомобилът започнал
движение в активен спирачен път, но след около 1,5 сек. последвало блъсване
на пешеходката, която в момента на удара била с десен профил към предната
част на автомобила. Вследствие задействане на спирачната уредба на лекия
автомобил, неговата скорост към момента на удара с пешеходката била
намалена и равна на 16,78 км/ч (4, 66 м/сек). В следващия момент под
действие на възникналия кинетичен момент тялото на пешеходката се
завъртяло във вертикалната равнина и след удара в предния капак на
автомобила последвало рязко накланяне към капака на двигателя, завършило
с удар на лицевата част, причинявайки й нараняване на устата, както и
натъртвания на ляво ходило и гръден кош. Така настъпила следващата фаза на
удара, която се нарича “носене“ на тялото (л. 4 от АТЕ). Вещото лице по АТЕ
посочва, че под носене на тялото от автомобила в общия смисъл се разбира
фаза на удара, при която тялото за достатъчно дълъг период, по-голям от
времето на удара при началния контакт, е било в съприкосновение с
превозното средство – предната част на автомобила, преден капак, предно
ветрово стъкло или тавана. Реално това е фазата, при която тялото на
пострадалия след началния контакт се носи от превозното средство. Тъй като
в момента на удара управляваният от подсъдимия П. лек автомобил се
движил в спирачен режим под действие на инерцията при спиране, тялото на
ИЛК. С. Г. се е хлъзнало напред върху предния капак на автомобила, което се
установява от нейните показания и от фотоалбума към огледа. Вещото лице
посочва, че ако към момента на блъсването автомобилът се е движил в
спирачен режим закъснително (както е в настоящия случай), под действието
на възникналата преносна инерционна сила тялото на пострадалия се
придвижва към предната част на автомобила, хлъзгайки се върху капата, след
което пада напред пред него, обикновено с главата назад. В конкретния
случай така и завършила последната фаза на удара, тъй като след хлъзването
на тялото на пострадалата върху предния капак на процесния лек автомобил,
тя паднала на асфалтовата повърхност на пътя пред автомобила. Вещото лице
посочва, че ако няма спиране, или е с минимална стойност, обикновено
тялото изпада встрани от автомобила. Вещото лице установява, че съобразно
определената скорост на движение на автомобила, разстоянието на опасната
зона било, както следва: - при задействане на спирачната уредба със
сравнително ниска стойност на спирачното закъснение (равно на 4 м/сек² –
сравнително с лек натиск върху спирачния педал), разстоянието на опасната
зона е било 25,388 метра; - ако към момента на възприемане на опасността
водачът бе предприел спиране с максимален натиск върху спирачния педал
(равно на 7,5 м/сек²), разстоянието на опасната зона би било равно на 19,278
метра. Причините за възникване на опасност от ПТП са от субективен
характер, а именно: - водачът на лекия автомобил - имал е техническа
възможност да възприеме пресичащата по пешеходната пътека пешеходка в
ранна фаза преди възникване на опасността, но по неизвестни причини е
продължил движението си по началната посока без опит за реално намаляване
9

на скоростта, при аварийно спиране, избягвайки станалия инцидент; -
пешеходката - макар и с предимство на пешеходната пътека, при вида на
приближаващия автомобил вече на опасно разстояние, не е направила опит за
предпазване от последвалия сблъсък, напр. чрез спиране на движението си и
пропускане на автомобила. Техническите възможности за предотвратяване на
ПТП-то за водача на лекия автомобил: - движейки се с началната си скорост в
процесния уличен участък е имал техническа възможност да възприеме в
ранна фаза пред себе си движението на пострадалата по пешеходната пътека;
- ако при възприемане на опасността - пешеходка, пресичаща уличното
платно в ранна фаза преди блъсването бе предприел своевременни действия
за избягването му (което е било лесно осъществимо) ПТП ще е било
предотвратено; - с предприетия режим на спиране водачът е нямал техническа
възможност да спре, както е и станало; - ако в мястото на реално
предприетите спасителни действия водачът бе предприел аварийно спиране, е
имал техническа възможност да спре преди линията на пресичане на
пешеходката; - имал е техническа възможност в много ранна фаза да види в
насрещното платно пресичащата пешеходка. Възприемайки я като опасност
на уличното платно, е следвало да предприеме адекватно намаляване на
скоростта, или ако се е налагало аварийно спиране, пропускайки я без
последствия. Станалото ПТП е било предотвратимо чрез принудително
спиране.
От разпита на пострадалата свидетелка ИЛК. С. Г. се установява, че на
процесната дата – 25.09.2020г., петък около 18.30-19.00 часа прибирайки се
вечерта, при хотел „Ален мак“ пресичала на пешеходната пътека, като се
движела от хотел „Ален мак“, на пешеходната пътека, която е при входа за
паркинга на хотела и трябвало да пресече на другата страна на тротоара. Не
носела в себе си багаж, освен дамска чанта и торбичка. Оставали й две-три
крачки, за да се кача на тротоара, на около 2-3 метра от тротоара, когато кола
идваща отгоре, от нейна дясна страна, движеща се от поликлиниката в посока
към гарата, не спряла и я ударила. На пешеходната пътека нямало други
пешеходци. Ударът дошъл в лицето й, в ръката, като тя отскочила и се
прекатурила на земята. Преди да усети удара възприела с периферното зрение
приближаваща кола, но вече когато била много близо. Автомобилът нито
намалил, нито спрял. Съприкосновение с автомобила усетила в челюстта и в
ръката. В последния момент, когато се случил удара сочи, че тогава се
обърнала към него, подпряла се с ръката на автомобила и той я ударил, като
била вече с лице към него. С ръката и с лицето съприкосновението бил в
предната част на автомобила, между капака и решетката на автомобила.
Прекатурила се, паднала отпред на автомобила, а същият стоял от дясната й
страна. Сочи, че тогава времето било светло, нормално, хубаво време. След
удара се появил един младеж, който дошъл и започнал да пита свидетелката,
как е и се обадил на бърза помощ. Много скоро след това дошла бърза
помощ, качили свидетелката в линейката, обездвижили я и я транспортирали
до спешния център. Там я прегледали и установи счупване на лъчевата кост и
10

на челюстта. Направили й скенер и била приета в травматология, тъй като
дясната й ръка била счупена лошо. Впоследствие свидетелката била
оперирана, като в ръката и били поставени 4 импланта. Сочи също, че от
удара левия й крак бил подут, но нямал счупвания, а от удара в устата отгоре
има счупен зъб, който наложил изцяло подмяна на протезата, която се била
деформирала, както и долната й протеза била изкривена. Свидетелката
установява, че е на 61 години и е висока 164 см., живее в гр.Благоевград на
бул. „Св. Св. К. и Методий“ № 21А, работила в Детска градина „Роса“, но
след инцидента 3 месеца отсъствала от работа.
Свидетелката И И. установява с показанията си, че е очевидец на случай
и към момента на инцидента през м. септември, чакала децата си пред блока
на бул. „Св. Св. К. и Методий“ № 2 срещу хотел „Ален мак“, когато чула
удар, завъртяла се и видяла, че е паднала жена на пътното платно, а водача на
автомобила бил притеснен и съпричастен към случилото се. Същата сочи, че
била с гръб и не е видяла как точно е станало ПТП, но веднага се обадила на
112, вследствие на което дошла линейка. Имало и униформен полицай, който
се притекъл на помощ на жената. Тогава била следобеден час, между три и
пет часа следобед, била светло, топло, слънчево и сухо време. Сочи, че на
това място има пешеходна пътека, която не е тип зебра, но е срещу хотел
„Ален мак“ и сградата. Жената идвала от хотел „Ален мак“ към техния блок, а
автомобилът се движил от Американския университет надолу в посока гарата.
Сочи, че не се е притекла на помощ, но докато разговаряла с оператора на
телефон 112, след около 2-3 минути тя дала признаци на живот, тъй като била
на земята, на пътеката или на метър отляво или отдясно на пътеката, към
средата на булеварда. Била паднала по гръб, или настрани, успоредно на
пешеходната пътека, главата й сочела към хотел „Ален мак“ и краката й към
блока, като вдигала глава и ръка. Имало един господин, който бил там и й
помагал, но не бил лекар. Свидетелката сочи, че докато била на тротоара
възприела автомобила, че идва отгоре, но не било пиков час, нямало голям
поток от коли. Имало и друга кола, която спряла, за да помогне на жената.
Когато свидетелката си тръгвала дошла линейката. Сочи също, че водача на
автомобила веднага излязъл от колата, хванал се за главата, видимо бил
много притеснен от случилото се, тюхкал се.
Свидетелят установява с показанията си, че е очевидец на случая и
познава подсъдимия от произшествието, като преди това не го познавал.
Случаят бил в края на деня, есента и тогава се намирал между двете
пешеходни пътеки на хотел „Ален мак“ – зебрата при Американския
университет и другата, която е под нея в посока жп гарата, като бил застанал
откъм бизнес сградата и гледал с лице нагоре към поликлиниката. Колата на
подсъдимия след горната пешеходната, при стълбите към американския
пътека отбила в дясното платно и секунди след това, на 10-15 метра зад себе
си чул удара, без да чуе спирачен път. Преди това го изпреварили две-три
коли, тъй като явно е карал много бавно, за да го изпреварват колите. Видял
на място, че жената била паднала по гръб, леко настрани и от устата й течело
11

съвсем леко капки кръв. Тъй като по професия е зооинженер, свидетеля се
притекъл на помощ, тъй като хората там искали да вдигнат жената, той им
казал да не я пипат. Дошъл и полицай, който случайно минавал от там, но той
отцепил движението и се обадил по телефона на негови колеги и на
линейката. Свидетелят останал докато дойдат полицаите, по първо дошла
линейка, а 10 минути след тях и полиция. Сочи, че пострадалата жена дума не
обелила през цялото време, казала, че нищо не я боли, не я боли и главата.
Свидетелят я попитал дали я чува, но тя не реагирала, като след това и казал
ако го чува да мръдне с ръката и тя мръднала с ръката. Събрали се 4-5 души,
за да я вдигнат в линейката. Свидетелят установява, че ударът бил на долната
пешеходна пътека, в дясното платно в посока гарата, на не може да каже дали
около пътеката или точно на пътеката или малко след това. Колата останала
на място, а водачът й бил паникьосан, уплашен, въртял се там. Светлината
била естествена, в рамките на деня, било светло, сухо време, но вече било
тръгнало да се смрачава. Автомобилът на подсъдимия бил в дясната лента, а
жената малко след пешеходната пътека била косо легнала, главата леко към
бизнес центъра, краката към гарата, получавало се диагонал. Полицаят бил с
униформа и с лична кола и бил спрял на средата на булеварда, спрял за да
отбива движението, да няма друго ПТП, извадил телефон и се обадил на
бърза помощ и на полицията.
Свидетелите Х. М. и Н. Г., двамата полицай при 01 РУП- Благоевград
установяват, че към 25.09.2020 г. са били полицай в автопатрул към 01 РУ –
Благоевград, като били изпратени от дежурния да запазят
местопроизшествието до пристигане на пътна полиция на ПТП на бул. „Св.
Св. К. и Методий“ в Благоевград. На място единственото, което влиза в
задълженията им при ПТП и най-вероятно са го направили е да запазят
местопроизшествието. Свидетелите са категорични, че не си спомнят
подсъдимия, по кое време на денонощието е бил случая, дали са оказали
съдействие с нещо. Не си спомнят автомобила и дали е имало пострадало
лице при ПТП. Сочат, че за случая е изготвена информационна карта и
докладна записка за извършеното от тях. Свидетелят Г. сочи, че когато
отишли на място, пострадалата жена вече била вдигната с линейка от мястото
на ПТП. Местопроизшествието било запазено до идването на полицейски
автопатрул от Сектор „Пътна полиция“ след което, те с колегата му били
освободени.
От показанията на свидетелите Д. Н. и Борис Р., се установява, че
същите към момента на инцидента са били полицейски патрул на Сектор
„Пътна полиция“, като след сигнал се отзовали на ПТП на бул. „Св. Св. К. и
Методий“ в Благоевград. При пристигането на място имало патрул от
„Охрана обществен ред“, колегите им М. и Г., като същите поели запазването
на местопроизшествието от тях до пристигане на оперативната група.
Установяват също, че при пристигането им на място пострадалата била вече
вдигната и закарана от линейка в спешен център, като при случая се касаело
за блъсната жена на пешеходна пътека. Същите сочат, че инцидента е станал
12

привечер в района на сградата срещу хотел „Ален мак“, като те отишли на
място след 19.00 часа, но не могат да установят къде и как точно е била
блъсната пострадалата.
Свидетелите д-р Ф. Р., А. Д. и А. П. са съответно лекар, медицинска
сестра и шофьор на линейка, съставляващи екип на спешна медицинска
помощ посетил процесното ПТП и указали първа медицинска помощ на
пострадалата Г.. С показанията си същите установяват, че към м.септември
2020 г. работили по график в ЦСМП – Благоевград. Установяват, че при
пътно-транспортно произшествие отива реанимационен екип – лекар със
сестра и шофьор, като на място се преценява състоянието на пациента и
независимо дали има или не някакви оплаквания препоръките са за
допълнителни консултации, изследвания с други специалисти. В случая
пациентът е откаран в СПО – Благоевград, където са му направени
допълнителни изследвания и прегледи. В случая лекарят в екипа е установила
контузия на дясната ръка с разкъсно-контузна рана на устните и пострадалата
е транспортирана до Спешно приемно отделение, където е приета
пациентката. Д-р Р. в случая е издала и подписала фиш за преглед на
пациента, след преглед на самото място на произшествието, в който е
отразила информацията, че пациента Г. е била е адекватна, с болки в дясна
става и е видяла някаква рана на устната. Сочи, че след прегледи в Спешно
приемно отделение е дадено становище за хоспитализиране на пострадалата.
Установяват също, че всички от екипа оказват съдействие, като лекарят е
ръководителя на екипа, но ако трябва да се прави компресивна превръзка, я
прави сестрата. Ако има необходимост от медикамент лекарят казва на
сестрата и тя аспирира и го прави. Шофьорът сваля носИ.та, за да качи
пациента, за да е максимално обездвижен. Целият екип е ангажиран под
ръководство на лекаря. Свидетелят П. установява, че при инцидента през м.
септември 2020г. с екип на ЦСМП – Благоевград,отишли с линейката на адрес
срещу хотел „Ален мак“, където качили на носИ.та пациентката и я закарали
в Спешно приемно отделение, където я предали. Свидетелката Д. установява,
че при транспортирането на пострадала с линейката и към инцидента жената
си била в съзнание, като случаят бил на смрачаване.
Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Е. М. и А. В. с
показанията си и след предявяване на Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум потвърждават, че са участвали в
огледа като поемни лица, но не могат да посочат подробности по случая и
обстоятелството, кой е първият притекъл се на помощ на пострадалата
полицейски служител, която е регулирал движението и се е обадил в
полицията за да съобщи за ПТП, непосредствено след него.
Свидетелите Б. В. и В. А. с показанията си установяват, че на
25.09.2020г. са били оперативни дежурни, съответно в 01 РУП – Благоевград
и 02 РУП – Благоевград, но те също не могат да установят, кое е лицето
полицейски служител в униформа, първи притекъл се на помощ на
пострадалата, който е регулирал движението на булеварда и се е обадил в
13

полицията за да съобщи за ПТП, непосредствено след инцидента. Свидетелят
Б. В. установява, след предявяване на извадка от дневник за получени и
предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на 01 РУ – Благоевград за
времето от 14.09.2020г. до 18.02.2021г., че той лично е приел сигнал от
телефон 112 за процесното ПТП на 25.09.2020г., регистриран в 19.03 часа,
като е предприел действия по сигнала, чрез изплащане на място на автопатрул
и линейка.
Свидетелката с показанията си установява, че е дъщеря на подсъдимия
П., като единствения пътен инцидент с баща й бил в края на м.септември 2020
г., когато се обадил на съпруга й и в рамките на пет минути се озовала на
мястото, където се случил инцидента. Баща й бил силно притеснен и
разтревожен. Установява, че инцидентът е станал в Благоевград до хотел
„Ален мак“ на бул. „Св. Св. К. и Методий“ на пешеходната пътека, като
колата била спряла на пешеходната пътека. Когато свидетелката отишла на
място, баща й бил извън автомобила отстрани, а автомобилът се намирал на
пешеходната пътека обърнат в посока от Американски университет към
гарата. Свидетелката сочи, че не е видяла пострадалата жена, защото нямало
никой там, но по-късно разбрала, че е транспортирана жената до спешен
център. По-късно изискали документи на баща й и проба за алкохол. Разбрало
се, че не е употребявал алкохол. Свидетелката сочи, че баща й от много
години не употребява никакъв алкохол. Тя останала до последно с баща си,
докато не бил освободен след около час и половина-два. Сочи, че тогава баща
й се е прибирал от с. ..., където имал градина. След като баща й бил
освободен, освободили и колата и той си тръгна с нея. Бил много притеснен
за състоянието на пострадалата и намерил сили и кураж, за да отиде в нейната
работа, за да се поинтересува как е тя, но тогава не бил осъществен контакт.
Баща й изгубил спокойствие, всеки ден преживявал отново и отново това,
което се случва, започнал да спи неспокойно и сънува кошмари. Към онзи
момент свидетелката сочи, че майка й, съпругата на подсъдимия била още
жива, като в продължение на 10 години е боледувала от алцхаймер и
последните пет години била на легло с ТЕЛК от 95 % с чужда помощ и баща
й полагал грижи за нея,като я хранел, обработвал й раните, сменял й
памперсите, бил грижовен и любящ съпруг. Сочи също, че баща й като водач
е изключително съвестен, отговорен, не употребява алкохол и е съвестен
шофьор, тъй като е и бивш шофьор и багерист. Не е имал никакви нарушения
и актове. Разговаряли са за самия инцидент и това, което е споделял е, че си е
карал внимателно с ниска скорост и е бил изпреварван от друг автомобил.
В обясненията си пред съда подсъдимият Б.П. твърди, че се прибирал от
с...., от ул.“Трети март“ надолу през старата поликлиника към хотел „Ален
мак“. Преди втората пешеходна пътека започнали да го изпреварват коли, да
му подават сигнал, поради което влязъл в дясната лента и в същото време
продължавали пак да го изпреварва коли, като видял в един момент човек
пред него вдигнал ръце. Ударил спирачки веднага, дръпнал ръчната, слязъл и
отишъл при жената. Оттам дошъл някакъв човек и го поместил от там. Този
14

човек проверил дали има нещо счупено и казал че няма. След това някакъв
полицай, който карал след подсъдимия пристигнал и донесъл бутИ. вода,
полял жената. Точи човек го изблъскал на тротоара и му казал да седи там да
не пречи. Този човек бил в полицейски дрехи, а по-късно си тръгнал. След
това вече дошла бърза помощ, вдигнали жената и я закарали. След тях дошла
полиция. Тогава подсъдимия се обадил на зет му и той дошъл с дъщеря му
веднага. По-късно след два часа дошли хора, които мерили спирачен път.
Подсъдимият попитал полицаите как е жената, дали има травми и му казали,
че има счупена ръка. Направили му проверка за алкохол, проверили
документите на колата. Твърди също, че в града имало активно движение и
било започнало да се смрачава, но не било тъмно. От завой при ХЕИ тръгнал
надолу зад АУБ и първо се движел в лявата лента, след това влязъл в дясната
лента. Жената при удара с ръцете се подпряла на капака, изтеглила се назад и
паднала с краката към гарата. Като излязъл я видял, че била по очи паднала.
Колата му се намирала в дясната лента за движение, а пешеходката била
паднала на около 70-80 см до един метър от колата му. По колата нямало
никакви деформации. Потърсил информация за жената на другия ден, като
отишъл до детската градина, където работи като учителка, но една госпожа
след разговор с пострадалата му предала, че тя е добре и не иска да се срещат.
Подсъдимият твърди, че е шофьор от 1965 година, няма пътни инциденти.
Съпругата му м.септември 2020 г. била жива, но на легло и той се грижел за
нея с помощта на децата им. След това съпругата му починала. Сочи, че
месечно по този булевард минава няколко пъти.
Видно от справка за собственост и регистрация на лек автомобил (лист
102 от ДП), марка и модел „“ с рег. № ..., тъмно син е, че същият е
собственост на подсъдимия Б. Л. П..
От свидетелството за съдимост на подсъдимия Б. Л. П. (лист 130 от ДП)
се установява, че същият е осъждан с присъда по НОХД № 444/1979 год.,
влязла в законна сила на 27.11.1979 год. за престъпление по чл.205, ал.1, т.1
вр. чл.201 от НК, за което деяние е амнистиран по смисъла на чл.83 от НК,
съгласно Закон за амнистията от 10.07.1982 год., поради което съдът приема,
че същият не е осъждан за престъпление от общ характер, както и по
отношение на него не е прилаган институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
От представената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия Б. Л. П. се установява, че същият е вдовец,
пенсионер с месечен доход от 450 лева, притежава апартамент в Благоевград
и МПС - лек автомобил, марка и модел „“ с рег. № ....
От представените справки за последен технически преглед към дата
15.02.2021г. за лек автомобил, марка и модел „“ с рег. № ... се установява, че
същият е имал извършен технически преглед на 08.09.2021г., бил е допуснат
като технически изправен в движение.
15

Видно от справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за лек автомобил, марка и модел „“ с рег. № ... е, че същият към 15.02.2021г. е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с валидност, считано от
08.09.2020г. в 00.00 часа до 07.09.2021г. в 23.59 часа.
От представения Фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП –
Благоевград, съставен от д-р Ф. Р. се установява, че същият е съставен на
25.09.2020г. в 19.03 ч. на пациента И.Г. на 60 години, пострадала от ПТП пред
хотел „Ален мак“ и транспортирана в СПО, като при прегледа е установено
контузия на дясна ръка с разкъсно-контузна рана на устните, същата е била
адекватна, с болки в дясна става.
От представеното писмо-информация от Национален институт по
метеорология и хидрология, филиал Кюстендил с изх. № 92 от 19.11.2021г. се
установява, че на 25.09.2020г. от синоптична станция Благоевград в 18.00
часа температурата е била 26,7 градуса; влажността 37%; скорост на вятъра 5
м/с; облачност 6; хоризонтална видимост 300000, а за 21.00 часа
температурата е била 24,4 градуса; влажността 45%; скорост на вятъра 6 м/с;
облачност 10; хоризонтална видимост 15000; слънцето е изгряло в 07.17 часа
и залязло в 19.19 часа, с продължителност на деня 12 часа и 12 минути.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното производство, а
именно И.Г., Х. М., Н. Г., Д. Н., Борис Р., Ф. Р., А. П., , В. А. и Б. В., от
обясненията на подсъдимия Б.П., които освен средство за защита са и годно
доказателствено средство, с които макар и да не се признава за виновен
допринася за разкриване на обективната истина. Показанията на свидетелите
са логични, последователни и взаимно допълващи се и напълно
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал, поради
което съдът кредитира същите. В подкрепа на така възприетата фактическа
обстановка са заключенията на съдебно-медицинска-дентална експертиза,
съдебно-медицинската експертиза и съдебно-автотехническата експертиза,
както и приложените към делото писмени доказателства, а именно
свидетелство за съдимост, медицински документи, СУМПС, застрахователни
полици, декларации и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се
доказа по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Б. Л. П. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343, ал.3, предложение последно, вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна на инкриминираната дата (25.09.2020г.), час
(около 19.00 часа) и място (в град Благоевград, на булевард „Св. Св. К. и
Методий”, на пешеходна пътека в района след хотел „Ален Мак“ и
непосредствено преди отбивката за паркинга на хотела), подсъдимият Б. Л.
П., като правоспособен водач МПС (категория „В”, „АМ“ и „ТКТ“),
управлявайки моторно превозно средство, собствения си лек автомобил,
16

марка и модел „” с рег. № ..., движейки се по бул. „Св. Св. К. и Методий“ с
посока на движение от Американски университет България към ж.п. гара, към
хотел „Ален Мак“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.119, ал.1 от ЗДвП, според който при приближаване към пешеходна пътека,
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре (пешеходката ИЛК. С. Г., с ЕГН ********** била
вече предприела пресичане на улицата и вече се намирала върху пешеходната
пътека в лента за движение на автомобила, управляван от подсъдимия, но
същият не спрял и не я пропуснал) и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, според който
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението (пешеходката ИЛК. С. Г., с
ЕГН ********** била вече предприела пресичане на улицата и вече се
намирала върху пешеходната пътека в лента за движение на автомобила,
управляван от подсъдимия, но същият не спрял и не я пропуснал) в резултат
на което е допуснал пътно транспортно произшествие, удряйки ИЛК. С. Г.
върху пресичаната от нея пешеходна пътека със скорост от около 16,78 км/ч с
предната лява част на автомобила между капака и решетката областта на
десния крак при подбедрицата, която в момента на удара била с десен профил
към предната част на автомобила, и завъртайки се с лице към самия
автомобил в момента на удара, паднала върху него по корем с изправени
напред ръце за да се предпази и удряйки долната си челюст в капака.
Установи се, че пешеходката е била ударена, докато се е намирали върху
пешеходната пътека в лентата за движение на лекият автомобил марка и
модел „Фолксваген Поло” с рег. № ..., управляван от подсъдимият Б. Л.
П..Последният от своя страна, както се установи от заключението на
съдебната автотехническа експертиза, е бил във възможност да предотврати
ПТП, при положение, че движейки се с началната си скорост в процесния
уличен участък е имал техническа възможност да възприеме в ранна фаза
пред себе си движението на пострадалата по пешеходната пътека; ако при
възприемане на опасността – пешеходка, пресичаща уличното платно в ранна
фаза преди блъсването бе предприел своевременни действия за избягването
му (което е било лесно осъществимо) ПТП ще е било предотвратено; ако в
мястото на реално предприетите спасителни действия водачът бе предприел
аварийно спиране, е имал техническа възможност да спре преди линията на
пресичане на пешеходката; имал е техническа възможност в много ранна фаза
да види в насрещното платно пресичащата пешеходка и възприемайки я като
опасност на уличното платно, е следвало да предприеме адекватно
намаляване на скоростта, или ако се е налагало аварийно спиране,
пропускайки я без последствия, като по неизвестни причини и като водач на
автомобила П. е допуснал закъснение при възприемане на опасността и
въпреки, че задействал спирачната уредба не е успял да спре преди мястото
на удара. Пострадалата след навлизане в платното за движение на разстояние
4,40 – 4,60 метра по пешеходната пътека, от вътрешния ръб на десния
17

ограничителен бордюр към платното за движение, по посока на движение на
автомобила, е била блъсната от процесния автомобил, като първоначалното
съприкосновение от страна на автомобила е било осъществено с предна лява
част на автомобила между капака и решетката, с последвал удар на предна
броня и решетката в дясната подбедреница на пешеходката ИЛК. С. Г., която
завъртайки се фронтално към автомобила в момента на удара, в следващия
момент последвало полягане на горна част на тялото с корем върху предния
капак, забърсвайки праха по повърхността и оставяйки характерни следи, и
пускайки дясната си ръка върху предния капак на автомобила, предпазвайки
се от удара, като вследствие на придобитата скоростта и посока на движение
от автомобила, тази част от тялото, където е бил осъществен контакта, а
именно върху дясната ръка, придобила по-висок скорост при началния
контакт на удара, поради което и усетила силна болка от настъпило счупване
на дясната лъчева кост на типично място на дясната ръка на пострадалата,
след което в динамиката на удара с автомобила и при полягане на горната
част на тялото й върху предния капак на автомобила, ударила лицето си в
областта на устата в него, като предвид сравнително ниската скорост на
автомобила в мястото на удара, тялото на пешеходката е било носено за
много кратко време на известно разстояние и отхвърлено напред, падайки
пред автомобила и след пешеходната пътека.
Вследствие на този удар при ПТП и движението и съприкосновението
на тялото на пострадалата с автомобила и пътното платно, ИЛК. С. Г.,
пресичаща на пешеходната пътека е получила нараняване, изразяващо се в
счупване на дясната лъчева кост на „типично място“, което й причинило
трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период за срок
по-дълъг от 30 дни, респ. време от около 2,5-3 месеца. Заключенията на
съдебно-медицинските експертизи установяват механизма на причиняване на
травматичните увреждания на пострадалата, които добре отговарят на
получени по време и начина посочен от пострадалата, а именно при
процесното ПТП, както и че счупването на дясната лъчева кост на „типично
място“ и извършената оперативна интервенция, при нормален оздравителен
процес е причинило при пострадалата ИЛК. С. Г. затруднение в движението
на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, за около 2,5-3 месеца,
което по аргумента на чл.129 ал.2 от НК представлява средна телесна повреда.
Подсъдимият Б. Л. П. е правоспособен водач и притежава свидетелство
за управление на МПС с категории С; В; М; АМ и ТКТ за управление на
МПС. Именно като правоспособен водач на пътно превозно средство същият
е бил наясно и запознат със задълженията си по Закона за движение по
пътищата, при приближаване към пешеходна пътека, като водачът на
нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре – чл.119 ал.1 от ЗДвП и намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението - чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
В резултат на несъобразяването с тези си задължения и незачитане на
18

забраните, установени с ЗДвП, подсъдимият Б. Л. П. е допуснал ПТП, като е
бутнал с предната част на управляваният от него автомобил пострадалата
ИЛК. С. Г., пресичаща в този момент по пешеходната пътека и е допуснал
същата да бъде наранена. Вследствие на това е причинил средна телесна
повреда на последната, изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост на
„типично място“, довело до трайно затрудняване движението на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а именно за около 2,5-3 месеца след
инцидента. Наред с така причинените травматични увреждания,
квалифицирани като средна телесна повреда на пострадалото лице, са
причинени и леки телесни повреди, което се установява от заключенията на
съдебно-медицинските и съдебно-медицинска-дентална експертизи,
медицинската документи, приложена по делото и свидетелските показания на
разпитаните свидетели. С тези си действия подсъдимият Б. Л. П. е управлявал
МПС и нарушавайки правилата за движение по ЗДвП, като не е съобразил
поведението си при наближаване на пешеходна пътека, навлизайки върху
пешеходната пътека не се e съобразил с преминаващия по нея пешеходец
ИЛК. С. Г., не е спрял при възникналата опасност и не е пропуснал същата,
като е допуснал причиняване на средна телесна повреда на едно лице, като по
този начин е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3,
предложение последно, вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Установените в хода на разследването травматични увреждания по
отношение на пострадалата и техният характер, които увреждания предвид
установеният механизъм на причиняване със заключението на съдебно
медицинската експертиза, са пряка и непосредствена последица именно от
разглежданото ПТП, което от правна страна квалифицират същите, като
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК и обуславят
наличието на допълнителен квалифициращ признак на деянието от обективна
страна, като престъпление по чл.343 ал.1 б. „б” пр.2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от Б. Л. П. виновно при
условията на непредпазливост по отношение на причинения вредоносен
резултат, тъй като не е предвиждал общественоопасните последици на
деянието си, но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да ги предвиди, като
по отношение нарушенията на правилата за движение по пътищата е действал
умишлено, като е съзнавал, че при тяхното нарушаване създава предпоставки
за възникване на ПТП. Наличието на възможност за предвидимост на
процесният престъпен резултат - ПТП, в това число и причиняването на
средна телесна повреда на пострадалото лице и кумулативно с това наличието
на задължение за подсъдимия, като водач на МПС, да предвиди настъпването
на тези противообществени последици от деянието си при нарушаване на
разпоредбата на ЗДвП, несъмнено налагат извода за извършване на
процесното престъпление от страна на Б. Л. П. при условията на форма на
вината - непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1-во от НК.
За извършеното престъпление подсъдимият Б. Л. П. следва да получи и
съответно наказание. При определяне вида и размера на наказанието за
19

извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано като такова по
чл.343, ал.3, предложение последно, б. „а“ вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК съдът отчете, че законодателят е предвидил налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ от една до шест години. При определяне
вида и размера на наказанието, съдът следва да съобрази установените
смекчаващи и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
на дееца обстоятелства съдът възприе чистото съдебно минало на подсъдимия
и липсата на каквито и да било други противообществени прояви, добрите
характеристични данни, утежненото здравословно състояние на подсъдимия
предвид възрастта му, обстоятелството, че същият се е грижил към момента
на деянието и ежедневно за своята съпруга, която е била в изключително
влошено здравословно състояние и на легло, цялостното му процесуално
поведение и дадените в хода на производството обяснения, спомогнали за
разкриване на обективната истина по делото, действията му непосредствено
след ПТП, с които се е стремял да помогне на пострадалата, като й укаже
помощ или я отведе до лечебно заведение, както и изразеното искрено
съжаление за случилото се. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не
възприе в настоящия случай, като сочените от обвинението такива, а именно
нарушения по ЗДвП, съобрази като малко на брой от една страна, а от друга,
осъществени преди дълъг период от време. Възприетият абсолютен превес на
смекчаващи вината обстоятелства обуславя определяне на наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като установеното по вид
наказание „Лишаване от свобода“ се определи в рамките под най-ниския
предел, в случая до една година. При определяне размера на това наказание и
изхождайки от констатираните многобройни и изключителни смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на установени отегчаващи такива, съдът прие
за най-подходящо в случая е налагането на наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 3 (три) месеца, изтърпяването на което предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от 3 (три) години. Именно това наказание по вид и
интензитет, предвид установената обществена опасност на дееца и деянието,
което е непредпазливо, съдът намира за най-подходящо, с оглед поправянето
на подсъдимия и осъществяване целите на наказанието предвидени от
законодателя по чл.36 от НК.
По аргумент от чл.343г от НК, при извършването на престъпление по
чл.343, чл.343а, чл.343б и чл.343в ал.1, съдът следва да определи и
кумулативно наказание за водача на МПС, а именно лишаване от право по
чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност, и може да постанови лишаване от право по т.6 –
лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност.
В конкретният казус от една страна, изхождайки от възприетата
квалификация на престъплението по чл.343, ал.3, предложение последно, б.
„а“, вр. ал.1, б. „б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК се сочи на извод, че
20

разпоредбата на чл.343г от НК е приложима и в настоящия казус, но от друга
предвид изложените по-горе доводи за определяне на наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и възприети изключителни и многобройни
смекчаващи вината обстоятелства сочат на правна възможност, съдът по
аргумента на чл.55 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от НК да не наложи по-лекото
наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от
свобода, а именно лишаване от право да управлява МПС. Съдът като отчете
установените вече смекчаващи вината обстоятелства, съобрази утежненото
здравословно и битово състояние на подсъдимия, неговото местоживеене и
ежедневно пребиваване и битова ангажираност в труднодостъпно населено
място, в което няма лечебно заведение и възможност да получи спешна
медицинска помощ, изискваща разполагането с постоянна възможност за
транспорт, респ. използването на МПС съдът намери, че такова наказание по
чл.343г от НК на подсъдимия Б. Л. П. не следва да бъде налагано. Този извод
се подкрепя и от възприетата от съда невисока степен на обществена
опасност на деец от една страна, така и от друга, с оглед установените
утежнено здравословно състояние на подсъдимия Б. Л. П. и неговото
местоживеене при налагане на наказанието лишаване от право да управлява
МПС да се пренебрегне забраната по чл.36 ал.2 пр.1 от НК, като с наказание
се създадат обосновани предпоставки за негово физическо страдание.
По аргумента на чл.301, ал.1, т.12 от НПК във връзка с чл.189 от НПК,
съдът възложи на подсъдимият Б. Л. П. да заплати на пострадалата ИЛК. С. Г.
сумата 600 (шестстотин) лева, представляващи заплатено по делото
адвокатско възнаграждение за повереник, да заплати на ОДМВР -
Благоевград сумата 1 327,70 (хиляда, триста двадесет и седем лева и
седемдесет стотинки) лева, от които 219,60 (двеста и деветнадесет лева и
шестдесет стотинки) лева – разноски изготвяне на заключението по Съдебно-
медицинска експертиза; 640,10 (шестстотин и четиридесет лева и десет
стотинки) лева – разноски за изготвяне на заключението по Автотехническата
експертиза и 468,00 (четиристотин, шестдесет и осем) лева – разноски за
изготвяне на заключението по съдебно-медицинската-дентална
(стоматологична) експертиза, както и по сметка на Районен съд – Благоевград
сумата 5 (пет) лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на ОДМВР – Благоевград, както да заплати на Районен съд -
Благоевград сумата 418,73 (четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и
три стотинки) лева, представляващи съдебни и деловодни разноски по делото,
както и сумата 5 (пет) лева, такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

21