Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 09.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 101/2020г. по описа на Административен
съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение
№ 79 от 30.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1050/2019г., Ловешки районен
съд, втори състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление
(НП) № 19-0906-001093/27.08.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Ловеч, с което на О.А.Я. с ЕГН ********** и адрес ***, са наложени две
административни наказания – на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП глоба в размер на 10 лева за
извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като със същото НП на водача
са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице – сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, страна по н.а.х.д.
№ 1050/2019г. по описа на Ловешки РС, чрез упълномощен юрисконсулт.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда за допуснати процесуални и
материални нарушения в хода на административно-наказателното производство с
доводи, че контролните органи са били очевидци на управлението на МПС от водача
под въздействието на алкохол при преместването на буса, поради което
законосъобразно същият е привлечен към наказателна отговорност. Моли се да се
отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощен юрисконсулт поддържа
касационната жалба и излага подробни доводи във връзка с установеното нарушение.
Ответната
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от упълномощен
адвокат, който ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност
на съдебното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери
обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби
срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК.
Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените
в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция
да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението
с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело,
съдът намира касационната жалба за основателна. Аргументите за това са
следните:
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
първоинстанционният съд приел за установено, че на 06 срещу 07.08.2019г. автопатрул
от двама полицейски служители при извършвания обход, около 00:05 часа забелязали,
че има сбиване пред бензиностанция „Лукойл“. Имало два буса, като единият бил
спрял на пътното платно на бул. „Мизия“, в посока за кв. „Здравец“, до
отбивката за гр. Левски. Служителите извикали на помощ свои колеги, с помощта
на които разделили каращите се пред бензиностанцията. Единият полицейски
служител наредил буса, който бил спрян на платното на бул. „Мизия“, а именно Мерцедес
Вито 112 ЦДИ с рег.№ ****** да бъде
преместен, тъй като пречел на движението по булеварда. В буса се качил О.Я.,
който го привел в движение и го преместил на указаното от служителите на
полицията място. Поради тази причина му били проверени документите, като било
установено, че не носи контролния талон към свидетелството за управление на
МПС. Я. бил изпробван и за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 ARBB, с
фабр.№ 0039 (проба № 2741), скалата на който отчела алкохол в издишвания от
жалбоподателя въздух от 1,02 промила. Бил му издаден талон за медицинско
изследване, като в указания в него срок жалбоподателят дал кръв за изследване.
Съгласно протокол за химическо изследване № 258/09.08.2019г., концентрацията на
алкохол в кръвта на Я. била 0,89 промила.
Срещу
настоящия ответник бил съставен АУАН № 3273/07.08.2019г., в който било посочено,
че О.Я. ***, с посока на движение кв. „Здравец“ под въздействието на алкохол в
кръвта му с концентрация от 1,02 промила, като при проверката водачът не
представил и контролния талон към СУМПС. Актосъставителят приел, че с
действията си Я. е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не вписал
възражения и го подписал, като получил екземпляр. Писмени възражения не подал и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното НП.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН
реквизити, при спазване на процесуалните правила. За да отмени наказателното
постановление, решаващият състав приел, че не е установено по безспорен и
категоричен начин, че именно жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, т.е.
авторството на нарушението. Изводите си съдът е мотивирал с обстоятелството, че
полицейските служители не са видели кой е управлявал автомобила до спирането му
на пътното платно на булеварда, а от показанията на свидетелите на
жалбоподателя се установявало, че от границата на Република България до
бензиностанция „Лукойл“ бусът бил управляван от лице с прякор „Фаса“.
Настоящият
състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за
основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за
валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови
разпоредби.
При
постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. Поради изложеното не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, такива не се сочат и от касатора.
При
правилно установена фактическа обстановка въззивният съд неправилно е
интерпретирал събраните доказателства и оттам е извел погрешен извод за
допуснато нарушение на материалния закон от АНО, в следствие на което решението
е постановено при нарушение на приложимите материалноправни норми и в
несъответствие със събраните доказателства.
Разпоредбата
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водачите на ППС да ги управляват под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а тази по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП ги задължава да носят свидетелството за управление на
МПС от съответната категория и контролния талон към него, т.е. общото между
двете задължения е лицето, посочено като нарушител, да е имало качеството на
водач. Легална дефиниция за „водач” е дадена в разпоредбата на § 6, т.25 от ДР
на ЗДвП, съгласно която това е „лице, което управлява пътно превозно средство
или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата”.
В процесния
случай районният съд неправилно е приел, че АНО е привлякъл към отговорност и е
наложил наказание на Я. за това, че същият е имал качеството „водач“ и е
управлявал процесното МПС от границата до бензиностанция „Лукойл“. Действително
за този период не е установено по безспорен начин кой е управлявал автомобила,
но и в АУАН, и в НП органът безспорно е приел, че не в един по-ранен момент, а
към момента на констатиране на нарушението Я. е имал такова качество. А
моментът на извършване на нарушението е бил преместването на МПС от пътното
платно на бул. „Мизия“, когато именно наказаното лице е управлявало буса.
Последното се потвърждава несъмнено от показанията на полицейските служители,
които са били очевидци на нарушението.
Във
връзка с изложеното настоящата инстанция споделя доводите на касатора относно качеството
„водач” на наказаното лице към момента на извършване на нарушението, в каквато
насока са основните възражения в касационната жалба. От показанията на
полицейските органи безспорно се установява, че Я. е преместил буса от пътното
платно, т.е. е управлявал МПС в присъствието на актосъставителя и свидетеля по
акта. Пробата за наличие на алкохол е взета от водача веднага след управлението
при преместване на процесното МПС, и именно във връзка с горното водачът е
привлечен към административнонаказателна отговорност, а не за управление на МПС
от границата до бензиностанция „Лукойл“, както неправилно е приел решаващият
състав. Самият факт на употреба на алкохол не се отрича от нарушителя, а и е
безспорно установен с химически анализ.
Неправилно
районният съд е кредитирал показанията на сочените от жалбоподателя свидетели,
без да ги съпостави с останалите доказателства и най-вече с показанията на полицейските
служители, които са били и очевидци на нарушението. Я. не е правил възражение
нито в АУАН, нито в срока по чл. от ЗАНН, че не е имал качеството на водач и не
е премествал буса, а доводи в тази насока са направени едва в хода на съдебното
следствие, което настоящият състав приема за защитна теза. Освен това и тримата
свидетели на жалбоподателя излагат, че са приятели с наказаното лице и са
работили заедно в Белгия, поради което показанията им не могат да бъдат
кредитирани без съмнение в достоверността им и по-скоро сочат на опит да
помогнат на приятеля си да избегне отговорност.
По
изложените мотиви съдът счита касационната жалба за основателна, а решението на
Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалните правила, но при неправилно прилагане на закона, поради което
същото следва да бъде отменено.
Тъй като
делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови
доказателства, обжалваното пред районния съд НП следва да се потвърди като законосъобразно.
От събраните доказателства действително се установява, че настоящият ответник е
извършил вменените му нарушения, като в качеството си на водач на МПС е управлявал
същото под въздействието на алкохол и не е представил при извършената му
проверка контролен талон към СУМПС. Не са допуснати съществени нарушения в
административнонаказателното производство, нарушенията са подведени под правилните
норми на ЗДвП, санкционните норми също са определени правилно от АНО, което
води до извод за законосъобразност на НП и е основание за неговото
потвърждаване.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221,
ал.2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, втори
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 79 от 30.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1050/2019г. по описа на
Ловешки районен съд, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0906-001093 от 27.08.2019г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, с което на О.А.Я. с ЕГН ********** и адрес ***,
са наложени две административни наказания – на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закон за движение по пътищата глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП глоба в размер
на 10 лева за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР на водача са отнети 10 контролни точки.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.