РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Кюстендил, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100721 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от „Монкрис КАР“ ЕООД,
ЕИК: *********, адрес: гр. Банкя, бул./ул. „Методи Иванов“ №71,
представлявано от М. Н., против „БУМЕРАН“ ООД, ЕИК: *********, адрес:
с. Ябълково, ул. „Първи май“ №62, представлявано от Х. П.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
превоз на насипен товар „биомаса лигнин“ със самосвални композиции
/влекачи и полуремаркета- гондоли/. По силата на този договор, тъврди се в
ИМ, ищцовото дружество предоставило пневматично полуремарке-гондола,
марка „ЛАГ“ (LAG) с рег. №СВ 9317 ЕА, с идентификационен номер на
превозното средство (VIN) 22518 на „БУМЕРАН“ ООД за временно
възмездно ползване. Сочи се, че на 01.02.2022г. при управление от служител
на ответното дружество на композиция от влекач и полуремаркето,
собственост на ищцовото дружество, настъпило ПТП, вследствие на което
полуремаркето било увредено, до степен че било напълно неизползваем.
Искането за доброволно уреждане на спора инициирано от ищеца не било
удовлетоврено, затова била изпратена и официална писмена покана за
заплащане на щетите. Посочва се, че преди датата на ПТП-то полуремаркето
било преминало технически преглед от представител на ответника в гр.
София, при което се констатирало, че е годно за движение по пътищата.
Понастоящем полуремаркето било оставено от ответника на платен общински
1
паркинг в гр. Кюстендил и за всеки ден престой там се плащала такса от 5 лв.,
считано от 01.02.2022 г., когато било оставено.
Ето защо се поддържа искане съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв.,
представляваща стойността на полуремаркето, както и да бъде осъден
„БУМЕРАН“ ООД да заплати средствата за паркинг, както и разноските в
настоящото производство – адвокатско възнаграждение и държавна такса.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор, като сочи, че искът е неоснователен. На първо място се оспорва
твърдението, че пневматично полуремарке-гондола марка ,,ЛАГ“ с
регистрационен номер № ********* и vin номер ***** е било отдадено за
временно възмездно ползване на „Бумеран“ ООД. Договор за наем не бил
сключван и такъв договор не бил приложен към доказателствата с исковата
молба. На следващо място се оспорва твърдението, че било настъпило ПТП
на 01.02.2022г., липсвало и съответните доказателства за това. Изтъква се, че
полуремаркето било откарано на ход до паркинга в Кюстендил, поради което
било невярно твърдението, че увредата по него била до степен на
неизползваемост. Отрича се твърдението, че служител на ответното
дружество е станал причина с поведението си за настъпване на повреда в
процесното полуремарке, но се потвърждава, че между страните по спора,
съществува договор за превоз на лигнин. Обичайно превозът на стоките се
извършвал с превозни средства на ответното дружество, но тъй като
товароносимостта на неговите МПС-та не позволявал изпълнение на
процесната порчъа за превоз, то ищцовото дружество предоставило на
ответника свое МПС – посочената по-горе гондола „Лаг“. Сочи се, че
биомасата, предмет на приложения договор с ИМ била натоварена в Разлог и
докарана до мястото на разтоварване – ТЕЦ Бобов дол. По време на
разтоварването, твърди се в отговора натъпил дефект в бутилката за
изправяне на гондолата. При огледа на място се установило, че съществували
по повдигащия механизъм предишни повреди и местата били лепени с
планки. Ответникът не бил извършвал никакви намеси по полуремаркето, а го
ползвало във вида, в който му било предадено. Повредата била настъпила,
поради техническото състояние на вещта, а не заради поведение на служител
на ответника. Акцентира се, че процесното полуремарке било с първа
регистрация през 1987 г. Не се оспорва твърдението, че полуремаркето било
преминало годишен преглед и има съответното удостоверение, но този
преглед единствено сочел изправността на полуремаркето да се движи по
пътищата, а не и за изправността на повдигащите механизми. Вярно било
твърдението, че полуремаркето било оставено на обществен платен паркинг
от служител на ответника, като причина за това бил отказът на ищцовото
дружество да приеме вещта, поради това намират, че не следва да бъдат
осъждани за неконкретеизирана сума за паркинг. Оспорва се претенцията по
нейния размер, доколкото съществували обяви за по-ниска стойност на
идентични полуремаркета, отделно от това повредата бил единствено върху
бутилката за повдигане на гондолата, а не че вещта била унищожена или
увредена до неизползваемо състояние.
2
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото Договор от 25.01.2022 г. / л.5 от делото/
бил сключен договор между „Монкрис кар“ ЕООД – възложител и „Бумеран“
ООД - изпълнител, по силата на който било уговорено превозването на
насипен товар „биомаса-лигнин“ със самосвални композиции ( влекачи с
полуремаркета-гондоли), като товарът трябвало да се натовари от депо в гр.
Разлог и да се разтовари в ТЕЦ „Бобов дол“ - чл.1 от договора. От разпита на
свидетелите и позицията на страните е безспорно, че за извършване на
превоза е използванo пневматично полуремарке-гондола, марка “Лаг”, с
регистрационен номер ********, с идентификационен номер VIN *****.
Съгласно приобщеното по делото свидетелство за регистрация същото е
собственост на ищеца „Монкрис Кар“ ЕООД. От разпита на свидетеля Е. С. се
установява, че процесната гондола е била предоставена на ответника по
делото – „Бумеран“ ООД за извършване на посочените превозни дейности,
като фактическото управление на превозното средство, към което е била
закачена гондолата, е извършено от С., който е съпруг на управителя на
ответника. Транспортните дейности са извършени на 01.02.2022 г. Видно от
удостоверение за техническа изправност /л. 8/ процесната гондола е
преминала технически преглед на 31.01.2022 г. и следващият технически
преглед е посочен с крайна дата 31.07.2022 г. Представена е товарителница
сер. № ******, съгласно която "Бумеран“ ООД е ангажирана на 01.02.2022 г.
да извърши транспортна дейност – превоз на 33, 04 тона биомаса лигнин от
Разлог до ТЕЦ „Бобов дол“ с превозно средство „В.“, модел „480“ с рег.
№***** прикачено към него транспортно средство с рег. №********.
Представена е покана от ищцовото дружество до ответното за заплащане на
сума в размер на 30 000 лв. – за заплащане на щети по полуремарке -
посочената по-горе гондола, във връзка с ПТП на 01.02.2022 г. по време на
управление на същото от служител на ответното дружество. Видно от
представената обратна разписка / л.9/ поканата е връчена на Е. С. – служител
на ответника на 14.03.2022 г.
По делото е изготвено заключение по съдебна авто-техническа
експертиза от вещото лице Н. В., което съдът е приобщил по делото, като
обективно изготвено. В същото е отразено, че с оглед възрастта и
амортизацията на ремаркето, то справедливата му пазарна стойност към
датата на инцидента - 01.02.2022 г. е в размер на 6 100 лв.; техническото
състояние на вещта след инцидента е определено като тотална щета, тъй като
разходите за възстановяването му биха надхвърлили 80 % от действителната
му стойност; стойността на непогиналата част от гондолата е 3 250 лв. в
случай, че бъде предадено за вторични суровини. Установено е от вещото
лице, че има недопустима хлабина в опорната ос при петата на цилиндъра и е
3
имало пропуск на хидравличното масло, като повредата на цилиндъра не е
вследствие на ПТП, а поради хлабини в механизма. Отразено е в
заключението, че от данните по делото липсват аргументи, за да се счита, че
процесната вещ не е използвана съобразно обичайното и предназначение.
Определено е ясно в заключението, че причината довела до настъпването на
произшествието – дефектирането на цилиндъра на гондолата е
продължителното ползване на вещта – повече от 34 години. Пояснено е, че
макар вещта да е преминала технически контрол, то тези прегледи се
проверява изправността на спирачната система, състояние на гумите, общия
външен вид, т. е. не е изключена възможността за настъпване на дефект в
гондолата при нормална експлоатация. В допълнителното заключение е
посочено, че по отношение на процесното транспортно средство е било
налице известна претоварка – от 1, 04 тона, но това е допустимо претоварване
и пак е подчертано, че причината за инцидента е техническата неизправност
на гондолата – заради хлабини в петата на цилиндъра.
От разпита на свидетелите: А. Х., Е. С. и И. И. се установява, че
повредата на гондолата е станала на **.**.**** г. на терен на ТЕЦ „Бобов
дол“ по време на разтоварване на камиона, управляван от Е. С. Следва да се
посочи, че показанията на И. И., който е шофьор в дружество, което не е
страна по спора, са компрометирани, доколкото той заявява, че е станал
свидетел на събития от дата 22.02.2022 г., т.е. три седмици след процесната
случка. Дори и обаче да се приеме, че се касае до грешка в конкретизирането
на датите, то същият, без да има експертно ниво дава оценка на начина на
разтоварване на материалите от шофьора на ответника и изказва теоретични
предположения, които се опровергават от становището на вещото лице – така
например И. намира причина в дефектирането на гондолата в лошия избор на
терен за разтоварване, неизпускането на възглавниците и в допускането, че
процесният камион може да е бил претоварен, но за последното след това
заявява, че не знае дали е бил претоварен. В случая свидетелят смесва
възприятията си с лично мнение, базирано на опита си като шофьор на сходно
транспортно средство. Показанията на свидетеля Х. – мениджър на
дружество, което ползва регулярно „Монкрис Кар“ ЕООД- ищеца в
настоящото производство, като негов транспортьор, съдът кредитира
дотолкова, че на 01.02.2022 г., на терен на ТЕЦ „Бобов дол“ е станал
инцидента с процесната гондола. Мнението на този свидетел, който подобно
на предходно обсъдения няма експертност в експлоатацията на транспортни
средства, не може да формира изводите на съда, както той сочи, че макар и
доста стара, гондолата била изправна, тъй като преди последния й курс е била
в сервиз и минала технически преглед. Това беше пояснено в заключението
на вещото лице – че с ремонтите са отстранени други дефекти, а не тези
довели до инцидента, а техническият преглед практически не е обхванал
хлабината в петата на цилиндъра, която е резултат от дългата експлоатация на
гондолата и нейната възраст – над 34 години. Опровергава се мнението на
този свидетел, че в причинно-следствената връзка е и липсата на вдигната
4
ръчна спирачка, доколкото в съдебно заседание, проведено на 24.01.2022 г.
вещото лице заяви, че при спиране на камиона ремаркето не може да тръгне,
тъй като трябва наново да се запали, за да се вдигне въздух, т.е. спирачките
действат наобратно – когато няма въздух те блокират.
Показанията на Е. С. следва да се преценяват в светлината чл. 172 от ГПК,
доколкото същият е съпруг на управителя на ответника и е лицето,
управлявало камиона по време на инцидента. От него се потвърждават
данните, че именно той е шофьорът на процесното превозно средство и
същото до последния курс е било в сервиз за ремонтни дейности и е било
скачено със старо полуремарке. Неизяснено е обстоятелството дали водачът
на 01.02.2022г. при разтоварването е използвал ръчна спирачка, доколкото са
налице твърдения и в положителен и в отрицателен смисъл, но както изясни
вещото лице, това е без практическо значение, поради спецификациите в
налягането на въздуха в механизма. Без правно значение, с оглед изхода на
делото е кой е оставил превозното средство на паркинг в Кюстендил и
разменената неформална комуникация между страните по спора след
настъпването на инцидента, за които сочи този свидетел.
Останалите доказателства, не са свързани с предмета на делото и не
променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата
норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За
да се ангажира деликтната отговорност на причинителя на вредата е
необходимо да бъде установено деянието (действие или бездействие), което
да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда другиму,
както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените
вреди. Противоправността по смисъла на нормата означава, че деецът с
действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната
връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с
вредоносен резултат. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното
действие или бездействие на делинквента.
С дължимата процесуалната активност ищецът не доказа обективния
елемент от състава на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - причинната връзка между
деянието и причинения резултат. Описаното от свидетелите поведение на
ответника не се установи да е причинило повредата в процесната гондола –
водачът на превозното средство е действал в изпълнение на Договор от
**.**.**** г., сключен между страните по спора и извършил превозна дейност
от депо в гр. Разлог до ТЕЦ „Бобов дол“. Не се доказа по безспорен начин
5
дали е налице съществено претоварване на камиона, доколкото
товарителница сер. номер ****** от **.**.**** г. е частен свидетелстващ
документ, и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а само
формална такава – относно факта на писмено изявление и авторството му,
т.е. не може да се приеме за достоверно отразеното в нея тегло от 33, 04 тона.
Отделно от това, както се изтъкна вече, вещото лице е отразило в
заключението си, че дори и да има известно претоварване, в посочените
размери, то същото е в допустимите граници и не е в причинна връзка с
настъпилото дефектиране на полуремаркето. Както се изясни от
заключението на вещото лице, причина за счупването на гондолата е нейната
възраст – дългата й експлоатация продължила над 34 години и
съществуващата преди инцидента хлабина в опорната ос при петата на
цилиндъра. Наличието на удостоверение за техническа изправност на
гондолата от 31.01.2022 г. не е констатация, че полуремаркето е в техническо
състояния, изключващо настъпването на инцидента. От изложеното следва, че
действията на водача на превозното средство не са причината за настъпването
на инцидента, т.е. имуществената вреда в патримониума на ищцовото
дружество. При това положение не е изпълнен състава на непозволеното
увреждане. Налице е деяние и вреда, но деянието не е противоправно, не е в
причинна връзка с настъпването на вредата и не е извършено виновно и
затова искането за обезщетяването относно настъпилата вреда е
неоснователно.
Поради горното исковата претенция се възприема за неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК, съдът ще осъди
ищеца за разноските, които ответникът е направил, доказал и претендирал
своевременно в настоящото производство. Съгласно списъка за разноски по
чл. 80 от ГПК и представените доказателства и вносни бележки за депозит за
вещо лице, то ответникът следва да плати разноски на ищеца в общ размер на
1 450 лв.
По обжалваемостта:
Решение може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му чрез
Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове от „Монкрис КАР“
6
ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. Банкя, бул./ул. „Методи Иванов“ №71,
представлявано от М. Н., против „БУМЕРАН“ ООД, ЕИК: *********, адрес:
с. Ябълково, ул. „Първи май“ №62, представлявано от Х.П. за осъждане на
„БУМЕРАН“ ООД да заплати сума в размер на 15 000 лв. /петнадесет хиляди
лева/, представляваща стойността на полуремарке марка „Лаг“, с
регистрационен номер ********, както и за сума за престой на полуремарке
марка „Лаг“, с регистрационен номер ********, на платен паркинг, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Монкрис КАР“ ЕООД, ЕИК: *********, адрес: гр. Банкя,
бул./ул. „Методи Иванов“ №71, представлявано от М. Н. да плати на
„БУМЕРАН“ ООД, ЕИК: *********, адрес: с. Ябълково, ул. „Първи май“
№62, представлявано от Х. П., сума в размер на 1 450 лв. /хиляда
четиристотин и петдесет лева/ - разноски в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Кюстендил в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7