РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Русе, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора
ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 143
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от М.С.А.
от гр.Генарал Тошево, чрез адв.В. Й. от ДАК, против Решение № 80 от 29.03.2021 г.,
постановено по АНД № 19/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001335 от 24.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе. С НП на М.А., за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1 Закон
за автомобилните превози (ЗАвП) и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 ЗАвП, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводственитге правила. Иска се отмяна
на въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да
се отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Касационният ответник, с депозирано
писмено становище от директора на РД АА – Русе, оспорва основателността на
жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
касационния жалбоподател.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка: На 31.07.2020 г., около 15.30 ч., лек автомобил
„*****“ с рег. № *****, брой места 8+1, собственост на Л. И. А., управляван от М.С.А.,
бил спрян за проверка в гр.Русе, ГКПП Дунав мост, изход от Р България. В
автомобила пътували 8 бр. пътници, като на трима от тях били снети писмени
обяснения. По тези, дадени от пътниците С.М. Б., К. А. О.и Н.Р.Х. проверяващият
– св.К.И.Ц.преценил, че жалбоподателят А. извършва международен обществен
превоз на 8 бр. пътници срещу заплащане, без заверено копие от лиценз за
извършване на международен превоз на пътници – лиценз на Общността,
съставляващо нарушение на чл. 6 ал. 1 ЗАвП. В тази връзка му съставил АУАН,
който жалбоподателят подписал без възражения. В последствие било издадено и НП,
срещу което А. подал въззивна жалба.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издавена на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6 ал. 1 изр. 1
ЗАвП. Отговорил е аргументирано на всички възражения, наведени в жалбата и ги е
отхвърлил. Преценил е, че правилно е приложена санкционната норма. Изложил е и
мотиви за неприложимостта на института на маловажния случай. В заключение
въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна, поради което е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Решението е правилно.
Административният
съд споделя напълно изводите на въззивната инстанция и на основание чл. 221 ал.
2 АПК препраща към тях.
В касационната
жалба са направени възражения, които се припокриват с тези, изложени във
въззивната жалба и на които районният
съд е дал мотивиран отговор. Въпреки това настоящата инстанция намира за
необходимо да посочи и следното:
На първо място
следва да се отбележи, че за да е съставомерно нарушението по чл. 93 ал. 1 ЗДвП, не е необходимо нарушителят да е реализирал печалба от извършвания
превоз. Съгласно легалната дефиниция на понятията „обществен превоз“ и „превоз
на пътници“, дадени в разпоредбите на § 1т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП, и в двата
случая става въпрос за извършвана услуга с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, т.е. достатъчно е да се докаже, че превозът се извършва
срещу заплащане или срещу икономическа облага. От събраните в хода на
въззивното производство гласни и писмени доказателства категорично се доказва,
че в случая на жалбоподателя е било заплатено за превоза от България до
Германия по 30 евро от трима от пътуващите в автомобила. Както правилно е
отбелязал и РС, без значение е цифровото измерение на сумата, важното е, че
същата е предадена във владение на водача, което означава, че услугата не е
безвъзмездна. В тази връзка неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател, че липсват доказателства, от които да се установява юридическия
факт на твърдяното плащане. В сведенията на тримата пътници – С.Б. К.О.и Н.Х.изрично
е отбелязано, че те са заплатили на водача, т.е. на М.А., сумата от 30 евро за
превоза до Германия. Техните сведения са потвърдени в хода на въззивното
производство чрез гласни доказателства – показанията на актосъставителя К. Ц.
пред които тримата са дали обясненията си. Никъде, нито в хода на
административно-наказателното производство, нито в производството пред РРС не
са събирани и кредитирани сведения, давани от малолетни лица, в къкавто смисъл
са възраженията на касационния жалбоподател в писменото становище.
На следващо място следва да се отбележи, че
нито въззивния съд, нито настоящата касаионна инстенция е обвързана с Решение № 335/13.11.2020 г. на АС – Добрич по
адм.д. № 475/2020 г. Същото е постановено
във връзка с обжалване на заповед за налагане принудителна административна
мярка. Административното производството по издаването, респективно обжалването
на ЗНПАМ, протича по реда на АПК, като преценката за законосъобразността на
заповедта се прави към момента на издавеното й – чл. 142 ал. 1 АПК. Обичайно
заповедта за налагане на ПАМ се издава на същия ден или няколко дни след
издаването на АУАН (както е и в настоящия случай), като се преценяват само
събраните в това производство доказателства.
Административнонаказателното
производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя се развива по реда на ЗАНН, съответно НПК. Наказателното
постановление се издава в едномесечен срок от получаване на преписката от
административнонаказващия орган (АНО), след преценка на събраните доказателства
и направените възражения, при спазване на разпоредбите на чл. 52 ЗАНН. Няма
законова пречка в хода на съдебното оспорване на НП да бъдат проверени събраните
по преписката доказателства чрез предвидените в НПК доказателствени средства. В
случая в хода на въззивното производство, чрез гласни доказателстввени средства
– разпит на свидетел, които потвърждават събраните писмени доказателства, съдът
е установил относимите към съставомерността на нарушението факти. В това
производство районният съд по никакъв начин не е обвързан от мотивите на
решението на АС – Добрич, тъй като първо, те се отнасят за законосъобразността
на друг административен акт, различен от обжалваното НП и второ, в
административнонаказателното производство се преценяват и други доказателства,
освен събраните в производството по налагане на ПАМ.
Настоящата
инстанция напълно споделя и мотивите на районния съд за неприложимост на
института на „маловажен случай“ в настоящия казус с оглед по-високата степен на
обществена опасност на обществените отношения, които се засягат с този вид
нарушения.
Правилни са и
изводите за законосъобразното определяне на размера на наложената санкция.
Въз основа на горното настоящият съд
счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80 от 29.03.2021 г.,
постановено по АНД № 19/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001335 от 24.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.