№ 11312
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110169400 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба ,депозирана от „М...................., ЕИК *********
против „А....................... ЕАД, ЕИК .............., с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 0,73лв. с вкл.
ДДС ,представляваща получена от ответника без основание сума по Договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез мобилен телефонен номер ********** А1 М клас S част от
сумата, за която е издадена фактура № ********* с период на фактуриране
28.11.2021год. до 27.12.2021 г., ведно със законна лихва, от датата на завеждане на
исковата молба в съда /21.11.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „М.................... твърди, че е потребител на мобилни съобщителни
електронни услуги, съгласно Договор №********* с Приложение от 3.12.2021 г.,
сключен между него и ответното дружество „А1 България” ЕАД. Поддържа, че
ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от
договорените такива, както и фактурирал в повече за един и същ таксуван период, при
явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава.
Твърди, че ответникът е издал през месец януари 2022 год. фактура № *********, с
която били начислени такси за периода 28.11.2021 г. - 27.12.2021 г. за мобилни услуги
********** А1 М клас S. Месечните абонаментни се предплащали от абонатите,
съгласно чл. 22.2 на Раздел IV от ОУ на А1. В случая условията били индивидуално
договорени в Приложение № 1 от 03.12.2021г. в Раздел V, 2 т.2.1 към договор №
********* между страните. От това следвало, че фактура № ********* попадала в
приложното поле на подписаното на 03.12.2021 г. между страните Приложение. Сочи
,че желанието му било да ползваме следните МАТ: За мобилна услуга ********** А1
М клас S с договорена МАТ 6,51 без ДДС с включена отстъпка, пакет мобилен
интернет 5 GB на макс.скорост с договорена МАТ 4 лв. без ДДС с включена отстъпка,
дължими общо месечни такси 10,51 лв. без ДДС. Заплатени били на оператора 11,49
без ДДС. Сочи ,че претендираната сума от 0,73лв. с ДДС била посочена в кредитно
известие № *********, което било издадено от ответника за връщането на посочената
сума ,начислена в повече в процесната фактура. Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
1
подробно изложени съображения. Не се оспорват и изрично се признават: наличие на
договорни отношения между „А....................... ЕАД, в качеството му на мобилен
оператор и „М...................., в качеството му на клиент относно електронно-
съобщителни услуги, предмет на Договор № *********, ведно с приложения към него
за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер **********; издаването на фактура № ********* с период на фактуриране
28.11.2021г до 27.12.2021год., във връзка с ползваните от клиента по Договор №
*********, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни
съобщителни услуги чрез посочените мобилни номера ;както и плащането на
начислените суми по фактура № ********* , включително и сумата от 0,73лв. с ДДС,
която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск;
оспорва да е заплатена от ищеца, като твърди, че същата е заплатена от ползвателя на
услугата. Оспорва се твърдението на ищеца, че не е имало основание за
начисляването, получаването и задържането на процесната сума 0,73лв. с ДДС, във
връзка с предоставените и ползвани от ответника мобилни електронни съобщителни
услуги чрез мобилен телефонен номер ********** през периода,за който е издадена
процесната фактура. В тази връзка се поддържа, че действително между „А
....................... ЕАД и „М.................... е сключено представеното от ищеца Приложение
№ 1 от 03.12.2021 г. Твърди се обаче ,че в процесната фактура било отчетено
предоговаряне на тарифния план за услугите ,като предходните били уговорени
съгласно Приложение № 1 активиране и условия за ползване на тарифни планове за
мобилна телефонна услуга А1 клас М от 14.10.2019 год. и Приложение № 1
Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към
тарифен план за гласова мобилна телефонна услуга от 14.10.2019 год. и Приложение
№ 2 от 14.10.2019 г. Поддържа се също, че сумата по фактурата не се следвала на
ищеца ,предвид ,че била платена от трето лице ,ползващо услугата,на което
евентуално следвало да се възстанови неправомерно начисленото. Моли, за
постановите решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В тежест на ищеца
в случая е да докаже факта на плащането. В тежест на ответника е да докаже
наличието на основание за получаване на сумата. Безспорно е между страните
наличието на договорни отношения между „А....................... ЕАД в качеството му на
мобилен оператор и „М.................... в качеството му на клиент относно електронно-
съобщителни услуги, предмет на Договор № № *********, ведно с приложения към
него за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер ********** А1 М клас S част от сумата, за която е издадена фактура №
********* с период на фактуриране 28.11.2021год. до 27.12.2021 г.
В откритото съдебно заседание, проведено на 12.06.2025 г., е допуснато
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Съгласно същото искът се счита за
предявен на основание вземане по кредитно известие № ********* към фактура №
*********.
В същото съдебно заседание по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно
издаването на кредитно известие за намаляване на сумата по процесната фактура с
0,73 лв.
Безспорно е между страните, че сумата по фактурата, част от която е исковата
сума, е платена. Плащането по фактурата е отделено като безспорно между страните с
2
доклада по делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК.
Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество, с което
безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на ответника, че
процесната сума е заплатена от трето за спора лице в качеството му на ползвател на
услугата, а не от „М...................., съдът намира за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице
дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено
лично от длъжника. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество,
поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори
плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за
погасяване на задълженията на „М.................... към ответника. С оглед естеството на
паричното задължение, кредиторът не може да претендира за лично изпълнение от
длъжника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова
евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено
лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите
по същата.
Ищецът твърди да е платил сума в по-голям размер от уговореното. Ответникът
твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду
им договорно правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в
размер на исковата такава, т.е., че размерът на начислените такси съответства на
уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на
ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с
уговореното за целия исков период. Наличието на промяна в тарифния план въз
основа на Приложение № 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да
обоснове изводи в горния смисъл.
От ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено
пълно и главно доказване на посочените обстоятелства. С оглед на това предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв – следва да се
уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 150 лв., за
което представя доказателства – л. 53 от делото.
От страна на ответника своевременно е заявено възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съдът намира, че делото не се отличава с правна или фактическа сложност, като
по настоящото дело това обстоятелство не е съобразено със заплатения размер на
адвокатския хонорар – 150 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че по
образуваните пред настоящия състав дела по искове на „М...................., съдът до
3
момента, съобразявайки естеството на правните спорове, вида и обема на
предоставената защита, както и практиката на СЕС, е присъждал претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева (вж. например гр.д. №
68019/2024 г. по описа на СРС, 65 състав). Настоящото производство по нищо не се
отличава от производството, предмет на разглеждане по гр.д. № 68019/2024 г. по описа
на СРС, 65 състав, където ищецът е претендирал именно 50 лева. Това е и размерът на
адвокатското възнаграждение, който настоящият съдебен състав намира за съответен
на сложността, обема и процесуалните усилия, вложени от процесуалния представител
на ищеца. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираният от ищеца
адвокатски хонорар ще бъде намален до посочената сума.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А....................... ЕАД, ЕИК .............. да заплати на „М....................,
ЕИК ........................... на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата 0,73 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, платена без основание от ищеца в полза
на ответника.
ОСЪЖДА „А....................... ЕАД, ЕИК .............. да заплати на „М....................,
ЕИК ........................... на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 100 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4