Р Е
Ш Е Н
И Е
№204 13.07.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело № 137 по
описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ на
НАП – София, чрез пълномощника си по делото Юрисконсулт Ц.К. против Решение №56
от 24.01.2020 год., постановено по АНД №3110/2019 год. по описа на Районен съд Стара
Загора, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ №472190-F499629/23.10.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за
постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е
прието от районният съд, че са налице предпоставките на чл.27 от ЗАНН за
квалифицирането на деянието като извършено при смекчаващи по делото
обстоятелства.. Не се спори, че прихода е отчетен, че нарушението е извършено
за първи път и е формално по своя характер. Липсата на вреди също не може да
обуслови по-ниската степен на обществена опасност на деянието. Оспорва и
размера на присъдените от съда разноски като релевира доводи, че при изменение
на размера на имуществената санкция разноските следва да бъдат намалени ,
съобразно разпоредбата на чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК Направено е искане за
отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление.
Ответникът „Вадико”ЕООД – гр. Стара Загора , не изпраща представител и
не взема становище по подадената касационна жалба
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение
се явява неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Стара
Загора е изменил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение.
Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства е направен извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от
санкционираното лице на нарушение на изискването по чл. 3, ал. 1 от Наредба
№Н–18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във вр. с чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 185, ал.
2 във вр. с чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, за което на нарушителя е наложена предвидената в закона
санкция, определена към нормативно регламентирания минимален размер. Приел е,
обаче, неоснователно наказанието е наложено в размер на 700. 00 лв., като с
оглед на обстоятелството, че нарушението е първо по своя характер, както и с
оглед на тежестта му, е постановил решение за намаляването на наложената
санкция в предвиденият от закона минимален размер..
Решението на
Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на
материалният закон.
Изцяло се
споделя извода на въззивния съд, че извършването от санкционираното лице на
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е
установено и доказано по безспорен начин. Съдът, въз основа на събраните по
делото и обсъдени в решението писмени доказателства подробно е мотивирал
направения извод, че търговеца е осъществил от обективната страна вмененото
нарушение..
Неоснователно
се иска в касационната жалба, да бъде потвърден размера на наложната
имуществена санкция. Установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност
Обстоятелствата, че търговецът не е допускало
нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични
задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, правилно са преценени като смекчаващи обстоятелства по см.
на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за
извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от
районният съд при определянето на санкцията по чл. 185, ал. 1
от ЗДДС чрез налагането й в хипотезата когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания
минимален размер.
При
установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на
административнонаказателното обвинение за допуснато от „ Вадико. " ЕООД нарушение
на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, като основание за налагане на административна санкция по чл. 185, ал.
2 във вр. с чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, при правилно приложение на закона Стара Загорският
районен съд е изменил Наказателно постановление №472190-F499629/23.10.2019 издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП Не е налице
твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона,
следва да бъде оставено в сила.
Съдът намира,
че правилно районния съд правилно е присъдил разноски в договорения от
жалбоподател я размер. Вярно е, че НП не е отменено , а само изменено, в частта
относно размера на наложената санкция , но тава също го прави незаконосъобразно,
защото при определянето й АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и множеството смекчаващи обстоятелства при извършване на нарушението –
включително установена повреда на касовия апарат по време на проверката. При изменение
на НП следва на присъдят разноски по реда на чл. 63,ал.2 от ЗАНН във връзка с
чл. 143,ал.1 от ЗАНН в пълен размер.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ в сила Решение №56 от 24.01.2020 год., постановено по АНД №3110/2019 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление /НП/
№472190-F499629/23.10.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП
ОСТАВЯ без уважение искането за отменя на
решение №56 от 24.01.2020 год.,
постановено по АНД №3110/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора , в
частта относно разноските, като неоснователно
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.