Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021
година Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен
съд – Варна, търговско отделение, в
открито съдебно заседание на 13 януари 2021 год. в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от А.
Братанова в.т.д. № 522/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба, подадена от Невена А.С. от гр.Добрич против Решение № 33/09.04.2020 год.,
постановено по т.д. № 136/2019 год. по
описа на ДОС, с което е съдът е ОСЪДИЛ ЗАД „ ОЗК - Застраховане“ ДА ЗАПЛАТИ на въззивника сумата от 2000
лева по предявен частичен иск в размер на 44 000 лева. /от цял в размер на
70 000 лева/ ведно със законната лихва, считано от увреждането 22.08.2014
год., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до предявения иск от 44 000 лева.
Решението се обжалва в неговата отхвърлителна част.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна.
Съдът след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ДОС е образувано по искова
молба с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ вр. чл.86 ЗЗД.
Настоящият спор се предхожда от влязло в сила
Решение № 468907/13.08.2018 год., постановено по гр.д.№ 12833/2017 год. по
описа на СРС, 113 състав, с което ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на Н.А.С. сумата от 5 000
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, дължимо по
силата на застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № 23114000667185,
във връзка с реализирано на 22.08.2014 год. ПТП в гр.Добрич по вина на Илиян
Милчев Илиев – водач на влекач „ MAN
TG 510 А“ с рег.№ ТХ 2908 ХА с прикачено към него
ремарке с рег.№ ТХ 8613 ЕХ, ведно със законната лихва върху сумата от 22.08.2014 год. до окончателното й
изплащане.
СРС е бил сезиран с предявен от ищцата
частичен иск в размер на 5 000 лева, съставляващи част от дължимо
обезщетение в размер на 120 000
лева. В решаващите си мотиви СРС е приел, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя – налице е противоправно
поведение на водача на влекача за настъпилото ПТП, довело като пряка и
непосредствена последица до увреждането на ищцата. Отговорността на водача е
застрахована при ответното дружество чрез договор за застраховка „ГО“. При
определянето на размера на дължимото обезщетение, СРС е приел, че е налице
съпричиняване в размер на 90%. Ищцата Н. С. е можела да чуе стартирането на
двигателя до качване на въздуха и избиване на балансьора, както и освобождаването
на паркинг спирачката, което става със специфичен остър звук. Пострадалата сама се е поставила в опасност,
което съставлява обективен принос и е в пряка причинна връзка с настъпилите
неимуществени вреди. При дължимо обезщетение в размер на 70 000 лева, на
ищцата се дължи сумата от 7 000 лева. Въз основа на посочените фактически
и правни изводи, СРС е уважил изцяло предявения частичен иск от 5 000
лева.
ДОС е приел, че предмет на съдебна защита е
последващ иск за разликата /остатъка от
вземането/, която вече е установена с предходен, влязъл в сила съдебен акт.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващ процес да се спори относно основанието на вземането, правната
квалификация и размера. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че
установеното с предходен съдебен акт съпричиняване възлиза на 90 % и соченият
размер обвързва разглеждащия състав.
Във въззивното производство са безспорни
предпоставките за ангажиране на отговорността на засрахователя. Единственото
спорно обстоятелство е сведено до размера на дължимото обезщетение за
понесените неимуществени вреди от ищцата и до величината на допуснатото от
последната съпричиняване. Настоящият съд
следва да се произнесе в така очертаните предели на въззивна проверка.
Съобразно дадените разрешения в ТР № 3/16 год.
на ОСГТК решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг процес иск за присъждане на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Правопораждащите юридически факти са тези,
които обуславят възникването на притезанието, респ. на субективното материално
право.
Възражението за съпричиняване има отношение не
към възникване на притезанието, а към неговия размер. В последващ процес за
остатъка от вземането, формираната сила на пресъдено нещо не преклудира
възможността съдът да определи друг размер на съпричиняване, респ. различен
размер на притезанието.
В допълнение към гореизложеното, следва да се
отбележи и че частичният иск на ищцата е уважен от СРС изцяло до предявения размер. Ищцата няма правен интерес
от обжалване на съдебния акт, а предявяването на въззивна жалба единствено
срещу мотивите е недопустимо. Приемането на тезата, че решението по частичния
иск има преклудиращо действие и по
отношение възраженията касателно размера на вземането и на съпричиняването,
означава, че по отношение на ищцата този въпрос е решен без на същата да бъде
признато процесуално право на жалба. Тази
последица е несъвместима с принципите на изграждане на правовата държава
и съдебен ред.
С оглед формулираните правни изводи за
предметните предели на СПН на постановеното решение по частичния иск, въззивният съд с определение №
260159/19.11.2020 год. е допълнил доклада на първостепенния съд и е указал на въззиваемата страна –
застраховател, че носи тежестта на доказване относно механизма и размера на
съпричиняване. Дал е възможност на страните да ангажират доказателства
съобразно дадените указания.
В хода на въззивното разглеждане на спора страните
не са ангажирали доказателства съобразно указанията на съда касателно механизма
на ПТП и размера на съпричиняване. С
оглед на изложеното, спорният въпрос за приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД следва
да се разреши според наличните писмени доказателства по делото и съвпадащите
твърдения на страните. Приобщените експертизи
и събрани гласни доказателства в други производства не съставляват
надлежно доказателствено средство в настоящия процес с оглед принципа на
устност и непосредственост при събиране на доказателства. Няма обвързваща сила
и постановеното Постановление за
прекратяване на наказателното производство /арг. на противното от чл. 300 ГПК/.
Между страните не се спори, че процесният
инцидент е настъпил на 22.08.2014 год., в светлата част на деня, на площадка
пред автосервиз „Детелина“ в гр.Добрич. При маневра на заден ход с цел
включване в движението на околовръстния път, превозното средство ударило ищцата,
която се намирала зад задната дясна част на полуремаркето. Съобразно
признанията в исковата молба, в момента на удара ищцата вървяла и разговаряла
по телефона.
Така установената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
На основание чл. 40, ал.1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът
е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. На
основание ал.2 по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В настоящото производство не е установено, че
водачът е положил дължимата грижа да обезопаси предприетата маневра, вкл. и
чрез сигнализиращо лице. Наличните и допустими доказателства в настоящия процес
не установяват твърденията, че ищцата е била в седнало или в клекнало положение
преди и към момента на удара.
Същевременно, с поведението си ищцата е
създала опасност и пречка за движението, в нарушение на забраната чл. 5, ал.1,
т.1 ЗДвП. Проявила е груба небрежност, несъобразявайки, че пресича площадка,
предназначена за паркиране и маневра на МПС, както и че композицията на превозното
средство е задействана за маневра.
Фактът, че е говорела по телефона, довел и до невъзможност за формиране на
слухово възприятие относно запаления двигател на влекача.
При съобразяване, че водачите на МПС дължат
квалифицирана грижа към пешеходците /чл.116 ЗДвП/, съдът определя, че ищцата е
съпричинила вредоносния резултат в размер на 40%, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По размера на вредите: Не се спори, че на пострадалата
Н.А.С. са причинени следните травматични увреждания: счупване на горното
рамо на лявата срамна кост, разкъсване на Ахилесовото сухожилие в дясно
закрито, разкъсно-контузна рана на дясно бедро, с по-късно възникнало
усложнение - флегмон (възпалителен процес), лекуван оперативно и
медикаментозно, разкъсно-контузна рана с размачкване на меките тъкани на десен
глезен и стъпало; охлузвания на кожата (екскориация) на двете бедра и коленни
стави.
Хронологията на лечение на ищцата
включва първоначална оперативна интервенция по спешност по повод скъсване на
ставните връзки и руптура на Ахилесово сухожилие. В последствие се наложила
нова оперативна интервенция за полагане на друг шев на Ахилесовото
сухожилие. Поставена е гипсова
имобилизация. Ищцата е изписана с предписание за превръзки и рехабилитация. На
26.11.2014 год. ищцата отново е хоспитализирана поради належаща хирургична
обработка по отстраняване на некротични материи. В анамнезата e описано, че
раната набира гной и не се затваря. Изписана е с добре зарастваща рана,
афебрилна.
Според показанията на св.М.Михайлов,
след операцията ищцата не можела да се обслужва сама. За нея се грижела майката
на приятеля й. Раната непрекъснато гнояла, независимо от промивките и
медикаментозното лечение в с.Безводица. Ищцата постоянно плачела. Понастоящем
заминала за Германия, но свидетелят е осведомен, че все още има болки.
Ищцата е била на 29 години към датата
на инцидента, в който е претърпяла сериозни увреждания, довели до двукратно
хоспитализиране и оперативна интервенция. Поради усложнение във
възстановителния период е оперирана и трети път. Възстановителният период е
съпроводен с болки и страдания и невъзможност за самостоятелно обслужване.
Горната съвкупност от фактори обуславя определянето на висок размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лева.
Определената обезвреда съответства на икономическата конюнктура в страната към
датата на инцидента, индиция за която са и нивата на застрахователно покритие в
релевантния период /чл.266 КЗ, отм./.
По делото няма доказателства, че
усложненията на ищцата са резултат от липсата на положени грижи за поддръжка на
раната. Обратно, показанията на разпитаният свидетел сочат, че ищцата е
посещавала лекар по местожителството си с цел необходими промивки и наблюдение. Няма доказателства и за
обусловеност на усложненията от предшестващи заболявания на страната.
Определената сума следва да бъде
намалена с установения в производството процент на съпричиняване /40%, раняващи
се на 28 000 лева/ или 42 000 лева. На ищцата е присъдена сумата от
5 000 лева с влязло в сила решение на СРС, респ. дължимият остатък възлиза
на 37 000 лева. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен в
отхвърлителната част за разликата от присъдените 2000 лева до 37 000 лева.
В останалата част решението на ДОС следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
– застраховател следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по
сметка на ДРС в размер на 1400 лева, респ. по сметка на АС – Варна в размер на
700 лева.
По
частните жалби, предявени на основание чл. 248, ал.3 ГПК: По
делото са предявени частни жалби от двете страни срещу Определение №297/09.07.2020 год., постановено по реда на чл.
248 ГПК:
Частната жалба на ищцата има за
предмет присъждането на разноски в полза
на ответника съобразно отхвърлената част от претенцията. Страната поддържа, че
е освободена от такси и разноски с Определение по чл. 83, ал.2 ГПК, поради
което не дължи заплащането на разноски на насрещната страна.
Частната жалба на застрахователя има
за предмет размера на дължимото възнаграждение за адвокатско представителство
на насрещната страна, изчислено според уважената част от претенцията до размер
на 2000 лева.
Доколкото във въззивното производство
е променен изхода от спора, съдът следва да преизчисли разноските за двете
инстанции. Горното обуславя необходимостта от отмяна на обжалваното решение в
частта за разноските. Отмяната на решението в частта за разноските обуславя по
право и отмяна на постановеното определение по чл. 248 ГПК. Предявените частни
жалби не следва да се разглеждат по същество.
Разноски:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимото възнагражденние за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищцата /чл. 38, ал.2 ЗА/ за двете инстанции. При
констатирана основателност на претенцията до размер на 37 000 лева,
дължимото възнаграждение, изчислено по чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2014 год.
възлиза на 1640 лева за първоинстанционното разглеждане на спора. Съобразно
уважения материален интерес от въззивната инстанция, възлизащ на 35 000
лева, дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 1560 лева. Общо дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА възлиза на 3200 лева.
Ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на насрещната страна разноски съобразно размера на
отхвърлената претенция. Отговорността
за разноски в гражданския процес е уредена в чл. 78 ГПК и е функционално обусловена от изхода на делото.
Правната уредба на разноските се основава на правилото, че всяка от страните е
длъжна да възмезди насрещната страна за направените пред съответната инстанция
разноски, ако разноските са извършени по повод на неоснователно предприети
процесуални действия - предявяване на неоснователен или недопустим иск,
подаване на неоснователна въззивна или касационна жалба. За възлагането на
отговорността за разноски е ирелевантно дали страната, която с оглед изхода на
делото е задължена за заплащането им, е освободена от такси и разноски за
производството по реда на чл. 83 ГПК. Освобождаването от такси и разноски е относимо към
процесуалното правоотношение между страната и съда, не и към облигационното
задължение за разноски, което възниква към насрещната страна в процеса, в чиято
полза е приключило делото /Определение № 282 от 22.05.2015 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2529/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 371 от 28.06.2018 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1291/2018 г., II т. о., ТК; Решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 2944/2013 г., IV г. о., ГК и др./.
Ответникът е сторил разноски
при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 2400 лева, от които
съразмерни на отхвърлената претенция са 381, 81 лева. Няма представени
доказателства за сторени разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
33/09.04.2020 год., постановено по т.д. № 136/2019 год. по описа на ДОС в отхвърлителната част за разликата от
2 000 до 37 000 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.С. разликата
от присъдените 2 000 лева до 37 000 лева, представляваща дължим остатък от
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, дължимо по силата на застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ № 23114000667185, във връзка с реализирано
на 22.08.2014 год. ПТП в гр.Добрич по вина на Илиян Милчев Илиев – водач на
влекач „ MAN TG 510 А“
с рег.№ ТХ 2908 ХА с прикачено към него ремарке с рег.№ ТХ 8613 ЕХ, ведно със
законната лихва върху сумата от
22.08.2014 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм/ вр.
чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата отхвърлителна част.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС –
Добрич държавна такса в размер на 1400 лева и по сметка на АС – Варна – сумата
от 700 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОТМЕНЯ
решението в частта относно присъдените разноски на страните, ведно
с Определение №297/09.07.2020 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА Н.А.С. ЕГН **********
да заплати на ЗАД «ОЗК-застраховане» ЕИК121265177, гр.София сумата от 381, 81
лева
– разноски съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД «ОЗК-застраховане» ЕИК *********, гр.София да заплати на адв.Н.В. ***«Д-р Иван Пенаков», № 9, ет.3,
офис 13 адвокатско възнаграждение в размер на 3200
лева, на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: