Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 11.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на осемнадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1093 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление № 11 - 0000172 от 01.12.2020 година на М.Л.М. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******************ООД – гр. С., ЕИК ******* представлявано от Л.Ц.Т., ЕГН **********, в качеството и на работодател, за това, че на 03.09.2020 г. в 09:45 часа е извършена проверка в обект „******* ....“, намиращ се в с. Й., експлоатиран от „***************“ ООД, гр. С.. При проверката по работни места е заварено да работи лицето А.М.М., с ЕГН:**********, като разфасова пилешко месо в работното помещение на кланицата. Лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в проверявания обект от три дни, считано от датата на проверката по работни места, като „работник, разфасовка“, има установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, в деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа, последното получено възнаграждение е било в размер на минималната работна заплата. След попълване на декларацията лицето е продължило да работи.
На 25.09.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда" гр. Ловеч е извършена проверка на представената документация, свързА. с осъществяването на трудовите правоотношения на „***************“ ООД, гр. С.. За А.М.М., с ЕГН:********** е изискан, но не е представен сключен писмен трудов договор. Представен е граждански договор №42/10.04.2020 г.
От извършените при проверките констатации е установено, че на 03.09.2020 г. лицето А.М.М. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „***************" ООД, гр. С., в определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на работа, с негови средства и материали, като риска от извършвА.та работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от А.М.М. работна сила, с нея да бъде сключен писмен трудов договор.
В резултат на гореизложеното е установено, че „***************" ООД, гр. С., в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с А.М.М., с ЕГН:**********, преди датата на постъпване на работа на лицето – 03.09.2020 г., за предоставяната от нея работна сила като „работник, разфасовка“, в експлоатирания от дружеството обект „******* ....“, намиращ се в с. Й., с което е нарушен чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
В НП е посочено, че към преписката са приложени: протокол за оглед изх. № 11-С-12-88/03.09.2020 г., Декларация от А.М.М., Протокол за оглед изх. № 11-С-12-88/25.09.2020 г., Опис на представени на Д „ИТ“ Ловеч копия от документи от 25.09.2020 г., граждански договор №42/10.04.2020 г., покА. за съставяне на АУАН изх.№ 20070694/06.10.2020 г., разписка за получаване от 06.10.2020 г., постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20073656/21.10.2020 г., предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх.№ ИЗХ20073657/21.10.2020 г., разписка за получаване от 22.10.2020 г., известие за доставяне от 28.10.2020 г., справка от TP за актуално състояние.
В НП е посочено, че към АУАН №11-0000172/22.10.2020 г. е вписано възражение, в което се твърди, че декларациите, попълнение от лицата при проверката са написани в присъствието на представител на ДАНС и под диктовката на служителите на ДИТ Ловеч, но че това възражение е неоснователно, защото в самите декларации лицата са декларирали собственоръчно с подпис, е при попълването им не е упражнен натиск или влияние относно попълнените от тях данни от други лица, вкл. и от стрА. на контролните органи на Инспекция по труда.
В НП е посочено и че, нарушението е от изрично посочените в чл.415в, ал.2 от КТ, поради което то не може да бъде квалифицирано като маловажно.
Недоволен от наказателното постановление остА.л жалбоподателят „***************”ООД, представлявано от Л.Ц.Т., който го обжалва в срок, като необосновано и незаконосъобразно, тъй като между дружеството и А. П. не е имало трудово правоотношение, поради което не се е налагало с нея да бъде сключен трудов договор. Излага, че на 12.08.2020 г. по силата на търговски договор между „***************“ ООД и SAS CPM DIFFUSION Франция, за доставка на продукти от „етнически“ кланета „кашер“ в ******* .... са пристигнали 10 религиозни лица от еврейската религия с цел контрол на процеса по Кашрут, като за изпълнението на процеса по „кашеризиране“ са сключени договори по ЗЗД с преминалите обучение за извършване на „мелиха“ – А. П. и А. М., като подробно обяснява процедурата по която се извършват т. нар. ритуални кланета. Твърди, че А. П. и А. М. не са престирала работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу възнаграждение, не са имали работно място, не са имали определено време за работа и почивка, както и не са извършвали работа по указания и под контрола на работодател, а са имали облигационно отношение като изпълнител по възлагане на „***************“ ООД, като видно от договора е договорен облигационен резултат, а не трудова функция, не е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата, не е имало задължение за спазване на трудовата дисциплина, липсва и договорено работно време. Сочи, че при издаване на НП, административният орган не е доказал по никакъв начин нито качеството „работодател“, нито наличието на реално възникнало трудово правоотношение. Излага и съображения за маловажност на случая и моли съда да отмени НП. С жалбата е направено искане съдът да спре производството по настоящето делото до влизане в сила на решението по адм. дело №10935/2020 г. на Административен съд гр. С., с което били атакувани постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20073656/21.10.2020 г., предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх.№ ИЗХ20073657/21.10.2020 г., което искане не е уважено от съда, но с.з. по делото са отлагани до влизане на посоченото решение в сила.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован не се явява и не е взел отношение по делото.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юриск. Д., който счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от всички писмени и гласни доказателства и моли съда да потвърди НП, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите К.И.П. и Г.М. Д., както и от становището на процесуалният представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.10.2020 година бил съставен Акт № 11-0000172 за установяване на административно нарушение от свид. Г.М. Д., в присъствието на свид. К.И.П. ***, в качеството му на работодател, за това, че на 03.09.2020 г. в 09:45 часа е извършена проверка в обект „******* ....“ в с. Й., експлоатиран от „***************“ ООд, гр.С.. При проверката по работни места е заварено да работи лицето А.М.М., с ЕГН:**********, като разфасова пилешко месо в работното помещение на кланицата. Лицето собственоръчно е попълнило и подписало декларация, в която е посочило, че работи в проверявания обект от три дни, считано от датата на проверката по работни места, като „работник, разфасовка“, с установено работно време от 08:00 до 17:00 часа, в деня на проверката е започнало работа в 08:00 часа, последното получено възнаграждение е било в размер на минималната работна заплата. След попълване на декларацията лицето е продължило да работи. На 25.09.2020 г. в Дирекция „ИТ" – гр. Ловеч е извършена проверка на представената документация, свързА. с осъществяване на трудовите правоотношения на „***************“ ООД, гр.С.. За лицето А.М.М., с ЕГН:********** е изискан, но не е представен сключен писмен трудов договор. Представен е граждански договор №42/10.04.2020 г. От направените при проверката констатации е установено, че на 03.09.2020 г. лицето А.М.М. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „***************" ООД, гр. С., в определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на работа, с негови средства и материали, като риска от извършвА.та работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуването на трудово правоотношение и е следвало за предоставената от А.М.М. работна сила, с нея да бъде сключен писмен трудов договор.
С оглед на гореизложеното е установено, че „***************" ООД, гр. С., в качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е сключило писмен трудов договор с А.М.М., с ЕГН:**********, преди датата на постъпване на работа на лицето – 03.09.2020 г., за предоставяната от него работна сила като „работник - разфасовка“, в експлоатираният от дружеството обект „******* ....“ в с.Й., с което е нарушен на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
В акта представляващия дружеството Л.Т. е вписала възражение, че не е съгласна с констатациите и че декларациите са писани от служителите в присъствието на представители на ДАНС и под диктовка на инспектор от ИТ гр.Ловеч. Постъпили са и писмени възражения, приложени към преписката. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от приложените по делото доказателства: протокол за оглед изх. № 11-С-12-88/03.09.2020 г., Декларация от А.М.М., Протокол за оглед изх. № 11-С-12-88/25.09.2020 г., Опис на представени на Д „ИТ“ Ловеч копия от документи от 25.09.2020 г., граждански договор №42/10.04.2020 г., покА. за съставяне на АУАН изх.№ 20070694/06.10.2020 г., разписка за получаване от 06.10.2020 г., постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20073656/21.10.2020 г., предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх.№ ИЗХ20073657/21.10.2020 г., разписка за получаване от 22.10.2020 г., известие за доставяне от 28.10.2020 г., справка от TP за актуално състояние, както и от гласните доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът кредитира в цялост показанията на св. К.П. и св. Г.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на направената проверка, както и поради това, че показанията им са последователни, непротиворечи относно главния факт на доказване. Свидетелите са категорични, че нарушението е установено след извършена проверка по работни места в обекта и по документи относно оформяне на трудовото правоотношение между ******************ООД, гр. С. и А.М.М.. В тази връзка са и цитираните по - горе писмени доказателства, приобщени като доказателства по делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Д. и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят, в качеството си на работодател е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като в качеството си на работодател, не е сключил писмен трудов договор с А.М.М. за предоставяната от нея работна сила като „работник-разфасовка” в експлоатирания от дружеството обект – ******* ...., находящ се в с. Й., преди датата на постъпване на работа на лицето – 03.09.2020 г.
Съдът не споделя възражението по жалбата, че А.М.М. е извършвала дейност, свързА. с ритуални кланета на птици, за което е представен граждански договор, тъй като към момента на проверката същата е разфасовала пилешко месо в помещение на кланицата, заедно с други работници, обстоятелство отразено от контролните органи в писмената документация на извършената проверка, както и в попълнената от А.М.М. декларация и обстоятелство, което по никакъв начин не е оспорено в хода на административнонаказателното производство. Не се споделя и възражението за оказан натиск от стрА. на проверяващите върху лицата, които са заварени в обекта, тъй като тези обстоятелства в хода на съдебното следствие не бяха доказани.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в случая са били налице условия за съществуване на трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и А.М.М. във връзка с извършвА.та от последната работа в процесния обект, тъй като безспорно е установено по делото, че А.М.М. е извършвала работа на осигурена от жалбоподателя работна площадка, която има характера на работно място по смисъла на &1, т.4 от ДР на КТ. Безспорно е установено по делото, че в проверения обект А.М.М. е била в работното помещение и е разфасовала пилешко месо, че е имала уговорено възнаграждение, установено работно време, че е започнала работа в 08.00 часа, че служител на дружеството е следил и контролирал процеса й на работа, че е полагала труд съобразно създадена от работодателя организация, с негови средства и материали, предоставено от фирмата работно облекло и регламентирани почивки, като риска от извършвА.та работа е за сметка на дружеството.
Относно възражението на жалбоподателя, че са налице облигационни правоотношения, а не трудови, като се позовава на сключения договор №42/10.04.2020 г. съдът намира следното: Независимо от това как е наименован договора, видът му се определя от основните клаузи в него и волята на страните. От представеното при документалната проверка копие на граждански договор за извършена работа № 42/10.04.2020 г. със страни „***************“ ООД –възложител и А.М.М. – изпълнител е видно, че предмета на договора е заготовка продукти /пилета патици/ от етнически кланета – „кашер“ – 300 хил. бр. животни, уговорен е срок на изпълнение 15.12.2020 г., но липсва подпис на възложителя, поради което не може да се приеме, че се касае за редовно сключен договор, който да обвързва страните. Към възражението по АУАН, входирано на 26.10.2020 г. в ИТ Ловеч е представен същия договор/номер, дата и страни/, но вече с подпис на двете страни, обстоятелство, което буди съмнение относно това кога и как е сключен договора и с каква цел, което е достатъчно този договор да не бъде кредитиран като писмено доказателство за отношенията между страните. Предвид разпоредбата на чл.114 от КТ, съгласно която е уредена възможността за сключване на трудов договор за работа през определени дни от месеца, е без значение дали М. е работила всеки ден от седмицата или определени дни в месеца, или е търсена по конкретен повод. В подкрепа извода на наказващия орган за извършено административно нарушение е и обстоятелството, че в хода на извършената проверка по работни места са заварени да извършват същата работа, като тази на М. и други лица, за които при документалната проверка е представен трудов договор.
В случая краткотрайността на извършвА.та работа не може да бъде критерии за наличие на облигационно, а не на трудово правоотношение, тъй като в разпоредбата на чл.68, ал.1 , т.1 от КТ изрично е уредена възможността за сключване на срочни трудови договори за определен срок, който не може да бъде по дълъг от 3 години, но в същото време няма ограничение за минималната продължителност на този срок. В тази насока е и разпоредбата на чл.68, ал.1, т.2 от КТ, която урежда възможността за сключване на трудови договори за завършване на определена работа. Не може да се приеме, и че в случая е сключен граждански договор, за да се изпробва квалификацията и уменията на изпълнителят, тъй като в тази хипотеза е разпоредбата на чл.70 от КТ. Ето защо ако жалбоподателят е наел на работа М. за краткотрайна работа, той е следвало да използва един от вариантите на срочен трудов договор посочени по – горе, които са уредени в КТ.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че е недопустимо прилагането на разпоредбите на ЗЗД, тъй като разпоредбите на КТ имат приоритет в случая, тъй като именно КТ урежда отношенията между работник и работодател.
На следващо място при извършване на проверката в обекта М. е попълнила и декларация /л.16 от делото/, която не беше оспорена по никакъв начин от жалбоподателят, като в хода на делото не беше установено същата да е с невярно съдържание, или да не е попълнена или подписА. от М.. От друга стрА. поначало декларацията няма решаваща роля за преценката на наказващия орган дали е налице административно нарушение или не, а по - скоро чрез попълването й се цели лицето да заяви конкретни обстоятелства, които в хода на проверката и на административно наказателното производство да бъдат проверени и съпоставени с остА.лите писмени и гласни доказателства. Освен това процесното НП не е издадено единствено въз основа на декларацията от М.. От събраните по делото доказателства се установява, че актосъставителят и свидетелят по акта са извършили проверка на място, присъствали са през цялото време докато е продължила същата, придобили са непосредствени впечатления от обстановката и извършвА.та от заварените лица в обекта дейност, като впоследствие поради непредставяне към момента на проверката на документи, от които да се установи с кои от лицата, ангажирани с трудова дейност работодателят има сключен трудов договор е насрочена документална проверка в Д ИТ Ловеч, за която е бил призован работодателя. При извършената документална проверка и след представяне от работодателя на граждански договор сключен с М. са били изяснени всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение и съответно е съставен АУАН.
Преценката на всички събрани в хода на административно наказателното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, води до извод, че в случая се касае до предоставяне на работна сила от лицето М., че работата се извършва на осигурено от работодателя работно място, с материали на работодателя, под негово контрол и при уговорено възнаграждение, като всички тези обстоятелства обуславят съществуването на трудово правоотношение между М. и жалбоподателят, което не е уредено по предвидения ред в КТ, поради което и направените възражения се явяват неоснователни.
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че съгласно нормата на чл.1, ал.2 от КТ, която регламентира, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудово правоотношение, има императивен характер и е абсолютно задължителна.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, с оглед представените писмени доказателства. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя, като АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл.40 и следващите от ЗАНН, в присъствие на упълномощено от дружеството лице. Поради изложеното съдът приема, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да обуславят незаконосъобразност на издаденото НП.
За цитираното нарушение административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложил на ******************ООД, в качеството му на работодател имуществена санкция в размер на 1 500 лева, т.е в предвидения от закона минимален размер. При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. С оглед на това, че по делото липсват доказателства за налагани наказания на жалбоподателя за неспазване разпоредбите на КТ, т.е. нарушението е за първи път, съдът приема, че правилно наказанието е определено в предвидения от закона минимум.
Не на последно място, в хода на проведеното съдебно следствие по делото бяга приобщени като доказателства по делото влезли в сила №4618/09.07.2021 г., и определение №6530/07.09.2021 г. по адм. дело №10935/2020 г. по описа на Административен съд – С. от които се установи, че жалбоподателят е обжалвал Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20073656/21.10.2020 г. и предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх.№ ИЗХ20073657/21.10.2020 г., но жалбата му е била отхвърлена и същите са влезли в сила. Видно от мотивите и на АС С. е прието, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че А. М. е изпълнявала в обект на жалбоподателят дейност , която по съществото си е трудова дейност и притежава всички белези на трудовото правоотношение – определено по часове работно време, задължение за изплащане на трудово възнаграждение, регулярно изпълнение на задълженията, отношение по субординация между работодател и работник.
Ето защо и при наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 20073656/21.10.2020 г. и предписание по чл.405а, ал.4 от КТ изх.№ ИЗХ20073657/21.10.2020 г., е отхвърлена и същите са влезли в сила, а и предвид факта, че в хода на проведеното съдебно следствие по настоящето дело се събраха категорични доказателства от които е видно, че М. на 03.09.2020 г. е престирала труд въз основа на трудово правоотношение с жалбоподателят, съдът намира, че безспорно е налице нарушение на трудовото законодателство и жалбоподателят е извършил нарушението по чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Съдът намира,
че е неприложима разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като нарушението е
извършено на 03.09.2020 година, след влизане в сила на 27.01.2012 година на
новата разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която „не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и
Не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано с обществените отношения свързани с престирането на работна сила и защитата на работниците и служителите. Нормата е императивна и възвежда задължително поведение за лица, работодатели по смисъла на КТ, какъвто безспорно е бил жалбоподателят. От друга стрА. съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изхода на процеса след да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, който е в рамките на посоченото възнаграждение съгласно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като в хода на производството не е направено възражение за прекомерност на възнаграждението от другата стрА. и жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати тази сума. Същото е определено в съответствие с обхвата на защитата, фактическата и правна сложност на делото, както и многократното отлагане на делото с оглед направените искания от стрА. на жалбоподателят и невъзможността да бъде призован за с.з. поради неоткриването на същия на посочения в жалбата адрес.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ 11 - 0000172 от 01.12.2020 година на М.Л.М. - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на ******************ООД – гр. С., ЕИК ******* представлявано от Л.Ц.Т., ЕГН **********, в качеството и на работодател за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ******************ООД
– гр. С., ЕИК ******* представлявано от Л.Ц.Т., ЕГН ********** да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч сумата от 150 /сто и петдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: