Решение по дело №412/2020 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

   № 436

14.07.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                          Председател: Василка Желева

                                                                                             Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

 

при секретаря  Ивелина Въжарска  в присъствието на прокурор  Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 412 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на „ДАСЕ“ ЕООД, гр. С., представлявано от Т. Д.-П., против Решение № 36 от 02.03.2020г., постановено по АНД №52 по описа на Районен съд – С. за 2020г.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Счита се, че неправилно било прието от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати процесуални нарушения. Неправилен бил и изводът на съда за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Безспорен бил факта, че в деня и часа на извършване на проверката – 10.07.2019г., в клетка №2 не било монтирано и въведено в експлоатация ФУ, чрез което да се регистрират и отчитат извършваните продажби на услуги от автомивката, както и този че заплатените суми чрез пускане на монета в монетник не се отчитали чрез фискално устройство, чрез издаване на фискални касови бележки на хартиен носител или ръчна касова бележка. Безспорно било обаче и друго, а именно, че видно от Договор № Д4379/19.07.2019г. дружеството, непосредствено след проверката закупило касов апарат за клетка №2 и с това изпълнило задължението си по чл.7 от Наредба Н-18, като било закупено и регистрирано ФУ, т.е. превантивната роля на проверката и констатацията по нея били изпълнили функцията си. Смята се, че предвид това и многобройните по делото смекчаващи обстоятелства, съдът следвало да определи случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Смекчаващо отговорността обстоятелство бил и фактът, че нарушението било извършено за първи път. Нямало доказателства за други извършени нарушения на ЗДДС или на друг нормативен акт по неговото прилагане. Смекчаващо обстоятелство било също и това, че на нито един етап от започване на производството не се оспорвали обстоятелствата около нарушението, липсвали и доказателства за настъпил друг противоправен резултат и каквито и да било вредни последици. Касационният жалбоподателят излага допълнителни доводи в подкрепа на изразеното твърдение за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Оплакването за неправилност на извода на въззивния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения, се обосновава с твърдението за липса на направен в АУАН и НП правен извод по коя от предложените алинеи на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. дружеството било задължено лице. Недопустимо било по пътя на формалната и правна логика да били извличани заложените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити на АУАН и НП. С това се препятствало правото на защита на наказаното лице, доколкото не било определено качеството на дружеството, като задължено лице по някоя от алинеите по чл.3 от наредбата. От това неопределяне следвало, че за юридическото лице не възникнало валидно задължение да въведе в експлоатация ФУ, поради което деянието се явявало несъставомерно по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18. Релевират се доводи за неправилна правна квалификация на нарушението, като съответно изводът на районния съд за обратното се явявал неправилен. От описаното в АУАН и НП не ставало ясно за какво нарушение било наложено наказанието. Посочено било, че в обекта нямало въведено фискално устройство, което представлявало едно административно нарушение, а след това било записано, че за събраните приходи от продажбата на услугата не се издавали фискални касови бележки, Последното съставлявало отделно административно нарушение. Това също нарушавало правото на защита на дружеството. На последно място се твърди, че процесът пред Районен съд – С. се провел при ненадлежно конституирана страна в лицето на ТД на НАП – Пловдив, вместо ЦУ на НАП.

Предвид изложеното се иска отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски по делото.   

Ответникът, ЦУ на НАП – Оперативни дейности, гр. Пловдив, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, при условията на евентуалност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.Пледира за оставяне в сила на оспореното решение.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

С Решение № 36/02.03.2020г., постановено по АНД № 52/2020г. Районен съд – С. потвърдил Наказателно постановление № 483556-F504849 от 10.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „ДАСЕ“ ЕООД, гр.С., за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процедурата по издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е изцяло спазена. Същите имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени били и сроковете по чл.34 от ЗАНН, а актовете бил издадени от компетентни за това органи. Правилна била и дадената на нарушението правна квалификация. От писмените и гласни доказателства по делото, съдът установил, че действително дружеството  е осъществило нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като в качеството си на задължено лице извършвало продажба на услуги в автомивка на самообслужване без монтирано, въведено в експлоатация и използвано от датата на започване на дейността на обекта, фискално устройство, регистрирано в НАП, като извършените продажби не били регистрирани чрез издаване на съответния документ. Извършеното от наказаното дружество не разкривало обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлявало маловажен случай. Като факт без значение съдът определил, това, че нарушението било отстранено непосредствено след съставяне на АУАН. Посочил, че наложеното наказание било правилно определено, в предвидения от закона минимум.

 Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.  

В случая, както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се споделя оплакването за неяснота на фактическото описание на нарушението. Не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, а именно извършване на продажба на стоки без функциониращо в търговския обект фискално устройство, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. В тази връзка не се споделя оплакването за   допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описание на нарушението.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена на  10.07.2019г. проверка на търговски обект стопанисван от  касатора  „ДАСЕ“ЕООД,  в гр.С., представляващ-автомивка  на самообслужване, състояща се от три клетки за миене на автомобили  е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ  не е монтирало и въвело в експлоатация  фискално устройство  чрез което да регистрира и  отчита извършените  продажби на услуги  от автомивка клетка 2, съгласно изискванията на чл.7, ал.1, от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението е установено при извършване на  контролна покупка на услуга  от проверяващия екип.   За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на нарушителя. Въз основа на така съставения акт е било издадено обжалваното наказателно постановление за описаното нарушение . Тези обстоятелства не са спорни между страните, като от приетите по делото доказателства е видно, че дружеството е закупило  ФУ  за процесната клетка  и е регистрирало същото за експлоатация едва на  19.07.2019г. –т.е. девет дни след осъществената проверка.

В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е предвидено задължение за лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта . Несъмнено, в случая, посоченото задължение не е било изпълнено от касатора, поради което му е било наложено административно наказание по силата на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв., когато се касае до неотразяване на приходи, както е случая. Ето настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството, тъй като от обективна страна вмененото нарушение е осъществено.

Доводите на въззивният съд липса на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  са подробни и обосновани и доколкото изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК, в тази част касационният съд препраща към мотивите на  проверяваното решение.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Описаното в НП деяние правилно е квалифицирано като нарушение по хипотеза на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и правилно същото е санкционирано с налагане на санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС. В хода на въззивното производство не са допуснати нарушения на материалния закон или такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват някое от касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 или т.2 от НПК. Размерът на наказанието е определен и наложен  минималният предвиден от закона размер, предвид което като  с потвърждаване на НП, не  е налице касационно основание и по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. При извършената служебна не бяха констатирани и нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

Предвид гореизложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в  размер от 80.00 лева съобразно чл. 37 от ЗпрП, вр. с чл.  27е от Наредбата за правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 36 от 02.03.2020г., постановено по АНД №52 по описа на Районен съд – С. за 2020г.

ОСЪЖДА „ ДАСЕ“ЕООД,   с ЕИК***, със седалище и адрес на управление  гр.С., ул***,  да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80.00(осемдесет) лева , представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:   

 

 

   Членове: 1.  

 

                   2.