№ 14180
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110105321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване
за установено, че Л. Г. Л. дължи на „А.с.в.“ ЕАД сумата 871,89 лева за главница по Договор
за кредит № 2309111 от 15.11.2020 г., сумата 179,16 лева за договорна лихва за периода от
10.02.2021 г. до 10.12.2021 г., сумата 175,10 лева за мораторна лихва за период от 11.02.2021
г. до 03.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 04.10.2022 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№53868/2022 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че вземането произтича от следните
обстоятелства: на 15.11.2020 г. между длъжника и „К.“ ЕАД е сключен договор за кредит. За
обезпечение на вземанията по договора е сключен договор за поръчителство между
длъжника и „А.Т.т“ ЕООД, което дружеството се задължило срещу възнаграждение да
отговаря като поръчител за задълженията на длъжника по договора за кредит; сключен и
договор за поръчителство между кредитора и А.Т.т ЕООД. Длъжникът не изпълнил
задължението си за плащане по договора за кредит в срок и „К.“ ЕАД е изпратило искане до
поръчителя „А.Т.т“ ЕООД за плащане на дължимите по договора за кредит суми.
Пръчителят е платил задълженията за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва. С
извършване на плащането поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С
договор за цесия от 15.03.2022 г. „А.Т.т“ ЕООД прехвърлят всички свои вземания, които
има към длъжника на новия кредитор „А.с.в.“ ЕАД, за което длъжника е уведомен.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че вземането на
„А.Т.т“ ЕООД, действало като поръчител, не е възникнало поради недействителност на
договора за поръчителство, като сключен в противоречие със ЗПК и ЗЗП, за което излага
подробни съображения, вкл. че договора за кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал.1, чл.
11, ал. 1, т. 9а, т. 11, т. 20, 23, 24 от ЗПК. Сочи, че поръчителят е дъщерно дружество на
заемодателя, а с оглед на паричното задължение към поръчителя, то ГПР по договора за
кредит не отразява пълно разходите по кредита. Евентуално, намира за
неравноправна/нищожна клаузата от договора за заем, предвиждаща предоставяне на
обезпечение по договора за заем, в т.ч. сключване на договор за поръчителство. Оспорва
твърдението, че поръчителят е заплатил суми в изпълнение на договора за заем; договора за
1
цесия да има транслативен ефект, доколкото не е възникнало правото на парично вземане по
договора за заем и поръчителство. Оспорва получаване на заемната сума и настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, както и надлежно уведомяване за извършената цесия.
Оспорва начисления лихвен процент като неправомерно завишен и в противоречие с
добрите нрави. В срока по чл. 414 от ГПК навежда възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 53868/2022 г. по описа на СРС се установява, че на
04.10.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение е
разпоредено Л. Г. Л. да заплати паричните вземания, предмет на исковата претенция.
Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на исковите претенции с
твърдения, че е придобил процесните вземания по силата на договор за цесия от „А.Т.т“
ЕООД. В тази връзка ответната страна е релевирала възражения относно действителността
на прехвърлените вземания. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан въпросът
относно надлежно осъществено прехвърляне на същите. Ищецът представя неподписан
Договор за потребителски кредит № 2309111/15.11.2020 г., ведно с погасителен план и
Общи условия, видно от съдържанието на които е обективирана воля за сключване на
договор за заем при Общи условия, по силата на който „К.“ ЕАД, в качеството на
кредитодател предоставя на Л. Г. Л., в качеството на кредитополучател заемната сума в
размер на 1000,00 лв., платима в срок до 10.12.2021 г. на 13 равни месечни погасителни
вноски от по 95,55 лв. всяка, при уговорен лихвен процент – 39,02%, ГПР – 46,81% и общ
размер на всички плащания - 1242,15 лв. Съгласно клаузите на чл. 4, ал. 1 от договора и чл.
1 от раздел III ОУ, с депозиране на Заявление пред кредитора, с което кредитополучателят
кандидатства за кредит, като подава същото на уеб страницата на дружеството или по
телефон, последният може да изрази воля за обезпечаване изпълнението на задълженията си
чрез осигуряване на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или чрез
сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като в ОУ се съдържа клауза
с идентично съдържание. Предвижда се, че в случай, че кредитополучателят подаде
заявление, с което заявява желание да предостави обезпечение, срокът за разглеждане на
последното е 24 часа от предоставяне на обезпечението, докато видно от чл. 4, ал.3 от
договора, в обратната хипотеза е уговорен срок за разглеждане на заявлението от 14 дни от
подаването. Като последица от непредоставяне на обезпечение е предвидено неодобряване
на заявлението от кредитора, съответно непораждане на действие на договора. В тази
връзка, чл. 3 от раздел V от ОУ изрично урежда началният момент на влизане в сила на
договора, а именно получаване на уведомление за одобрение от кредитора.
По делото е приет договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2020 г., ведно с
Приложение №1, сключен между Л. Г. Л. и „А.Т.т“ ЕООД, от предметното съдържание на
който се установява, че дружеството е поело задължение да сключи с „К.“ ЕАД договор за
поръчителство за обезпечаване изпълнението на задълженията на Л. Л., произтичащи от
договора за кредит в размер на 1000 лв., предоставен му от „К.“ ЕАД. За длъжника е
уговорено насрещно задължение за заплащане на възнаграждение на „А.Т.т“ ЕООД в размер
на по 74,37 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, дължимо на падежа
на всяка от погасителните вноски, определен с погасителния план, което възнаграждение
„К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора. В
изпълнение на задължението си по чл. 1, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство
„А.Т.т“ ЕООД е сключило договор за поръчителство от 15.11.2020 г. с „К.“ ЕАД.
Предвид клаузата на чл.1, ал.1 от ОУ, съдът намира, че процесните съглашения имат
характера на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което
правата и задълженията, произтичащи от същите се регулират от нормите на ЗПФУР и
2
ЗЕДЕУ. Следва да се съобрази, че съгласно чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а именно всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен – арг. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУ. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 189 ГПК). С оглед на това
съдът намира, че събраните по делото писмени доказателства, а именно гореописаните
договори, ведно с приложенията към тях представляват електронен документи,
възпроизведени на хартиен носител. В случая не се твърди и не се установява същите да са
подписани с квалифициран или обикновен електронен подпис. Поради това представените
писмени доказателства представляват неподписани частни документи, които не обвързват
съда с нито с материална, нито с формална доказателствена сила. В този случай съдът
следва да цени същия по вътрешно убеждение съвкупно с останалия доказателствен
материал. Ето защо, доколкото по отношение на авторството на процесните документи не са
наведени оспорвания от ответната страна и предвид заключението на изслушаната по делото
съдебна счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че заемните средства са
усвоени от ответника на 15.11.2020 г., съдът намира, че между ответника и „К.“ ЕАД е
налице облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от
разстояние, като изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУ са изпълнени. Нещо повече, с оглед на
това, че кредитополучателят има качеството „потребител“ съобразно дефиницията на
пар.13, т.1 от ДР ЗПК, процесното правоотношение попада в регулационното поле на ЗПК и
ЗЗП. В тази връзка чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК предвижда като задължителен реквизит от
съдържанието на договора за потребителски кредит посочването на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. В случая, видно от Приложение №1 към договора, това законово изискване
формално е удовлетворено. Независимо от това, при анализа на цялото съдържание на
същия съвкупно с останалите съглашения между ответника, кредитора и поръчителя, съдът
намира, че така посочените като абсолютни стойности ГПР и обща сума, дължима от
потребителя, не отговарят на действителните такива по следните съображения: съгласно чл.
19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като нормата на чл. 19, ал.4 от
ЗПК ограничава максималния му размер до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно легалната дефиниция на „общ разход
по кредита“, същия включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. При съобразяване клаузите на чл. 4, ал.1 и 2 от процесния договор за
3
кредит съдът намира, че разход по кредита, представлява и дължимото от потребителя на
поръчителя възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Независимо, че чл. 4, ал.1 от
договора, идентичен с чл. 12, раздел III от ОУ, регламентират само възможност за
потребителя да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита посредством банкова
гаранция или поръчителство, непредоставянето на тези обезпечения е санкционирано с отказ
от страна на кредитора да предостави искания кредит – по арг. чл. 4, ал.2 от договора. Ето
защо, съдът намира, че предоставянето на кредит от „К.“ ЕАД е безспорно обусловено от
предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, съобразно предварително
определените от кредитора условия, в т.ч. относно срока за осигуряването му и личността на
поръчителя. Освен това, ищецът изрично признава в депозираната от него искова молба, че
процесният договор за предоставяне на поръчителство, уреждащ именно задължението за
заплащане на възнаграждение за поръчителя, е сключен тъкмо във връзка с кредитното
правоотношение на ответника с „К.“ ЕАД. Нещо повече, такава връзка безспорно се
установява от съдържанието на процесния договор за предоставяне на поръчителство и при
съобразяване датите на сключване на всяко от съглашенията, които са идентични –
15.11.2020 г.
На следващо място, макар в ОУ и в договора за потребителски кредит са предвидени
варианти на обезпечено и необезпечено кредитиране, характеристиките на всеки от двата
избора се различават съществено по обема на правата на потребителя. Изискването да се
предостави обезпечение, за да се разгледа заявлението за отпускане на кредит в кратък срок
– чл. 4, ал.1, изр. 2 и ал.3, съставлява злоупотреба с по-слабата в икономическо отношение
страна – потребителя. Освен това, от обявените и общоизвестни обстоятелства в Търговския
регистър се установява от партида на кредитора и поръчителя, че същите са свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ - едноличен собственик на капитала на „А.Т.т“ЕООД е
именно кредиторът. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се
контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при
общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата,
участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото
дружество. При това, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
кредиторът е овластен да приема вместо поръчителя дължимото от ответника
възнаграждение. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя още към момента на сключването на договора за
кредит. В тази насока е и фактът, че уговореното възнаграждение за предоставяне на
поръчителство в общ размер на 966,80 лв., съгласно изводите на вещото лице по ССчЕ, е
предварително разсрочено, като се дължи на падежа на погасителните вноски по кредита,
наред със същите, независимо от изпълнението на задължението за плащането им. Нещо
повече, възнаграждението за поръчителя се дължи и независимо от това дали гаранционно-
обезпечителната му отговорност е ангажирана вследствие допуснато от страна на ответника
неизпълнение на задълженията му по договора за кредит - без да е обвързано с реално
плащане по кредита, което налага на потребителя да изпълни задълженията си, дори и ако
поръчителят не изпълни своите. Следва да се отбележи и че дължимото възнаграждение е
почти равно на размера на отпуснатия на потребителя кредит. Изложеното обосновава
извод, че в конкретния случай посредством поставяне на изискване за предоставяне на
обезпечение чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, в което е
предвидено допълнително задължение за плащане на възнаграждение на свързано с
кредитора лице – поръчител при описаните условия, кредиторът преследва целта да получи
обезщетение за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
от своя страна противоречи на изискването на чл. 16 ЗПК за извършване на оценка на
платежоспособността на потребителя, съответно за предложение за цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
сключен в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, ако не е посочен действителния размер на
разходите по кредита, когато разходите, които не са включени са условие без което не може
да се отпусне заема или потребителят няма избор да договаря без тези разходи; и те касаят
4
неговата основна престация по договора или са свързани пряко с нея. В този случай може да
се претендира недействителност на целия договор за кредит. Дължимото съобразно
процесния договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение в размер на общо
966,80 лв. съставлява „общ разход“ по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което
също следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита. Същевременно
предвид изчисленията на експерта по допуснатата ССчЕ при включване на
възнаграждението в ГПР се достига до надвишаване на максимално установения в чл. 19, ал.
4 ЗПК размер, а именно до 120,56%, което съществено се различава и от посочената в
договора стойност на ГПР – 46,81%. При това положение, съдът намира, че вписаните в
договора за кредит параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по чл.11 от
ЗПК относно ГПР. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазването на изискванията на чл.
11, ал.1, т. 10 от ЗПК – в този смисъл Решение № 262768 от 19.08.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 12314/2020 г., Решение № 54 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7254/2022 г.
При така установената недействителност на договора за потребителски кредит, на
основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщането само чистата стойност на кредита, но
не и на лихва или други разходи по кредита. Независимо от това, вземането на кредитора
по чл. 23 ЗПК не е в изпълнение на договора, изпълнението на задълженията по който е
обезпечено от поръчител, а е на плоскостта на неоснователното обогатяване. Задължението
по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и
няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по самия договор, на осн. чл.
138, ал. 2 от ЗЗД, според която поръчителство може да съществува само за действително
задължение, като нищо различно не е уредено в ЗПК – в този смисъл Определение № 60729
от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2021 г., IV г. о. Предвид това, съдът счита за
недействителен и процесният договор за поръчителство, поради което и за „А.Т.т“ ЕООД не
са възникнали твърдените регресни вземания за погасените от задължения на ответника по
договора за потребителски кредит, вкл. обратни искове на поръчителя срещу длъжника по
чл. 146, във вр. чл. 143 от ЗЗД. Дори да се приеме обратното, то по делото липсват
доказателства поръчителят действително да е изпълнил задълженията на
кредитополучателя, вследствие на което да се суброгира в правата на „К.“ ЕАД и да
прехвърли процесното вземане. Ето защо, с оглед липсата на валидно вземане, предмет на
процесния договор за цесия, ищецът в качеството си на цесионер не се легитимира като
носител на такова, поради което и претенцията му следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на
съдебни разноски. С оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за
разноски в рамките на заповедното производство. Ответникът е представил договори за
правна помощ от 23.11.2022 г. и 20.04.2023 г. в производството по ч.гр.д. №53868/2022 и
гр.д. №5321/2023 по описа на СРС, 50-ти състав, сключени на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Предвид това, на основание на осн. чл. 38, ал.2, във вр.ал.1, т.2 от ЗА, във вр. чл. 7, ал.2, т.2
от НМРАВ в полза на адв. Н. И. И. следва да се пресъди сумата от 422,62 лв. за
предоставена правна помощ в исковото производство, а на осн. чл. 38, ал.2, във вр.ал.1, т.2
от ЗА, във вр. чл.7,ал.2, т.2 и пар. 1, вр. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, в полза на адв. К.И.Б. следва
да се пресъди сумата от 200 лв. за предоставена правна помощ в заповедното производство.
5
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ************, срещу Л. Г. Л., с ЕГН: **********, с адрес: ************,
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Л. Г. Л. дължи на
„А.с.в.“ ЕАД сумата 871,89 лева за главница по Договор за кредит № 2309111 от 15.11.2020
г., сумата 179,16 лева за договорна лихва за периода от 10.02.2021 г. до 10.12.2021 г., сумата
175,10 лева за мораторна лихва за период от 11.02.2021 г. до 03.10.2022 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 04.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело
№53868/2022 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на адвокат Н. И. И., с ЕГН:**********, с адрес на упражняване
на дейността: ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т.2
от ЗА, сумата 422,62 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
по гр. дело №5321/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
************, да заплати на адвокат К.И.Б., с ЕГН:**********, с адрес на упражняване на
дейността: ******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т.2 от
ЗА, сумата 200,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
ч. гр. дело №53868/2022 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6