РЕШЕНИЕ
№......./………
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
петнадесети
състав
На дванадесети декември Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар : Радостина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3442
по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следно:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.П.З. с ЕГН ********** срещу НП № 407/02.11.2018
год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на въззивника за извършено
нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.178е от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата се оспорва извършеното нарушение и се иска отмяна на НП, като се
твърди, че текстът на чл.94,ал.3 от ЗДвП противоречи на изложеното в НП, че
липсват знаци, които да визират местата, на които е разрешено и забранено
паркирането върху тротоари, излагат се аргументи в подкрепа на становището, че
е имало достатъчно място за преминаване на пешеходците, като в хода на
съдебното производство се депозират и допълнителни становища, съгласно които жалбоподателят
отново мотивира твърдението си, че няма поставени от Общината както
забранителни, така и разрешителни знаци и че на процесното място не са
поставени дори „ колчета“, с които Общината забранява паркирането на
тротоарите.
В една
част от проведените съдебни заседания жалбоподателят се явява лично, подържа
жалбата, но при провеждането на последното съдебно заседание не се явява и не
изразява становище в хода на делото по същество.
Процесуалният представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно въз основа на съображения, посочени в писмено становище,
за липса на процесуални нарушения, които да са допуснати в хода на АНП и
правилно приложение на материалния закон.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя
З. бил собственик на лек автомобил „ Мазда” с рег. № В7056СА .
На
06.10.2018 г. около 14.00 часа, св.П., полицай в „Общинска полиция – Варна” при
ОД на МВР гр. Варна установил, че горепосоченият лек автомобил е паркиран на
тротоар, на ул.“ Д-р Пискюлиев“ до № 45, като автомобилът бил без водач.Предвид
горното св.П. съставил фиш – под № **********/06.10.2018 год., срещу
собственика на автомобила, в отсъствие на нарушителя, като приел, че паркирането
на автомобила на конкретното място и по този начин – на тротоара съставлява
нарушение на правилата за паркиране по смисъла на чл.94 ал.3 от ЗДВП.
Жалбоподателя депозирал възражение срещу съставената глоба с фиш,
съставения при условията на чл.186, ал.3 от ЗДВП, оспорвайки извършването на
административното нарушение с изложени аргументи, че с паркирането на процесния автомобил не е било затруднено преминаването на
пешеходците, поради което въз основа на съставения фиш св. Г. на 22.10.2018 г. съставила АУАН № 0006862 срещу З., за това, че
на 06.10.2018 год. около 14.00 часа в гр.Варна, на ул.“ Д-р Пискюлиев“
до № 45, е паркирал лек автомобил „Мазда“ с рег. № В7056СА върху тротоар, без разрешение на
собственика или местната администрация – нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието и надлежно
връчен на нарушителя, който в графата бележки и възражения посочил, че има
възражения, без да ги конкретизира.
В
законоустановения срок не били
депозирани писмени възражения, поради което въз основа на съставения АУАН, на 02.11.2018г. АНО издал обжалваното НП, с
което на Г.П.З. с ЕГН ********** за
извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, на осн.
чл.178е от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв..
В съдебно заседание се събраха писмени
доказателства, че че дирекция ИИБ при Община Варна не
е определила място за паркиране върху тротоара на ул.“ Д-р Пискюлиев“ до № 45.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. и П., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и липсват доказателства които да ги оборват.
Съдът
напълно кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Като
прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, настоящият
състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:
По приложението на
процесуалния закон:
Актът за установяване на нарушението,
както и издаденото, въз основа на него НП, са издадени от оправомощени
лица, при спазване на регламентираните от ЗАНН срокове и са законосъобразни от
формална страна.
Съдът, в съответствие със становището
на Адм. съд-Варна по същия казус, намира, че както в АУАН, така и в НП
нарушението е описано достатъчно точно и ясно, визирани са дата и място на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено това нарушения, ясно и точно е
посочено кога и какво е констатирано от св.П., поради което не счита, че е било
допуснато нарушение на чл.57ал.1т.5 от ЗАНН.
Срещу съставения АУАН не са били
депозирани конкретни възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на
спорни обстоятелства, изискващи разследване.
Предвид горното, съдът намира, че в
хода на АНП не са допуснати процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
НП.
По приложението на
материалния закон:
По делото в нито един момент не е
имало спор, че на процесната дата и на процесното
място, върху тротоар, именно въззивникът е паркирал описаният в АУАН и НП л.а.„ Мазда” с рег. № В7056СА
Съгласно чл. 94 ал.3 от ЗДвП за
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на МПС с допустима максимална
маса до 2,5 т. върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
Съгласно §6 т.3 от ДР на ЗДвП
"Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти. Пътят може
да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.
Нормата на §6 т.6 от ДР на ЗДвП
сочи, че "Тротоар" е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци.
В този смисъл, общото правило,
съгласно чл. 94 ал.3 от ЗДвП е, че МПС могат да се паркират най-вдясно на
платното за движение, а паркирането на тротоар се допуска по изключение и то
само ако това е разрешено от собственика на пътя или администрацията.
В конкретния случай са ирелевантни въпросите, какво е било разположението на паркираното
МПС спрямо оста на пътя, какво е било отстоянието му
от № 45 и затруднявало ли е паркирането на автомобила преминаването на
пешеходците, тъй като отговорът на
същите, както е отбелязал Административният съд, би бил от значение само в
случай, че паркирането на тротоар, на конкретното място, е било разрешено от собственика на пътя. В
случая по делото не е спорно, че собственик на пътя е Община Варна и че
общината не е издала такова разрешение
за процесния тротоар и на процесното място.Законодателят
не е вменил задължение за собственика на пътя да поставя забранителни колчета
на тротоара, поради което и тези възражения не се споделят.Поставянето на
разрешителен знак или друго обозначение би било необходимо, единствено ако
мястото е било определено като място за паркиране.
Предвид горното съдът намира, че
правилно е приложен материалния закон, тъй като безспорно въззивникът е
извършил нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, тъй като е паркирал автомобила си
върху тротоар, без процесното място да е било определено от собственика на пътя
като място за паркиране.
В конкретния случай правилно АНО не
е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за този вид
нарушения, като нарушителят очевидно няма критично отношение към извършеното.
Правилно АНО е наложил административно
наказание на основание чл.178 Е от ЗДвП, визираща налагане на санкция за
гореописаното нарушение и тъй като
наложената глоба е в минимално
предвидения от санкционната норма размер, съдът я намира за справедлива и е
лишен от възможност да я ревизира.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
407/02.11.2018 год. на зам. кмета на
Община Варна , с което на Г.П.З. с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на
чл.94,ал.3 от ЗДвП, на осн. чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ при ВРС :