Р Е Ш Е
Н И Е
№ 249
град Велико Търново, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
374/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
С Решение № 6082/07.06.2023 г. на
ВАС по адм. дело № 8230/2021 г. е
отменено Решение № 202/02.07.2021 г. на АСВТ по адм. дело № 528/2019 г. и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Й.М. с ЕТ „Краси – Г.М.“, с постоянен
адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000418005628-091-001/31.05.2019 г.
на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение №
116/20.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В подадената жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му при
неспазване на принципите на обективност, самостоятелност и независимост, и на
служебно начало закрепени в чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от ДОПК, допуснато съществено
нарушение на установените в същия кодекс процесуални правила, несъответствие на
фактическите и правни изводи с наличните по делото доказателства, и в
противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ и ЗЗО. С подробно развити
доводи навежда оплаквания за недоказано основание за определянето на данъчната
основа и осигурителния доход по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при безспорно
изяснени фактически вносители на съответни суми по банковата ѝ сметка, и
качеството в което са действали. Сочи и че ревизиращите органи неправилно са
обложили сумата от 506 000 лв. като „други доходи“, след като същата е била
включена в съпоставката на приходите и разходите. С тези доводи от съда е
поискано да отмени РА, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
При първоначалното разглеждане на делото в съдебно заседание е заявено и
оплакване за нищожност на РА поради липсата на компетентност на единия от
издателите на акта.
Ответникът по жалбата,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико
Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на
ревизионния акт, като се позовава на мотивите на решението на ответника. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски съгласно приложен
списък.
Прокурорът дава становище
за законосъобразност на РА.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
На Г.Й.М. /осъществяваща
дейност като ЕТ с фирма „Краси – Г.М.“ и като земеделски производител/ е
извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП В. Търново, за
установяване на задължения за данъци по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и задължителни
здравноосигурителни вноски, върху доходи извън тези от стопанска дейност като
едноличен търговец или земеделски стопанин,
за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 година. Същата е повторна
такава, след като с Решение № 172/10.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– гр. Велико Търново е отменен РА № Р-04000415006318-091-001/29.05.2018 г. на
ТД на НАП В. Търново, в обжалваните му части и преписката е върната на
компетентния орган за възлагане на нова ревизия. Процесната ревизия е възложена
със ЗВР № Р-04000418005628-020-001/14.09.2018 г. /връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието на 20.11.2018 г./, издадена от В.Г.П. – гл.
инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново. Първоначалната ЗВР е изменена
относно срока на приключване на производството със Заповеди за изменение на ЗВР
№ Р-04000418005628-020-002/19.02.2019 г. /връчена по реда на чл. 32 от ДОПК/ и
№ Р-04000418005628-020-003/18.03.2019 г. /връчена по електронен път/, издадени
от същото лице.
С Протокол №
Р-04000415006318-ППД-001/28.03.2018 г. при първоначалната ревизия /папка 3, л.
146/ са приобщени документи от извършена проверка на ЕТ „Краси – Г.М.“, а с
Протокол № Р-04000418005628-ППД-001/03.01.2019 г. /папка 3, л. 1/, към ревизионната
преписка по процесната ревизия са приобщени документи от първоначалната ревизия
/която е обхващала и данъци и осигурителни вноски от дейност като ЕТ и ЗП/,
вкл. такива представени от задълженото лице, от трети лица и съставени от
органи по приходите, приключващият тази ревизия РА и ревизионния доклад към
него. В хода на първоначалната и повторната ревизия, както и на предхождащата
ги ПУФО, на Г.Й.М. са връчвани искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани документи, информация и разяснения във връзка с
получени доходи, направени разходи и придобито/продадено имущество през 2014
година. При повторната ревизия тези искания са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК, поради неоткриване на лицето на адреса му за кореспонденция или са
връчвани на упълномощено лице. В хода на първоначалното производство от
задълженото лице са представени обяснения и част от изисканите му документи,
основно касаещи дейността му като едноличен търговец и земеделски производител
– годишна оборотна ведомост, главна книга, инвентаризационен опис, документи за
регистриран ЗП, справки за оборот и декларация за дейността, писмени обяснения.
Представена е и декларация от Г.М. по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно доходите и
разходите й за 2014 г., в която като разходи за живот и издръжка са декларирани
2400 лв., като разходи за данъци, осигурителни вноски и такси – 403,20 лева. В
хода на настоящото производство от жалбоподателката са представени други
писмени обяснения с № ВхК-6536/07.03.3019 г. в отговор на ИПДПОЗЛ №
Р-04000418005628-040-002/21.11.2018 г., без приложени доказателства. В хода на
ревизиите са извършени насрещни проверки и са изискани и представени документи
и писмени обяснения от трети лица – „Агротера“ ЕООД, „Краси“ ЕООД, К.М.М. и Г.М.
М.. Отправени са искания за информация и са получени отговори от ТП на
Национален осигурителен институт – гр. В. Търново, Национална служба по зърното
– гр. София, Областна дирекция „Земеделие“ – гр. В. Търново. Изискана е и
информация от 44 търговски банки в страната, както и разкриване на банкова
тайна от ВТРС. При извършен анализ на така получената информация, органите по
приходите са установили, че за 2014 г. в подадена годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., ревизираното лице е посочило данъчен финансов
резултат от дейността си като ЕТ – данъчна загуба в размер на 198 445,14 лв.,
както и вземания в размер на 770 200 лв. и 398 641,78 лв. – остатъци от
предоставени през същата или предходни години, заеми към „Краси“ ЕООД и ЕТ
„Краси – Г.М.“, към 31.12.2014 година. Същевременно е било установено, че през
периода по банкова сметка *** Г.М. в „Търговска банка Д“ АД са внесени парични
суми от лицата К.М.М. и Г.М. М. в размер общо на 506 000 лева, за които
проверените лица и жалбоподателката не са представили доказателства за
характера на внесените суми, и основанието за внасянето им. При извършена
съпоставка на получените с изразходените парични суми, органите по приходите са
намерили, че разходите на лицето за 2014 г. надвишават доходите му на годишна
база със сумата 265 936,90 лева. Тези суми са квалифицирани като суми с
неизяснен произход и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. №
Р-04000418005628-113-001/12.02.2019 г. /папка 1, л. 121/, ревизираното лице е
информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 6 и
т. 8 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, невъзможност да
бъдат получени данните и сведенията, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за
кореспонденция и същото не е осигурило достъп до подлежащ на контрол обект или
до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани
на електронен носител, основите за облагане с подоходен данък като физическо
лице и за определяне на задължителни осигурителни вноски здравно осигуряване за
самоосигуряващо се лице за ревизирания период, ще бъдат определени по реда на
чл. 122 от ДОПК. На жалбоподателката са определени срокове за представяне на
доказателства и вземане на становище, изпратени са ѝ ИПДПОЗЛ изх. №
Р-04000418005628-040-003/12.02.2019 г. за представяне на декларация по чл. 124,
ал. 3 от ДОПК, както и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. №
Р-04000418005628-139-001/12.02.2019 г., също връчени по реда на мл. 32 от ДОПК.
Няма данни в хода на повторната ревизия от задълженото лице да са представени
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
От извършващите ревизията
органи по приходите е издаден Ревизионен доклад № Р-04000418005628-092-001/03.05.2019
г., връчен на задълженото лице по електронен път на 07.05.2019 г. В срока по
чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу доклада е подадено писмено възражение, към което
не са приложени доказателства. След обсъждане на възражението същото е прието
за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА №
Р-04000418005628-091-001/31.05.2019 г. от органа, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. Като е отбелязано,
че са взети предвид всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 - т.
16 от ДОПК /в РД са конкретно посочени обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. т.
1, 2, 3, 4 и 8 от ДОПК/, с ревизионния акт е установена годишна данъчна основа за
облагане в размер на 771 936,90 лв., въз основа на която са определени
допълнителни задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014
г. в размер на 77 193,69 лв. и лихви за забава
в размер на 32 007,78 лв., както и са определени задължителни
осигурителни вноски за здравно осигуряване за същия период в размер на 403,20
лв., и лихви 196,81 лева. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда
на чл. 152 от ДОПК, като с Решение № 116/20.08.2019 г. на директора на Дирекция
“ОДОП” – В. Търново, същият е бил изцяло потвърден, с посочване от решаващия
орган на още едно основание за определяне на данъчната основа по особения ред –
това по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Решението е електронно връчено на
адресата му на 22.08.2019 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена
по куриерска служба, чрез решаващия орган, на 02.09.2019 г., видно от представената
товарителница.
В хода на предходното
съдебно производство от жалбоподателя са ангажирани доказателства единствено
във връзка с валидността на положените електронни подписи на органите по
приходите. В хода на настоящото производство от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства. От ответника са представени доказателства, изискани от съда, във
връзка с компетентността на органа, възложил ревизията, и редовността на
връчванията по реда на чл. 32 от ДОПК на ЗВР.
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на
фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срещу РА в потвърдената му част.
От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като
такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният
ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени
органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане
на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Компетентността на В.П.
да възлага ревизии в качеството на гл. инспектор по приходите се установява от
приложената по преписката Заповед № 6/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП
В. Търново и от р. IV на представената по настоящото дело Заповед № 17/08.01.2019 г. на
същия орган с приложения към нея списък-неразделна част от заповедта /л. 76 и
сл./. Въпросът за валидността на електронните подписи на органите по приходите
и подписаните с тях електронни документи ЗВР, РД и РА е изяснен с Решение №
6082/07.06.2023 г. на ВАС по адм. дело №
8230/2021 г., поради което не следва да се обсъжда отново. Предвид
изложеното неоснователно се поддържа от жалбоподателя искане за прогласяване на
нищожност на РА.
Ревизионният акт е издаден
в предвидената в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
При проверката за
процесуалната законосъобразност, включително за спазване на особените правила
по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът също не установи пропуски, водещи до
незаконосъобразност на РА само на това основание. Връчванията по чл. 32 от ДОПК
са проведени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като прави
впечатление поведението на ревизираното лице, насочено към отказване на
всякакви контакти с ревизиращите органи. Безспорно е, че ревизираният субект е
уведомен за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено
уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. Налице са достатъчно
основания за провеждане на ревизията по аналог и съдът намира този подход на
приходната администрация за законосъобразен, предвид изложената по-горе
фактическа обстановка. Доказателствата за паричните постъпления и за
осъществените разходи по периоди и отрицателната разлика между тях представляват
данни за укрити доходи, което е самостоятелно и достатъчно основание да се
направи извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Превишението
на разходите над доходите води до извод, че декларираните доходи не
съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания
период. Недекларирането на всички реализирани доходи от задължения субект
опорочава установяването на задължения по общия ред и води до изкривяване на резултатите.
По общото правило за облагане на всички
доходи извън лимитативно изброените изключения, тези обстоятелства са
довели до облагане по особения ред на недекларираните
доходи. Освен това от жалбоподателката /наред с останалите непредставени
счетоводни документи/ не са представени изисканите счетоводни регистри от
счетоводството на ЕТ „Краси – Г.М.“, касаещи движението на парични средства по
сметка 493 „Сметка на собственика“ и кореспонденцията ѝ със сметките от
гр. 50, отразяващи движението на парични средства в брой/по банков път. Съдът
намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с
приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални
нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в неговата цялост.
Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при извършена
ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нарушения в хода на ревизията по чл. 122 от ДОПК. Противно на твърденията в жалбата предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 6 от ДОПК са доказани, при което е ирелевантно дали в случая са налице и
обстоятелствата по т. 7 /допълнена в решението на ответника/ или т. 8 на същата
норма. Не се установяват нарушения при събирането на доказателствата при
извършване на ревизията. Доколко правилна е преценката на събраните
доказателства е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към
процесуалната законосъобразност на РА.
Тоест, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му, нито пък процесуални нарушения, които да са
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно приложението на
материалния закон:
В
частта по ЗДДФЛ:
Както
бе посочено, от ревизиращите органи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена
обща данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 771
936,90 лв., като същата представлява сбор на данъчната основа от
265 936,90 лв., представляваща превишение на разходите над доходите на
лицето за периода и на данъчната основа от 506 000 лв. – получени средства
от трети лица по банкова сметка, ***, че представлява доход по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ.
По
отношение на данъчната основа от 265 936,90 лв.:
От
органите по приходите е изготвен баланс на разполагаемите и разходвани парични
средства на лицето в брой и по банков път на годишна база, извън търговското му
качество, като са приели, че сборът на разполагаемите средства в брой и по
банкови сметки в началото на периода и постъпленията следва да се намали с
разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на
периода, при което е установено превишение на разходите над доходите на
физическото лице. Така за ревизираната 2014 г. са установени парични средства в
началото на данъчния период в брой и в банкова сметка – ***, постъпления – 4 175 934,60
лв., разходи – 4 441 124,97 лв. и парични средства в края на периода
– 746,53 лева в банкови сметки. Ревизията е определила нулево начално салдо на
паричните средства в брой, тъй като в хода на предходната ревизия Г.М. е
представила декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, в която не е посочила
притежавани налични средства към 01.01.2014 г., а същевременно за твърдяните в
писмените обяснения при настоящата ревизия налични суми в размер на 9000 лв. не
са представени доказателства. Такива доказателства не са представени от
жалбоподателката и в производството пред съда. Постъпленията на лицето са
формирани от получени пенсии /2734,60 лв./, получени преводи от „Агротера“ ЕООД
/3 667 200 лв./ и внесени в брой по банковата сметка на Г.М. суми от
внуците ѝ К.М. и Г. М. /506 000 лв./
Констатираните
от ревизията разходи са формирани от разходи за издръжка и живот в размер на 2400
лв. – колкото са декларирани от жалбоподателката в декларацията по чл. 124, ал.
3 от ДОПК в хода на първата ревизия; преведени по банков път суми на „Краси“
ЕООД в размер на 1 970 200 лв.; дарени средства по банков път на К.М.
в размер на 1 700 000 лв.; разходи за банкови такси в размер на
2124,97 лв. и изтеглени парични средства от банковата ѝ сметка в размер
на 766 400 лв. от К.М. и М.М. /син на жалбоподателката/.
Така
от сбора на началното салдо /0 лв./ и доходите /4 175 934,60 лв./, който
общо възлиза на 4 175 934,60 лева е изваден сборът на разходите за
годината /4 441 124,97 лв./ и крайните салда за периода /746,53 лв. /, който
възлиза на 4 441 871,50 лв. Определено е превишението на разходите за
2014 г. – 265 936,90 лева.
Всъщност
както при първоначалното разглеждане на делото, така и при настоящото, нито
приходната, нито разходната част от изготвения баланс се оспорват от жалбоподателката
пред съда с конкретни доводи или с представянето на доказателства, които да намалят/покрият
разходите и да елиминират установената отрицателна разлика, а доводите ѝ
са насочени срещу самостоятелното облагане на сумата от 506 000 лв., и ще
бъдат разгледани по-долу в решението. Производството по чл. 122 от ДОПК
определя дължими данъци по аналог, поради което органите по приходите определят
основата за облагане по правилата на този особен ред, при използване на
критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 ДОПК, на база на доказателствата, събрани
в ревизионното производство и изхождащи приоритетно от самото ревизирано лице.
Тежестта да опровергае констатациите на ревизиращите органи и да установи друга
основа за облагане в тази хипотеза, е на ревизираното лице, което в случая не е
сторено. Не са ангажирани доказателства, с оглед разпределението на
доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, които да опровергаят
приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
изводи от страна на ревизиращия орган. Констатираното от ревизията несъответствие между доходите на
ревизираното лице и направените от него разходи за ревизирания период съгласно
чл. 123, ал. 1 от ДОПК е достатъчно основание, за да се презумира наличието на
подлежащ на облагане доход. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК
предвижда в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на
чл. 122, ал. 2 да се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на
облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а” от ДР на ДОПК явно съществено
превишават размера на декларираните доходи, получени от него. Разбира се,
определената по този начин данъчна основа ще се различава в определена степен
от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е в резултат на
действията, респективно бездействието на ревизираното лице.
Предвид така изложените
фактически изводи съдът намира, че в обжалвания РА и решението на Д „ОДОП“ правилно
са анализирани събраните доказателства, въз основа на което е направен съответстващият
на доказателствата извод, че е налице отрицателна разлика за 2014 г., която
следва да се обложи. При наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е получен от жалбоподателя презюмираният доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, а
основата за облагане на дохода е определена по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е прието, че това превишение следва да се обложи в брутния му размер
на основание чл. 35, т. 6 вр. чл. 36 от ЗДДФЛ, което е допустимо с оглед Тълкувателно
решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г.
По отношение на данъчната
основа от 506 000 лв.:
По делото е безспорно, че
по личната банкова сметка *** /в търговско качество тя няма такива през 2014
г./ са внесени в брой следните суми: 260 000 лв. на 22.10.2014 г. от К.М.М.,
146 000 лв. на 24.10.2014 г. от Г.М. М. и 100 000 лв. на 28.10.2014
г. от Г.М. М.. Като основание е посочено „внесени в брой от…“. В хода на
първоначалната ревизия тези лица при извършените им насрещни проверки са дали
писмени обяснения, че сумите са внесени в качеството им на пълномощници на ЕТ
„Краси – Г.М.“ и са във връзка с дейността на едноличния търговец. При
извършените им насрещни проверки в хода на втората ревизия лицата са представили
обяснения, че сумите са внесли по личната сметка на баба им в качеството на пълномощници
на физическото лице Г.Й.М., като са представени пълномощни от 20.01.2011 г., с
които са упълномощени от Г.М. да оперират с личните ѝ банкови сметки и
тези на ЕТ „Краси – Г.М.“.
От своя страна
жалбоподателката е дала писмени обяснения в хода на ревизията, че
горепосочените суми /като част от обложените при предходната ревизия суми в
размер на 971 000 лв./ не са доход, а са изтеглени от нея средства от
личната ѝ сметка, които са част от получените от „Агротера“ ЕООД парични
средства от 3 667 200 лв. С възражението срещу РД и с жалбата до съда
вече се твърди, че сумата от 506 000 лв. представлява лични средства,
които внуците ѝ К. и Г. М. са изтеглили преди това през м. 09.2014 г. от
банковата сметка и след това са възстановили обратно.
При така дадените
противоречиви обяснения от жалбоподателката и вносителите на сумите органите по
приходите са приели, че не е доказан произхода на внесените парични средства,
поради което същите са определени като облагаеми доходи с окончателен данък по
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Настоящият състав намира
този извод за правилен. От лицата действително са давани различни и
противоречиви обяснения относно произхода и основанието за внасянето на сумите
по личната сметка на жалбоподателката, като нито при административното, нито
при съдебното обжалване са представени доказателства в подкрепа на тези
твърдения. Наличието на представени пълномощни с нищо не опровергава този
извод. Нещо повече, от доказателствата е видно, че Г. М. не е теглила суми от
банковата сметка на жалбоподателката не само през м. 09. 2014 г., а и през
цялата 2014 г., за да възстановява същите. Не е ясна и икономическата и
житейската логика за подобен род операции. Въпросната сума правилно е приета от
приходните органи като облагаем доход от друг източник по чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ,
поради неустановеното от жалбоподателката основание за получаване на паричната
сума по банковата сметка. Както беше посочено, безспорен е фактът на получаване на спорните
средства по банковата сметка на физическото лице, внасянето им именно от
посочените физически лица и през процесната 2014 г. При тези факти изцяло в тежест
на жалбоподателката по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. и с чл.
144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК е да установи в условията на пълно доказване
основанието за внасянето на сумите по сметката ѝ и съответно
необлагаемостта на тези доходи според приложимите материалноправни норми.
Такива доказателства жалбоподателката не е представила нито в ревизионното
производство, нито в съдебното производство. При така разпределената от
процесуалните норми доказателствена тежест не може да се приеме, че доходът е
необлагаем на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, поради неустановеност на неговия
източник.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че след като логично и законно сумата от
506 000 лв. участвала в съпоставката между приходите и разходите на физическото
лице, то същата необосновано се облагала и самостоятелно. Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и
чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници -
чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на
източниците не е изчерпателно. От анализа на разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва извода за дохода като положително изменение в имуществото на
физическото лице. С получените суми по банковата сметка на Г.М. е увеличено
имуществото ѝ и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12,
ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ,
участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облага с
данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо
че участва в съпоставката между доходите и разходите на лицето. Аналогична и
ситуацията напр. при доходите от наем.
Предвид изложеното
правилно органите по приходите са определили годишна данъчна основа по чл. 122
от ДОПК вр. чл. 17 от ЗДДФЛ от всички източници общо в размер на 771 936,90 лв., към която е
отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Правилно са определени съответните допълнителни
задължения в размер на 77 193,69 лв. и са изчислени дължимите лихви в
размер на 32 007,78 лв. Ето защо съдът намира,
че жалбата е неоснователна в тази част, поради което следва да бъде отхвърлена.
В частта по ЗЗО:
По делото е безспорно, че
макар и пенсионер, през 2014 г. жалбоподателката е упражнявала трудова дейност
в качеството си на ЕТ „Краси – Г.М.“. Предвид това в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО /в съотв. редакция/,
съгласно която лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци се
осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със
Закона за бюджета на ДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по
т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Предвид това жалбоподателката е следвала да внася авансови вноски за
самоосигуряващо се лице, общо в размер на 403,20 лв. /12 месеца х33,60 лв., представяващи 8 % от мин. месечен
осигурителен доход от 420 лв./, които лицето безспорно не е внесло. Правилно са
начислени и лихви в размер на 196,81 лв. за невнесените вноски. Жалбата е
неоснователна и в тази част.
При този изход на делото жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Национална
агенция за приходите – гр. София, на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК направените по
делото разноски за държавна
такса пред ВАС в размер на 878,41 лв., за депозит за тройна съдебно-компютърна
експертиза при предходното разглеждане на делото в размер на 2200 лв. и за ***ско възнаграждение в размер на 27 126 лв., поискано в последното съдебно заседание.
По изложените съображения и на
основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.М. с ЕТ „Краси – Г.М.“, с
постоянен адрес *** против Ревизионен акт № Р-04000418005628-091-001/31.05.2019
г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение №
116/20.08.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения
за данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 77 193,69 лв. и лихви – 32 007,78
лв., както и вноски за здравно осигуряване в размер на 403,20 лв. и лихви –
196,81 лв.
ОСЪЖДА Г.Й.М., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски
по делото в размер 30 204,41 лв. (тридесет хиляди двеста и четири лева и четиридесет
и една стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: