МОТИВИ към присъдата по НОХД №
3623 по описа за 2014 год. на ВРС ХХХVІІІ състав.
Против подсъдимия Ж.Р.С. Варненският районен
прокурор е повдигнал обвинение по чл.212 ал.1
от НК за това че на 26.03.2014
г. в гр. Варна, чрез използване на неистински документ - Договор за отпускане
на стоков кредит №1123120/26.03.2013 г. сключен от името на П.С.С., получил без
правно основание чуждо движимо имущество - преносим компютър „Леново IDEAPAD
G580AM, на стойност 899,00 /осемстотин и деветдесет и девет/ лева, собственост
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД, представлявано от С.М.В., с
намерение да го присвои.
Предвид наличието на предпоставки
за провеждане на производството по делото в отсъствие на подсъдимото лице, след
като е назначил служебен защитник, съдът е дал ход на делото при условията на
чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
В пледоарията си по съществото на
делото представителя на ВРП поддържа обвинението. Моли съда за осъдителна
присъда при условията на чл.373 ал.2 от НПК като наложи наказание лишаване от
свобода към минималния размер, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Защитника на подсъдимия С. се
присъединява към становището на прокурора и моли съда да се приезнесе с
присъда.
След преценка на събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подс.
Ж.Р.С. и св. П.С.С. са братовчеди и се намирали в добри отношения помежду си.
През месец март 2013г. подс. С. решил да се сдобие с
преносим компютър, но тъй като не разполагал с необходимите парични средства,
решил да си набави вещта чрез измамливи действия.
При среща със св. С., подс. С. го помолил да му даде
личната си карта, като обяснил, че му е необходима, за да закупи на свое име
карта за предплатени услуги на мобилния оператор „Глобул".
Св. С. имал доверие на братовчед си и му дал личната
си карта.
На 26.03.2013г. подс. С. посетил магазин „Техномаркет Публик",
находящ се в гр.Варна, бул."Сливница" №24 и решил да се сдобие
преносим компютър „Леново IDEAPAD G580AM.
По същото време на работа в магазина била св. А.. Подс. С. заявил
желанието си да закупи на изплащане горепосочения компютър, като предоставил на
А. личната карта на св. П.С.. Св. А. не се усъмнила, че именно подс. С. е
лицето на снимката на документа и направила копие. Пред св. А. подс. С.
попълнил договор за отпускане на стоков кредит №1123120/26.03.2013 г. с
Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД, от името на св. П.С.С. за сумата от
899.00 лева. Задължението следвало да бъде изплатено на девет равни месечни
вноски от по 116.60 лева ведно с дължимата лихва. Въз основа на сключения
договор, на подс. С. бил предоставен преносим компютър „Леново IDEAPAD G580AM.
Последният го взел и напуснал магазина.
През месец май 2013год. св. П.С. получил писмо от Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" АД, за дължима сума от 234 лева. След като направил проверка,
установил, че на негово име има сключен договор за стоков кредит за закупуване
на преносим компютър и той дължи обща сума от 1050.64 лв. Тогава св. С.
сигнализирал за случилото се полицията.
В хода на разследването е изготвена съдебно - графологична експертиза. От
заключението на същата е видно, че подписите и ръкописният текст в Договор за
стоков кредит №1123120/26.03.3013 г. на името на П.С.С., ЕГН ********** в графа
„потребител", Сертификат за застраховка, в графа „застрахован",
Декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга информация в графи :
„клиент" и „потребител", заверено за вярност копие на лична карта на П.С.С.,
Погасителен план, в графа „потребител" и Фактура, в графа „приел" ,
са положени от Ж.Р.С..
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраният по делото
доказателствен материал: показанията на разпитаната в с.з. свидетелка П.; прочетените
показания на св. В., А. и П., както и приобщеното заключение по съдебно-
графологическата експертиза; материалите от досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.283 от НПК.
Събраните доказателства са
непротиворечиви-същите се подкрепят и допълват взаимно,поради което съдът ги
кредитира изцяло.
С оглед на така установеното съдът прие, че
подсъдимия Ж.Р.С. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.212 ал.1 от НК, тъй като на 26.03.2014 г. в гр.
Варна, чрез използване на неистински документ - Договор за отпускане на стоков
кредит №1123120/26.03.2013 г. сключен от името на П.С.С., получил без правно
основание чуждо движимо имущество - преносим компютър „Леново IDEAPAD G580AM,
на стойност 899,00 /осемстотин и деветдесет и девет/ лева, собственост на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" АД, представлявано от С.М.В., с намерение
да го присвои.
Обект на престъплението :
гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и
съзнателно взето решение. Обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи - в конкретния случай с
деянието е засегнато правото на пострадалият свободно да се разпорежда със свои
вещи чрез въвеждането му в заблуждение относно приобретателя на конкретната
вещ. С престъплението е засегнат и документооборота, тъй като посредством
неистински документ е била сформирана неправилна представа относно условията за
разпореждането с вещта, а именно - че същите се предоставя на св. П.С. срещу
задължение за изплащането й по договора за стоков кредит.
От обективна
страна : за деянието са характерни два предмета на посегателство - върху
физическо лице и върху имущество. В случая подсъдимия, използвайки неистински
документ е въздействал върху представител на пострадалото дружество пряко и
непосредствено без да има фактическа власт върху движимата вещ /преносим компютър/
намираща се във фактическа власт на «Уникредит « АД, формирайки неправилна
представа относно условията за разпореждане с вещта.
Подс. С. си е
служил с неистински документ – Договор за стоков
кредит №1123120/26.03.3013 г. на името на П.С.С., ЕГН **********, който видно от заключението на
назначената по делото съдебно графологическа експертиза не съдържа
волеизявление на посоченото като издател лице – св. С.
Изпълнителното
деяние се изразява в противоправното мотивиране чрез използване на документ с
невярно съдържание /Договор за стоков
кредит №1123120/26.03.3013 г. на името на П.С.С., ЕГН ********** / на пострадалия да се разпореди с
вещта- компютър, намиращи се в негова фактическа власт и именно вследствие на
това противоправно мотивиране измаменият се е разпоредил с вещта, предавайки я
във владение на подсъдимия С..
С действията си
подс. С. е въвел в заблуждение пострадалия относно условията, при които ще
предаде вещта. Липсата на субективни възприятия у свидетелката, представляваща
дружеството, че ще предаде вещта на лицето, визирано като получател срещу
изплащане, би довела до отказ да се разпоредят с имуществото си.
Вследствие
именно на действията на подс. С. по въвеждане и поддържане на заблуждение у
пострадалия е било извършено фактическо разпореждане с имуществен предмет ,
като е настъпила имотна вреда.
Налице е
причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда,
осъщественото разпореждане с имущество и сформираните неправилни представи
относно това разпореждане.
Субект :
пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс. С. е
съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването
на съставомерните последици и е целял именно тяхното настъпване- да набави за
себе си имотна облага. Подс. С. е действал, знаейки, че не той е лицето, чиято
лична карта представя и което вписва като получател на стоката по договора, но
въпреки всичко е насочил действията си към въвеждане на пострадалия в
заблуждение , че именно той е лицето П.С.. Подс. С. е предвиждал, че измамения
вследствие на създадената посредством
представената лична карта и попълнен договор за стоков кредит на името на св. С.
ще извърши акт на разпореждане със свое имущество – преносим компютър и че в
резултат на това разпореждане имуществото на дружеството ще бъде увредено за
сметка на имуществото на подсъдимия. Целта на подс. С. е била именно да набави
за себе си имотна облага.
Причини за
извършване- стремеж към материално облагодетелстване по престъпен начин. При
издирване на мотивите на подс. С. да извърши деянието, съдът намери, че
единствен мотив за извършване на престъплението е била възможността подс. С. да
си набави парични средства, без за това да му се налага да полага обществено
полезен труд, или да извършва действия на разпореждане със свое имущество.
При определяне на наказанието на
подсъдимия С. съдът съобрази степента на обществена опасност на конкретното
деяние и прецени същата под средния размер, предвид обстоятелствата на
извършване на престъплението, факта, че се касае за една вещ, и стойността на присвоеното.
Съдът прецени и степента на
обществена опасност на дееца, като взе предвид следното:
Смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства – предходна съдимост, която независимо от настъпилата
реабилитация се преценява от съда като лоши характеристични данни за
подсъдимото лице.
Изложените обстоятелства
мотивираха съда да наложи наказание в минимален размер, при условията на чл.54
от НК, който размер е адекватен на извършеното деяние, а именно – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът намери, че за осъществяване
на целите на генералната и специалната превенция и по- специално за поправяне и
превъзпитание на дееца не е наложително подс. С. да бъде изолиран от обществото
и с определяне на един изпитателен срок в минимален размер ще се въздейства
предупредително и възпитателно върху него и останалите членове на обществото. С
оглед изложеното и на осн. чл.66 ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По този начин и с това наказание
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и на
специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия
направените разноски по делото съобразно чл.189 ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :