Решение по дело №1239/2018 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 422
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Димитрина Николова
Дело: 20181630201239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта

№ 422 / 9.11.2018 г.

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.М., 09.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РАЙОНЕН СЪД гр.М...…….……...наказателна колегия в публично заседание на девети  октомври….....……………………………….

през две хиляди и осемнадесета година....……….…......……………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА

                                                     

при секретаря Н.Александрова........……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Николова.…...............................………......АН дело 1239 по описа

за 2018г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 13/ 06.07.2018г. на Началника на РУ МВР М. към ОД на МВР М. на Г.М.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН.

          В жалбата и в съдебното заседание,  чрез пълномощник жалбоподателят изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление основаващи искане за отмяна на НП.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

         Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 27.06.2018г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, бл. № 991437 срещу жалбоподателя Г.М.П., за това, че на 18.06.2018г. около 14.55 часа подава неверен и заблуждаващ сигнал на ЕНН-112 от телефон  xxxx  , че му се нанася побой в центъра на село Е., обл.М. към същата дата и час, с което ангажира полицейски сили и средства, като при извършената проверка на място се оказва, че лицето е видимо пияно, олюлява се, а сигнала е недействителен. Актосъставителката приела, че жалбоподателят е нарушил чл.37 във връзка с чл.28, ал.1  от ЗНССПЕЕН. Жалбоподателят отказал да подпише акта, чийто отказ е удостоверен със свидетел. В законоустановения три дневен срок пред АНО не са били представени възражения от жалбоподателя по отношение съставения АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН начин е дадено описание на нарушението, както и нарушената правна норма. На 23.07.2018г. е връчено издаденото НП на жалбоподателя. Поради не съгласие с наложеното административно наказание и посоченото нарушение, в срок пред РС М. е обжалвано издаденото НП.

             При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

                Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.         

    За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

              При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

              Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112  въвежда изрична забрана за определено поведение на гражданите при и повод използването на ЕЕН 112, диференцирано в три различни и самостоятелни проявни форми, а именно: - ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Нарушаването на тази забрана в първата от горепосочените хипотези, е изрично инкриминирано като самостоятелно административно нарушение в разпоредбата на чл.37 от ЗНССПЕЕН 112, с предвидено наказание глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв. Нарушаването на забраната в третата от горепосочените хипотези, също е изрично инкриминирано като самостоятелно административно нарушение, но в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, с предвидено наказание глоба в размер от 2000 лв. до 5000 лв.

               В конкретния случай и видно от съдържанието на процесното  НП,  при ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя П., АНО е допуснал нарушение на материалния закон, като не е разграничил и недопустимо е смесил възможните различни проявни форми на забраната по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, посочвайки едновременно, че жалбоподателят е предал неверни и заблуждаващи сведения и сигнали, като едновременно с това, така описаното поведение цифрово е квалифицирано като нарушение по чл.28, ал.1, вр. чл. 37 ЗНССПЕЕН 112. Несъобразяването с материалните норми при издаване на НП обуславят не законосъобразност на последното и в процесуален аспект, доколкото са в разрез с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН за изчерпателно, точно и недвусмислено описание на нарушението/нарушенията със съответните им обективни и субективни признаци, надлежното им цифрово квалифициране и съответно самостоятелно санкциониране.

             Така констатираните нарушения на материалния и процесуален закон са от категорията на съществените, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере колко на брой и какви конкретни по вид нарушения са му вменени като извършени, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем.  От друга страна правят невъзможна и съдебната преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства. При така изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, без разглеждане на спора по същество и без да е необходимо обсъждане на останалите доводи на жалбоподателя за налични и други нарушения.

           Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ наказателно постановление 13/ 06.07.2018г. на Началника на РУ МВР М. към ОД на МВР М., с което на Г.М.П. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН.

           Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд М. от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: