МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 165/30.10.2019 година по НОХД № 4468/ 2019 г. на БРС.
Бургаска
районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 434-
ЗМ -243/2019 г. по описа на Второ РУ към ОДМВР-Бургас, пр. пр. № 881/2019 по
описа на БРП, пор. № 779/2017 г. по описа на Районна прокуратура - гр. Б, с
който е повдигнато обвинение срещу Г.Г.Г. с ЕГН: **********, роден на *** ***,
с настоящ адрес ***, българин, български гражданин, средно образование,
неженен, неосъждан, безработен, за това,
че в периода от месец февруари 2017 г. до месец август 2019 г. включително, в
гр. Бургас, след като е осъден с влязло в законна сила на 15.02.2017 г. съдебно
решение № 207/15.02.2017 г., постановено по гр. дело № 6878/2017 г. по описа на
Районен съд - Бургас да издържа свой низходящ -малолетния Г.Г.Г., роден на ***
г., чрез неговата майка и законен представител Н.С.В., с установена по делото
самоличност, от общо дължимите за процесния период 30 /тридесет/ вноски всяка в
общ месечен размер от 150,00 /сто и петдесет/ лева или всички общо в размер на
4 500 /четири хиляди петстотин/ лева, съзнателно не изпълнил общо 24 /двадесет
и четири/ дължими вноски всяка в общ месечен размер от 150,00 /сто и петдесет/
лева или всички общо в размер на 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лева, платими
в гр. Бургас - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
По
искане на подсъдимия и на неговия упълномощен защитник и с определение на съда
производството по делото се разви по особената процедура на глава ХХVІІ от НПК
в частност по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Подсъдимият призна фактите, така
както са описани в обвинителния акт като не поиска да бъдат събирани нови
доказателства.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимия Г., като изтъква, че обвинението се
подкрепя напълно от доказателствения материал. Счита, че доколкото не са
настъпили други вредни последици от деянието и сумата, която се дължи, е изцяло
възстановена, на лицето не следва да се налага наказание на основание чл. 183, ал.
3 НК.
Защитникът
на подсъдимия – се солидаризира с казаното от държавното обвинение, като също
моли след признаване на подсъдимия за виновен, да не се наказва на основание
чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият
Г. посочва, че се придържа изцяло към казаното от неговия защитник и моли да не
бъде наказан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Г.Г.Г. е с ЕГН: ********** и е роден на *** ***. Същият понастоящем е с настоящ
адрес ***. Той е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен
и е със средно образование.
Подсъдимият
Г.Г. и свидетелката Н.В. са родители на Г.Г., който е роден на *** г. по време
на тяхното съвместно съжителство, преустановено през 2015 г. На 15.02.2017 г. било
постановено решение по гр. дело № 6878/2016 г. по описа на PC - Бургас. С
влязлото в сила още на същата дата споразумение подсъдимият Г.Г. бил осъден да
заплаща на детето си - Г.Г., месечна издръжка в размер на 150 лева месечно чрез
неговата майка и законна представителка свидетелката В. до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Г.
първоначално изпълнявал задълженията си, но впоследствие преустановил
плащанията, като съзнателно в продължение на месеци след влизане в сила на
съдебното решение не изпълнявал своите задължения по изплащане на месечна
издръжка на малолетното си и понастоящем дете. Внесъл първата дължима сума за
издръжката на сина си на 10.04.2017 г., втората - на 06.06.2017 г., третата -
на 29.10.2018 г. и четвъртата на 26.09.2018 г. Св. В., като законен
представител на сина си, се обърнала към ЧСИ за образуване на изпълнително дело
по издадения изпълнителен лист № 1757 от 18.05.2018 г. По така образуваното на
22.05.2018 г. били събрани само още четири дължими суми за месечни издръжки -
за месеците юли, август, септември и октомври 2018 г. В периода от месец
февруари 2017 г. до месец август 2019 г. включително, подсъдимият
Г.Г. не изплащал дължимите месечни издръжки за сина си Г.Г., възлизащи в общ
размер на сумата от 3 600 лева, с изключение на първоначално платените от самия
него и принудително събраните от частния съдебен изпълнител.
Подсъдимият
създал междувременно друго семейство, за което полагал грижи, останал и без
работа и нямал възможност да плаща издръжката на първото си дете. Св. В. се
обърнала и към правораздавателните органи с молба за съдействие относно
престъпното бездействие на Г., в резултат от което и на 04.04.2019 г. било
образувано настоящото наказателно производство.
Видно
от писмо от ТП НОИ - гр. Бургас /л. 95/ от 19.04.2019 г. ведно със справка
актуално състояние на действащи трудови договори за Г.Г. за периода 01.08.2014
г. - 05.06.2017 г. същият е имал сключени, но и вече прекратени такива с
различни работодатели. От справка от ТД НАП гр. Бургас е установено, че Г. не
притежава на свое име движимо и недвижимо имущество.
На
29.10.2019 г., след образуване на настоящото съдебно дело, но преди
постановяване на крайния акт по него, подсъдимият Г. предал на св.В. сумата от
3600 лева, представляваща равностойността на 24 месечни вноски за издръжка за
периода от месец февруари 2017 г. до месец август 2019 г.
Гореописаната
фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на наказателното
производство доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните
доказателствени средства - свидетелски показания на св. Н.В. и обяснения на
обвиняемия Г., както и писмените доказателства и доказателствени средства: заявление
от св.В. до БРП /л.13-14 от ДП/, заверено копие на Решение №207/15.02.2017 г.
по гр.дело №6878/2016 г. по описа на Районен съд-Бургас /л.86-87 от ДП/,
удостоверение за раждане /л.19 от ДП/, извлечения от сметка /л.70-74/,
документи от ЧСИ № 804 /л.26-53 и л.77-82 от ДП, /, справка за съдимост /л.13
от СП/, отговор от Община Бургас /л.89 от ДП/ отговор от АВ /л.92/, отговор от
НОИ /л.95-96 от ДП/, отговор от ЦРОС /л.98-99 от ДП/ и вносна бележка от
29.10.2019 г. /л.20 от СП/
Така
изброените доказателства са безпротиворечиви и еднопосочни, като с оглед и реда, по който протече
производството, съдът не следва да ги обсъжда обстойно. На практика и самият
подсъдим в своите обяснения пред съда не отрича така изложените факти, а призна
изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът
кредитира изцяло и показанията на св.В., като последователни и логични, а също
така като подкрепени и от наличните по делото писмени доказателства. От нейните
показания и от представената в последното съдебно заседание вносна бележка, се
установява, че Г.Г. е изпълнил цялото си дължимо задължение за издръжка за
периода месец февруари 2017 г. до месец август 2019 г. включително в общ размер
от 3600 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
От
обективна страна се установи по несъмнен начин, че в периода от месец февруари
2017 г. до месец август 2019 г. включително, в гр. Бургас, след като е осъден с
влязло в законна сила на 15.02.2017 г. съдебно решение № 207/15.02.2017 г.,
постановено по гр. дело № 6878/2017 г. по описа на Районен съд - Бургас да
издържа свой низходящ -малолетния Г.Г.Г., роден на *** г., чрез неговата майка
и законен представител Н.С.В., от общо дължимите за процесния период 30 вноски
всяка в общ месечен размер от 150,00 лева или всички общо в размер на 4 500 лева,
съзнателно не изпълнил общо 24 дължими вноски всяка в общ месечен размер от
150,00 лева или всички общо в размер на 3 600 лева, платими в гр. Бургас.
Непосредствен
обект на престъплението по чл. 183 НК
са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на
определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите
се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си
имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия Г. произтича от
Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото пълнолетие дете,
независимо дали последното има възможност само да се издържа.
Изпълнителното
деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие- неизпълнение на
задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Г. не е
изпълнил задължението си в размер на двадесет и четири вноски за периода от февруари
2017 г. до месец август 2019 г. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи
за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което
същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и
Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
В
наказателното право при неплащане на задължение за издръжка от значение за
отговорността на дееца е обективната му възможност да ги плаща, и въпреки която
съзнателно не изпълнява задължението си, ежемесечно и в определения с влязъл в
сила съдебен акт на граждански съд срок и размер.
По
делото няма доказателства подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да плаща
издръжката (например да е изтърпявал през това време наказание „Лишаване от
свобода“). Няма и доказателства да е имал пречки от непреодолим характер,
препятстващи заплащането на издръжка (например да е бил тежко болен,
инвалидизиран, или лишен от трудоспособност през този период). Налице е и
особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой
низходящ.
От
субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл,
тъй като подс.Г. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че е бил осъден да заплаща издръжка на сина си, но въпреки това
съзнателно не е изпълнявал задължението си.
По наказанието:
Съдът
намира, че тъй като до постановяване на присъдата, задължението в размер на 3600
лв. е изпълнено изцяло, а освен това не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, следва да бъде приложена поощрителната разпоредба на чл. 183, ал.
3 НК, като подсъдимият Г. не следва да се наказва.
По
делото не са направени разноски и няма приложени веществени доказателства.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.