№………/ .12.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария
Манолова,
като разгледа
докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело №
1588
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е разгледано
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 55690/30.07.2019г.
на ВРС, уточнена с молба вх. № 60986/21.08.2019г. на ВРС, подадена от П.Д.С.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв. П.Н. от ВАК, срещу Решение №
2819/24.06.2019 г. по гр. дело № 16481/2018г. по описа на ВРС, в частта, в
която е прието за установено в отношенията между страните, че П.Д.С., ЕГН **********
***, дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов, сумата от 565 лева
(петстотин шестдесет и пет лева), представляваща неплатен остатък от главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 13.07.2016г. до 10.07.2018г.
на адрес гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.160, ап.19, с абонатен номер 1273820,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 16.08.2018г., до окончателното й плащане за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№6245/20.08.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12434/2018г. на ВРС, 50 състав.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Допуснати са
нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели постановяването му в
нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел, че ищецът е изпълнил
задължението си по чл.7, ал.1, т.6 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД да отчита показанията на средствата за измерване при условията и
сроковете, определени от ОУ. Неправилно е прието, че жилището се обитава от
наематели. Мотивите на ВРС са противоречиви, а освен това са основани на ОУ от
2006г., които отдавна са отменени. Неправилно ВРС е приел, че той е получил
указания по чл.21 от ОУ, както и че „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД
е спазило разпоредбата на чл.25, т.13 от ОУ. Моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в обжалваната
част. Претендира се присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, чрез ю.к. П.В., в писмен отговор
оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в
него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и
при правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя
искане за потвърждаването му и присъждане на ю.к. възнаграждение.
В насроченото пред
въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът П.Д.С. се представлява от
пълномощника си адв. П.Н. от ВАК, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред
въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* се представлява от ю.к. П.В., която моли жалбата да бъде
отхвърлена и на представляваното от нея дружество да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по
същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред
районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район
„Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя Валентин Донев
Вълканов за приемане на установено, че П.Д.С. дължи следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №6245/20.08.2018г. по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12434/2018г. на ВРС, 50 състав, както следва: сумата
от 565 лева, представляваща неплатен остатък от главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 13.07.2016г. до 10.07.2018г. на адрес
гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.160, ап.19, с абонатен номер 1273820, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.08.2018г., сумата от
41.71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 565 лева за
периода от 12.09.2016г. до 11.08.2018г.
Ищецът твърди, че e
предоставял ВиК услуги по партида № 1273820, чийто титуляр е ответникът, които
последният не е заплащал в сроковете предвидени в ОУ за предоставянето на ВиК
услуги. Неизпълнението на задълженията на ответника да заплаща стойността на
ползваните услуги е мотивирало ищеца да пристъпи към принудителното му
събиране, за което инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК, в което
ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва доставянето на ВиК услуги от ищеца, както и претендираните
суми. Излага, че представените от ищеца частни документи са едностранно
съставени и им липсват съществени реквизити. Твърди, че е заплатил на ищеца
много по-голяма цена от тази на предоставената му от ищеца. Сочи, че ищецът се
позовава на неравноправни клаузи, които са нищожни.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е извлечение
от карнет по партидата на абонат № 1273820 с адрес гр.Варна, ж.к. „Младост“,
бл.160, ап.19 и титуляр П.С., в който за периода от 10.09.2015 г. до 08.04.2019
г. има запис за количество консумирана вода. На дата 18.04.2016г. има запис
говорено за смяна и подпис на потребител, на 16.05.2016г. има запис даден за смяна и подпис на потребител.
Последното отчитане на реална консумация е на 15.12.2016г. – консумирана вода 2
куб.м., показание на водомера 536 куб.м. След дата 10.01.2017г. е начислявана
служебна консумация 10 куб.м. месечно. Последният подпис на потребител е на
дата 15.02.2017г. – срещу начислена служебна консумация 10 куб.м.
От представеното по
първоинстанционното делото уведомително писмо се установява, че до ответника –
сега въззивник са изпратени предписания, че е изтекла валидността на
метрологична проверка на водомера. В писмото има положен подпис и запис
„наемател“.
От представената сметка за
недобора на частен абонат се установява, че след извършеното на 14.09.2018г.
плащане, дължимата сума за потребени ВиК услуги възлиза на 565 лева.
От заключението на
изслушаната в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че начислените суми за ползвани ВиК услуги по фактури, издадени в периода от
12.08.2016 г. до 30.07.2018 г., са общо в размер на 567.37 лева и лихвата за
забава за периода от падежа на всяка главница до 11.08.2018г., възлиза на общо
43.75 лева. След извършено частично плащане, към 14.09.2018г. е останал
непогасен остатък за главници в размер на 565 лева. Титуляр на партида с
абонатен номер 1273820 е П.Д.С., с адрес ***.
От извършената от
заповедния съд служебна справка в НБД Население е видно, че постоянния и
настоящия адрес на П.Д.С. ***.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма. В разглеждания случай оплакванията на въззивника
съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че въззиваемата
страна е изпълнила задълженията си по Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги да отчита показанията на водомера, а въззивникът не е изпълнил своите
задължения по Общите условия.
Съгласно разпределението
на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК,
в конкретния случай по предявения положителен установителен иск, в тежест на
ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото производство, е да докаже
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното
количество на доставените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При безспорната
установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото производство,
възниква тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.
Фактът, че процесният имот
е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града и наличието на
открита партида на името на въззивника не са спорни между страните. С
присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи,
между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата
на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги стават част от договорните отношения между страните
„ex lege” в едномесечен срок от публикуването им. Общите условия са влезли в
сила по отношение на всички потребители на вода и ВиК услуги, включително
спрямо въззивника. С оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът
се е възползвал от правата по чл.71, ал.2 от ОУ, общите условия са станали част
от договорните им отношения.
Оплакването, че
първоинстанционния съд е мотивирал решението си и с отменени ОУ (в сила от
26.07.2006г.) е основателно. Това обстоятелство не е основание за отмяна на
обжалваното решение, а въззивният съд дължи произнасяне по спора съобразно Общи
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с
решение №ОУ-09 от 11.08.2014г. – точка 8.
Съгласно чл.23, ал.4 от
Общите условия, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. В
случая последното отчитане на водомера в присъствие на представител на
потребителя е извършено на 15.02.2017г., на която дата е начислена служебна
консумация 10 куб.м. Въззивният съд намира, че по делото не са установени
предпоставките за начисляване на служебна консумация. В исковата молба и
уточняващата молба ищецът не е изложил твърдения защо ответникът му дължи
заплащането на служебно начислени количества вода. При липсата на такива
твърдения, то претенцията на ищеца следва да се съобрази с реално консумираните
от ответника – сега въззивник количества вода. Доколкото последния подпис в
карнета е на 15.02.2017г., то с него се потвърждават реално начислените
количества вода до тази дата. Последният отчет за реална консумация е от дата
15.12.2016г. за 2 куб.м. вода, показание на водомера 536 куб.м. Поради това
искът е основателен за сумата от 23.08 лева, представляваща неплатен остатък от
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 13.07.2016г. до
15.12.2016г. За горницата над 23.08 лева до 565 лева, претендирана като
неплатен остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
15.12.2016г. до 10.07.2018г. в размер на сумата от 541.92 лева, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ето защо обжалваното
решение на районния съд се цени като частично неправилно, поради което и следва
да бъде частично отменено.
В съответствие с този
резултат решението следва да бъде частично ревизирано и по отношение на
присъдените разноски.
Видно от представения
списък по чл.80 ГПК (л.69, дело ВРС) за първоинстанционното производство ищецът
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД е претендирал репарирането на
разноски в общ размер на 625 лева, включваща платените държавни такси,
възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт (чл.78, ал.8 от ГПК), които районният съд е присъдил изцяло.
Отчитайки основателните размери на исковите претенции, установени от въззивния
съд, както и необжалваната част от решението (41.71 лева обезщетение за забава),
разноските, които се следват на ищеца за първоинстанционното производство са в
общ размер на 66.74 лева.
В съответствие с
разрешенията, дадени в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ВКС, ОСГТК, в исковото производство следва да се разреши и въпроса за
разноските, сторени от ищеца – кредитор в рамките на заповедното производство.
Както за исковото, така и за заповедното производство отговорността за
разноските следва да се разпредели именно съобразно изхода от спора. От
приложения към заявлението списък по чл.80 ГПК (л.6, дело №12434/2018г. на ВРС)
се установява, че претендираните от кредитора разноски за заповедното
производство са в общ размер на 75 лева, в т.ч. 25 лева - платена държавна
такса и 50 лева – юрисконсулско възнаграждение. От тях районният съд е присъдил
сума в размер на 75 лева. Отчитайки основателните размери на исковите
претенции, установени от въззивния съд, разноските, които се следват на ищеца
за заповедното производство са в общ размер на 7.76 лева.
За въззивното производство
ищецът – въззиваем претендира разноски в размер на 300 лева – юрисконсулско
възнаграждение (л.21, дело ВОС). От тази сума по съразмерност с неоснователната
част на въззивната жалба ответникът - въззивник следва да бъде осъден да му
репарира сума в размер на 12.25 лева.
Или общият размер на
сторените разноски за производство по делото - заповедно и исково (в т.ч.
първоинстанционно и въззивно), които ответникът следва да следва да бъде осъден
да репарира на ищеца по съразмерност с уважената част от исковете е 86.75 лева.
Предвид изхода на спора и
нормата на чл.78, ал.3 от ГПК направеното от ответника П.Д.С. (настоящ
въззивник) искане да му се присъдят всички сторени за производството по делото
разноски също се преценява като частично основателно.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.70, дело ВРС) за
първоинстанционното производство ответникът е претендирал репарирането на
разноски в общ размер на 600 лева - платено адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, след което процесуалният представител на ответника е уточнил, че възнаграждението е в този размер, т.к. с исковата молба
са предявени два иска. Поради това и предвид обжалването на решението на ВРС само по
единия от уважените искове, въззивният съд определя
дължимите в полза на ответника разноски въз основа на ½ от заплатения
адвокатски хонорар – 300 лева. Отчитайки неоснователните размери на исковата претенция, установени от въззивния съд, както и
необжалваната част от решението, разноските, които се следват на ответника за
първоинстанционното производство са в общ размер на 267.96 лева.
За въззивното производство
ответникът – въззивник претендира разноски в размер на 350 лева (л.19, дело ВОС), от
която сума 300 лева – платено адвокатско възнаграждение и 50 лева – платена
държавна такса. Направата на тези разходи е надлежно установено с приложено към
въззивната жалба доказателство (л.3 и л.20, дело ВОС). Направеното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, т.к. същото е в минималния размер от 300 лева.
От тази сума по съразмерност с основателната част на въззивната жалба ищецът –
въззиваем „ВиК – Варна” ООД следва да му репарира сумата 335.70 лева.
Или общият размер на
дължимите на ответника разноски за производството по делото (първоинстанционно
и въззивно) е 603.66 лева.
Въз основа на изложените
мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 2819/24.06.2019 г., постановено по гр. дело № 16481/2018г. по
описа на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че П.Д.С., ЕГН ********** ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя Валентин
Донев Вълканов, сума над 23.08 лева до
565 лева, представляваща неплатен остатък от главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 15.12.2016г. до 10.07.2018г. на адрес
гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.160, ап.19, с абонатен номер 1273820, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 16.08.2018г., до окончателното й плащане, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №6245/20.08.2018г. по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№12434/2018г. на ВРС, 50 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” №
33, представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов срещу ответника П.Д.С.,
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване в отношенията между страните съществуването на вземането
на ищеца – кредитор по издадената в негова полза Заповед за изпълнение на
парично задължение №6245/20.08.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12434/2018г.
на ВРС, 50 състав, за горницата над 23.08 лева до 565 лева, представляваща неплатен остатък от
главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 15.12.2016г. до
10.07.2018г. на адрес гр.Варна, ж.к. „Младост“, бл.160, ап.19, с абонатен номер
1273820, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 16.08.2018г., до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ решение № 2819/24.06.2019 г., постановено по гр. дело № 16481/2018г. по
описа на ВРС, в частите му, в които П.Д.С., ЕГН ********** ***, е осъден да
заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов, сумата от 625 лева,
представляваща извършени в първоинстанционното производство разноски и сумата
от 75 лева, представляваща извършени в заповедното производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация
– Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33, представлявано от управителя Валентин
Донев Вълканов, сумата 86.75 лева,
представляваща общия размер на сторените разноски за производство по делото -
заповедно и исково (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), по съразмерност с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2819/24.06.2019 г., постановено по гр. дело № 16481/2018г. по
описа на ВРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, Район „Приморски”, ул. „Прилеп” № 33,
представлявано от управителя Валентин Донев Вълканов, да заплати на П.Д.С., ЕГН
********** *** сумата 603.66 лева,
представляваща част от сторените разноски за производство по делото
(първоинстанционно и въззивно) по съразмерност с отхвърлената част на исковете,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: