Р Е
Ш Е Н
И Е № 260026
17.02.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №336 по
описа за 2021г.,за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес
на управление Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ №1, представляван от изпълнителния
директор Лоран Давид, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от заместник
управителя Димитър Димитров, чрез юриск.Николета А. Матева, против А.Г.А. с
ЕГН:********** ***, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че със съобщение по
ч.гр.д.№2160/2020г. по описа на РС-Хасково му е предоставена възможност за
предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по ч.гр.д.№2160/2020г. по описа на РС-Хасково заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това обстоятелство за ищеца бил
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване
съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит №CREX-16532789 в общ размер на 314,45лв., от
които 271,35лв. – главница по договора за кредит, 20,41лв. – възнаградителна
лихва за периода от 20.08.2019г. до 20.11.2019г., 13,19лв. – мораторна лихва за
периода от 20.09.2019г. до 12.02.2020г. и 9,50лв. – мораторна лихва за периода
от 14.05.2020г. до 16.09.2020г., съобразно разпореждане за издаване на заповед
за изпълнение №261023/21.10.2020г. по описа на РС-Хасково, получено на
02.11.2020г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Вземането на ищеца се основавало на
договор за кредит №CREX-16532789,
сключен на 10.11.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и
ответника като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на стоки
и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 20.11.2019г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница. След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния
договор, съставляващ плащане, извършено от името на търговски партньор от
кредитополучателя и създавало задължение за последния да заплати на кредитора
12-месечните погасителни вноски, всяка от които в размер на 72,94лв. Въз основа
на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на
разходите, като била посочена общата стойност на плащанията. Месечните
погасителни вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл.2/. Надбавката
/възнаградителна лихва/ се формирала съобразно приложимите по договора ГЛП и
ГПР. ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив
процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР
показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент
по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с
него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен
процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването
му се включвали всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с
отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на
договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване
на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали била
високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
На основание чл.2 вр.чл.3 от договора за
ответника възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка
по 72,94лв., като в чл.5 от договора било предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП,
обявен от БНБ, в сила от 1-ви януари, съответно от 1-ви юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1-ви януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а тези в сила от 1-ви юли
за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база
като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360част от
годишния размер, определен в предходното изречение.
Ответницата преустановила редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.08.2019г., към която дата
били заплатени 8бр. погасителни вноски.
На основание чл.3 от договора вземането на
ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска, която в настоящия случай била 20.09.2019г., от която дата вземането
станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора
било изпратено изрично уведомление до длъжника на 21.05.2020г.
Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да се признае за установено, че в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
съществува вземането по договор №CREX-16532789,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№2160/2020г. по описа на РС-Хасково, а именно 271,35лв. –
главница по договора за кредит, 20,41лв. – възнаградителна лихва за периода от
20.08.2019г. до 20.11.2019г., 13,19лв. – мораторна лихва за периода от
20.09.2019г. до 12.02.2020г. и 9,50лв. – мораторна лихва за периода от
14.05.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай, че
така предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск, като се
приеме, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Претендира присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.
Посочва банкова сметка, ***.
Назначеният на ответника особен представител
адв.К.К.Г. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че посочените от ищеца суми в сключения между
страните договор за потребителски кредит не са коректно изчислени, като същите
са завишени. Имало несъответствие между твърденията на ищеца за заплатените
погасителни вноски и посочените такива в погасителния план към договора за
кредит. Твърди, че клаузите от процесния договор не са били индивидуално
уговорени с кредитополучателя. Нямало доказателства ответникът да е получил
подробна преддоговорна информация. Излага подробни съображения относно
нищожност, неравноправност и неиндивидуално уговорени клаузи относно ГЛП и ГПР.
Тези клаузи били толкова съществени за процесния договор за потребителски
кредит, че тяхната неравноправност водела до нищожност на целия договор –
чл.146 ал.5 от ЗЗП. Освен това се твърди, че договорът за потребителски кредит
е недействителен поради неспазване на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Тази норма
установявала изискване договора за потребителски кредит да съдържа подробно
условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Съгласно чл.22 от ЗПК, договора за потребителски кредит бил
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 – договора да
е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин, като всички елементи от
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12.
С оглед гореизложеното се твърди, че не са
налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответницата, поради което
следвало да се приеме иска за неоснователен и недоказан, евентуално да се
намали неговия размер. Претендира присъждане на разноски. Прави искане да бъде
задължен ищеца да представи в оригинал всички документи, приложени към исковата
молба, като оспорва тяхната истинност. Прави искане да бъде задължен ищеца да
представи доказателства, че длъжникът е бил поканен да заплати задълженията си.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения с исковата молба
договор за потребителски кредит от 10.11.2018г., сключен между страните,
кредитодателят предоставил на кредитополучателя сумата от 661лв. за закупуване
на описаните в същия стоки – корпусна мебел. В договора са посочени общия
размер на кредита от 720,49лв., както и броя и размера на погасителните месечни
вноски – 12бр., всяка от които по
72,94лв. Общата стойност на плащанията е фиксирана в договора на сумата от
875,28лв. при ГПР от 42% и лихвен процент от 35,58%. В самия договор за кредит
е посочен и погасителния план с падежните дати и размера на дължимите вноски,
както и оставащата за заплащане сума. Към договора са приложени също така
общите условия на дружеството – кредитодател, подписани на всяка страница от
двете страни по договора.
С допълнително депозирана по делото молба се
представя в оригинал цялото кредитно досие на ответника А. Борисова А., в което
се съдържа гореописания договор в оригинал, също така сертификат за застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“, общи условия към застраховката, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и
декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във
връзка с искането за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор
за потребителски кредит, всички подписани от ответника – кредитополучател. В
кредитното досие на ответника се съдържа и копие от личната й карта, както и
уведомително писмо до търговеца за сключения между страните в настоящото
производство договор за кредит за закупуване на стоки и издадената от търговеца
фактура за закупените диван, секция, маса и възглавница на обща стойност 661лв.
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът по искане на страните назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи в
своето заключение, че вида на шрифта на процесния договор за потребителски
кредит, сключен между страните на 10.11.2018г., е Garamond, а размера е 12. След
извършените справки експертизата констатира, че дължимите и неплатени суми по
договора за кредит възлизат на 271,35лв. – главница за периода от 20.08.2019г.
/падеж на първата неплатена погасителна вноска 9-та/ до 20.11.2019г. /падеж на
последната погасителна вноска 12-та/; 28,81лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 21.08.2019г. до 28.09.2020г. /датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/; 27,36лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019г. до
16.09.2020г.; 11,61лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
от 20.09.2019г. до 12.02.2020г.; 9,50лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 14.05.2020г. до 16.09.2020г. Според вещото лице, търсеното
в настоящото производство задължение се различава само в частта на мораторната
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019г. до 12.02.2020г.,
като се претендира сумата от 13,19лв., а същата възлиза на 11,61лв.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по
чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260192/21.10.2020г. по ч.гр.д.№2160/2020г. по
описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът А.Г.А. да заплати на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, сумите от 271,35лв. – главница по договора за
кредит, 20,41лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019г. до
20.11.2019г., 13,19лв. – мораторна лихва за периода от 20.09.2019г. до
12.02.2020г. и 9,50лв. – мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до
16.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 28.09.2020г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради
което е указано на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422
от ГПК в едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на
вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим.
Разгледан по същество иска с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан, поради следните
съображения:
Между ответника и ищцовото дружество са възникнали валидни правоотношения по договор
за паричен заем по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. От приетия като доказателство по делото договор за
потребителски кредит от 10.11.2018г. се установява, че между страните е сключен
договор за заем с определени условия в същия за усвояване на предоставената
заемна сума и съответното връщане на същата. С полагане на подписа си под този
договор ответникът е приел предложените му от заемодателя условия на усвояване
и връщане на заема, неговия размер, договорените лихвени проценти.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че е налице валидно сключен договор за заем между
страните. По делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи
наличието на пороци на договора за заем. Установи се, че ответникът не е заплатил
част от договорените месечни вноски, като след усвояване на сумата е погасявал
поетото задължение до 9-тата вноска, след което е преустановил плащанията по договора. Установи
се настъпилата изискуемост на кредита, доколкото още към момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК е изтекъл договорения между страните краен срок за
изплащане на заемната сума. Ето защо, съдът счита, че не следва да се разглежда
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връщането на сумите се дължи на
основание изтеклия срок на договора. От данните по делото се установи, че към
момента на предявяване на иска, респ. към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК вече е изтекъл изцяло договорения краен срок на кредита, като
е настъпил падежа и на последната погасителна вноска. Става ясно какво включва
всяка една от месечните погасителни вноски, как е формиран нейния размер, кога
е падежа на всяка вноска. Освен това още в началото на подписания от страните
договор са визирани размерите на отделните плащания за главница и лихви, като е
изчислен и посочен и крайния размер на дължимата сума от кредитополучателя.
Съдът не констатира противоречие между размера на договорената възнаградителна
лихва и добрите нрави, тъй като липсват данни от които да се установи
неравноправно третиране на ответника в конкретния случай. Договорения между
страните размер на лихвения процент не надхвърля максималния, за да се правят
изводи в обратната насока. При тези данни по делото съдът намира за основателен
и доказан предявения иск в настоящото производство. За пълнота следва да се
отбележи, че са представени по делото и общи условия, подписани от ответника
също, като наред с това същите са изцяло инкорпорирани в подписания от страните
договор за кредит.
Предвид твърдения от ищеца отрицателен
факт, а именно неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора за
заем, изцяло в тежест на последния е на установи изпълнение точно и в срок на
това свое задължение. Въпреки дадените в тази насока указания с доклада по
делото, доказателства за извършени плащания в договорените срокове не бяха
ангажирани в настоящото производство. Ето защо, следва така предявения
установителен иск да се уважи по отношение на претендираните главница,
договорна лихва и мораторна лихва. Следва да се отхвърли само досежно
претендираната в по-голям размер от дължия мораторна лихва, а именно за
разликата от 11,61лв. до предявения размер от 13,19лв. за периода от
20.09.2019г. до 12.02.2020г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с
оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата общо от 600лв. разноски по
заповедното и исковото производство, от която 150лв. – държавна такса; 100лв. –
юрисконсултско възнаграждение; 150лв. – депозит за особен представител и 200лв.
– възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на А.Г.А. с ЕГН:********** ***, че дължи „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес на управление
Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ №1, представляван от изпълнителния директор
Лоран Давид, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1766, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван от заместник управителя Димитър
Димитров, сумите от 271,35лв. –
главница по договор за кредит №CREX-16532789,
сключен на 10.11.2018г. между страните, 20,41лв.
– възнаградителна лихва за периода от 20.08.2019г. до 20.11.2019г., 11,61лв. – мораторна лихва за периода
от 20.09.2019г. до 12.02.2020г. и 9,50лв.
– мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 16.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 28.09.2020г.
до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №260192/21.10.2020г. по ч.гр.д.№2160/2020г.
по описа на РС-Хасково, като иска за мораторна лихва за периода от 20.09.2019г.
до 12.02.2020г. за сумата над 11,61лв. до пълния предявен размер от 13,19лв.,
като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН:********** ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег.№*********, с адрес на управление Франция, гр.Париж, бул.“Осман“ №1,
представляван от изпълнителния директор Лоран Давид, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представляван
от заместник управителя Димитър Димитров, направените в заповедното и в
настоящото производство разноски
общо в размер на 600лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: В.К.