Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.06. 2020
г. гр. Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесет и осми май 2020
година,
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 80, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение № 16 от 17.01. 2020 г.,
постановено по гр.д. № 772/2019 г. на РС-Търговище, е признато за
установено съществуването на
вземането, на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, спрямо В.Г.В.,***, за сумата 300 лв. -
главница по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 77895/ 04.06. 2018 г.,
53,84 лв. - договорна лихва за
периода от 04.06. 2018 г. до 25.02. 2019 г. и 12 лв. – законна лихва за забава
за период от 05.10. 2018 г. до 25.02. 2019 г. ., ведно със законната лихва,
считано от 28.02. 2019 год. до окончателното
плащане на главницата, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 243/28.02. 2019 г. по ч.гр.д. №
390/2019 г. по описа на РС-Търговище,
като е отхвърлен иска за сумата
171 лв. – договорна такса „Гарант“ за периода от 04.06. 2018 г. до
25.02. 2019 г. и за сумата над 12 лв.
до пълния претендиран размер от 13,60 лв. за
законна лихва за забава за период от 05.10. 2018 г. до 25.02. 2019 г.,
като неоснователен. Присъдени са и разноски в полза на ищеца.
Срещу това решение е
постъпила жалба от ответника В., в частта, в която искът е уважен. В жалбата се
излагат съображения за нищожност на целия договор. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и в частта за разноските. В съд.зас. страната не се яви, но
беше представлявана от пълномощника й – адвокат В.. Тя поддържа жалбата и моли
решението да бъде отменено в тази част и искът отхвърлен, като се присъдят
направените разноски.
В законния срок е постъпил
отговор от ответника, чрез пълномощника му адвокат Р. Д. ***. Оспорват се
доводите за незаконосъобразност на решението в обжалваната част и тези за
нищожност на целия договор. Иска се решението да бъде потвърдено. В съд.зас. не
се яви представител. В писмена молба адв. Д. поддържа отговора и моли жалбата да се остави
без уважение. Да се присъдят направените разноски, като се прави възражение за
прекомерност на хонорара на другата страна, ако същият е над минималния размер.
Съдът намира, че решението
е валидно и процесуално допустимо. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на РС-Търговище по отношение на установените факти и
правните изводи.
Изложените в жалбата
доводи въззивната инстанция намира за неоснователни. Основното възражение срещу
решението е това, че след като съдът
счита за нищожна клаузата за заплащане на такса“Гарант“, по договор за
потребителски кредит, то това води до нищожност на целия договор. Това
тълкуване от защитата на ответницата не намира опора нито в закона, нито в
съдебната практика. Нищожността на отделна клауза в договора може да води до
нищожност, само ако без нея договорът не би бил сключен. Тази клауза е обявена
от съда за нищожна като противоречаща на закона и на морала, поради това че води
до неправомерно оскъпяване на разходите по кредита. Въпросът е в това, дали
договорът би бил сключен и без тази клауза от страните и по-точно от
потребителя, който получава паричните средства в заем. Съдът намира, че това е
очевидно, защото води до намаляване на разходите по кредита за заемополучателя
и облекчава финансовото му бреме. След като той е сключил договора при
по-неизгодни условия, очевидно е, че би го сключил и при липсата на тази
клауза, защото това е в негов интерес.
Други съображения за неправилност
на решението не са изложени. В рамките на служебните си правомощия по проверка
на законосъобразността на решението, съдът не откри пороци, които да водят до
неговата отмяна.
Предвид на това жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, като решението бъде
потвърдено в обжалваната част.
По отношение на
разноските. Предвид изхода от делото, такива се дължат на въззиваемата страна.
Тя представя договор за правна защита и съдействие с ищеца за сумата от 300 лв.
Това е доказателството за плащане, като е посочено, че самият договор служи за
разписка. В него обаче съдът не намира клауза, която да посочва, че сумата е
получена от адвоката в брой, съобразно договореното. Представеният договор не е
стандартна адвокатска бланка, в която има текст за договорена сума и изплатена
сума. Т.е. съдът намира, че липсват доказателства за изплащането на
договорената сума от 300 лв., защото в договора пише, че възнаграждението е
платимо, а не че е изплатено. Затова
искането за присъждането на разноските следва да се остави без уважение.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 16 от 17.01. 2020 г.,
постановено по гр.д. № 772/2019 г. на РС-Търговище, в ЧАСТТА, в която е признато
за установено съществуването на
вземането на „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, спрямо В.Г.В.,***, за сумата 300 лв. -
главница по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 77895/ 04.06. 2018 г.,
53,84 лв. - договорна лихва за
периода от 04.06. 2018 г. до 25.02. 2019 г. и 12 лв. – законна лихва за забава
за период от 05.10. 2018 г. до 25.02. 2019 г. ., ведно със законната лихва,
считано от 28.02. 2019 год. до
окончателното плащане на главницата, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
243/28.02. 2019 г. по ч.гр.д.
№ 390/2019 г. по описа на РС-Търговище и
в частта за разноските, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски от 300 лв.
адвокатски хонорар, като неоснователно.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.