№ 1066
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500660 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260521/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 438/2018 г. по описа на
СГС, I ГО, 9 състав, изцяло е отхвърлен предявеният от И. Е. С., поставен под пълно
запрещение - чрез неговия баща и настойник И. Е. С., осъдителен иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 150000 лв.,
представляваща сборът от компенсаторното обезщетение за причинените от настъпилото на
11.10.2006 г. застрахователно събитие имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
болногледачи и придружители за периода от 27.12.2012 г. до предявяване на исковата молба
- 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху присъденото главно парично притезание от
подаване на исковата молба - 11.01.2018 г., до окончателното му изплащане, както и за
заплащане на сумата от 2500 лв./месечно, считано от подаване на исковата молба -
11.01.2018 г., пожизнено или до изчерпване на застрахователното покритие за едно
пострадало лице, представляваща месечен разход за болногледачи и придружители за бъдещ
период.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички
правопораждащи спорното материално право юридически факти, като ответникът не е
установил в процеса на доказване по несъмнен начин (чрез пълно и главно доказване, както
предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК), че са настъпили твърдените от него факти,
1
които да обосноват намаляване на дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди (прието е за неоснователно частичното правонамаляващо възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради твърдяното противоправно поведение на
пострадалия ищец - пътуване в процесния автомобил без поставен предпазен колан и със
знанието, че водачът-делинквент е управлявал този автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта над нормативно допустимата норма). Счел е обаче за основателно
правопогасяващото материалноправно възражение за изтекла обща (5-годишна) погасителна
давност на предявените вземания - тя е започнала да тече от момента на увреждането на
11.10.2006 г. (арг. чл. 114, ал. 3 ЗЗД), като е изтекла преди исковия период - на 11.10.2011 г.
(„Това е така, защото началният момент е моментът на застрахователното събитие”).
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца,
поддържащ, че то е постановено в противоречие с материалния закон, уреждащ началния
момент, от който започва да тече погасителната давност за възникнало от деликт парично
притезание за обезвреда. Счита, че, тъй като за ищеца се полагат денонощно грижи,
ежедневно възниква задължението за заплащане на разноски за болногледачи и
придружители, поради което не от момента на увреждащото деяние - 11.10.2006 г., а за
всеки отделен ден, през който трябва да се полага грижа за него, започва да тече нов 5-
годишен давностен срок.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в който единствено развива правни съображения за покриване
на предявените парични вземания с изтекла обща (5-годишна) погасителна давност. Счита,
че, тъй като здравословното състояние на ищеца не се е променило от момента на
настъпване на процесното ПТП - през 2006 г., респ. през 2008 г., когато с ЕР на ТЕЛК му е
определена 100% загубена работоспособност с чужда помощ, от този момент е започнала да
тече погасителната давност и за претендираното застрахователно обезщетение. Не релевира
довод за необоснованост на обжалваното решение в частта, в което СГС е приел, че не са
настъпили твърдените от ответника факти, обосноваващи релевираното частично
правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (пътуване в
процесния автомобил без поставен предпазен колан и със знанието, че водачът-делинквент е
управлявал този автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над нормативно
допустимата норма), поради което въззивният съд не следва да обсъжда неговата
основателност - в този смисъл е както правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, така и
тълкувателните разяснения, дадени в т. 3 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК („Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за
необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното
решение в тази му част”). Но в процеса на доказване в настоящото исково производство
ответникът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не
установи, че са възникнали правопораждащите това материално възражение юридически
факти, както и че те са в причинно-следствена връзка с настъпване на процесния вредоносен
резултат.
2
Третото лице-помагач на ответника не е подал отговор на въззивната жалба, не се
явява и не изпраща процесуален представител в проведеното пред САС о. с. з., като не
взима становище по предявената въззивна жалба.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 9 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1
КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и иск по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК за присъждане
на повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след предявяване на исковата
молба.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба и
нейния отговор, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна
материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, ответникът не поддържа в отговора на въззивната жалба друг
правен довод за неоснователност на предявените искове освен този, че предявените парични
притезания не могат да бъдат удовлетворени с помощта на държавната принуда, тъй като са
покрити с изтекла обща (5-годишна) погасителна давност. Следователно, решаващата
дейност на въззивния съд трябва да се съсредоточи върху основателността на това правно
съждение, както и върху обстоятелството какъв е размерът на действителните разходи за
3
полаганата ежедневна грижа на ищеца от неговите близки.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в
т. 4 от ППВС № 4/30.10.1975 г., предмет на деликтния иск могат да бъдат и разходите,
свързани с лечението на пострадалия - напр. заплащането на възнаграждението на
болногледач, когато това се налага, като е възможно с гледане на болен да се заеме близък
сродник, напр. възходящ, съпруг, низходящ, който по тази причина е принуден да не работи
другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение. В този случай също се
дължи заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото
възнаграждение за болногледач, а активно легитимиран да иска заплащането на това
обезщетение е пряко пострадалият от увреждането.
Не е спорно между страните, а от събраните по делото доказателства, вкл. и от
приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена СМЕ се установява по несъмнен
начин, че от деня на увреждането - 11.10.2006 г., до настоящия момент, а и за вбъдеще
ищецът се нуждае от постоянни грижи, полагани с чужда помощ. Той е на постелен режим,
безпомощен, не може да се обслужва сам, да се движи волево, храненето се осъществява
през сонда и гастростома със специално приготвена храна. Пациентът е в будна кома,
трахеостомиран, без декубитални рани на гърба и седалището, като тези обстоятелства са
доказателство, че за него близките са полагали изключително много грижи.
От показанията на свидетеля С. С., брат на пострадалия, се установява, че от 2012 г.
до настоящия момент за И. се грижат 4-ма души: свидетелят, майка му, баща му и баба му,
като всекидневно ищецът бива посещаван от лекари. Изяснява правнорелевантния факт, че
от сутрин до вечер, както и през нощта е необходимо да се полагат грижи за брат му. Баща
му работил като пазач на смени по 8 часа, но през останалото време оставал вкъщи, за да
помага на бабата и майката на пострадалия.
От приетите от СГС две ССЕ, извършили анализ на социалните програми на АСП,
насочени към осигуряване на заетост на безработни лица в дейности, свързани с
подобряването качеството на живот на хора с трайни увреждания или тежко болни самотни
хора, се установява, че социалните услуги, предоставяни в домашна среда, представляват
почасови услуги и се определят спрямо минималната месечна работна заплата за страната с
определена минимална работна ставка при нормална продължителност на работното време
от 8 часа при 5-дневна работна седмица. Изяснява се правнорелевантният факт, че при
спазване на трудовото законодателство за денонощно обслужване на пострадалото лице
(ищеца) - предвид на неговото състояние, са необходими 4 броя заети лица като
болногледачи, чиято дейност покрива денонощието, празничните и почивните дни по
график.
Следователно, за денонощното обгрижване на ищеца са необходими четирима души,
като е ирелевантно обстоятелството дали неговите близки са полагали през част от исковия
период труд по трудово правоотношение (такъв правен довод за неоснователност на
4
исковете е въведен едва в писмената защита на ответника пред САС). Същественото е, че те
денонощно са се грижили за него и техният труд трябва да бъде обезвъзмезден от
делинквента, респ. от застрахователя, който обезпечава неговата гражданска отговорност за
причинените имуществени вреди при настъпил покрит застрахователен риск. Или казано по
различен начин - ако близките на пострадалия биха заплащали на трети лица
възнаграждение за денонощно полаганите грижи, застрахователят би следвало да
възстанови тези суми, поради което на още по-голямо основание, щом близките полагат тези
грижи, техният труд трябва да бъде оценен съобразно нормативно признатите разходи.
От допълнителното заключение на ССЕ се установява, че възнагражденията за
осъществените от Община Горна Оряховица социални услуги, вкл. и за грижата на ищеца,
полагана от неговата майка, за исковия период са следните (при норматив от 160 часа за
периода от 2012 г. до 31.12.2014 г., респ. от 150 ч. - за периода от 01.01.2015 г. до подаване
на исковата молба; при почасова ставка за 2013 г. - 2,40 лв., за 2014 г. - 3 лв., за 2015 г. - 3
лв., за 2016 г. - 3,50 лв. и за 2018 г. - 3,83 лв.): 1) за 2013 г. - общо 4608 лв. (за едно лице); 2)
за 2014 г. - общо 5760 лв. (за едно лице); 3) за 2015 г. - общо 5712 лв. (за едно лице); 4) за
2016 г. - общо 6300 лв. (за едно лице) и 5) за 2017 г. - общо 6452 лв. (за едно лице). Тъй като
съдът трябва да съобрази и настъпилите правнорелевантни факти по време на процеса - до
приключване на съдебното дирене пред въззивния съд (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), трябва да се
вземат предвид и възнагражденията (съобразно социалните програми на АСП) за периода,
следващ момента на подаване на исковата молба до приключване на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция (арг. чл. 124, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 3 ГПК), като
след 2017 г. това възнаграждение възлиза на МРБ за страната - 1) за 2018 г. - общо 5957,73
лв.; 2) за 2019 г. - общо 6720 лв.; 3) за 2020 г. - общо 7320 лв.; 4) за 2021 г. (до 12.10.2021 г.) -
5722,40 лв. (при МРЗ за 9 месеца в размер на 610 лв. и 232,40 лв. за 8 работни дни до
12.10.2021 г.).
За изготвяне на заключението вещото лице е ползвало конкретни данни от Община
Горна Оряховица за заплатени възнаграждения на майката на ищеца за полагане на грижа по
отделни социални програми. При изслушване на ССЕ в проведеното пред СГС на 04.06.2020
г. вещото лице пояснява, че „майката на ищеца е работила по тези проекти, които са
свързани с услугите, които се предоставят на лица с трайни увреждания, нуждаещи се от
постоянна грижа”.
Настоящият съдебен състав възприема заключението на ССЕ по първия вариант -
съобразно действително заплатените възнаграждения (по минималните ставки), тъй като те
действително са заплащани на майката на ищеца за положените от нея грижи.
Следователно, тези ставки са действителните за положения от близките труд при
обгрижването на постаралия – всяко трето лице по тези социални програми би полагало
труд при този размер на установеното възнаграждение. Вторият вариант - въз основа на
средната работна заплата, е произволен и не се основава на действително осъществените
факти, поради което не трябва да бъде възприет.
5
Следователно, ищецът притежава право на вземане за положените от близките му
грижи за периода от 11.01.2013 г. (преди този период исковата претенция е погасена по
давност - с оглед на своевременно релевираното правопогасително възражение) до
предявяване на исковата молба. Не е спорно обстоятелството, а и при изслушване на
неоспореното от страните заключение на ССЕ в проведеното пред СГС о. с. з. на
04.06.20200 г. се установява, че за полагания от майката на ищеца труд за неговото
обгрижване Община Горна Оряховица е заплащала и продължава да заплаща
възнаграждение съобразно описаните в представеното към експертизата писмо с изх. № РД-
5100-239-1/11.05.2020 г. на кмета на Община Горна Оряховица ставки. От друга страна, за
полаганите грижи на ищеца държавата е подсигурила поне един човек, който да се грижи за
него - срещу съответното възнаграждение, поради което, ако се присъди застрахователно
обезщетение за полаганите и от него грижи, би се достигнало до неоснователно обогатяване.
В този смисъл, при определяне размера на дължимите разноски през исковия период трябва
да се вземат предвид грижите от трима, а не от четири души, както следва: 1) за периода от
11.01.2013 г. до подаване на исковата молба - 11.03.2018 г., (вкл. 140,80 лв. за 1 човек за 11
дни през м. 01.2013 г., както и 187 лв. за 1 човек за периода от 01.01.2018 г. до 11.01.2018 г.)
в размер на 28822,83 лв. за един човек, респ. 86468,49 лв. за 3-ма души; 2) за периода от
12.01.2018 г. до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция - 12.10.2021 г., общо
сумата от 26095,33 лв. за един човек (при МРЗ за 9 месеца през 2021 г. в размер на 610 лв. и
232,40 лв. за 8 работни дни до 12.10.2021 г.), респ. 78285,99 лв. за 3-ма души.
Неоснователно се явява правопогасителното възражение за изтекла погасителна
давност на предявените парични притезания след 11.01.2013 г. Тази давност представлява
календарен период от време, през който носителят на субективното право не го е
упражнявал, макар и обективно той да е притежавал такава правна възможност. Един от
обективните юридически факти, включени във фактическия състав на деликта, представлява
вредоносният резултат. Следователно, дори и да е налице противоправно поведение в един
предходен момент, докато не настъпи вредата (неблагоприятното засягане на имуществени
или морални блага на личността), не е налице деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД и до
този момент не е текла погасителна давност (обективно - до този момент, пострадалият не
може да упражни субективното си право на обезвреда, тъй като не са ясни нито видът, нито
размерът на вредата). Именно от този момент се поражда общата предпоставка -
изискуемостта, обуславяща началото на давностния срок (арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД). За да бъде
обосновано това съждение, съдът не се нуждае от тълкувателни разяснения (напр.
посочените в т. 4 от ТР № 1/23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, в което са
изложени следните принципни правни съждения: „...отсъства съмнение, че за момент на
настъпване на застрахователното събитие може да се приеме само този, в който са
реализирани всички елементи от фактическия състав за пораждане на гражданската
отговорност. Следователно, независимо кога се проявява вредата - в момента на извършване
на деянието, или след него, едва от деня на нейната проява за третото лице възниква
правото да иска обезщетяването и в границите на чл. 51 ЗЗД”). В този смисъл е и практиката
6
на ВКС - напр. цитираното от процесуалния представител на въззивника Определение №
60495/30.07.2021 г., постановено по т. д. № 2190/2020 г. по описа на ВКС ТК, I отд., с което
не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение.
Както за тези суми и периоди, така и за периода след приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция трябва да се присъди застрахователно обезщетение (за
последващия период - от 13.10.2021 г., пожизнено или до изчерпване на застрахователния
лимит по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в размер на 1950 лв./месечно за 3-ма души (при размер от 650 лв. МРЗ за
страната след 01.01.2021 г.), които ще се грижат за ищеца - освен лицето, на което Община
Горна Оряховица продължава да заплаща възнаграждение по съответната социална
програма), ведно със законната лихва върху сумата от 1950 лв./месечно, считано от 12-то
число на месеца, следващ този, за който тази сума е дължима. В случай че впоследствие тази
сума не е достатъчна да покрие разходите за болногледачи (напр. при промяна в размера на
минималната работна заплата за страната, поради висока инфлация, съществено изменение
във времето на покупателната способност, респ. на стойността за полагане на тези грижи),
тази сума би могла да бъде увеличена - при предявен нов иск.
Тъй като по първия иск е допусната очевидна фактическа грешка (погрешно е
изписан крайният срок на исковия период - вместо правилното „до 11.01.2018 г.” е изписано
„до 11.01.2013 г.”), а по втория иск - с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл.
124, ал. 2 ГПК, до края на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция се
присъжда глобална сума, за яснота на страните решението трябва да бъде изцяло отменено,
като въззивният съд постанови изцяло нов диспозитив, с който по ясен начин да обективира
действителната правосъдна воля.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника трябва да бъдат присъдени
сторените пред СГС разноски в размер на сумата от 354,52 лв.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлената част от предявения иск
(за сумата от 150000 лв. - при изчисляване размера на това възнаграждение не следва да се
взема предвид присъдената глобална сума от 78285,99 лв., тъй като към момента на
предявяване на исковата молба този размер не е определен) на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адв. Л. Г. от ПАК трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатното
процесуално представителство на ищеца в размер на сумата от по 2611,35 лв. - пред СГС и
пред САС.
За отхвърлената част от предявената въззивна жалба на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на въззиваемия трябва да се
присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС (съобразно искането в Списъка за разноски по чл. 80 ГПК).
Тъй като ищецът е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса и съдебни разноски на основание чл. 82, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът трябва
да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 ГПК да заплати
7
държавна такса за разглеждане на исковете пред СГС в размер на 6590,18 лв. и 345,87 лв.
съдебни разноски, а в полза на САС в размер на 3295,09 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260521/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 438/2018
г. по описа на СГС, I ГО, 9 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх” № 51Д да заплати на И. Е. С., ЕГН **********, с адрес гр.
***, ул. „***” № 75, осъществяващ процесуални действия по делото чрез своя баща и
настойник Е. Й. С., ЕГН ********** по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 86468,49 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за причинени имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изразяващи се в разходи за
болногледачи и придружители за периода от 11.01.2013 г. до подаване на исковата молба -
11.01.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 11.01.2018 г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния му предявен
размер от 150000 лв.; да заплати по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр.
с чл. 124, ал. 2 ГПК сумата от 78285,99 лв. - застрахователно обезщетение, изразяващо се в
разходи за болногледачи и придружители за периода от 12.01.2018 г. до края на съдебното
дирене пред въззивната инстанция - 12.10.2021 г., ведно със законната лихва от края на
съдебното дирене пред въззивната инстанция - 12.10.2021 г., до окончателното й изплащане,
както и да заплаща сумата от 1950 лв./месечно, считано от 12-то число на м. 10.2021 г., до
смъртта на И. Е. С. или до изчерпване на застрахователния лимит по договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със
законната лихва върху помесечно определените обезщетения в размер на по 1950
лв./месечно, считано от 12-число на месеца, следващ този, за който тази сума е дължима, до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв.
Л. Г. от ПАК, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл. 109П, ет. 7, ап. 21 сумата от по 2611,35 лв. (за
всяка една инстанция), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред СГС и пред САС.
ОСЪЖДА И. Е. С., осъществяващ процесуални действия по делото чрез своя баща и
настойник Е. Й. С., да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от 354,52 лв. - съдебни
разноски пред СГС, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 ГПК ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД да заплати в полза на бюджета на СГС сумата от 6590,18 лв. държавна такса и
345,87 лв. съдебни разноски, а в полза на САС в размер на 3295,09 лв. - държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице-помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД – М. А. М., ЕГН **********, с адрес с. ***, община ***, ул. „***“ № 4.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9