№ 805
гр. Б. , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501173 по описа за 2021 година
Производството е по чл.278, вр. чл. 248, ал.3, изр. второ от ГПК и е образувано по
частна жалба подадена от Т.Д. Б. против Определение от 10.05.2021г. по гр.д. № 7662/2020г.
по описа на БРС, с което е оставена без уважение молба за изменение на Решение №
260068/14.01.2021г. по гр.д. № 7662/2020г. по описа на БРС в частта за разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Р. СЛ. К., чрез
нейния пълномощник – адв. Чавдар Виденов, с който частната жалба се оспорва като
неоснователна.
Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и
съобрази извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка.
С Решение № 260068/14.01.2021г., постановено по гр.д. № 7662/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас е прието за установено, че поради изтекла 5-годишна погасителна
давност през периода 26.06.2015 – 26.06.2020г., ищецът Р. СЛ. К. не дължи на ответника
Т.Д. – Б. – Х., следните суми: 3400 щатски долара – главница по договор за заем от
01.03.2003г., обезщетение в размер на законната лихва за забавеното й плащане, начиная от
15.03.2006г. до окончателното й изплащане, 26 лева – обезщетение за забава за периода 02-
15.03.2006г., 222, 22 лева – деловодни разноски за държавна такса и 199, 14 лева –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изпълнителен лист, издаден на
08.11.2007г. въз основа решението от 09.07.2007г. по гр.д. № 6427/2006г. на СРС. С
решението Т. Б. – Х. е осъдена на основание чл.78, ал.2 ГПК да заплати на Р. СЛ. К.
деловодни разноски в размер от 1157, 72 лева.
В срока по чл.248 е постъпила молба, именувана “Въззивна жалба”, както и
уточнителна молба, с която Т. Б. обжалва Решение № 260068/14.01.2021г. по гр.д. №
7662/2020г. само в частта за разноските, по повод на което БРС се е произнесъл с
обжалваното Определение № 262897 от 10.05.2021г.
В молбата по чл.248 ГПК е посочено, че съдът погрешно е заключил, че
жалбоподателката следва да заплати сумата от 1157, 12 лв. деловодни разноски, както и че
неоснователно е оставил без уважение молбата й за възлагането им в тежест на ищцата на
осн. чл.78, ал.2 ГПК. Изложени са аргументи във връзка с прекратяване на изп.д. №
20077780400204/2007г. на ЧСИ рег. № 778 като е посочено, че прекратяването му, поради
т.н. “перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпило прекратяване, когато установи
осъществяване на съответните релевантни факти. В тази връзка се оспорва като неправилен
1
извода на съда, че през периода 13.12.2007 – 25.06.2015г. не била текла давност, т.к. било
налице висящо изпълнително производство, навеждат се доводи, че изп. производство е
прекратено още на 14.12.2009г., от когато е започнала да тече погасителната давност, а
вземането е било погасено изцяло още на 14.12.2014г., до който момент не били предприети
каквито и да било изпълнителни действия. С оглед на изложеното се оспорва като
неправилно и схващането на съда за липса на предпоставките, визирани в чл.78, ал.2 ГПК,
базирани на извода му за висящ изпълнителен процес към датата на подаване на исковата
молба.
С обжалваното определение БРС е приел, че няма основание да бъде изменено
решението в частта за разноските, поради това, че след като искът е основателен, а доводите
на ответницата са свързани с решаващите мотиви на съда, а в настоящото производство е
недопустимо същите да бъдат променяни, то ответницата следва да заплати направените от
ищцата разноски.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав извежда следните
правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК урежда правилото, обуславящо института на
отговорността за разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по
съществото на спора. В същото време законът в чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване
на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки -
за признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези законови
постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за
разноски се явява поведението на ответника.
По отношение на първата предпоставка: В настоящия случай, видно от отговора на
исковата молба и последващото поведение по делото на ответницата, сега жалбоподател,
последната е признала, че процесните суми по издадения изпълнителен лист от 2007г. не й
се дължат, тъй като същите са погасени по давност и подробно е изложила аргументи в
подкрепа на твърдението си, както и не е оспорила факта, че образуваното изпълнително
производство е било прекратено преди образувано на исковото производство, както по
силата на закона, т.н. “перемпция”, така и по нейна инициатива с депозирана молба от
30.09.2019г. От всички изложено следва изводът, че жалбоподателката с поведението си
пред районния съд в хода на производството е направила признание по отношение
предявения иск.
На следващо място, от данните по делото не може да се направи изводът, че
ответницата е дала повод за завеждане на делото. Безспорно изпълнителното производство е
образувано от Т. Б. през 2007г. Безспорен е и фактът, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, в случай, че в
продължение на две години взискателят не поиска от съдебния изпълнител предприемането
на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по
силата на закона и това е факт, който не се нуждае от прогласяване, независимо от
констатирането му с последващия акт на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство. Предявеният иск е отрицателен установителен, като посочената
квалификация от съда по чл.124 ГПК, в подобни хипотези е във връзка с чл.439 ГПК, като в
конкретния случай, видно от изложеното по-горе, след като изпълнителното производство е
прекратено преди образуването на исковото производство, ответницата не е била причината
за неговото иницииране. За пълнота следва да бъде посочено, че не са ангажирани
доказателства по делото, от които да се направи изводът, че ответницата след
прекратяването на изпълнителното производство е предприемала действия по събирането на
процесните суми. Данните по делото, както и липсата на каквито и да било молби,
2
адресирани до ЧСИ за възобновяване на изпълнителните действия недвусмислено сочат, че
същата още през 2014г. напълно се е дезинтересирала от тяхното събиране по принудителен
ред.
С оглед гореописаното настоящият състав намира, че не се установяват предприети от
жалбоподателката действия, които да са неправомерни, или такива, оспорващи правото на
ищцата и пораждащи правния й интерес да защити същото по съдебен ред. Предвид така
изложеното настоящият състав приема, че се установява наличието на предпоставките на
чл.78, ал.2 ГПК, поради което и разноските в производството следва да бъдат възложени
върху ищцата.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и решение №
260068/14.01.2021 г. по гр.д.№ 7662/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, бъде изменено
в частта за присъдените в полза на ищцата разноски, на основание чл.248 ГПК, като бъде
постановено друго, с което жалбата бъде уважена.
С оглед гореизложеното на основание чл.78, ал.2 ГПК следва да бъде оставена без
уважение молбата на ищцата за присъждане сторените от нея разноските в размер на 1157,
72 лева представляващи заплатен адв. хонорар и заплатена д.т.
Водим от изложеното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262897/10.05.2021г. постановено по гр.д. № 7662/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата с правно основание
чл.248 ГПК на ответника Т.Д. Б. – Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. “Л.”, ул. “Б.”
№**, ет. * за изменение на Решение № 260068/14.01.2021г., постановено по гр.д. №
7662/2020г. на БРС, в частта му за деловодните разноски, възложени в тежест на ответника,
като на основание чл.78, ал.2 ГПК деловодните разноски бъдат възложените в тежест на
ищеца Р. СЛ. К., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260068/14.01.2021г. постановено по гр.д. № 7662/2020г. по
описа на БРС, в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ същото в ЧАСТТА му, с която
Т.Д. Б. – Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. “Л.”, ул. “Б.” №**, ет. *, на основание
чл.78, ал.2 ГПК е осъдена да заплати на Р. СЛ. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. “Крум Попов” № 1, деловодни разноски в размер от 1157, 72 лева /хиляда сто
петдесет и седем лева и 72 ст./, както и в ЧАСТТА, в която е оставена без уважение молбата
с правно основание чл.78, ал.2 ГПК на ответника Т.Д. Б. – Х. за възлагане на деловодните
разноски върху ищеца Р. СЛ. К..
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. СЛ. К., ЕГН **********, чрез адв. Чавдар Виденовар
Видевов, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Крум Попов” № 1, за присъждане на разноските
за производството по гр.д. № 7662/2020г. на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3