РЕШЕНИЕ
№ 1034
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300500254 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №262566/29.11.2021г. по гр.д.№16344/2020г. по описа на
РС-Пловдив,I гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД и ответника е осъден да заплати сумата от 316,40лв. на ищеца,тъй
като същата се явява недължимо платена за периода 01.11.2016г.-
31.12.2016г.,представляваща цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение,като недоволен от така постановеното решение е останал ответника в
първоинстанционното производство и моли същото да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли исковата
претенция.Претендира за разноски
Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова моли същото да се потвърди.Претендира за разноски за
настоящото производство.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбоподателят е изключителен доставчик на ел.енергия.Не се спори по
делото,че в имота на ищеца е построен трафопост,чието предназначение е да трансформира
ел.енергия доставена в средно напрежение от 20Кv до ниско напрежение от 0,4кV.Между
страните са налице облигационни правоотношения,тъй като ищеца е потребител на
1
ел.енергия,а ответника е изключителен доставчик на такава.Видно от представените
писмени доказателства в първоинстнационното производство,а именно становище отдел
ТСУС,Община *****,,протокол №1/18.01.1999г. на АГК към Община *****,разрешение за
строеж от 03.01.1999г. и разрешение за ползване от 29.07.1999г. се установява,че е
разрешено външно ел.захранване производствен цех „А.“ с ел.провод20кV и мачтов
трафопост в имота,собственост на ищеца.В първоинстанционното производство са
назначени и изслушани две СТЕ,като от първата става ясно,че мачтовия трафопост е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на
ниво средно напрежение-20кV,като измерването на ел.енергията е на ниво ниско
напрежение,посредством монтирането на електромер в трафопоста на ищеца.За да се
осигури обаче измерването на ел.енергията от ниво средно напрежение в ниво ниско
напрежение следва да са монтирани електромерно табло с монтирани СТИ,състоящо се от
напреженови трансформатори,измервателни токови трансформатори и електромер,като се
установява,че липсват напреженовите трансформатори.От втората СТЕ се установява,че
липсва договор за договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната
мрежа,че монтирания в обекта трафопост е с мощност от 400 киловолтампера като на
08.11.2007г. е извършена подмяна на един електромер с друг,за да може да се измерва
нивото на ниското напрежение.Установено е също така,че точката на присъединяване е
стълб извън обекта на ищеца.От заключението на ССчЕ става ясно,че разликата в сумите
между средното и ниското напрежение е 316,40лв.
При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира
решението на пръвоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва
да го потвърди,поради следното:
Съгласно нормата на чл.31,ал.1 от ППЗЕ електромерите по които се отчита и
заплаща консумираната ел.енергия се поставят на границата на мрежата на доставчика и
потребителя.Когато потребителя получава ел.енергия от собствен трансформатор или
подстанция с единична мощност над 400 киловолтампера,електромери се поставят от
първичната страна на всеки трансформатор,което предвижда такъв да се постави на
границата на мрежата на електроснабдителя и потребителя.Това законово изискване не е
било спазено,а електромера е бил монтиран в имота на ищеца.И тъй като строежа и
монтирането на СТИ от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение е задължение
на доставчика,а се установи,че същия не е монтирал на границата СТИ,а вътре в имота на
ищеца,то за ищеца несе поражда задължението за заплащане на цената на пренос на
ел.енергията.Следователно сумата от 316,40лв. е недължимо платена за процесния период и
правилно е осъден ответника да я заплати на ищеца с оглед възстановяване на благата от
патримониума на ответника в патримониума на ищеца.Ето защо решението ще се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и такива
са направени в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се
присъдят съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №262566/29.11.2021г. по гр.д.№16344/2020г. по
описа на РС-Пловдив,I гр.с-в.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД с ЕИК-***** със
седалище и адрес на управление:гр.***** да заплати на „АЛМИН“ ЕООД с ЕИК-***** със
седалище и адрес на управление: с.***** направените от него разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 300лв./триста лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3