Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1060
гр.
Пловдив, 6.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 24.6.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3116/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Р.С.Б. против
Наказателно постановление № 20-
1030-000808, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на Р.С.Б. е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал. 3, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100 ал. 1, т.1 от ЗДвП
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Сочи се, че НП е издадено при съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това,
че на 02.02.2020 г. около 03:23 часа
в гр.Пловдив на ул. Константин Нунков - кръстовище с ул. Петрова нива, Р.С.Б. управлява л.а. ШКОДА ФАБИЯ с рег.№ *******, лична собственост като извършва следните
нарушения:
1.
управлява МПС под въздействието на алкохол - 0,91 промила, установено с
техническо средство дрегер алкотест 7410+ с фабричен № ARSK-0284. Издаден талон за изследване №
089429. Не е дал кръвна проба.
2.
Не носи контролен талон към СУМПС
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН № 492771,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.
В конкретния случай констатациите в АУАН, не
само не са опровергани, но и изцяло се
подкрепят от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя,
който разпитан в съдебно заседание изрично потвърди посоченото в АУАН.
Показанията на актосъставителя съдът кредитира, доколкото са последователни,
логични, безпротиворечиви, а и не се опровергават от показанията на другия
разпитан по делото свидетел- П., която свидетелства за съвсем различни обстоятелства.
При правилно установена
фактическа обстановка наказващия орган е приложил коректно и материалния закон,
доколкото е квалифицирал законосъобразно извършените деяния и е наложил санкции
кореспондиращи на установеното в закона.
Въпреки изложеното обаче са
налице безусловни основания за отмяна на НП, доколкото при издаването му са
допуснати флагрантни процесуални
нарушения.
Така от текста на приложения по
делото АУАН № 492772 и от съпроводителното писмо по делото се установява, че веднага след съставянето на АУАН № 492771,
във основа на който е издадено
процесното наказателно постановление, връчения
на дееца екземпляр от АУАН № 492771 е
бил иззет като доказателство по образуваната прокурорска преписка по АУАН
492772. Това обстоятелство всъщност изобщо не е и спорно между
страните.
Изцяло се споделят доводите на
жалбоподателя, че по този начин съществено е ограничено правото му на защита.
Съгласно чл. 43, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.6 ЗАНН, вр. чл. 52, ал. 2 ЗАНН задължителен елемент от динамичния фактически
състав, обуславящ законосъобразното
издаване на НП е връчването на
АУАН на нарушителя. Това процесуално изискване не е самоцелно, а се
явява важна гаранция за пълноценно
реализиране правото на наказания субект да разбере какво нарушение му
се вменява във вина и да направи
възражения в три дневен срок.
В случая изземването на АУАН веднага след връчването му следва да се приравни на липса на
надлежно връчване на същия, доколкото деецът реално не е разполагал с
текста на АУАН, въз основа на който да организира защитата си.
Нещо повече деецът не е разполагал с писмен
документ, от който да е видно естеството на вмененото му нарушение до самия
момент на издаване и връчване на НП, което означава, че той е бил надлежно и
писмено уведомен за фактическите и правни параметри на деянието, за което е наказан, едва с акта, с който е санкциониран, което е
напълно несъвместимо с правото му на защита и уредената в ЗАНН формална
процедура по повдигане и предявяване на административното „обвинение“.
Допуснатия порок не се санира от обстоятелството,
че АУАН след издаването му е бил прочетен устно на жалбоподателя, доколкото, както правилно изтъква защитата, правото на запознаване с текста на АУАН и
правото на получаване на писмен препис са две самостоятелни гаранции за правото
на защита на дееца. Още повече, че с оглед констатираната обстановка по
извършване на проверката и установяване на нарушението, по никакъв начин не може да се приеме, че устното прочитане на текста на АУАН е
било достатъчно за дееца да разбере фактическите и правни рамки на
вмененото му нарушение и адекватно да организира защитата си.
В този изричен смисъл са и задължителните
указания на т.11 от ППВС № 10 от
28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973.
В този смисъл е и чл. 13 от
ЕКЗПЧОС, която задължава държавите членки да предоставят ефикасни средства за защита на всяко лице, чиито права или
законни интереси биват ограничавани. С изземването
по друга преписка на току що връчения АУАН на практика се отнема ефикасността на процедурата по
чл. 43, ал.5 ЗАНН, като важна гаранция за правото на защита на
наказаното лице, което се явява и безусловно основание за отмяна на НП.
Налице е още едно самостоятелно
основание за отмяна на НП относимо само към нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.
От приложеното за послужване НОХД
906/2020 по описа на ПРС и от приложения
по делото АУАН № 492772 се установява,
че с влязло в сила споразумение № 159/10.02.2020 Р.С.Б. е наказан за извършено
от него престъпление по чл. 343б, ал.3 НК за това, че на 02.02.2020 г. около
03:23 часа в гр.Пловдив на ул. Константин Нунков - кръстовище с ул. Петрова
управлява л.а. ШКОДА ФАБИЯ с рег.№ *******,
лична собственост след употреба на наркотични вещества-амфетамин.
От съпоставката на текстовото
описание на деянията, за които е наказан
жалбоподателя с Наказателно
постановление № 20- 1030-000808 и по
НОХД 906/2020 по описа на ПРС е видно,
че същият е наказан два пъти в два различни
процеса с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи
на фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип
за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от
Протокол 7 към ЕКЗПЧОС /която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по
надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищата- така изрично ТР 3/2015
ОСНК на ВКС/ и в чл. 24, ал.1, т.6
НПК, които разпоредби съобразно изричната препращаща норма на чл. 84 ЗАНН намират субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН.
Съображенията за подобен извод са
следните:
Съгласно принципа не бис ин идем, прогласен в чл.4
на Протокол 7 към ЕКЗПЧОС никой не може
да бъде съден или наказан в процес с наказателен характер за същото деяние, за
което вече е бил оправдан или окончателно осъден в друг процес с наказателен характер. В същия смисъл е и чл.24, ал.1, т.6 НПК.
Съгласно задължителните указания
дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, за да се ползва дееца от защитата на принципа
не бис ин идем следва да се констатират кумулативно следните елементи от
фактическия състав.
-спрямо дееца да са проведени два процеса с наказателен характер
по смисъла на автономното значение,
което ЕКЗПЧОС влага в това понятие /бис/
-по единия процес производството
да е приключило с окончателен съдебен акт.
-предмет на изследване в двата
процеса да е едно и също деяние
/идем/.
По мнение на настоящия състав и
трите визирани по-горе предпоставки в настоящия случай са налице.
Съгласно критериите Енгел, към
които препраща ТР 3/2015 ОСНК на ВКС процесът има наказателен характер по смисъла на автономното значение,
което му придава конвенцията, винаги когато
дадено деяние е квалифицирано като престъпление по националното законодателство.
Доколкото деянието констатирано с АУАН №
492772 е квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.3 НК, то следва
че процеса по НОХД 906/2020 по описа на
ПРС има наказателен характер по смисъла на конвенцията.
Видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на ЗАНН
целят както санкциониране на
нарушителя, така и индивидуална и генерална
превенция, т.е преследват същите цели като наказанието в наказателния
процес /чл. 36 НК/. В същото време практиката на Европейския съд по правата на
човека е категорична, че национални
процедури, които преследват цели сходни с целите на наказателния процес имат
наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери
пълно проявление принципа за ne bis in idem, въплътен чл.4 от
Протокол 7 към ЕСПЧ
Така изрично решение по делото „Цоньо Цонев срещу България“, Решение
от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia), Решение
от 21.02.1984 г. на ЕСПЧ по дело Йозтюрк срещу Федерална Република Германия
(Ozturk v. Federal Republic of Germany), дело Сергей Золотухин срещу Русия.
В този смисъл и практиката на
ВКС- Решение№ 143/
07.10.2016 г., второ наказателно отделение,
дело № 518/2016 г. по описа на ВКС.
От гореизложеното е видно, че
първата предпоставка /бис/ е налице, доколкото отговорността на дееца е
изследвана в два самостоятелни процеса с наказателен характер по смисъла на
конвенцията.
Налице е и втората предпоставка,
доколкото производството по НОХД 906/2020
по описа на ПРС е приключило с окончателен акт- влязло в сила споразумение, по което е ангажирана
отговорността на дееца за престъпление по чл. 343б, ал.3 НК.
Налице е и третата предпоставка
/идем/, доколкото и по двата процеса дееца е наказан за едно и също деяние
изразило се, че в това, че на 02.02.2020
г. около 03:23 часа в гр.Пловдив на ул. Константин Нунков - кръстовище с ул.
Петрова нива управлявал л.а. ШКОДА ФАБИЯ
с рег.№ *******, лична собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и след употреба на наркотични вещества.
В този смисъл следва да се
съобрази трайната съдебна практика, разглеждаща деянието като съвкупност от телодвижения,
извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се
решение.
В този смисъл две различни деяния ще са налице, само ако са извършени две различни системи от телодвижения при промяна във времето, мястото или
обстановката и в резултат от
две самостоятелни решения.
Така изрично Решение № 93 от
24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о. на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г.
по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС, Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н.
д. № 16 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение на ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето наказателно
отделение наказателно дело № 290/2015 год. на ВКС.
В конкретния случай е видно, че
дееца е извършил една и съща система от телодвижения, изразила се управление на
процесния лек автомобил, по едно и също време, на едно и също място, при една и
съща обстановка- на 02.02.2020 г. около 03:23 часа в гр.Пловдив на ул.
Константин Нунков - кръстовище с ул. Петрова нива, в резултат на едно и също
решение, поради което и следва да се приеме, че е налице единство на деянието.
Обстоятелството, че управлението
е извършено, както след употреба на наркотични вещества, така и с концентрация
на алкохол в кръвта сочи на
усложнение в резултата, а не на множественост на деянията. Така изрично
Решение № 14 от 21.04.2004 г. по н. д. № 634/2003 г., I н. о. на ВКС.
В този изричен смисъл са и
задължителните указания, дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, в което се сочи, че в
трайната практика на ЕСПЧ престъплението (нарушението) се разглежда като съвкупност от конкретни фактически
обстоятелства, които се
отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във
времето и в пространството. Според Европейския съд отправната точка за
преценка на понятието „същото деяние” е „конкретното незаконно поведение”,
„идентичността на фактическите актове”.
С основополагащо в този смисъл
значение е решението по дело Сергей Золотухин срещу Русия, в което е въведен
хармонизиран подход при преценка дали се касае за същото деяние, като е прието,
че принципа ne bis in idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с
наказателен характер срещу едно и също лице въз основа на идентични
факти или факти, които по
същностните си елементи са едни и същи, като от значение за извода дали
се касае за идентични факти е съпоставката конкретните условия на време, място,
обстановка при осъществяване на деянието и единството
на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца
В процесния случай вече се обоснова, че се
касае за абсолютно идентична система от телодвижения, при усложнение в
престъпния резултат, но не и до две самостоятелни деяния, поради което и следва да се приеме, че е
налице идентичност на деянието предмет на НОХД 906/2020 по описа на ПРС и на атакуваното наказателно
постановление.
В конкретния случай е без значение за извода
за идентичност на деянието обстоятелството, че поради усложнението в резултата
са извършени две самостоятелни
нарушения на ЗДвП, едното от които се санкционира по административен, а
другото по наказателен ред.
В този изричен смисъл са
задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, в което изрично е посочено,
че при осъждане на едно и също лице, в
два отделни процеса с наказателен характер за едно и също деяние е налице
нарушение на принципа ne bis in idem, като без
значение е обстоятелството, че в отделните процеси деянието е получило различна
правна квалификация.
В същия смисъл са и указанията
дадени в пратката на ВКС по отделни дела, в която се приема, че без значение за преценката дали
лицето е съдено два пъти за едно и също деяние е обстоятелството, че в двата
отделни процеса с наказателен характер при едни и същи факти лицето е наказано
за нарушение на две различни правни норми, охраняващи различен кръг обществени отношения.
Така изрично Решение № 227/ 06 януари 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на ВКС, Решение № 71 от 17.06.2015 г.
по н. д. № 1958 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение на
ВКС, Решение № 97 от 11.04.2017 г. по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение на ВКС,
В идентичен смисъл е и трайната
практика на ЕСПЧ, която приема, че принципа ne bis in idem се прилага при тъждество
на деянието („историческият акт”), разбирано като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната му квалификация
или от защитавания правен интерес.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че конкретното дело представлява
типичен случай, в който наказателната отговорност на дееца следва да погълне административната. Това е
така доколкото поради употребената законодателна техника двете самостоятелни
нарушения, които дееца е извършил с едно деяние се преследват по различен ред
(управлението с концентрация на алкохол в кръвта по административен ред, а управлението
след употреба на наркотични вещества по реда на НПК).
Поради това и следва да намерят
приложение задължителните указания дадени с ТР 3/2015 ОСНК на ВКС, в което изрично е
постановено, че:
„…Тезата за едновременно ангажиране на административнонаказателна отговорност
с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и наказателна отговорност на
дееца, когато с едно деяние е
допуснато нарушение на наказателна и административнонаказателна норма, охраняващи различни обекти на защита,
лансира незаконосъобразна идея за
своеобразна „идеална съвкупност” от различни по вид правонарушения
(престъпление и административно нарушение). Такъв институт не е установен нито
от нормите на НК, нито от разпоредбите на ЗАНН, поради което е недопустимо да
бъде регламентиран от ОСНК на ВКС по тълкувателен път. Касае се за непредвидена в закона хипотеза,
която при действащото законодателство не може да се разреши по аналогия с
установеното от чл. 23 от НК положение относно идеалната съвкупност от
престъпления, нито аналогично с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН относно
съвкупността от административни нарушения…
Щом деянието е едно и също,
провеждането на две отделни самостоятелни производства – наказателно и
административно наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията –
съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7, независимо от
обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита.
След като в разглежданата
хипотеза отговорността на дееца не
може да бъде ангажирана в две отделни процедури, а актуалната
законодателна уредба не допуска възможност за съвместно разглеждане на
престъплението и административното нарушение в едно единно производство, при
конкуренция на двата вида отговорности, деецът
следва да понесе само едната – за правонарушението (административно
нарушение или престъпление), за което съответното производство е приключило
първо по време с влязъл в сила акт….“
По изложените съображения
доколкото наказателното постановление на дееца за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта се явява издадено при флагрантно нарушение на
принципа не бис ин идем, НП в тази част следва да се отмени и на това самостоятелно
основание.
При този изход на спора на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски. Същият е доказал заплащането на 350 лева
адвокатски хонорар. Доколкото въззиваемата страна изрично е направила
възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът дължи изрични мотиви
за размера, който следва да се възложи върху въззиваемата страна.
Съгласно чл. 36, ал.2 от Закон за
адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и
обоснован. За да определи този размер съдът съобрази следното:
- вида на оказаната адвокатска
защита и съдействие- изразила се, както в изготвяне на жалбата, така и в
процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, протекло с
разпит на свидетели;
-фактическата и правна сложност
на делото. Констатира се, че процесния случай поставя редица въпроси за
приложението на процесуалния закон, които са надлежно повдигнати от адвоката;
-качеството на оказаната
адвокатска защита намерила проявление в изключително подробното и мотивирано
изложение на адвоката досежно основанията за отмяна на НП;
- интересът от делото. В случая жалбоподателя
е наказан за две самостоятелни
нарушения на ЗДвП, за които му е наложена не само глоба в размер на общо 1010 лева, но и му е наложено наказание лишаване от права за срок от
една година.
Мотивиран от всичко гореизложено съдът намира,
че уговореният между страните размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 350 лева се явява справедлив и
обоснован, поради което и следва да се присъди изцяло.
Съгласно
т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна Сектор пътна полиция не е самостоятелно юридическо лице, което
означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно
ОДМВР-Пловдив
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20- 1030-000808, издадено от
началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция- Пловдив, с което на Р.С.Б. е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.5 ал. 3,
т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100 ал. 1, т.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив
да заплати на жалбоподателя Р.С.Б., ЕГН ********** сумата от 350 лева,
представляващи разноски за адвокатска защита и съдействие пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.