№ 2967
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Административно
наказателно дело № 20241110203448 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 375809/13.03.2020 г., издадено от К.Д.К – заместник-кмет на СО, на В. Е. Б.,
с ЕГН **********,
за това, че на 20.02.2020 г., в 12:36 часа, в гр. София в ТБ-7 (с инвент. № 2903),
констатирано след спирка: ул. „Опълченска“, посока: бул. „Константин Величков“, район: ул.
„Опълченска“, пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което
виновно нарушила чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТТСО, поради което на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО, й е наложена глоба в
размер на 50 (петдесет) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от В. Е. Б., която в подадената жалба моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в писмени
бележки, депозирани за с. з. от процесуален представител, се излагат аргументи за
допустимост на жалбата и се оспорва компетентността на контрольора от ЦГМ като
актосъставител. Отделно се твърди, че не било посочено кога и по какъв начин било
извършено нарушението, като жалбоподателката отрича да й е бил връчван АУАН, за да
упражни правото си на възражение. Излагат се и подробни аргументи за маловажност на
случая. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски или
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
В екземпляра на атакуваното НП № 375809/13.03.2020 г., приложен от АНО, е
налице служебно отбелязване, че същото е връчено на 10.08.2020 г. и е влязло в сила на
19.08.2020 г., с подписи на юрисконсулт. Липсва документ, под формата на разписка,
удостоверяващ, че атакуваното НП е връчено лично срещу подпис на жалбоподателката В.
Е. Б.. Налице е единствено копие от обратна разписка с отбелязване, че пратката е
„непотърсена“. От така приложените материали не може да се приеме, че са били налице
условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН („Когато нарушителят или поискалият обезщетение не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на
отбелязването“), тъй като липсват данни за положени усилия от страна на АНО по
връчване на атакуваното НП. Следва да се има предвид, че по повод принудително събиране
на глобата, жалбоподателката е била намерена именно на известния й по НП адрес от ЧСИ,
поради което, очевидно, не е била налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. С оглед
горното, жалбата се явява допустима и, съобразно неоспореното отбелязване от
жалбоподателя, че НП й е връчено на 14.02.2024 г., същата е подадена в срок.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 47, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от действащата към датата на твърдяното
нарушение НРУПОГТТСО, приета с Решение № 178 на СОС по Протокол № 51 от 5.04.2018
г. и видно от приложено заверено копие на Заповед № СОА20-РД09-1062/13.01.2020 г. на
кмета на СО, с която на К.К – заместник-кмет на СО е възложено да издава НП за
нарушения на НРУПОГТТСО – относно компетентността на АНО и приложено заверено
копие от Заповед № СОА18-РД09-455/10.05.2018 г. на А.А. – определена за заместващ по
заповед кмета на СО № СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г. – относно компетентността на
актосъставителя М. А. П., вписана като контрольор под № 460 в ЦГМ); обстоятелствата
около твърдяното нарушение са посочени по достатъчно ясен и изчерпателен начин
(включително всички индивидуализиращи белези на превозното средство от градския
транспорт и неговия маршрут); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и
тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и
съответстващата правна квалификации; АУАН и НП са издадени в сроковете на чл. 34 от
ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи, че АУАН е издаден в тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, спрямо датата на твърдяното нарушение, а НП – в шестмесечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Посочените разпоредби нямат отношение към датата на връчване на
издаденото НП. Последната има значение единствено спрямо приложимия абсолютен
давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК за административно-наказателно
преследване, който е четири години и половина, спрямо датата на твърдяното нарушение, и
в случая не е изтекъл (изтича на 20.08.2024 г.).
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
2
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателката В. Е. Б. пътувала на 20.02.2020 г., в 12:36 часа, в гр. София, в
тролейбус по линия 7 (с инвент. № 2903), след спирка: „ул. „Опълченска“, в посока бул.
„Константин Величков“, район: ул. „Опълченска“, като същата не притежавала редовен
превозен документ. Това обстоятелство било констатирано от проверяващ екип от
контрольори от ЦГМ, в лицето на свидетелите М. П. и В. В.. При проверката Б. отказала да
закупи и карта за еднократно пътуване, предложена й от проверяващите.
За констатирано нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал.
1 от НРУПОГТТСО св. П. издала на жалбоподателката В. Б. АУАН с бл. № 0375809 от
20.02.2020 г., подписан лично от последната, екземпляр от който Б. получила срещу подпис.
В акта и в тридневния срок след връчването му Б. не изложила възражения.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите по непосредствено
установяване на нарушението М. П. и В. В.. Показанията на посочените свидетели бяха
пестеливи, което е обяснимо, предвид изминалия значителен период от време спрямо датата
на нарушението. Същественото в случая обаче е, че свидетелите потвърдиха авторството
(актосъставителя П.) и положените от тях подписи в предявения им АУАН, както и
потвърдиха изложената в акта фактическа обстановка. Следва да се има предвид, че
жалбоподателката Б. не изтъква възражения нито в АУАН, нито в срока на възражението му,
нито и в процесната жалба, с които да обори фактите около вмененото й нарушение.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира за доказано по
достатъчно безспорен начин, че на посочените в НП дата и място В. Б. е осъществила
формално нарушение на чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 3 („При пътуване с превозните средства на
обществения градски транспорт пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на
настоящата наредба, както и: 1. да притежават редовен превозен документ при превоза и
при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на
метрото; 2. да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани електронни карти да показват документ за самоличност
при поискване; 3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, да слязат
от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи
лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение“) от действащата към датата на нарушението (22.01.2021 г.) НРУПОГТТСО,
приета с Решение № 178 на СОС по Протокол № 51 от 5.04.2018 г. Съгласно разпоредбата на
чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО, при констатиран от длъжностно лице - контрольор по
редовността на пътниците случай на пътуване без редовен превозен документ и отказ на
пътника да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността
на пътниците, длъжностното лице по контрола съставя АУАН, за което нередовният пътник е
длъжен да слезе на следващата спирка по маршрута на превозното средство. Изтъкнатото от
3
процесуалния представител на жалбоподателя Б., че последната не била получила АУАН се
опровергава от съдържанието на самия АУАН.
С оглед гореизложеното наложената по санкционната разпоредба на чл. 49 от
НРУПОГТТСО фиксирана глоба в размер на 50 лева се явява правилна и законосъобразна.
Липсват предпоставки за третиране на случая като маловажен, предвид липсата на
отчетливи или многобройни смекчаващи обстоятелства. Нарушителят не изтъква
здравословни проблеми или такива от социален и трудов характер. Същата, съобразно
рождената й дата, е в активна трудова възраст и не е имала извинителна причина да пътува
без превозен документ в обществения градски транспорт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 375809/13.03.2020 г., издадено от К.Д.К – заместник-кмет на
СО, на В. Е. Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4