Р Е Ш Е Н
И Е
№ 55/30.1.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, V-и състав, в открито съдебно
заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при
секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело
№ 115, по описа на съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Делото
е образувано по жалба на лишения от
свобода И.С.М. против Заповед № Л-76/17.01.2020 г. на началника на Затвор –
Пазарджик.
Иска
се от съда да отмени заповедта, с която е наложено наказание „Изолиране в
наказателна килия“ за срок от 7 денонощия. В жалбата се твърди, че
жалбоподателят няма вина за извършеното нарушение. Жалбоподателят и процесуалният
му представител поддържат жалбата в проведеното съдебно заседание. Излагат
съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед.
Ответникът
– началникът на Затвора гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител в
проведеното съдебно заседание и в представено писмено становище, излага
съображения за законосъобразността на обжалваната заповед.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Обжалваната
заповед е мотивирана правно с разпоредбите на чл. 96, т. 3, с чл. 97, т. 1 и т.
3, във връзка с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС, а фактически – с
твърдението, че на 08.01.2020 г. жалбоподателят е нарушил установения ред, като
е осъществил нерегламентиран контакт с лишения от свобода Н.Б.Ю., като му е
продал неразрешени вещи – един брой мобилен телефон „Нокия“ – черен на цвят и
един брой зарядно устройство.
Видно
от събраните по делото гласни и писмени доказателства е, че жалбоподателят
действително е извършил вмененото му нарушение. Свидетелят Н.Б.Ю., както пред
административния орган в писменото си обяснение, изготвено на 13.01.2020 г.,
така и пред съда, безспорно установи, че действително е закупил от
жалбоподателя процесния мобилен телефон.
Липсва
основание да не бъдат кредитирани показанията на Ю.. Напротив, същите са
логични и последователни, а и свидетелят потвърди, че са били в приятелски
отношения с жалбоподателя.
Следователно
по делото безспорно се установи извършването от жалбоподателя на вмененото му
дисциплинарно нарушение.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя и процесуалния му представител.
Действително
в обжалваната заповед неправилно е посочена датата на извършване на
нарушението. Посочената дата – 08.01.2020 г. е всъщност дата на констатиране на
нарушението, когато служителите на затвора са открили в столовата процесния
мобилен телефон. Както безспорно установи свидетелят Ю., телефонът му е
продаден от жалбоподателя през месец септември 2019 г., но съдът намира, че
тази допусната неточност в заповедта не е съществена и не следва да доведе до
нейната отмяна. Не са нарушени законовите давностни срокове за установяване и
санкциониране на нарушението. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарните
наказания не се налагат, ако е изтекла една година от извършване на нарушението
или два месеца от откриването му. В случая е безспорно, че са изтекли само
няколко месеца от извършването на нарушението – през месец септември 2019 г. Не
са изтекли и два месеца от откриване на нарушението – на датата 08.01.2020 г.
Възражението,
че извършеното деяние неправилно е квалифицирано правно по чл. 96, т. 3 и чл.
97, т. 1 и т. 3, вместо да бъде приложена разпоредбата на чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС
е частично основателно и също не е основание за отмяна на обжалваната заповед.
Посочените разпоредби предвиждат следното:
Член
96. Лишените от свобода са длъжни да:
т.
3. спазват установените за тях правила;
Член
97. Лишените от свобода не могат да:
1.
(доп. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) внасят и държат при себе си неразрешени предмети,
а настанените в заведения от закрит тип – и пари;
2.
(изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., доп., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017
г.) вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят помежду си вещите, с
които разполагат;
3.
(доп. - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 17.09.2010 г., изм., бр. 103 от 2012
г.) притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни
вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива,
мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от
тях.
Несъмнено
с осъщественото деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 3,
тъй като не е спазил установените правила в затвора, а именно – продал е
предмет, с който е разполагал – „мобилен телефон“ .
Действително
изпълнителното деяние в случая се изразява не във внасяне, притежаване или
държане на забранения предмет мобилен телефон, а в неговата продажба, т.е.
нарушена е забраната, предвидена в чл. 97, т. 2 от ЗИНЗС. Но са правилни и
останалите посочени в заповедта разпоредби като правна квалификация на
нарушението, а именно чл. 100, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС, тъй като с
извършеното деяние жалбоподателят не е спазил реда и дисциплината в помещенията
и не е спазил предвидените в ЗИНЗС ограничения. Частичната неправилна
квалификация на нарушението не се отразява на законосъобразността на заповедта
и тъй като в същата са посочени правилни и обосновани фактически основания.
Несъстоятелни
са и възраженията за липса в заповедта на мотиви, по отношение на наложеното наказание
„Изолиране в наказателна килия“. Напротив, в заповедта изрично е посочено, че
жалбоподателят „не е самокритичен към извършеното нарушение, наказван е
многократно, вкл. с изолиране в наказателна килия“. Посочено е и правното
основание – чл. 102 от ЗИНЗС, ал. 2 на който предвижда налагане на този вид
наказание „при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, т. 2 или т. 5“. В
случая, както е посочено по-горе, е извършено нарушение на чл. 100, ал. 2, т. 1
и т. 5, тъй като не са спазени редът и дисциплината в помещенията и не са
спазени ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Освен това, от данните по делото е
видно, че през 2019 г. жалбоподателят е наказан за три нарушения, като две от
тях са сходни с процесното – държане на мобилен телефон и държане на 8 гигабайта
карта-памет и два броя СИМ-карти. Третото нарушение, извършено през 2019 г.,
също се отнася до неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, а именно –
държане на един брой лъжица, заточена като нож и един брой брус за заточване.
Следователно несъмнено жалбоподателят и извършил системни нарушения по чл. 100,
ал. 2, т. 1 и т. 5, като не е спазвал реда и дисциплината в помещенията и
ограниченията, предвидени в закона. Затова законосъобразно и справедливо, за
извършеното дисциплинарно нарушение, му е наложено наказанието „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 7 денонощия, който срок е приблизително в средата
между предвидените законов минимум и максимум.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира, че издадената заповед, като законосъобразна,
следва да бъде потвърдена.
По
изложените съображения, Административен съд – Пазарджик, V състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Заповед № Л-76/17.01.2020 г., издадена от началника на Затвора гр. Пазарджик, с
която на И.С.М. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в Наказателна
килия“ за срок от 7 денонощия.
Решението НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Съдия: /П/