РЕШЕНИЕ
№ 393
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503180 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. *****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
*****, ЕИК ***** против Решение № 262345 от 12.10.2021 г., постановено
по гр.дело № 7696/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив – ХІХ гр.с-в,
което се обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от него
против Й. Т. П. ЕГН: ********** от гр. ***** установителни искове по
чл.422 ГПК, с искане за установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата над 1158 лв. до 6365,10 лв. - главница по
договор за заем PLUS13339938/26.05.2016 г., ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението - 25.11.2019 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 334,82 лв. - възнаградителна лихва за периода
20.01.2019 г. - 20.05.2020 г., както и сумата от 468,64 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.02.2019 г. до 11.11.2019 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19195/2019 г. на
ПРС. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че в тези части
обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което
предявените искове да се уважат. Претендират се разноски.
Въззиваемият Й. Т. П. чрез особения му представител адв. С.К. е
1
взел становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 19195/2019 г. по описа на ПРС, ХІХ
гр.с-в, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 10693/09.12.2019
г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Й. Т. П. за исковите суми,
която е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Кредиторът е предявил
разглежданите тук установителни искове за вземанията си в едномесечния
срок от връчване на съобщението за това. Ето защо съдът приема исковете за
процесуално допустими.
С въззивната жалбата са изложени следните оплаквания: Неправилно
РС е приел, че сключеният между страните договор е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК,
тъй като в договора за кредит изрично е посочен лихвеният процент – 9,88
%, а в чл.11 от договора е посочено, че лихвения процент на ден е равен на
лихвеният процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. По отношение
на ГПР – в договора е посочено, че е 12,46 %, както и общата сума, дължима
от потребителя; че съгласно Директива 2008/48/ЕО не са поставени
изисквания в съдържанието на договора да са посочени компонентите на
ГПР, както и че те са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК.
От представените по делото доказателства се установява, че между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Й. Т. П. е подписан договор за
потребителски паричен кредит PLUS 13339938/26.05.2016 г., с който на
последния като заемополучател е предоставена заемна сума в размер на 16
000 лв., при уговорена договорна лихва с фиксиран лихвен процент по
кредита 9,88 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 12,46 %.
Заемополучателят се е задължил да заплати застрахователната премия от 2880
лв. и такса ангажимент от 560 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата в срок от 48 месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер на
464,26 лв. всяка. В договора е инкорпориран и погасителен план, съдържащ
падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и
размер на оставащата главница след всяка вноска. Съгласно чл.2 от договора,
кредитополучателя заплаща "такса ангажимент ", срещу която кредиторът
2
фиксира лихвения процент за срока на договора, като таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържа от общия
размер на кредита. Уговорено е и заплащане на застрахователна премия по
договор за застраховка „защита на плащанията“, разделена на равен брой
вноски, като същата е част от всяка месечна погасителна вноска.
На 13.05.2019 г. до длъжника е изпратена покана, в която е казано, че
плащането на вноските е преустановено на 20.01.2019 г. и вземането е
обявено за предсрочно изискуемо, а дължимите се суми за плащане са:
6365,10 лв. – главница по договора за кредит, договорна лихва в размер на
334,82 лв. и 145,56 лв. – обезщетение за забава. Няма данни поканата да е
връчена на длъжника.
Заемодателят по този договор за кредит е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Длъжникът е физическо лице и
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК, а ищецът -
качеството на кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК, който е и приложимият
закон .
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 10а, ал.1 ЗПК, както и на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално
допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-
малък от 12. В конкретния случай по преценка на съда и след извършено
сравнение се приема, че по приложения към договора сертификат,
неразделна част от него, размерът на шрифта е значително по-малък от 12, до
степен на пълна нечетливост поради малкия му размер. Изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на
договора. Доколкото сертификатът е подписан от кредитора и длъжника и в
него се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и
дължима от ответника застрахователна премия, настоящият съдебен състав
намира, че същият съставлява част от договора и също трябва да отговаря на
посочените законови изисквания.
По отношение на уговорката за заплащане на сума в размер на 560 лв.,
представляваща "такса ангажимент", съдът приема, че същата е
неравноправна клауза, доколкото според чл. 2 от условията по договора тя се
3
заплаща срещу задължение на кредитора да фиксира лихвения процент за
срока на договора. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а по същността
си така уговорената "такса ангажимент" е действие по управлението на
кредита и е недължима.
Клаузата на чл.2 от договора, предвиждаща формирането на главницата
с включване на дължими застрахователни премии е и неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
предвид и размера на вноската по кредита и тази по застраховката.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 12,46 %, но без да
са включени разходите за "такса ангажимент" от 560 лв. и сума за
застрахователна премия от 2880 лв. В договора е уговорено дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща
едновременно с погасителната вноска по заема, като така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите
включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи,
които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или
в бъдеще.
В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай няма данни
дали застрахователната премия или „Такса ангажимент“ са били взети
предвид при определянето на ГПР и дали посочения отговаря на
действителния такъв. Споделя се извода на районния съд, че в настоящия
случай няма данни дали застрахователната премия или „Такса ангажимент“ са
били взети предвид при определянето на размера ГПР и дали посочения
отговаря на действителния такъв, а в случай на разминаване ще е налице
предоставяне на невярна информация на потребителя с характер нелоялна и
заблуждаваща търговска практика, подвеждаща го и препятстваща реалната
4
преценка на икономическите последици от сключването на договора.
Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК , чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
С решението си районният съд е приел, че платените от ответника по
договора суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата, а от
представената справка от ищеца се установява, че са налице плащания в
размер от 14842 лв., за което следва да се приеме, че са покрили част от
главницата и дължимия остатък е 1158 лв. Плащането на сумата от 14842 лв.
не се оспорва пред тази инстанция, поради което съдът приема за правилен
извода на районния съд за основателност на иска за установяване
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 1158 лв. (16 000 лв. -
14842 лв.) - главница, представляваща чистата стойност на невърната част от
заемната сума. Ето защо за разликата над 1158 лв. до пълния предявен
размер като неоснователен искът следва да се отхвърли.
Относно предсрочната изискуемост:
В исковата молба се съдържат твърдения, че към 20.02.2019 г.
процесният кредит е станал предсрочно изискуем в пълен размер, поради
просрочването на две месечни погасителни вноски от длъжника.
Макар, че дружеството-жалбоподател не е банка, положение намират
разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС- второ предложение. Според същото, вземането
на кредитора става изискуемо, ако е упражнил правото си да обяви
предсрочна изискуемост и е уведомил длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост. В случая се установи, че жалбоподателят-ищец не
е обявил предсрочната изискуемост на ответника преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
твърдението в исковата молба да е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита не е доказано. Предоставената на ответника като заем сума е следвало
да бъде върната на 48 равни месечни вноски, като към датата на подаване на
заявлението пред съда всички вноски по кредита са станали дължими. Ето
защо следва да се признае задължението за законна лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата, а искът
за установяване на дължимостта на мораторните лихви да се отхвърли.
До същият краен извод е достигнал и районния съд, поради което
решението му в обжалваните части е правилно и законосъобразно и следва да
се потвърди.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262345 от 12.10.2021 г., постановено по
гр.дело № 7696/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив – ХІХ гр.с-в, в
частта му, с която са отхвърлени предявените от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. *****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
*****, ЕИК ***** против Й. Т. П. ЕГН: ********** от гр. *****
установителни искове по чл.422 ГПК, с искане за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата над
1158 лв. до 6365,10 лв. - главница по договор за заем
PLUS13339938/26.05.2016 г., ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението - 25.11.2019 г. до окончателното изплащане, както
исумата от 334,82 лв. - възнаградителна лихва за периода 20.01.2019 г. -
20.05.2020 г., както и сумата от 468,64 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 20.02.2019 г. до 11.11.2019 г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 19195/2019 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6