Производството е по чл.113 и сл. от ГПК. С решение № 9/23.02.2006 г., постановено по гр.д. № 31/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от Садберин Хасан Мюмюн от с.Седловина, общ.Кърджали, с ЕГН ********** против ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на Мюмюн Дурмушов Ибрямов, б.ж. на с.Седловина, общ.Кърджали, починал на 15.09.1944 г., имат право да възстановят собствеността си върху 21 дка и 2 ара земеделска земя, находяща се в землището на с.Седловина, общ.Кърджали. Недоволен от така постановеното решение е останала въззивницата Садберин Хасан Мюмюн която го обжалва. В жалбата се сочи, че поради заболяване нямала възможност да представи доказателства за основателността на иска си. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание, въззивницата поддържа жалбата си. В представено писмено становище сочи, че възстановените на баща й земеделски земи не съвпадали с претендираните в исковата молба земи, които били собственост на нейния дядо Мюмюн Дормушев Ибрямов. Въззиваемата страна ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали, представлявана от ю.к. Георгиева, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на Кърджалийския районен съд. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество е неоснователна . От представеното като доказателство по делото заверено копие от преписка № 3304/21.04.1992 г., се установява, че на Хасан Хабил Мюмюн са възстановени земеделски земи в землището на с. Седловина, общ.Кърджали, подробно описани в решение № 328/02.06.1994 г. на ПК – Кърджали. По повод молба на въззивницата с писмо изх. № 258/27.03.2006 г. ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали е уведомила Садберин Хасан Мюмюн, че не може да издаде удостоверителен документ по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като земите на наследодателя й Мюмюн Дормушев Ибрямов са възстановени с преписка вх. № 3304/1992 г. на Хасан Хабил Мюмюн, б.ж. на с.Седловина. Посочено е също, че за землището има по-късни документи – Емлячен регистър от 1949 г. и Протокол за причисляване към ТКЗС. От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за наследници № 123/17.08.2005 г. и № 426/19.11.2004 г. и двете издадени от Община Кърджали се установява, че Мюмюн Дормушев Ибрямов е починал на 15.09.1944 г., а Хасан Хабил Мюмюн е починал на 18.11.2004 г. По делото е представено като доказателство заверено копие от удостоверение с дата 10.10.1929 г., издадено от Кърджалийски мирови съдия, от което се установява, че Мюмюн Дормушев е притежавал земеделски земи в землището на с.Малко Ерджали, общ.Кърджали. При тези данни съдът намира, че предявеният иск правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е неоснователен и недоказан, а решението на Кърджалийския районен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства се установява, че претендираните от въззивницата земеделски са били възстановени по-рано на нейния баща Хасан Хабил Мюмюн, видно от преписка № 3304/21.04.1992 г. на “Земеделие и гори” – гр.Кърджали. Недоказано е твърденето на Садберин Мюмюн, че претендираните земеделски земи са различни от възстановените не нейния баща. Нещо повече, не бе установено и в землището на кое село е притежавал земеделски земи Мюмюн Дормушев Ибрямов, тъй като видно от удостоверение с дата 10.10.1929 г., издадено от Кърджалийски мирови съдия, същият притежавал земи в землището на с.Малко Ерджали, общ.Кърджали. Освен изложеното от писмо изх. № 258/27.03.2006 г. ОС “Земеделие и гори” – гр.Кърджали става ясно, че за землището на с.Седловина има по-късни документи – Емлячен регистър от 1949 г. и Протокол за причисляване към ТКЗС, а както бе посочено Мюмюн Дормушев Ибрямов е починал на 15.09.1944 г. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 9/23.02.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 31 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски пред въззивния съд не се претендират от въззиваемата страна, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/23.02.2006 г., постановено от Кърджалийския съд по гр.д. № 31 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Председател:
Членове:1. 2.
|