РЕШЕНИЕ №77
гр. Пазарджик, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на деветнайсети юни през две хиляди и двайсета година в публично съдебно заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
секретар Катя Кентова
като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №
37/2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано след изпращане на гр. д. № 4620/2018 г. от РС – Пазарджик по подсъдност на
основание чл. 118, ал. 2 от ГПК след увеличение на исковете от 1 000 лева на 50 000 лева, частично от 100 000
лева.
Предявени са искове
от Н.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.Н., ЕГН **********, чрез своя
родител и законен представител Д.С.Н., ЕГН **********, с общ адрес: ***, и С.П.К.,
ЕГН **********, чрез своя родител и законен представител П.С.К., ЕГН **********,
с общ адрес: ***, чрез адв. С.С., срещу
Гаранционен фонд – гр. София, Булстат *********, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за всеки ищец, частично от 100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на С.П.К. – поч. на *****
г. вследствие на ПТП от ****** г., причинено от неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на иска - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.).
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
На **** г., около **** часа, неидентифицирано
МПС, управлявано от неустановен водач, се движи по *** с посока от гр. П. към
гр. П.. В същото време, в обратна посока се движи л. а. марка „М.“, модел „***“,
рег. № *****, управляван от С.П.К.. В района на км. **** м., водачът на
неидентифицирания автомобил предприема рисково изпреварване, като за целта
навлиза в платното за насрещно движение. За да избегне удара, водачът на л. а.
„М.“ С.К. се отклонява вдясно от пътното платно, десните гуми навлизат в
тревната площ, губи контрол над автомобила и се удря в крайпътно дърво. От
инцидента пострадал К.. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ****** г. Образувано било ДП № **** г. на РУ - Пазарджик, съотв.
прокурорска преписка № ******* г. на ОП – Пазарджик. Пострадалият е приет в
МБАЛ – П. АД, в отделение по ортопедия и траматология, като бил хоспитализиран
в периода ***** г. – ***** г. Установено било, че от инцидента е получил
счупване на дясната подбедрица и лявото стъпало, като поради продължителното
обездвижване на крака и получената от това масивна тромбоемболия, същият е
починал на **** г. Излага се, че видно от констативния протокол, виновен за
процесното ПТП е водачът на неидентифицираното МПС. По предявени от съпругата
на починалия С. К. К. и неговите деца – П.С.К. /син/ и Д.С.Н. /дъщеря/ с влязло
в сила на **** г. решение на САС по гр. д. № 2191/2017 г. ответникът бил осъден
да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от същото ПТП. Твърди
се, че ищците Н.К. /брат на починалия/, съответно С.К. и П.Н. /внуци на
починалия/ също са претърпели неимуществени вреди от процесния инцидент, тъй
като отношенията им с пострадалия били много близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Претенцията от ищците до
ответника по чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение по ал. 1,
т. 1 от същия кодекс досежно претърпените вреди от инцидента била оставена без
уважение. Моли за уважаване на исковете заедно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, с присъждане на направените разноски. Посочват
банкова сметка ***. 127, ал. 4 от ГПК: IBAN ***, открита в „О. б.“ АД с титуляр адвокатското дружество „Г.и
п.“.
В срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПК ответникът Гаранционен фонд е подал отговор
на исковата молба. Оспорва се иска изцяло както по основание, така и по размер.
Твърди се, че липсват доказателства за изключително близки отношения между
починалия и ищците. Оспорва се механизма, описан в КП, доколкото протоколът
няма материална доказателствена сила. Направено е възражение за съпричиняване с
оглед на това, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, не е избрал
подходящата скорост на движение на автомобила, както и е имал възможност да
предотврати инцидента, като отклони автомобила без да излиза от пътното платно.
Излагат се доводи, че претенциите по размер не кореспондират на съдебната
практика и принципа за справедливост.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени
вреди от деликт, причинен от неидентифицирано МПС.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Доколкото рискът е настъпил на ***** г. по време на действие на отменения КЗ (2006 г.),
именно той е законът в широк смисъл на понятието, на основата на който следва
да се разгледат исковете.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото
на иск, доколкото ищците са провели описаната в
чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.) процедура за
разглеждане на претенцията пред фонда, като са го сезирали на 11.09.2018
г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, като ответникът е
отказал плащане.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 118, ал. 2 ГПК делото се смята за
висящо пред приемащия съд от деня на подаване молбата пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. В
този смисъл изтеклите до приемане на делото от приемащия съд срокове не се
възстановяват, нито се “възраждат“ преклудираните права. По аналогичен начин се разрешава
въпросът и при вече извършена размяната на книжата и развито производство по
общия ред на ГПК, което по-късно продължава по реда за разглеждане на
търговските спорове – р. 4551/15 г., IV ГО. На това основание съдът приема, че не следва да извършва двойна
размяна на книжа между страните.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се
спори между страните, видно е и от приетите писмени доказателства, че С.П.К. е
починал на **** г., както и че ищецът Н.П.К. е брат на починалия, а ищците П.К.Н.
и С.П.К. са негови внуци.
По делото
е приет Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ****** г., видно от който процесното ПТП е
посетено на място в деня на инцидента – ***** г. от дежурен при ОДМВР. В същия
е отбелязано, че ПТП е настъпило след като водачът С.К. губи непрекъснатия
контрол върху автомобила си, отклонява се вдясно от лентата си за движение и се
блъска в крайпътно дърво.
Видно от удостоверение, издадено от РУ- Пзараджик, е
образувано ДП № **** г. срещу неизвестен извършител за ПТП от **** г. за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят
П. П. И.дава показания, че е запознат с инцидента през **** г., когато с колата
на колегата му С.К. *** за работа. В един момент сребрист автомобил марка „М. ***“
навлязъл насрещно в тяхното платно на движение. За да избегне челен удар С.К.
отклонил управлявания от него автомобил „М. ***“ леко вдясно, при което само
десните гуми стъпили на банкета, загубил контрол над МПС и последвал удар в
крайпътно дърво с преобръщане на автомобила. Твърди, че лично е откопчал
предпазния колан, за да извади своя колега. Състоянието му било видимо зле, не
можел да ходи, кървял, в областта на главата имал рана. Следобед отишъл да го
види в болницата и разбрал, че имал счупени глезени, ребра и глава. Уточнява,
че джипът бил на 20-30 м. дистанция, което изисквало много бърза реакция от
пострадалия. Управляваният от С. автомобил се движел с около 60 км/ч.
Свидетелят Г. Н. К. дава показания, че познава братята Н.
и С. К.много добре, тъй като са от едно село, до ****** клас са били съученици.
С. е по-големият брат, Н. по-малкият. Понеже много рано са загубили родителите
си, двамата братя се грижели един за друг и си помагали взаимно. Свидителят
излага противоречиви показания след като твърди, че братята били неразделни, но
същевременно С. ***. Поддържа, че привързаността между двамата била много силна.
След смъртта на С., брат му се „пречупил“, станал по-унил, без самочувствие, всичко
се променило в семейството.
От
изслушаната по делото САвТЕ, приета от съда за компетентно и обосновано
изготвена, неоспорена от страните, се установи следното:
ПТП се е
развило при реализиране на т. н. „изпреварване с ускоряване“ в зоната на завой (при
наличие на непрекъсвана осева линия) по следния механизъм: Лекият
автомобил „М. ****“, управляван от С.К.,***, като му предстоял десен завой. В
обратна посока неустановен автомобил предприел изпреварване в рамките на този (за него
ляв) завой, въпреки забранителния знак и непрекъсваната осева
линия, като навлязъл в лентата за насрещно движение на М.а. Експертът сочи, че
при наличие на насрещно идващ автомобил е необходимо разстояние на видимост
около 300 м., каквото в зоната на произшествието не е имало, което е наложило
водачът К. да се отклони вдясно, навлизайки в банкета, за да направи път на
навлезлия в неговата лента автомобил. Наличието на дърво в близост да асфалта е
принудило водачът К. да се отклони косо и да излезе от банкета. Стръмният скат
в края на банкета е довел и до обръщане на автомобила през таван.
Непосредствена причина за ПТП е внезапното навлизане на неустановено МПС в
критична близост в лентата за движение на управлявания от К. л. а. „М. **“,
което принудило последният да предприеме отклонение вдясно и навлизане в
банкета. От техническа гледна точка вещото лице сочи, че произшествието не е
било предотвратимо чрез действия на водача К.. Относно скоростта на двата
автомобила експертът излага, че М.* се е движел с 86 км/ч, а спрямо неустановеното
МПС излага само предположения. Твърди, че л. а. „М. ****“ е оборудван с
предпазни колани на предни и задни седалки.
От
изслушаната по делото СМЕ, приета от съда за компетентно и обосновано
изготвена, неоспорена от страните, се установи следното: При настъпилото ПТП от
**** г. С.П.К. е получил счупване на дясната малкопищялна кост в долната й трета;
счупване на навикуларната (ладиевидна) кост на лявото ходило;
разкъсно-контузна рана на главата в дясната слепоочно-теменна област и 2 бр.
кръвонасядания на десния лакет. На същата дата пострадалият е опериран, като е
извършено открито наместване на фрактурата (счупването) на дясната фибула (малък
пищял) с вътрешна фиксация с реконструктивна плака, поставен гипсов
ботуш; репозиция (наместване) на навикуларната кост с фиксация с
винт и Киршнерова игла, поставена гипсова шина. Експертът сочи като причина за
смъртта на С.К. масивната белодробна тромбоемболия в средните и малките клонове
на пулмоналната артерия, развила се на фона на тромбоза на дълбоките вени на десния
долен крайник, довела до нарушаване на сърдечния ритъм и спиране на сърцето.
Тромбозата на дълбоките вени на десния долен крайник са се получили в резултат
от травмата, понесена в областта на дясната подбедрица, вследствие настъпилото
ПТП на **** г. Налице е причинно-следствена връзка между травматичните
увреждания, получени при ПТП-то и настъпилата смърт на **** г. Няма данни
пострадалият да е бил с правилно поставен предпазен колан по време на
процесното ПТП, който ако беше поставен е можел да предотврати травмата (разкъсно-контузната
рана) в областта на главата на С.К., но не би предотвратил травмите
на двата глезена, които са от удара на ходилата в пода и педалите на
автомобила.
Правни
изводи:
Предявени
са искове по чл. 288, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.).
Съгласно
чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Р. Б. и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство.
В производството
по иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.). върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи: противоправно настъпване на ПТП на територията на Р. Б.; водачът на
неидентифицираното моторно превозно средство, причинило това ПТП, да е виновен (вината се
предполага);
наличие на вреди (в настоящия случай неимуществени) в причинна връзка с настъпилото ПТП.
С оглед събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че процесното ПТП от **** г. е настъпило на територията на
България - по *** в района на км. **** м. с посока от гр. П.към гр. П.. Досежно
механизма, съдът възприема заключението на вещото лице по САвТЕ, според което инцидентът се е развил при
реализиране на т. н. „изпреварване с ускоряване“ от навлязло в лентата за насрещно движение неустановено
МПС в зоната на (предстоящ) завой при наличие на
непрекъсвана осева линия и въпреки забранителен знак. Установява се също, че
непосредствена причина за
ПТП е внезапното навлизане на това неидентифицирано МПС в насрещната лента за движение, в критична близост до управлявания от С.К. л. а.
„М. ****“,
което принудило последния да предприеме отклонение вдясно и навлизане в банкета, респ.
до настъпване на увреждащия удар. Наличието на дърво в близост да асфалта е
принудило водачът К. да се отклони косо и да излезе от банкета, а стръмният скат в края на
банкета е довел и до обръщане на автомобила през таван. При така
изяснените обстоятелства се достига до извод, че неустановеният водач е нарушил виновно разпоредбите на чл. 20,
ал. 2 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП - водачите на ППС са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението; водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. От техническа
гледна точка е направено заключение, че произшествието не е било предотвратимо
чрез каквито е да е действия на водача К..
Не е оспорен фактът, че масивната
белодробна тромбоемболия, довела до смъртта
на С.К. на **** г., е в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, настъпили
от ПТП на **** г.
Всички тези обстоятелства
съдът намира за достатъчни, за да обосноват принципно отговорността на ответника от
настъпилото ПТП по вина и противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно
средство. Независимо от горното, следва да се разгледа и въпроса за вредата (в случая неимуществена), която е елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за
отговорността при непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението.
В тази връзка, с
ТР № 1/2016 г. от 21 юни 2018 г. на ОСНГТК
на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид на това, следва да се приеме, че ищците са активно легитимиран да предявят искове за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилата смърт. Основателността на претенцията с оглед другите релевантни
обстоятелства – наличието на емоционална връзка, естеството и продължителността
на търпените болки и страдания, и справедливият размер на обезщетяването им е
въпрос по същество.
Доколкото
неимуществените вреди се отнасят до емоционалния живот на ищците,
причиняват физически и морални страдания, накърняват душевното спокойствие и
равновесие, преживяването им за всеки индивид е индивидуално. От изложеното
следва, че съдът не може да си служи с „предположения” и да прилага като
критерий „обичайните отношения” между родственици, при преценката дължи ли се обезщетение и
какъв е неговия размер.
В този смисъл е
и цитираното ТР № 1/2016 г. В него е прието, че особено
близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
В процесния случай, съдът приема, че от събрания по делото доказателствен
материал се
установи, че емоционалната привързаност
между починалия и неговия брат, респ. между починалия и неговите внуци е нормално присъща в
традиционните за българското общество семейни отношения.
Не се събраха
доказателства, които да установят
конкретни житейски обстоятелства привързаността между двамата братя да е
станала толкова силна, че смъртта на единия да е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за родствената връзка
между двама братя. Заявените от св. К. общи изрази, че привързаността между братята
била „много силна“, че ищецът Н.К. бил по-унил, без самочувствие, не е достатъчно да докажат иска по основание и да
обоснове предвиденото в ТР № 1/2016 г. изключение от правилото, че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия (които са обезщетени от ответника
по предходни дела).
Същото се отнася и до внуците на починалия.
Съдът намира, че
малолетните ищци не доказаха при условията на пълно и главно доказване
претърпени от тях неимуществени вреди, даващи основание да се достигне
до извод за изключение от правилото.
Общо заявените клиширани изрази,
че след като разбрали за смъртта, те се „затворили в себе си“, „изключително тежко приели
смъртта на дядо си“ не доказват морални страдания със значителен интензитет и времетраене,
които да надхвърлят нормално
присъщите в подобен случай. Заявеното от св. К. Н., баща на ищцата П.Н., че починалият бил отдаден изцяло на
внуците си, че ги водел на разходки, на детски заведения, на екскурзии, по-скоро установява, че дядото е имал силна емоционална привързаност
към внуците си – „обичал ги повече от собствените
си деца“, но не и че внуците му - ищците П.Н. (на ** години към датата на
смъртта) и С.К. (на **години към датата на смъртта) са създали трайна, дълбока и продължителна
емоционална връзка с дядо си, от разрушаването на която да се приеме, че са търпели (към него момент) и продължават да
търпят (сега) болки
и страдания над нормално присъщите – вж. сходен казус,
разгледан с Решение № 135/14.04.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. т.
д. № 75/2020 г.
Като обобщение,
исковете са неоснователни поради липса на елемент от фактическия състав –
претърпени вреди от деликта.
По
разноските:
Ответникът претендира разноски в
размер на 300 лева – депозит за двете експертизи, които следва да се възложат
върху ищците.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.Н., ЕГН **********, чрез своя
родител и законен представител Д.С.Н., ЕГН **********, с общ адрес: *** и С.П.К.,
ЕГН **********, чрез своя родител и законен представител П.С.К., ЕГН **********,
с общ адрес: ***, чрез адв. С.С., срещу
Гаранционен фонд – гр. София, Булстат *********, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за всеки ищец, частично от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта
на С.П.К. – поч. на *** г. вследствие на ПТП от **** г., причинено от неидентифицирано
МПС, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на предявяване на иска - 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, П.К.Н., ЕГН ********** и С.П.К.,
ЕГН **********, да заплатят разделно на Гаранционен фонд – гр. София, Булстат *********, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, сумата от 300 (триста) лева,
представляващи разноски по делото - депозити за две експертизи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: