Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16493 по описа на съда за
2013 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Б.Т.-П.П. (БТПП) искова
молба за признаване за установено по отношение на ответниците
„Н.Г.и г.“ и „Я.“ ЕАД, че притежава вещно право на ползване върху описаните в
молбата имоти и осъждането им да предадат владението върху имотите.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че притежава безсрочно вещно право на ползване
върху седем етажа и мазе от административната сграда на 11 етажа, находяща се в
гр. София, ул. „П. ********: мазе с площ от 250 кв.м., първи етаж с площ от
269.81 кв.м., мецанин с площ от 126.15 кв.м., втори етаж с площ от 338.59
кв.м., трети етаж с площ от 300.54 кв.м., четвърти етаж с площ от 300.54 кв.м.,
пети етаж с площ от 300.54 кв.м. и шести етаж с площ от 253.52 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата. Безсрочното вещно
право на ползване ищецът придобил на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез
непрекъснато владение в продължение на 10 години в периода 01.06.1996 г. –
31.01.2007 г. Владението БТПП придобила с приемане и въвеждане в действие на
административната сграда на ул. ********в гр. София след построяването й през
1975 г. През 1986 г. бил съставен акт за държавна собственост № 9691/24.12.1986
г. на Благоевградски НС – София. В раздел 21 на акта изрично било записано, че
имотът е предоставен за оперативно управление на БТПП.
През
целия период ищецът непрекъснато манифестирал намерението си да придобие
вещното право на ползване. Със заповед № 04-16-0096/12.10.1993 г. на министъра
на финансите се признавало в полза на БТПП вещно право на стопанисване и
управление върху недвижимия имот, отбелязано в раздел 13 на акт за частна
държавна собственост № 02179/10.05.2000 г. на област София, както и от
издадения нотариален акт № 70/03.10.2006 г. През годините БТПП заплащала
дължимите данък сгради и такса смет.
Ответникът
„Н.Г.и г.“ АД упражнявал фактическа власт върху имота като негов управител и
пазач, назначен в процедурата по публична продан на имота по изп.д. №
20108510401647. Взискател по изпълнителното дело бил
„Я.“ ЕАД и по негово искане имотът бил изнесен на публична продан и предаден за
стопанисване и управление на собственика му „Н.Г.и г.“ АД.
Институтът
бил конституиран като длъжник по изп.д. № 20108510401647 въз основа на договор
за встъпване в дълг, с който се задължил към „Я.“ ЕАД да отговаря солидарно за
задълженията на длъжника „Н.Г.“ АД и обезпечило задължението, в което встъпило
с ипотека върху спорния имот в полза на кредитора „Я.“ ЕАД, учредена с нот. акт
№ 77/08.04.2013 г. на нотариус рег. № 040 на НК.
Ответникът
„Н.Г.и г.“ основавал собственическите си права на покупка на процесния имот от публична
продан по изп.д. № 20068380400417. По това изпълнително дело спорният имот бил
продаден на три публични продани, извършени в периода
29.12.2006 г. – 29.01.2007 г. за погасяване на задълженията на „Д.И.Б.“ АД,
като спорните имоти били възложени на купувача на публичната продан „Н.Г.и г.“
АД с три отделни постановления от 01.02.2007 г. Към посочената дата длъжникът „Д.И.Б.“
АД притежавал само голата собственост, защото БТПП придобила по давност
безсрочното вещно право на ползване. Поради това и Институтът придобило
собствеността, ограничена от притежаваното от БТПП вещно право на ползване.
Отделно
от това, „Н.Г.и г.“ АД и „Д.И.Б.“ АД били свързани лица по смисъла на § 1, ал.
1, т. 6 от ТЗ, тъй като и двете дружества се контролирали пряко от „Дарик“ АД.
Поради това и правата на БТПП върху спорния имот били известни на „Н.г.и г.“
АД. Р.Р.притежавал 99% от капитала на „Дарик“ АД и
бил член на Съвета на директорите, а също и член на Съвета на директорите на „Н.Г.и
г.“ АД и на „Д.И.Б.“ АД.
„Д.И.Б.“
АД придобило собствеността върху имотите от „Б.“ АД въз основа на договор за
покупко-продажба от 25.10.2005 г. От своя страна, „Б.“ АД придобило имота от
държавата, въз основа на договор за замяна № 78/24.06.2005 г.
Към
датата на извършването на двете сделки БТПП владеело правото на ползване върху
спорния имот, което не й било отнето от „Б.“ АД. На 31.05.2006 г. „Д.И.Б.“ АД
направил неуспешен опит да отнеме от БТПП владението на правото на ползване
чрез въвод във владение по изп.д. № 20067800400066, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 23.05.2006 г. в полза на „Д.И.Б.“ АД срещу „Б.“ АД.
Действията на съдебния изпълнител по извършване на въвода
били отменени като незаконосъобразни с влязло в сила решение от 16.11.2006 г.
по ч.гр.д. № 2101/2006 г. на СГС.
БТПП
предявила срещу „Д.И.Б.“ АД и наемателя „К.“ ООД владелчески
иск по чл. 75 от ЗС за защита на владение върху спорния имот, отнето с
незаконосъобразни действия на ЧСИ по изп.д. № 20067800400066. Въз основа на
това решение БТПП се снабдила с изпълнителен лист и била въведена във владение
на спорния имот на 08.04.2013 г.
Ответните
дружества отказвали да предадат владението върху спорния имот, поради което
моли съдът да установи притежаваното от ищеца вещно право на ползване и да ги осъди
ответника „Я.“ ЕАД да предаде владението.
Ответникът
„Я.“ ЕАД оспорва иска, като заявява, че никога не е упражнявало фактическа
власт върху имотите, че не е вписвало възбрана по негово искане, а в рамките на
изпълнително производство, като възбраната била наложена от ЧСИ по изп.д. №
20108510401647. Счита, че ако ищецът твърди правото му да е засегнато от
проведеното принудително изпълнение, то е налице друг ред за защита на правата
му.
Фактическата
власт върху имота била предадена от ЧСИ М.П.на собственика „Н.г.и г.“ АД в
качеството му на пазач по изп.д. № 20108510401647. След като на 08.04.2013 г. бил
извършен опис и оценка на процесните имоти, „Я.“ ЕАД
не бил допускан до тях и не осъществявал фактическа власт нито лично, нито чрез
назначения пазач „Н.Г.и г.“ АД.
Отговор
е постъпил и от „Н.Г.и г.“ АД. Излага доводи за недопустимост и неоснователност
на иска.
Сочената
начална дата на владение – 1975 г. не могла да постави началото на упражняване
на фактическа власт с намерение за своене, тъй като съществувала забраната по
чл. 86 от ЗС за придобиване по давност на имоти – социалистическа собственост,
а след 1990 г. – държавна и общинска собственост. Според АДС № 9691/24.12.1986
г. имотът е бил собственост на държавата и е предоставен на БТПП за оперативно
стопанисване и управление. Поради това ищецът имал качеството на държател. С
решение по гр.д. № 10939/2005 г., в сила от 20.12.2011 г. били отхвърлени като
неоснователни предявените от БТПП срещу праводателя
на „Н.Г.и г.“ АД – „Д.И.Б.“ АД установителни искове
за собственост на процесния имот, както и за притежаване на вещно право на
ползване върху същия имот, придобито на основание заповед № 04-16-0096/12.10.1993
г. на министъра на финансите.
Поради
това в случая ищецът следвало да установи, че от 01.06.1996 г. е манифестирал
намерението си пред държавата и пред последващите собственици на имота, че
владее вещното право на ползване за себе си, а не като негов държател, по
силата на предоставеното му стопанисване и управление на имота, а именно: в
периода 01.06.1996 г. – 24.06.2005 г. – срещу държавата, в периода 24.06.2005
г. – 25.10.2005 г. – срещу „Б.“ ЕАД и в периода 25.10.2005 г. – 31.01.2007 г. –
срещу „Д.И.Б.“ АД.
Ответникът
отрича, че в посочените периоди ищецът е демонстрирал явно намерението си
спрямо горепосочените правни субекти, че владее вещното право на ползване с цел
придобиването му по давност. При положение, че ползващият имота е допуснат в
него като държател, презумпцията по чл. 69 от ЗС се считала оборена и страната
следвало да докаже, че е променила намерението си чрез предприемане на явни
действия, доведени до знанието на собственика. В кореспонденцията между БТПП и
„Д.И.Б.“ АД липсвала индиция ищецът да осъществява
върху имота владелчески действия с цел да придобие вещното право на ползване по
давност. В изходящи от ищеца документи през процесния период на сочената
придобивна давност той заявявал, че е носител на право на стопанисване и
управление.
За
придобиване на вещното право с начало 01.06.1996 г. следвало имотът да се
владее с намерение за своене в продължение на 10 години. На 31.05.2006 г. бил
извършен въвод във владение от страна на праводателя
на „Н.г.и г.“ – „Д.И.Б.“ АД по изп.д. по описа на ЧСИ
№ 20067800400066. От тази дата давността била прекъсната. Докато траел
изпълнителния процес, давността била спряна. Твърди също, че давността била
спряна още през 2005 г., със заведеното от БТПП срещу „Д.И.Б.“ АД дело с
предмет установяване на собственическите му права върху процесните имоти,
евентуално притежаване на вещно право на ползване. Подадената на 30.11.2005 г.
искова молба прекъсвала течението на давността.
От своя
страна, „Н.г.и г.“ АД придобил имота на публична продан, чист от всякакви
тежести и права в полза на трети лица. Считано от 01.02.2007 г. Институтът необезпокоявано владял имота до
извършения срещу него въвод на 08.04.2013 г. по изп.д. № 854/2013 г. През този
период ответникът бил добросъвестен владелец, тъй като не знаел, че имотът е
обременен с вещно право на ползване, придобито по давност. Знаел единствено за
висящия процес по вписана искова молба по гр.д. № 10939/2005 г. по описа на
СРС, 39 състав, в която искова молба се сочело друго придобивно основание на
вещното право на ползване.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са субективно пасивно и обективно съединени искове с правно основание чл. 108
вр. чл. 111 вр. чл. 56 от ЗС.
Съобразно правилата на доказателствената тежест в
гражданския процес, за уважаването на предявения иск по чл. 111 вр. чл. 56 вр.
чл. 85 вр. чл. 79 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещно
право на ползване върху процесния имот на соченото от него правно основание –
давностно владение в периода 01.06.1996 г. – 31.01.2007 г. и че ответниците неправомерно
му пречат да упражнява правото си и дължат да му предадат владението върху
имота.
Не се спори между страните, че с искова молба, подадена
на 30.11.2005 г. и вписана на 16.06.2006 г. срещу праводателя
на ответника „Н.Г.и г.“ АД – „Д.И.Б.“ АД от БТПП са били предявени главен иск
относно право на собственост върху втори, трети, четвърти, пети и шести етажи
на сградата на ул. ********в гр. София и евентуален иск за придобито вещно
право на ползване върху същите обекти, на основание заповед №
04-16.0096/12.10.1993 г. на министъра на финансите. Като трето лице помагач на
страната на ответника е участвала държавата. С влязло в сила на 20.12.2011 г.
решение от 23.06.2008 г. по гр.д. № 10939/2005 г. по описа на СРС, 39 състав,
предявените от БТПП искове са отхвърлени.
Съгласно чл. 223, ал. 1 от ГНПК, решението има установително действие в отношенията между третото лице –
държавата, и насрещната страна – БТПП. Според това решение БТПП не е придобило
вещно право на ползване на соченото в исковата молба основание - заповед №
04-16-0096/12.10.1993 г., тъй като последната не създава права за БТПП.
Съгласно задължителните указания в постановеното по
чл. 290 от ГПК решение № 109/25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/2014 г. на ВКС, I
г. о. и цитираното в него решение № 401/12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010 г.
на ВКС, I г. о., давността се прекъсва с предявяване на установителен или
ревандикационен иск срещу владелеца, ако той се е позовал на придобивна
давност (чл. 116, б. „б“ от ЗЗД вр. чл. 84 ЗС). Ако искът не бъде уважен
давността не се смята прекъсната. Докато трае процесът давността е спряла да
тече, съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД вр. чл. 84 ЗС. След влизане в сила на решението
за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава
с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да
започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Изложеното
важи само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика
срещу владелеца на имота и този иск е уважен.
С предявяване на иска се прекъсва давността на
ответника, който е във владение на имота, но не и давността на другите
владелци, срещу които иск не е предявен, нито владението на ищеца, защото последният
не може да прекъсне собствената си давност.
По тези съображения исковата молба по гр.д. №
10939/2005 г. по описа на СРС не прекъсва давността на ищеца БТПП относно вещното
право на ползване по чл. 56, ал. 1 от ЗС, изразяващо се в извършване на
фактически действия, обхванати от съдържанието на това право – ползване на
вещта съгласно предназначението й, получаване на добиви от нея, заплащане на
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси,
поддържане на вещта в състоянието, в което е била приета, застраховане на вещта
в полза на собственика и заплащане на премиите по застраховката.
В този смисъл възраженията за прекъсване на давността
от страна на ответника „Н.Г.и г.“ АД са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 85 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС
ограниченото вещно право на ползване по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Това предполага упражняване
на фактическа власт върху имота и извършване на присъщите за това вещно право
действия от владелеца само за себе си (чл. 68, ал. 1 от ЗС). Според
презумпцията на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.
Налице е съдебно изявление от страна на ищеца,
материализирано в подадената от него искова молба, по която е образувано гр.д.
№ 10939/2005 г. и поддържано в хода на цялото производство, че установеното от
него владение върху имота е на основание заповед № 04-16-0096 от 12.10.1993 г.
на министъра на финансите. В решение № 469/20.12.2011 г. по гр.д. № 1225/2011
г. на ВКС, І г.о. е прието, че тази заповед не учредява вещно право на
ползване, а предаване на имота за стопанисване и управление. На това основание
е и възникналото упражняване на фактическа власт през 1975 г.
В конкретния случай, за да се признае придобито по
давност вещно право на ползване ищецът следва да установи „преобръщане“ на
държането, възникнало по силата на предоставеното стопанисване и управление върху
имота във владение за себе си, считано от 01.06.1996 г., от която дата законът допуска
такава възможност (чл. 86 от ЗС, ред. ДВ, бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996
г.). С предявяването на исковата молба на 30.11.2005 г. ищецът е заявил
основание за упражняване на фактическа власт, различно от владеенето на правото
на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС. Това съдебно изявление
представлява неизгоден за ищеца факт – признание, че стопанисва спорния имот, а
не че е вещен ползвател и то следва да се прецени от съда с оглед на останалите
обстоятелства по делото, съгласно разпоредбата на чл. 175 от ГПК.
Установява се от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че при настаняването си в сградата на ул. „******** през 1995 г. ищецът
е ползвал 1-6 етажи, както и част от мазето, като в сградата са се намирали и „Булгарреклама“ и „Б.“. През периода на ползването ищецът
правил ремонт, изразяващ се в смяна на дограма, климатици, смяна на настилките
и боядисване. Всички тези действия са извършени от ищеца по силата на
задължението си да управлява и стопанисва имота, включително чрез поддържаното
от него изявление в периода 30.11.2005 г. – 28.01.2010 г. (датата на
приключване на устните състезания по евентуалния установителен иск срещу „Д.И.Б.“
АД по гр.д. № 10939/2005 г. по описа на СРС)
По силата на договор за замяна от 24.06.2005 г.,
сключен между държавата и „Б.“ ЕАД, дружеството е придобило право на
собственост върху втори, трети, четвърти, пети, шести, единадесети етажи,
64.88% ид.ч. от мазе с площ от 250 кв.м., 64.88% ид.ч. от първи етаж и 64.88%
ид.ч. от мецанина и съответните идеални части от общите части на сградата.
Тази разпоредителна сделка не съдържа никакви
индикации за това, че държавата се е съобразявала с владелчески права на БТПП.
Не се и доказа, че в периода 01.06.1996 г. – 24.06.2005 г. до знанието на
собственика в лицето на държавата е доведено намерението на БТПП да владее
имота. От момента на приемане на сградата за стопанисване и управление извършваните
от ищеца действия са били еднакви по съдържание, без да е осъществена явна
промяна в намерението от стопанин – държател да започне своене на вещта,
посредством упражняване на правомощията на вещното право на ползване.
Видно от нотариален акт № 10, том ІІІ, рег. № 03768,
дело № 381/25.10.2005 г. на нотариус рег. № 292 на НК, „Б.“ ЕАД са продали на „Д.И.Б.“
цялата административна сграда на 11 етажа, находяща са в гр. София, СО, район
„Средец“, ул. „********, състояща се от мецанин, единадесет етажа и мазе с площ
от 250 кв.м., заедно с поземления имот, върху който е построена сградата, целият
с площ от 356.92 кв.м., съставляващ по скица и доказателствени актове имот пл.
№ 4 в кв. 389 по плана на гр. София, м. „Центъра“, попадащ в УПИ І – за ЖС,
трафопост, адм. сграда и магазини, при съседи на мястото по скица: ул.
„Парчевич“, имот пл. № 3, имот пл. № 2, имот пл. № 5, имот пл. № 11.
Според показанията на св. Н. Ц., през 2005 г. „Д.И.Б.“
АД влезли във владение на цялата сграда, като до този момент това дружество
ползвало помещенията на 7-11 етаж, както и общите части от първия етаж,
съвместно с „Б.“ и БТПП.
Не се спори и от представеното по делото заверено
копие на нотариално уведомление и покана на нотариус рег. № 318 на НК, на
17.11.2005 г. „Д.И.Б.“ АД са уведомили БТПП, че са станали собственик на цялата
сграда на ул. „******** в гр. София и на мястото, върху което е построена,
поради което са поканили адресата в срок до 5 дни да сключат със собственика
договор за наем на площите, които БТПП би желала да ползва. Посочени са и
условията, при които „Д.И.Б.“ АД отдава под наем площите в сградата на ул. „********.
В отговор на това уведомление БТПП е поискала от „Д.И.Б.“
АД да представи писмените доказателства, удостоверяващи собственическите й
права. Именно поради полученото от БТПП уведомление от „Д.И.Б.“ АД, до
наемателя „К.“ ООД е отправено предложение за прекратяване на наемния договор
или увеличаване на наемната цена.
Дори и да се приеме, че ищецът е извършвал действия,
попадащи по съдържание в обема на вещното право на ползване, давността е
прекъсната с предявените от „Д.И.Б.“ АД претенции относно заплащане на наем за
ползваните в сградата площи от БТПП. Вещният ползвател като титуляр на
ограниченото вещно право е легитимиран да получава добивите от вещта (чл. 56,
ал. 1 от ЗС). Претенциите на друг правен субект относно гражданските плодове е
равнозначно на оспорване на владението на правото на ползване. Така, най-рано
на 17.11.2005 г. владението на ищеца е оспорено, а давността – прекъсната.
Поради това 10-годишният период на давностно владение по чл. 85 вр. чл. 79 от
ЗС не е изтекъл, за да се счете, че ищецът е придобил собствеността върху
процесния имот.
Следва да се отбележи, че владението на ищеца е
смутено отново на 31.05.2006 г. с предприетия от съдебния изпълнител по изп.д.
№ 20067800400066 въвод във владение в процесните имоти. Когато срокът се брои
на години, изтича в съответния ден на последната година. В случая това
предполага несмущавано упражняване на владението на вещното право на ползване
до 01.06.2006 г. включително, което условие не се установи да е изпълнено.
Тъй като ищецът БТПП не доказа валидно придобито вещно
право на ползване, липсва основание да се обсъжда въпросът кой от ответниците е
във владение на имота, дали има противопоставими на ищеца права и съответно
дали дължи предаване на владението.
Като неоснователен, предявеният от БТПП иск подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, ищецът дължи да заплати на
ответника „Н.Г.и г.“ АД сумата от 106 279.20 лева разноски, а на „Я.“ ЕАД
– 84 000 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Т.-П.П.,
ЕИК ********срещу „Н.Г.и г.“, ЕИК ********и „Я.“ ЕАД, ЕИК ********иск с правно
основание чл. 108 вр. чл. 111 вр. чл. 56 вр. чл. 85 вр. чл. 79 от ЗС за
признаване за установено, че е придобил по давност, чрез упражняване на
действия в обхвата на вещното право на ползване в периода 01.06.1996 г. –
31.01.2007 г. върху мазе с площ от 250 кв.м., първи етаж с площ от 269.81 кв.м.
с идентификатор 68134.102.139.1.1, мецанин с площ от 126.15 кв.м. с
идентификатор 68134.102.139.1.2, втори етаж с площ от 338.59 кв.м. с
идентификатор 68134.102.139.1.3, трети етаж с площ от 300.54 кв.м. с идентификатор
68134.102.139.1.4, четвърти етаж с площ от 300.54 кв.м. с идентификатор
68134.102.139.1.5, пети етаж с площ от 300.54 кв.м. с идентификатор
68134.102.139.1.6 и шести етаж с площ от 253.52 кв.м. с идентификатор
68134.102.139.1.7, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и за осъждане на ответниците да предадат описаните обекти на ищеца.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.Т.-П.П.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Н.Г.и г.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 106 279.20 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Б.Т.-П.П.,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Я.“ ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 84 000 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: