Присъда по дело №4327/2021 на Софийски градски съд

Мотиви по В.Н.О.Х.Д. №4327/2021г. по описа на СГС, НО, XI-ти въззивен състав

С присъда от 18.05.2021г. по Н.О.Х.Д. №7063/2017г., СРС, НО, 134-ти състав е признал
подсъдимия Л.П.Л. за невиновен в това, че на 22.12.2018г., около 02:25 часа, в гр.София, в
кв.„Димитър Миленков“ по улица без име, пред № 183, с посока на движение от №180 към
№186, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хюндай“, с ДКН №
****** след употреба на наркотични вещества - след употреба на тетрахидроканабинол и
амфетамин, които представляват високорискови наркотични вещества, включени в Списък I
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични на
основание чл.3, ал.2 и 3 от ЗКНВП, установено по надлежния, посочен в чл.3, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза на ВМА - гр.София, с изх. № И - 786/24.01.2019г. -
престъпление по чл.343Б ал.3 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Срещу описания съдебен акт, в законоустановения срок, е постъпил въззивен протест
на прокурор от СРП. В протеста и постъпилото по него допълнение се поддържа, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил престъплението, за
което е бил обвинен. Счита че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на
фактите и доказателствата и е допуснал нарушение на материалния закон. Предлага се
присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена осъдителна присъда за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
В протеста и допълнението към него не са направени искания за събиране на нови
доказателства.
По повод депозирания протест по делото е постъпило становище от упълномощения
защитник на подсъдимия Л. – адв. Ц., в което се изразява несъгласие с твърдението на
прокурора, че установеното от СРС нарушение на правилата на Наредба№1/19.07.2017г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози е изцяло формално и изключително незначително.
Твърди се, че забавянето с 10 минути за вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества е поставя под съмнение заключението на съдебната
химико-токсикологична експертиза и съответно води до недоказаност на обвинението.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага провеждане на съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП поддържа
изцяло протеста на СРП по изложените в него съображения. Счита, че в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, посредством събраните доказателства по
безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е осъществил всички
признаци както от обективна, така и от субективна страна на вменения му престъпен състав.
Предлага се протестът на СРП да бъде уважен, да се отмени първоинстанционната присъда
и да се постанови нова осъдителна такава.
Защитникът на подсъдимия Л. – адв. Ц., счита постановената присъда за
законосъобразна, доколкото районният съд не е нарушил процесуалния и материалния
закон.
Подсъдимият Л. е бил редовно призован, но не се е явил за въззивното съдебно
заседание и не излага лично становище по протеста.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в
протеста и допълнението към него, както и съображенията, изложени в съдебно заседание от
1

страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността и
обосноваността на атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК
намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени
материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102
НПК доказателства. Внимателно са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и
изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което, споделя фактическите констатации на СРС. Предвид
гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Л.П.Л. е роден на ****г., в гр. София, с адрес: гр. София, ж.к.*******
вх*******, ап. 408, българин, български гражданин, неженен, основно образование, касиер в
магазин „Билла”, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 21.12.2018г. подс. Л. се срещнал със св. А.И., като малко след полунощ двамата
отишли да вземат паркирания пред бл. 9 автомобил марка „Хюндай” с peг. № ******, за
който св. И. имал ключове, тъй като му бил предоставен да го управлява от неговия баща.
Подс. Л. поискал св. И. да му даде да кара автомобила, като последният се съгласил и се
насочили към Гара Искър, а впоследствие към кв. „Димитър Миленков”, като по пътя до там
автомобилът бил управляван от св. И.. Пристигайки на място двамата установили, че
стадиона е заключен, поради което подс. Л. помолил св. И. отново да му предостави за
кратко да управлява автомобила по улицата. Св. И. се съгласил и предоставил автомобила
на подс. Л., който се насочил по посока на кв. „Абдовица”, като се движел по ул. „без име”,
с посока на движение от № 180 към № 186.
Около 02:20 часа на 22.12.2018г. свидетелите Б., Г. и Р. - полицейски служители при
08 РУ-СДВР забелязали л.а марка „Хюндай” с peг. № ******, който криволичел по пътя,
поради което полицейските служители решили да спрат водача за извършване на проверка.
Тъй като автомобилът бил в движение на водача бил подаден звуков и светлинен сигнал на
водача, въпреки което същият вместо да намали и спре ускорил скоростта си на движение,
като поради неизяснени причини изгубил контрол над управляваното МПС и реализирал
ПТП в дърво в близост до пътното платно пред № 183.
Въпреки направения опит да напуснат местопроизшествието бягайки от там лицата
били задържани и установено, че автомобилът е управляван от подс. Л., а негов спътник е
св. И.. При бягството на подсъдимия полицейските служители забелязали, че той залита и
криволичи.
На място за съдействие били изпратени св. И. И. и св. Н. Л. - мл. автоконтрольори
при ОПП - СДВР. Св. Л. изпробвал Л. за употреба на наркотични и упойващи вещества с
„DRAGER DRUG CHECK 3000”, който отчел положителен резултат за употреба на
„тетрахидроканабинол”, „амфетамин” и „метаамфетамин” . Подс. Л. собственоръчно вписал,
че не приема показанията на теста, като му бил издаден талон за медицинско изследване №
0026353 за явяване в срок до 40 минути в медицинско заведение. Талонът бил връчен на
подс.Л. в 04:10 часа на 22.12.2020г., след което същият бил транспортиран от полицейските
служители до ВМА.
При явяването на подс. Л. във ВМА в 05:00 часа на 22.12.2020г. същият предоставил
проби от кръв и урина.
От заключението на назначената и изготвена съдебно химическа- токсикологична
експертиза било установено наличие на тетрахидроканабинол и амфетамин в кръвта и
2

урината на подсъдимия.

В районния съд е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от
НПК, при което страните са се съгласили да не се разпитват свидетелите Ц. А. Б., Г. Х. Г.,
С.В. Р., И. А. И., Н. Л. Л., а направо да се ползват протоколите за разпит от досъдебното
производство.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи след анализ на събраните
в хода на производството доказателства: показанията на свидетелите Ц. А. Б., Г. Х. Г., С.В.
Р., И. А. И., Н. Л. Л., както и показанията на св. А.И. дадени пред първоинстанционния съд
и тези негови показания, приобщени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, а също и
писмените доказателства и доказателствени средстдва: докладни записки, АУАН, талон за
медицинско изследване, протокол за извършена проверка за употребата на наркотични и
упойващи вещества, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за съдебна
химико-токсикологична експертиза, заключение на СППЕ, свидетелство за съдимост.
Така установената от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава
съществено от приетото за установено от страна на районния съд. Първата инстанция е
събрала необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на
обективната истина по делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с
които да е ограничила правата на страните да сочат доказателства. Настоящият съд напълно
споделя становището на контролирания съд, че горецитираните доказателства са логични и
непротиворечиви, поради което правилно са били кредитирани и не се налага нов анализ на
същите предвид разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
Независимо от това, част от събраните по делото доказателствени източници са били
неправилно анализирани, в резултат на което първата съдебна инстанция е достигнала до
погрешни крайни изводи от правна страна, а именно, че не са събрани безспорни и
категорични доказателства, че с действията си подсъдимият Л. е осъществил състава на
вмененото му престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.

Въз основа на принципно правилно установени фактически положения от първия съд,
подкрепящи се от събраните по делото доказателства и възприети от въззивната инстанция,
настоящият съдебен състав достигна до различни изводи от правна страна, а именно че
подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. чл. 343б, ал. 3 от НК.
От обективна страна безспорно се доказа, че на 22.12.2018г. около 02:25 часа в гр.
София, в кв. „Димитър Миленков” по улица без име, пред № 183, с посока на движение от
№ 180 към № 186 подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - л.а марка
„Хюндай” с peг. № ******, след употреба на наркотични вещества - след употреба на
тетрахидроканабинол и амфетамин, които представляват високорискови наркотични
вещества, включени в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични на основание чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗКНВП, установено по
надлежния ред, посочен в чл. 3, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози - чрез съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза на ВМА - гр.
София, с изх. № И- 786/24.01.2019г.
За съставомерността на деянието е без значение времето на употреба – т.е дали е
непосредствено преди управлението на МПС или в по-ранен момент. Релевантно за
обективната съставомерност е наличието на упойващо вещество в момента на управление
на МПС, което е доказано по несъмнен начин от заключението на съдебно-химическа
3

експертиза, но също така и от показанията на свидетел А.И., дадени пред първия съд и тези,
които са приобщени от досъдебното производство. Този свидетел, който е пътувал заедно с
подсъдимия в лекия автомобил и е станал очевидец на катастрофирането им в дърво и
впоследствие на задържането на подсъдимия, дава показания, че ясно е чул подсъдимият да
казва на полицаите при задържането му, че предния ден е пушил марихуана.
За съставомерността на деянието по ал. 3 на чл. 343б от НК е достатъчно деецът да
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без да се изисква
доказване на неспособност за управление на МПС, макар че в процесния случай е
несъмнено установено, че подсъдимият е катастрофирал с управлявания от него лек
автомобил в дърво. Законът не е въвел изискване за установяване на степента на
въздействие на наркотичните вещества върху водачите, доколкото с факта на тяхната
употреба вече се презюмира и неблагоприятното им влияние върху способността на водача
да управлява МПС. Независимо от това, от показанията на полицейските служители се
установяват по несъмнен начин и особеностите в поведението на подсъдимия Л. –
криволичене по пътната лента на управлявания от него автомобил и как при бягството му
полицаите са забелязали, че той залита и криволичи, като констатираните обстоятелства в
допълнение към резултатите от проведения полеви тест и заключението на съдебно-
химическата и токсикологична експертиза.
В конкретния случай въззивният съд счита, че подсъдимият е извършил деянието при
форма на вина – пряк умисъл, който се извежда от поведението на подсъдимия по време и
след извършване на деянието. Подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства от обективната
страна на деянието, както и общественоопасния му характер, а именно – съзнавал е
забраната на закона да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и техните
аналози, и въпреки това съвсем съзнателно е управлявал автомобила си, след употребата на
такива. Противно на изводите на първата инстанция въззивният съд намира за безспорно
доказано, че подсъдимият е знаел, че е употребил наркотични вещества преди да управлява
лекия си автомобил доколкото последните дори са оказали въздействие върху поведението
му съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели.
Предвид правната характеристика на инкриминираното деяние – такова на просто
извършване, не е необходимо умисълът на дееца да е обхващал предвиждането, респективно
искането или допускането на общественоопасни последици, а достатъчно е било той да
осъзнава, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност –
застрашава с увреждане обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта.
Единственият аргумент на първия съд и на защитата да приемат, че деянието е
недоказано е бил този, че подс. Л. е дал биологична проба при извършеното медицинско
изследване във ВМА с 10 минути закъснение, т.е. след изтичане на срока посочен в
медицинския талон. От делото безспорно се установява, че подсъдимият действително е бил
изпробван с тест за употреба на наркотични и/или упойващи вещества, като след като не е
приел отразения от него положителен резултат за употреба на „тертахидроканабинол”,
„амфетамин” и „метаамфетамин” и в изпълнение на разписания в наредбата е получил талон
за медицинско изследване, който му бил връчен в 04:10 часа на 22.12.2018г. за явяване във
ВМА, в срок до 40 минути, т. е до 04:50 часа и впоследствие отведен до медицинското
заведение от полицейските служители. Подс. Л., видно от вписването в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества се е явил във ВМА в 05:00 часа на 22.12.2018г., като в същия липсва
отбелязване да е било налице забавяне или невъзможност, поради които пробите да са били
взети в по-късен час.
Районният съд е приел, че текста на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредбата
/редакция към 2018г./, следва да се тълкува строго стеснително и буквално в смисъл, че при
неявяване на лицето в указания в талона за изследване срок, трябва да се приемат
4

показанията на техническото средство или теста, с което е установена концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тъй като
обаче според първоинстанционния съд обвинението е за управление на МПС след употреба
на упойващи вещества, установено по предвидения ред - чрез съдебна химико -
токсикологична експертиза, то този факт се явявал недоказан, с оглед допуснатите
нарушения на реда за вземане на проби за изследване (заради дадени проби с 10 минути
закъснение), въз основа на които е било изготвено заключението. Контролираният съд е
направил заключение, че не е налице възможност да се санират тези пропуски приемайки за
доказателство установената чрез тест употреба на наркотични вещества, доколкото подобно
твърдение не е било включено в обвинението и подс. Л. не се е защитавал срещу него.
Настоящият съдебен състав намира за неправилни тези правни изводи. Действително
съгласно текста на чл.15, ал.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., при неявяване на лицето за
изследване в указания в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство или теста, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно е установено, че
подсъдимият е дал биологична проба за медицинско изследване 10 минути след срока, който
е бил определен в талон за медицинско изследване. Липсват доказателства, от които да се
установява, че подсъдимият е имал вина за това забавяне и просрочване. Въззивният съд
счита обаче, че такова минимално закъснение, само от 10 минути, в никакъв случай не може
да се тълкува, като опорочаващо взетите биологични проби, съответно оттам поставящо под
съмнение направените експертни изследвания и накрая обективирания резултат в
заключението на съдебно химико-токсикологичната експертиза. Настоящият съдебен състав
счита, че определените чл.6, ал.6, т.2 от Наредбата срокове на явяването - до 45 минути,
когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи, имат дисциплиниращ и
указателен характер. Тези срокове обаче нямат преклузивен характер и закъснение от 10
минути не може да доведе до процесуална опороченост на заключението на съдебно химико-
токсикологичната експертиза, нито може да постави под съмнение качеството,
обективността, достоверността и научната стойност на експертното изследване. Поради това
съдът напълно кредитира заключението на тази експертиза, според което е установено
наличие на тетрахидроканабинол и амфетамин в кръвта и урината на подсъдимия. Оттам
логично се извежда и извода за доказаност на обвинението от обективна страна. Предвид
тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за недоказаност
на обвинението.
При определяне вида и размера на наказанието, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
За престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК, извършено от подс. Л.Л. е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” от една до три години и „глоба“ от петстотин до хиляда и
петстотин лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 от НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 от НК.
Осъщественото деяние се отличава с относително по-висока степен на обществена
опасност и невисока на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия Л. обстоятелства, съдът отчете опита
му да се укрие от полицейските служители непосредствено след извършване на
престъплението, както и това, че той е употребил повече от едно наркотично вещество и че
5

под въздействието им е самокатастрофирал в дърво. Смекчаващи отговорността
обстоятелства са чистото му съдебно минало и младата му възраст – на 19 години към
момента на деянието.
След извършен анализ на релевантните за индивидуализация на отговорността на
подсъдимия обстоятелства, въззивният съдебен състав намери, че на подсъдимото лице
следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите
обстоятелства в минималния размер, т.е. една година. На осн.чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода с три години
изпитателен срок, тъй като счете, че предвид фактът, че той е неосъждан и е бил на 19
години към инкриминирания момент, целите на наказанието по чл.36 от НК може да се
постигнат и без ефективното му изпълнение.
От друга страна при наличието на няколко отегчаващи отговорността обстоятелства
размерът на другото кумулативно предвидено наказание „глоба“ следва да бъде към
средния, а именно 1000 (хиляда) лева.
На основание чл.343Г от НК подсъдимият Л.П.Л. следва да бъде осъден на наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година.
Така определените наказания в тяхната съвкупност според съда отговаря на степента
на обществена опасност на деянието и най-вече на степента на обществена опасност на
дееца, като намира, че същото ще изпълни задачите на генералната превенция, като в
същото време ще има превъзпитателно-поправително въздействие върху подсъдимия и
превантивно-възпиращо въздействие върху обществото.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК настоящият съд осъди подсъдимият Л. да заплати по
сметка на ВСС направените по делото разходи в размер 619,20 лева и да заплати по сметка
на МВР направените по досъдебното производство разходи в размер 315 лева, както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист на осн.чл.190, ал.2 от НПК.
Мотивиран от горното, въззивният съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1................................
2.........................
6

Номер на акта:	1
Дата:	7 януари 2022 г.
Съдия:	Емил Дечев

Дело:	20211100604327
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4327/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите