Р Е Ш Е Н И
Е
30.03.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV Н О
Районен съд – Дупница състав
25 февруари 2020
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 1278 2019
дело № по описа за
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
30-0000515 от 09.10.2019г., на Началник ОО
„АА” г.Кюстендил, с което на „Денис-Братя Спасови” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ж.к.”Бистрица”,
бл.77,ет.6,ап.21,представлявано от управителя Светосрав К.С. с ЕГН:**********, на
основание чл.96г,ал.1,предл.2, от ЗАвПр, е наложена имуществена
санкция-„глоба”, в размер на 3000.00 лева за нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2
от ЗАвПр, ,като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №30-0000515 от 09.10.2019г.,
на Началник ОО „АА” г.Кюстендил, с което на „Денис-Братя Спасови” ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община Дупница,област
Кюстендил,ж.к.”Бистрица”, бл.77,ет.6,ап.21,представлявано от управителя
Светосрав К.С. с ЕГН:**********,
основание чл.96г,ал.1,предл.2, от ЗАвПр, е наложена имуществена
санкция-„глоба”, в размер на 3000.00 лева за нарушение по чл.7б,ал.1,изр.1,пр.2
от ЗАвПр.
Жалбоподателят,обжалва
наказателното постановление като незаконосъобразно, като формулира претенция за
отмяната му по изложени в жалбата съображения в насока допуснати съществени
процесуални нарушения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а
изпраща процесуален представител, адвокат С.,който отново моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно,като излага подробни
съображения в тази насока.
Въззиваемата
страна редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира жалбата за ДОПУСТИМА, а с оглед произнасяне по
същество,
ЖАЛБАТА
Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против жалбоподателят, за това, че
17.07.2029г., около 07.00 часа седалището на фирма „Денис-Братя Спасови” ООД,
гр.Дупница,ж.к.” Бистрица”, бл.77,ет.6,ап.21,като лице по чл.2,ал.1/превозвач/,
от Наредба №11/31.10.2002г., на МТИТС,притежава лиценз за международен
автомобилен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение/лиценз
на Общността/, с №10056/10.10.2018г., е осъществил превоз на пътници по маршрут
от гр.Дупница за гр.Бобошево, видно от пътен лист №628576/17.07.2019г.,с
автобус „Ивеко” с рег.№ КН3799ВВ,от кат.МЗ,управляван от водача Благой Василев
Пляков,който не отговаря на изискването за квалификация на водача.Нарушението е
било установено в сградата на ОО „АА”,гр.Кюстендил,площад „Генерал Иван
Колев”№1 на 30.09.2019г., при тематична проверка.
За така констатираното нарушение на жалбоподателя, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия А-2018,№266949 от 30.09.2019г.
Така
съставеният акт послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени наказателното
постановление,по следните съображения.
В производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство.
Нарушени са императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.
В АУАН нарушението е описано съвсем лаконично и неконкретизирано. Наказващият орган не е посочил каквито и да е факти и обстоятелства, обуславящи ангажирането за тях на отговорността на едноличния търговец, в качеството му на превозвач, по смисъла на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр.
Не е ясно защо и въз основа на кои доказателства актосъставителят и АНО са приели, че дружеството жалбоподател на 17.07.2019 г., е извършил международен превоз на пътници с водач именно Благой Василев Пляков. Нито в АУАН, нито в НП са налице констатации, че дружеството е назначило или е допуснало водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени в ЗАвПР (чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр). Липсват доказателства за трудово-правни отношения между дружеството жалбоподател и Благой Василев Пляков. В действителност няма доказателства относно датата на назначаването на водача Благой Василев Пляков, както и такива, от които да е видно дали при назначаването на работа във фирмата на жалбоподателя, същият е отговарял на изискванията за притежаване на квалификация, поради което така описаното деяние е несъставомерно по чл. 96г от ЗАвПр.
В конкретния случай е допуснато нарушение, изразяващо се в неточно и неясно индивидуализиране на нарушението в актовете на административнонаказателното производство. Това от своя страна е съществено по своя характер нарушение на административно-производствените правила, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Допуснатата в наказателното постановление непълнота е съществен порок, който не би могъл да се санира в съдебното производство.
Нарушението не е описано от фактическа страна, тъй като не са описани всички правно значими факти. За да е налице нарушение на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр, следва МПС да се управлява от лице, което няма карта на водача в случаите на извършване на превоз на пътници /обществен превоз или за собствена сметка/. В НП е посочено от правна страна, че към момента на управлението на Пляков, дружеството жалбоподател е извършвало обществен превоз на пътници, но това е правен извод. Фактите, въз основа на които е направен този извод, не са описани нито в обстоятелствената част на АУАН, нито в НП.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е осъществен с автобус с рег. № КН 3799 ВВ (като се посочват данни кога и къде, но не и как е сторил това и доказателствата, които го потвърждават). Липсва отбелязване от коя категория и подкатегория СУМПС е притежавал водачът Благой Василев Пляков, който пропуск възпрепятства възможността да се изследва дали водачът попада в хипотезите на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр.
Този пропуск също представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като то не отговаря на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Освен това следва да се има предвид, че съставът по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е субсидиарен по отношение на състава по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от същия закон. Отговорността на превозвача за това, че е допуснал (не е попречил на) водач, който не отговоря на изискванията, да управлява превозно средство за международен превоз на товари, може да бъде ангажирана само ако няма основание за ангажиране на отговорността му за това, че е назначил същия водач на длъжност, включваща трудовата функция да управлява превозното средство. Следователно тезата, че дружеството жалбоподател е осъществило нарушение, изразяващо се в назначаването на водача и в допускането (непопречването) той да управлява превозното средство, противоречи на материалния закон.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на нарушението и санкцията, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН.
Словесното описание на твърдяното административно нарушение не отговаря на дадената му правна квалификация - чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПР. Съгласно текста на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр "Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв". Позоваването на наказващия орган на хипотезата на чл. 96г, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗАвПр означава, че превозвачът е извършил формата на изпълнително деяние "който допусне". Откъслечното описание на четири различни изпълнителни деяния поставя дружеството жалбоподател пред невъзможност да разбере за какво нарушение е наказано - дали за това, че е извършило международен превоз на пътници чрез водача Благой Пляков, който не отговоря на изискванията за квалификация, дали за това, че е разпоредило този водач да управлява автобуса, чрез който е извършен превозът, дали за това, че е назначило този водач да управлява автобус за извършване на превоз на пътници за собствена сметка, или за това, че допуснало този водач да управлява автобуса при извършване на превоза.
Всяко едно от гореизброените нарушения представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е нарушено правото на защита, която включва и правото да се узнае какво точно нарушение на правилата за обществен превоз се твърди, че е извършено, и въз основа на кои доказателства, за да организира жалбоподателя защитата си в пълен обем.
Събраните доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато административно нарушение по смисъла на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗАвПр. Според тази разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава карта за квалификация на водача със срок на валидност пет години. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7б, ал. 4 от ЗАвПр, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвПр водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвПр. Издадената карта за квалификация по чл.7б, ал. 1, изр. Второ от ЗАвПр само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 от ЗАвПр изрично определя, че такава карта се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. По делото липсват доказателства, че Благой Василев Пляков не притежава удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници и карта за професионална квалификация на водача, издадена от МТИТС въз основа на удостоверение за професионална компетентност.
Недоказано по делото е останало обстоятелството, че с процесният автобус на 17.07.2019 г. е осъществяван именно международен превоз, за какъвто е издаден описания в АУАН лиценз. Съгласно легалното определение за "международен превоз" дадено в параграф 1, т. 14 от ДР на ЗАвПр "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при които се преминава през държавна граница. Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното производство се събираха доказателства удостоверяващи факта, че с конкретното ППС е преминавана държавна граница. Този факт не се установява и от събраните гласни доказателства, а наличието на това обстоятелство, би могло да е само предмет на предположения, което в санкционното производство е недопустимо.
По горните мотиви,съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: