Решение по дело №9698/2019 на Софийски градски съд

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

                                                гр. София, 13.09.2019 г.

                                                                               

     СГС, VI-4 състав, в закрито съдeбно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:           ПЛАМЕН КОЛЕВ       

                                                                                                   НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

 

    Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр. дело № 9698/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 435 ал.2, т.6 ГПК. СГС е сезиран с жалба от длъжника по изпълнението Д.С.С. срещу отказа на ЧСИ М.Б.от 14.05.2019 г. да прекрати изпълнението по изп.дело N 20148380409644. Твърди се от жалбоподателя, че отказът е незаконосъобразен, защото изп. дело е започнало през 2014 г. и по него не са предприемани валидни изпълнителни действия в продължение на две години, поради което по силата на закона изп.производство е прекратено. Освен това се сочи, че отказът на съдебния изпълнител е немотивиран, защото в него се сочи единствено „липса на основание“. Прави възражение и за погасителна давност.  Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнението.

    Ответникът по частната жалба „Ф.И.“ ЕАД, който е взискател по изпълнението, не е представил отговор и не взема становище.

    Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които сочи, че не е налице основание за прекратяване на изпълнението.

     Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което следва да се разгледа по същество.

    

   Според съда обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен. Това е така, защото не е настъпила „перемпция“ по смисъла на чл.433 ал.1, т.8 ГПК. Фактите по делото сочат, че след образуване на изпълнението по молба от 13.10.2014 г. на първоначалния взискател „К.“ ООД не е налице период с продължителност от две години, през който да не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия.

     С молбата от 13.10.2014 г. на първоначалния взискател „К.“ ООД за образуване на изп.дело срещу длъжника е поискано съдебният изпълнител да наложи запор върху вземания на длъжника, а със запорно съобщение от 14.10.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от неговия работодател „А.С.“ ЕООД. Видно е от направените отбелязвания на гърба на изп.лист, че през периода  03.11.2014 г. – 30.04.2015 г. по сметка на съдебния изпълнител са постъпвали плащания от третото задължено лице – работодателя на длъжника. Тези постъпили от третото задължено лице /работодател/ плащания са в резултат на наложения от съдебния изпълнител запор, поради което всяко едно плащане води до прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК.

   При наличие на постъпили плащания от третото задължено лице през посочения по-горе период взискателят не е бил длъжен да иска предприемане на други изпълнителни действия, които да поддържат висящността на изпълнителното производство, защото всяко едно плащане представлява частично изпълнение на дълга, а това е факт, който води до прекъсване на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.  Това означава, че срокът по чл.433 ал.1, т.8 ГПК е започнал да тече отново от 30.04.2015 г., когато е последното плащане от третото задължено лице /работодател/ „А.С.“ ЕООД.    

    На  08.06.2016 г. / в рамките на двугодишния срок/ съдебният изпълнител е наложил запор със запорно съобщение до „К.-**“ ООД, получено на 13.06.2016 г., за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Доколкото с молбата за образуване на изп.дело взискателят е овластил на основание чл.18 ЗЧСИ съдебния изпълнител, съдът приема, че запорът е наложен от съдебния изпълнител в изпълнение на овластяването му от взискателя по чл.18 ЗЧСИ, поради което полученото от третото задължено лице „К.-**“ ООД запорно съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника води до прекъсване на срока по чл.433 , т.8 ГПК. В този случай следва да се приеме, че изпълнителното действие по налагане на запор е сторено от съдебния изпълнител по искане на взискателя. Следователно срокът е прекъснат и е започнал да тече нов срок от 13.06.2016 г.

    За прекъсване на срока по чл.433, т.8 ГПК е без значение дали способът е реализиран и дали са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител суми за погасяване на дълга. Релевантен е фактът на конкретно извършено изпълнително действие, което  в случая е сторено от съдебния изпълнител в резултат на възлагането по чл.18 ЗЧСИ.

    В рамките на двегодишния срок, започнал да тече от 13.06.2016 г., е било направено ново искане от страна на взискателя – с молба от 30.03.2018 г. „Ф.И.“ ЕАД в качеството на цесионер и частен правоприемник на взискателя е поискал да се конституира като взискател, както и да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника. Налице е направено искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие, което води до прекъсване на срока, в резултат на което от 30.03.2018 г. е започнал да тече нов срок. Без значение е обстоятелството, че съдебният изпълнител след постъпване на молбата на взискателя не е наложил запор, защото релевантен е фактът на направено от взискателя искане за предприемане на изпълнителното действие.

    Към подаване на молбата на длъжника от 13.05.2019 г., с която е поискал да се прекрати изпълнителното производство, а и към настоящия момент, новият двегодишен срок не е изтекъл, поради което не е налице „перемпция“. При тези факти съдът намира, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен.

    Следва да се спомене, че за направените от взискателя искания за извършване на изп.действия съдебният изпълнител не е длъжен да уведомява длъжника.

 

     Като краен извод – в резултат на наложен запор през периода 03.11.2014 г. – 30.04.2015 г. са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител плащания от третото задължено лице „А.С.“ ЕООД /работодател/, които прекъсват двугодишния срок по чл.433 ал.1, т.8 ГПК. От последното плащане на 30.04.2015 г. е започнал да тече нов двугодишен срок, който е прекъснат на 13.06.2016 г. със запор, наложен от съдебния изпълнител на основание чл.18 ЗЧСИ със запорно съобщение до „К.-**“ ООД, а за прекъсването на срока няма значение дали способът е довел до постъпване на суми от третото лице. В рамките на двугодишния срок, започнал да тече от 13.06.2016 г., е направено на 30.03.2018 г. от новия взискател /цесионер/ „Ф.И.“ ЕАД искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, поради което не е налице „перемпция“ към постановяване на отказа от съдебния изпълнител.

     С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без уважение.

     Мотивиран съдът

                                                                      РЕШИ:

 

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Д.С.С. срещу отказа от 14.05.2019 г. на ЧСИ М.Б.да прекрати изпълнителното производство по изп.дело N 20148380409644.

   

    Решението не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.