РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 28.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, XV - ти граждански състав, в
открито заседание на 18 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5318
по описа за
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и
чл.149 от СК.
Ф.М.Д.
с ЕГН:**********, със съгласието на своята майка и законен представител – Б.Б.Г.
с ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител адв. Р.Б. твърди, че
ответника М.Д.И. е негов баща. Твърди, че от раждането му грижи
и издръжка за него е полагала само майка му, с помощта на неговите баба и дядо
по майчина линия. Ответника не живеел с тях , не полагал грижи за него и не му
осигурявал издръжка.
Претендира
ответникът да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер
300 лева, както и сумата от 3600 лева представляваща издръжка за минло време,
за една година назад, считано от датата на предявяване на иска – 02.09.2019г.
Не се претендират разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор и не е взел становище
по исковете. В проведеното по делото първо и единствено съдебно
заседание от 18.11.2019г., ответникът
е бил редовно призован и не е изпратил представител. Изложеното по-горе, дава
основание на съда да формулира извод, че е
изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връченото на ответника разпореждане
по чл.131 от ГПК е указал неблагоприятните последици, свързани с неподаването
на писмен отговор в срок. Процесуалният представител на ищеца е направил
своевременно искане срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение с молба с вх.N:46375/18.11.2019г.
Съдът
след анализ на събраните по делото доказателства и прие за установена следната фактическа обстановка:
С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените
искове вероятно основателни. Това е така, тъй като видно от представеното
по делото удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане от Община
Русе, ответникът
М.Д.И. е баща на ищеца Ф.М.Д..
По
делото не се спори, че Б.Б. и ответникът са имали връзка от която се е родил Ф.М.Д..
След раждане на детето отношенията между страните охладнели, като ответникът напуснал
семейното жилище, не се интересувал от детето и не плащал издръжка необходима
за отглеждането му.
При
така установената фактическа обстановка съдът формулира извод, че основателността
на предявеният иск по чл.127, ал.2 от СК е доказан по своето основание и следва
да бъде уважен.
От събраните
по делото доказателства се установи, че ответникът понастоящем е напуснал
семейното жилище и работи в чужбина. След извършена справка на
основание чл.74, ал.2 , т. 2 от ДОПК се установи, че ответника няма
регистрирани договори от трудови правоотношения за последните три години на
територията на страната.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите
е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. По делото се събраха доказателства, че майката на ищеца реализира
месечно брутен трудов доход в размер на около 1300 лева и полага грижи за детето
си.
По делото са налице писмени доказателства, съгласно които ответникът няма
действащ трудов договор на територията на Република България.
С Постановление N: 320/ 20.12.2018г.
размерът на минималната работна заплата за страната е
увеличен на 560 лева, считано от
01.01.2019г. С оглед на това, съдът приема, че дължимата издръжка
която следва да се заплаща от бащата-ответник за децата не може да бъде в
размер по-малък от 140,00 лева.
При съобразяване възрастта и потребностите на ищеца, материалните възможности на неговите родители, съдът определя размера на необходимата за детето София издръжка на 600 лева месечно. Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. тя следва да
бъде разпределена между двамата родители,
като се вземат предвид възможностите на всеки от тях, както и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. По изложените съображения съдът
разпределя така определения размер на издръжката, като ответникът следва да заплаща сума в
размер на 300.00 лева месечно, а остатъкът
от издръжката в размер на 300 лева и непосредствените грижи, следва да се поемат от майката.
При обсъдените по-горе аргументи основателен се явява и предявеният иск с
правно основание чл.149 от СК – издръжка за минало време, за периода от 01.09.2018г.
до 02.09.2019г. Това е така, тъй като съдът съобрази разпоредбите на
Постановление N: 316/
20.12.2017г. на МС и Постановление N:
320/ 20.12.2018г., на МС за размерите
на минималната работна заплата за страната през
2018г. и 2019г. в чийто период попада претенцията на ищеца. По изложените
аргументи, като съобрази и данните по делото, че ответникът получава доходи от
работа в чужбина, съдът прие, че предявеният иск по чл.149 от СК е основателен
и следва да бъде уважен в неговия пълен размер от 3600 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК в тежест на
ответника е дължимата върху
издръжката държавна такса в размер на 216 лева, която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
М.Д.И. с ЕГН: ********** да заплаща
ежемесечна издръжка за детето си - Ф.М.Д. с ЕГН:********** в размер
на 300,00 лева, чрез неговата
майка и законен
представител - Б.Г.Б. с ЕГН:**********, считано от 02.09.2019г., ведно със
законната лихва върху всяка една вноска
до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА М.Д.И.
с ЕГН: ********** да заплати на Ф.М.Д. с ЕГН:**********, чрез неговата
майка и законен
представител - Б.Г.Б. с ЕГН:********** сумата от 3600,00 лева, представляваща издръжка за периода от 02.09.2018г. до
01.09.2019г.
ведно със законната лихва върху сумата
до
окончателното заплащане.
ОСЪЖДА М.Д.И.
с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 216,00 лева държавна
такса върху уважената част на издръжката.
Настоящото неприсъствено
решение, на основание
чл.239,
ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: