№ 21068
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110109215 по описа за 2023 година
С РЕШЕНИЕ № 17620 от 01.10.2024 г. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ в
мотивната част на акта е изложил съображения за това, че при този изход на спора, право на
разноски има ищеца както и на адв. Д. ,,,, следва да се заплати сумата в размер на 250 лв. -
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38
ЗАдвП и е осъдил „,,,,“ ЕООД с ЕИК ,,,, да заплати на Н. Н. И. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 321.97 лв., представляващо недължимо платено по договор за предоставяне на
гаранция № 4241230, сключен с ответник както и на адвокат ,,,, ,,,, сумата в размер на 200
лв.- адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА.
В срока по чл. 248 и 247 и 250 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на
ищеца, с която се иска допълните постановеното решение в частта на осъдителния иск по
чл.55 ал.1 от ЗЗД, като се иска присъждане и на законната лихва върху сумата от 321.97
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба на 22.02.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, както и определение, с което да измените постановеното по делото
решение в частта за разноските като присъдите адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА за сумата от 480 лева с ДДС вместо присъдените 200 лева неясно с или без ДДС.
Алтернативно в случай, че се отхвърли искането по реда на чл.248 от ГПК да се допусне
поправка, тъй като в мотивите на решението е записана сумата от 250 лева за адвокатско
възнаграждение, а в диспозитива 200 лева.
Ответната страна не представя становище.
Молбата е допустима и частично основателна.
Действително с искова молба е направено искане за присъждане и на законната лихва върху
1
сумата от 321.97 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба на 22.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като поради пропуск на съда, законна лихва върху
сумата от 321.97 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба на 22.02.2023г. до
окончателното изплащане на сумата не е присъдена, поради което решението следва да бъде
допълнено по следния начин: след думите "ОСЪЖДА „,,,,“ ЕООД с ЕИК ,,,, да заплати на Н.
Н. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 321.97 лв., представляващо недължимо платено
по договор за предоставяне на гаранция № 4241230, сключен с ответника" следва да се
добави: " ведно със законната лихва върху сумата от 321.97 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба на 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата".
На основание чл. 247 ГПК постановените разноски в полза на ищеца, които ответника
следва да заплати за предоставена безплатна правна помощ и съдействие, следва да се
считат сумата в размер на 250 лв., съгласно мотивната част на решението, като решението в
частта на разноските следва да се чете правилно по следния начин:" ОСЪЖДА „,,,,“
ЕООД,ЕИК ,,,, да заплати на адвокат ,,,, ,,,, сумата в размер сумата в размер на 250 лв. с
вкл. ДДС - възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на
основание чл. 38 ЗАдвП, вместо грешно записаното : 200 лв. - възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдвП.
Молбата за изменение на решението в частта на разноските, с което се иска постановяване
осъждане на ответника да заплати на адвокат ,,,, ,,,, възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдвП в размер на 480 лв. с
ДДС, следва да се остави без уважение за сумата над 250 лв. с вкл. ДДС- възнаграждение
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдвП до сумата от
480 лв. с ДДС.
Съдът счита, че в крайния съдебен акт е мотивирал разпределението на разноските, като
не смята за нужно да преповтаря същите, но за пълнота на изложението счита, че следва да
допълни същите, като счита определеното възнаграждение в размер на 250 лв. с ДДС за
правилно, освен по изложените съображения в акта, още и поради това че съдът следва да
вземе предвид и подробно мотивите в постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, то националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение. включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
2
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест,
която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван
материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по
настоящото дело адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност
на делото, проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания
материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне
на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на нищеца в размер по-висок
от определения с постановеното решение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 17620 от 01.10.2024 г. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34
СЪСТАВ, постановено по Гражданско дело № 20231110109215 по описа за 2023 година по
следния начин: След думите "ОСЪЖДА „,,,,“ ЕООД с ЕИК ,,,, да заплати на Н. Н. И. с ЕГН:
********** сумата в размер на 321.97 лв., представляващо недължимо платено по договор
за предоставяне на гаранция № 4241230, сключен с ответника" следва да се добави: " ведно
със законната лихва върху сумата от 321.97 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба на 22.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата".
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 17620 от 01.10.2024 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34
СЪСТАВ, постановено по Гражданско дело № 20231110109215 по описа за 2023 година по
следния начин: след думите" ОСЪЖДА „,,,,“ ЕООД,ЕИК ,,,, да заплати на адвокат ,,,, ,,,," да
се чете правилно: "сумата в размер сумата в размер на 250 лв. с вкл. ДДС -
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38
ЗАдвП", вместо грешно записаното : "200 лв. - възнаграждение за предоставена безплатна
3
правна помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдвП."
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, в частта , в която се иска изменение
на решението в частта на разноските за осъждане на ответника да заплати на адвокат ,,,, ,,,,
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38
ЗАдвП за сумата в размер над 250 лв. с вкл. ДДС до сумата от 480 лв. с ДДС -
възнаграждение предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38
ЗАдвП.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
получаване на препис.
Определението с което се изменя Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в двуседмичен срок от получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4