ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260387
гр. Хасково, 03.11.2020г.
Районен съд –
Хасково, гражданско отделение, 7-и състав, в закрито заседание на трети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 2007 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба на М.Ц.Ц.,
ЕГН ********** ***, като работодател и принципал на ОП „Спорт, отдих и
туризъм“, с която са предявени обективно съединени конститутивни искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 2 от 03.09.2020г.,
издадена от кмета на община Хасково и за въстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител“ и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225 от КТ за заплащане на
обезщетение в размер на 9 963,00 лева (6х1660,50 лева) за времето на оставене
без работа в резултат от незаконното уволнение за период от 04.09.2020г. до
04.03.2021г., ведно със законната лихва за всяко месечно плащане
от първия ден на месеца, за който е дължимо, до окончателното изплащане.
С разпореждане №
260504 от 23.09.2020г., постановено по гр.д. № 2007 по описа за 2020г. на
РС-Хасково съдът е дал указания на ищеца да уточни срещу кого предявява
посочените обективно кумулативно съединени искове. С молба с вх. рег. № 261996
от 28.09.2020г. ищецът изрично е посочил, че исковете са предявени против
община Хасково.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, с която предявените искове се
оспорват като недопустими и неоснователни. Счита, че община Хасково не е
пасивно процесуално легитимирана по тези искове, тъй като няма качеството на
работодател, а такова притежава Общинско предприятие „Спорт, отдих и туризъм“,
тъй като ищцата е работила като главен счетоводител в общинското предприятие и
съответно трудовото правоотношение е създадено с него. Ответникът твърди, че
обстоятелството от кого е издадена заповедта за уволнение, не променя страните
по трудовото правоотношение. С отговора се взема отношение и по същество по
предявените искове, като се излагат аргументи относно законността на
уволнението.
Съдът при извършена служебна проверка на
редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно правилото на чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК намира, че исковата молба е недопустима поради липсата на
абсолютна задължителна положителна процесуална предпоставка – надлежна
процесуална легитимация. Съображенията за този извод на съда са следните:
Правото на иск
е публично преобразуващо субективно право, което предпоставя възможност на едно
лице да поиска от съда да разреши конкретен правен спор със сила на присъдено
нещо. Съществуването и надлежното упражняване на правото на иск е обусловено от
наличието на задължителни материални предпоставки и липсата на отрицателни
процесуални предпоставки така наречените процесуални пречки. Процесуалните
предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск са: 1)
подведомственост на спора; 2) надлежна процесуална легитимация; 3) наличието на
процесуална правоспособност; 4) наличието на процесуална дееспособност; 5)
родово подсъдност на спора; 6) местна подсъдност; 7) правен интерес: 8) редовна
искова молба, а процесуалните пречки – 1) наличието на сила на присъдено нещо;
2) липсата на арбитражно споразумение за решаване на арбитритуем спор; 3)
ненадлежно учредена предствителна власт и 4) наличието на висящ процес между
страните относно същия правен спор. За част от предпоставките за съществуването
и надлежното упражняване на правото на иск съдът следи служебно (абсолютни), а
за друга – само при позоваване от страната (относителни).
Процесуалната
легитимация на страните представлява абсолютна процесуална предпоставка за
правото на иск и съдът
следи служебно за нея, тъй като разглеждането и решаването на дело при
участието на ненадлежна страна е безцелно – решението няма да има сила на присъдено
нещо между страните по правния спор. Въпросът за процесуалната легитимация
всъщност е този дали ищецът е лицето, на което искът принадлежи и съответно
дали ответникът е тъкмо това лице, до което се отнася искът. Следователно може
да се направи извод, че активно и пасивно легитимирани по исковете са страните
по материалното правоотношение, с изключение на изрично предвидените от закона
случаи, когато легитимирани да водят процеса са други лица (т.н. процесуална
субституция).
В настоящия случай от твърденията на
ищеца може да се направи обоснован извод, че правоотношението, от което
възникват правата, чиято защита се търси, е трудово. Трудовото правоотношение
представлява правна връзка по силата, на която едно лице работник се задължава
да предостави работната си сила за изпълнение на определена трудова функция, а
друго лице работодател се задължава да заплаща определена цена – трудово
възнаграждение. Следователно страни (субекти) на това правоотношение са
работникът и работодателят. От това следва и логически хронологичното
заключение, че пасивно легитимиран по исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е работодателят. Съгласно § 1, т .1 от ДР на КТ "работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа
от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Разпоредбата
на § 1, т. 2 от ДР на КТ дава легална дефиниция и на понятието „предприятие“ –
всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение,
обект и други подобни, където се полага наемен труд. От посочените дефиниции
следва, че изключително важно за индентифицирането на едно лице като
работодател е обстоятелството дали на него работникът престира работната си сила
и от него търси правата си, като не е задължително работодателят да е този,
който учредява индивидуалното трудово правоотношение. Възможно е сключването и
прекратяването на трудовия договор да се извършва от друго лице, но това не го
прави работодател съответно страна по правоотношението – аргумент тълкувателно
решение № 1 от 30.03.2012г., постановено по тълк.д. № 1 по описа за 2010г. на
ВКС, ОСГК.
В
обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е
заемала длъжността „главен счетоводител“ в ОП „Спорт и отдих“ впоследствие ОП
„Спорт, отдих и туризъм“, а не в община Хасково.
Съгласно
чл. 52 от Закона за общинската собственост общинското предприятие е
специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги,
финансирани от общинския бюджет, което се създава, преобразува и закрива с решение
на общинския съвет. Общинското предприятие осъществява дейността си въз основа
на правилник, приет от общинския съвет, с който се определят предметът на
дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията
на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество.
Директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет.
С решение
№ 158 от 28.08.2020г. общински съвет – гр. Хасково са преобразувани ОП
„Туристически информационен център“ и ОП „Спорт и отдих“ като ОП „Туристически
информационен център“ се влива в ОП „Спорт и отдих“. Със същото решение е
променено наименованието на ОП „Спорт и отдих“ на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ и
е приет правилник за дейността и устройството на ОП „Спорт, отдих и туризъм“.
Съгласно чл. 14 от Правилника директорът на предприятието прави предложения до кмета на
Община Хасково за назначаване и освобождаване на служителите на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, уведомява кмета
на Община Хасково за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОП
„Спорт, отдих и туризъм“, прави мотивирано предложение до кмета на
Община Хасково за налагане на наказания на служителите на ОП „Спорт, отдих и туризъм“, командирова
служителите и одобрява писмен отчет за разходите и разрешава ползването на
отпуск на служителите. Сключването и прекратяването на трудовите договори се
извършва от кмета на община Хасково по предложение на директора на общинското
предприятие, според чл. 11, ал. 3 от Правилника.
От изложеното се установява, че ОП „Спорт, отдих и туризъм“ не е
самостоятелно юридическо лице, но е организационно и икономическо обособено
(има самостоятелна структура и своя разплащателна сметка – действа като
второстепенен разпоредител с бюджетни средства). Наетите работници престират
работната си сила на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ и от предприятието търсят
правата си – трудово възнаграждение, обезщетения и отпуски. Видно от цитираните
разпоредби от Правилника директорът на ОП „Спорт, отдих и туризъм“ командирова
служителите, разрешава отпуските и се разпорежда с финансовите средства на
общинското предприятие. Същевременно ОП „Спорт, отдих и туризъм“ разполага и с
работодателската власт, тъй като управлява трудовия процес и определя вътрешния
ред за осъществяването му – чл. 14, т. 1 от Правилника.
Действително обикновено се приема, че работодател е този, който учредява
индивидуалното трудово правоотношение, но от това правило има различни
изключения – чл. 61, ал. 2 от КТ, чл. 85-86 от КТ и чл. 95-96 от КТ. В тези
случаи независимо от начина на възникване на трудовото правоотношение то
съществува между работника и лицето, на което се предоставя работната сила, тъй
като то има качеството на работодател, и това не се променя от факта, че друг е
учредил трудовото правоотношение. В този смисъл са и тълкувателно
решение № 1 от 30.03.2012г., постановено по тълк.д. № 1 по описа за 2010г. на
ВКС, ОСГК, решение № 229 от 06.11.2013г., постановено по
гр. д. № 1431 по описа за 2013г. на ВКС, III г.о., решение № 22 от 05.02.2013г., постановено по гр.д. № 485 по описа за
2012г. на ВКС, III г.о., решение № 31
от 09.03.2018г., постановено по гр.д. № 3247 по описа за 2017г. на ВКС, III
г.о., решение № 75 от 02.07.2019г., постановено по гр.д.
№ 3025 по описа за 2018г. на ВКС, IV г.о., определение №
275 от 26.03.2018г., постановено по гр.д. № 4003 по описа за 2017г. на ВКС, IV г.о., определение № 605 от 21.12.2012г., постановено по ч.гр.д. № 606 по
описа за 2012г. на ВКС, II г.о., определение № 130 от
01.02.2016г., постановено по гр.д. № 44 по описа за 2016г. на ВКС, III
г.о. и други.
При наличието на тези белези може да се направи извод, че ОП „Спорт, отдих
и туризъм“ има качеството работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и е пасивно
легитимирано по предявените искове.
С оглед
изложеното съдът счита, че не е налице една от абсолютните задължителни
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск в
процесуален смисъл, предявените искове са недопустими, тъй като са насочени
срещу лице, което не е носител на пасивната процесуална легитимация. Макар
съдът да е дал указания на ищеца да посочи ответника съобразно твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба за това кой е страна по
трудовото правоотношение, и с изрична молба е посочено, че това е община
Хасково. Ето защо съдът намира, че на основание чл. 130 от ГПК исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Така
мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на
основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 261557/21.09.2020г. подадена от М.Ц.Ц., ЕГН **********
***, като работодател и принципал на ОП „Спорт,отдих и туризъм“, с която са
предявени обективно
съединени конститутивни искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 2 от 03.09.2020г.,
издадена от кмета на община Хасково и за въстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „главен счетоводител“ и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225 от КТ за заплащане на
обезщетение за времето на оставене без работа в резултат от незаконното
уволнение в размер на 9 963,00 лева (6х1660,50 лева) за период от 04.09.2020г.
до 04.03.2021г., ведно със законната лихва за всяко месечно плащане
от първия ден на месеца, за който е дължимо, до окончателното изплащане, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 2007 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.