№ 2367
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330204758 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Н. К., ЕГН:********** , с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 3987395 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.
/сто лева/, за извършено нарушение на чл21, ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище, че техническото
средство с което е установено нарушението е мобилна система за
видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от
мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.
Предлага същият електронен фиш да бъде отменен. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата в
допълнителна Молба, като сочи, че от представения фотоклип с четири броя
снимки се вижда движението на друго МПС със същата посока на движение,
като възниква съмнение дали засечената с техническото средство скорост не е
1
от другия автомобил, доколкото техническото средство няма система за
вградено разпознаване на регистрационния номер. На следващо място взема
становище, че в представения по делото клип липсва точен адрес и посока на
движение „от – към“ на МПС, възниква и въпрос относно начина по който е
определено мястото на нарушението в Протокола за използване на АТСС и в
описанието на електронния фиш, след като при проверка в Google Maps е
видно, че посочените географски координати са на голямо разстояние от ул.
„Васил Левски“ № 111. Отново предлага обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, както и да бъде присъдено възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 30.08.2022г..
Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото
липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване
на дата във въпросната система.
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
2
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 22.09.2020г., в 19:47 часа, в
град Пловдив, улица „Васил Левски“ до номер 111, в посока бул.„Дунав“, с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 546 било заснето
движение на лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с регистрационен номер
„***“ с измерена скорост от 73 км./ч., същата – над максимално разрешената
за движение 50 км./ч., като превишението било в размер на 23 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 76 км./ч. – превишение с 26 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 22.09.2020г. и час - 19:47:27ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Г. Н. К..
3
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
улица „Васил Левски“ до номер 111, в посока бул.„Дунав“, като съгласно
същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50
км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h
- с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
4
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 3-32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 546 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 22.09.2020г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е – от север към юг.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с регистрационен номер „***“
се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че
последното е собственост на жалбоподателя Г. Н. К..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил Тойота Рав 4“ с регистрационен номер „***“ към момента на
нарушението – 22.09.2020г..
Съдът намери за неоснователни възражението, че техническото
средство с което е установено нарушението е мобилна система за
видеоконтрол, което изключва отсъствието на контролните органи от
мястото, поради което е налице нарушение реда на чл.189, ал.4 от ЗАНН.
Същият аргумент, а именно – че след като системата за контрол е мобилна, то
се „предполага“ наличието на полицейски служители, поради което е налице
нарушение на чл.189, ал.4 от ЗАНН, би могъл да се изкаже за всяко
нарушение, установено с мобилно автоматизирано средство или система, от
което следва извода, че използването на мобилна средство за контрол следва
винаги да е незаконосъобразно. Последният ред на мисли обаче противоречи
на § 6, т.65, бук.„б“ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, където изрично
е предвидила, че „Автоматизирани технически средства и системи“ могат да
бъдат и мобилни такива. Същата разпоредба на § 6, т.65, бук.„б“ от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП още пояснява, че мобилното техническо
5
средство или система установява нарушенито в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес, която дейност по
поставяне начало и край на работния процес очевидно не е контролна такава
по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗАНН, за да е налице твърдяното нарушение
последни ред.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че
от представения фотоклип с четири броя снимки се вижда движението на
друго МПС със същата посока на движение, като възниква съмнение дали
засечената с техническото средство скорост не е от другия автомобил,
доколкото техническото средство няма система за вградено разпознаване на
регистрационния номер. От представените четири броя статични
изображения е видно, че единствен разпознаваем автомобил на същите е
МПС с регистрационен номер „***“ – добре видим и централно разположен -
както на статичните изображения, така и на самия видеоклип. Не се
установяват други МПС, видими на статичните изображения, които да са
разположени по начин, хвърлящ каквото и съмнение върху извода, че
отчетения обект е именно е МПС с регистрационен номер „***“, независимо
от това, че на едно от изображенията може да бъде различена вероятна част
от друго МПС, което обаче е извън обхвата на кадъра.
Също като неоснователно следва да бъде преценено и становището, че
по делото клип липсва точен адрес и посока на движение „от – към“ на МПС,
възниква и въпрос относно начина по който е определено мястото на
нарушението в Протокола за използване на АТСС и в описанието на
електронния фиш, след като при проверка в Google Maps е видно, че
посочените географски координати са на голямо разстояние от ул.„Васил
Левски“ № 111. Следва да се посочи, че не съществува нормативно изискване
на изготвения от техническото средство видеоклип да се нанася посока на
движение и д.р. подобни. В случая на видеоклипа е добре видимо МПС с
регистрационен номер „***“, на статичните изображения е посочено точно
време и място на изготвяне същите, а разположението на техническото
средство, както и посоката на движение на контролираните МПС се
установяват от приложения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 22.09.2020г.. Що се
отнася до сочения програмен продукт „Google Maps“ то следва да се
съобрази, че общоизвестно последния съставлява свободно достъпно
6
приложение за любителско ползване, като липсват каквито и да е данни не
само за точността на предоставяните данни за позициониране на същия
продукт, но дори и данни за това, дали използваната кординатна система е
стандартна. Ето защо и аргумент въз основа показания на „Google Maps“ е
непротивопоставим на мястото на установяване нарушението, посочено в
приложения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
министъра на вътрешните работи от дата 22.09.2020г..
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди възнаграждение на
въззиваемата страна във връзка с осъщественото процесуално
представителство, както такова искане е сторено от същата, чрез процесуални
и представител.
Съгласно чл.63д, ал. 4 ЗАНН - в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая
въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт.
Също съгласно чл.63д, ал. 5 ЗАНН - размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност,
за разглеждането е в рамките на две съдебни заседания, с кратка
продължителност, разпитани са двама свидетели, фактическата обстановка не
е била спорна между страните, поради което съдът намира, че справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
7
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3987395 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Г. Н. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата е наложена глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено
нарушение на чл21, ал.1 от Закона за движението по пътищата
ОСЪЖДА Г. Н. К., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8