РЕШЕНИЕ
№. 1766/14.10.2020г.
гр. Пловдив, ………... 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1619 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, представлявано от управителя - И.ю.М.,
чрез адвокат Д.О.З., срещу Решение № 656 от 13.04.2020 г., постановено по а.н.д
№ 7747 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XI – ти наказателен състав, с
което е потвърдено наказателно постановление № 16-002723/26.11.2019 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- гр. Пловдив, с което на „Енте Сървисес“ ЕООД, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че наказващия орган не е
посочил датата на извършване на нарушението. Поддържа се също и наличие на
предпоставките нарушението да бъде третирано като „маловажно“ по реда на чл.
415в от КТ. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление, респ. намаляване размера на
наложеното наказание. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Б., поддържа
становище за неоснователността на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде
оставен в сила. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 16-002723/26.11.2019 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“
- гр. Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 16-002723 от 23.10.2019г., съставен от С.Г.П. – на длъжност инспектор при ДИТ
– Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: На 29.08.2019 г. и 21.10.2019 г. при извършена проверка по
документи в ДИТ - Пловдив било констатирано, че съгласно подписано допълнително
споразумение от 10.01.2019г. към сключен трудов договор с работника А.К.А., ЕГН
**********, „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД е командировало същия в гр. Темсе, Белгия, в
рамките на предоставяне на услуги на основание чл. 121, ал. 1, т. 1 от КТ. В
тази връзка е установено, че „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД като работодател не е
определило условията за полагане на извънреден и нощен труд, и размера на
заплащането им със сключеното с работника допълнително споразумение. Трудовото
правоотношение с работника е прекратено със заповед от 05.08.2019г. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги /
обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г./.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на дружеството – работодател
имуществена санкция в размер на 1500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Разпитана е също св. И.К.К.– служител на „ЕНТЕ
СЪРВИСЕС“ ЕООД, който заявил че във връзка с предписание на ДИТ – Пловдив след
проверката във всички допълнителни споразумения вече са включени клаузи за
нощен и извънреден труд. Не му е известно работникът А.К.А. да е полагал нощен
или извънреден труд.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Не е намерил и основания за
намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Правилото на чл. 2, ал. 2 от Наредба за условията
и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги / обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017
г./ поставя императивни изисквания за формата и съдържанието на допълнителното
споразумение за изменение на съществуващото трудово правоотношение при
командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Едно от тези изисквания е в споразумението да се съдържат условията за полагане
на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им. За изпълнение на
поставеното задължение е ирелевантно обстоятелството
ще се полага ли такъв вид труд или не.
Именно този факт следва да бъде регламентиран между страните по
трудовото правоотношение преди неговото изменение. В случая липсата на законоустановеното съдържание и качеството на дружеството
като работодател в правоотношението с командирования работника обосновават
безспорно извършеното административно нарушение, за което законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на оспорващия.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.
Последователно и непротиворечиво в АУАН и НП е посочено, че споразумението за
командироване е сключено на 10.01.2019г. Процесното
нарушение е изпълнено чрез бездействие, при поставено от закона задължение за
конкретно поведение. Същото е осъществено само с едно деяние, което продължава
трайно, постоянно и непрекъснато за определено време и към датата на установяване
му. При това положение не може да има съмнение кога и при каква обстановка е
извършени нарушението. Не се установява засягане правото на защита на
нарушителя и възможността на представляващите го по закона лица да разберат в
какво се изразява противоправното поведение, за което
се реализира обективната безвиновна административнонаказателна отговорност.
Не са налице и предпоставките нарушението да бъде третирано като
маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ. "Маловажните"
нарушения по смисъла на тази специална правна норма имат два основни признака:
нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители /в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК/. В случа няма спор, че към
датата на установяване на нарушението същото обективно не би могло да бъде
отстранено, тъй като трудовото правоотношение с работника вече е било
прекратено. Липсата на тази законоустановена
предпоставка изключва специалния състав по глава ХIХ, раздел II от КТ, поради
което няма основание на нарушителя да бъде наложено същото по вид административно наказание, но в многократно
по-нисък размер.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е. на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс,
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 656 от 13.04.2020 г.,
постановено по а.н.д № 7747 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XI – ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „ЕНТЕ СЪРВИСЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Пролет“
№ 2, представлявано от управителя - И.ю.М., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пловдив,
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.