Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 17.03.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 3 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата
работи като „п.-к.“ в ответната кооперация.
Сочи, че за времето от 01.07.2020 г.
до 31.12.2020 г. не ù е изплатено дължимото трудово възнаграждение в общ
размер на 3660,00 лева или по 610,00 лева месечно.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да заплати на ищцата
сумата от 3698,30 лева – незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода
от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. (след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва за забава в размер на 64,55 лева за периода от 01.08.2020 г. до
04.01.2021 г. (след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК).
Процедурата по размяна на книжа е
спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е признал дължимостта на неизплатени
на ищцата трудови възнаграждения за периода от м. юли до м. ноември 2020 г.,
вкл., но е оспорил исковата претенция по размер. Изложил е и твърдения, че за
м. декември 2020 г. ищцата е била в болничен отпуск, поради което не ѝ се
дължи трудово възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощен представител моли съда да постанови решение, съобразявайки
заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза и
отразения в нея размер на незаплатеното на ищцата трудово възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че ищцата работи
в ответната кооперация на длъжност „п.-к.“ по силата на трудов договор от
30.03.2018 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода
от м. 07.2020 г. до м. 12.2020 г., вкл., на ищцата се дължи брутно трудово възнаграждение
в размер на 3923,42 лева, като при изслушването му в съдебно заседание вещото
лице конкретизира, че от така посочената сума следва да се приспадне сумата от 225,12
лева, след което остава дължима сумата от 3698,30 лева. Лихвата за забава върху
дължимото се на ищцата брутно трудово възнаграждение, според вещото лице,
възлиза на 64,55 лева.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
При
предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните в периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020
г. не е спорно между тях, а се установява и от събраните в производството
писмени доказателства.
Съгласно
разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до
доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното, съдът приема, че
ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения съобразно
договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение.
Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съдът приема за доказано, че
по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер общо на 3923,42 лева за периода от 01.07.2020
г. до 31.12.2020 г., като от така посочената сума следва да се приспадне сумата
от 225,12 лева, след което остава да се дължи сумата от 3698,30 лева. Следователно,
ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който се претендира, че има право на
трудово възнаграждение и наличието на отработване на претендираното
трудово възнаграждение, а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил
задължението си да заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищцата.
Ето защо, съдът намира иска за процесния период за
доказан в пълния предявен размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ при забавено изплащане на трудовото
възнаграждение работодателят дължи законната лихва за забава на работника.
Трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно (чл. 270, ал. 2 КТ), доколкото не
е уговорено друго. По делото не се спори, че трудовите възнаграждения при
ответника са се заплащали считано до последното число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася плащането, като в този смисъл е и заключението по
изслушаната СЧЕ. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Оттук и
предвид диспозитивността на нормата на чл. 270, ал. 2 КТ, то ответникът ще се счита за изпаднал в забава за заплащането на всяко едно
дължимо трудово възнаграждение от първото число на последващия
месец след този, през който е положен трудът. Лихвата за забава е изчислена от
вещото лице по изслушаната СЧЕ върху дължимото брутно трудово възнаграждение от
3698,30 лева и се равнява на сумата от 64,55 лева, поради което искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 128, т. 2 КТ следва да
бъде уважен изцяло.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е за възнаграждение за работа и безусловно
подлежи на предварително изпълнение. Това обаче не се отнася за присъденото
обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение, тъй като съобразно посочената
норма и нейния обхват, предварително изпълнение може да се допусне само на
главните вземания, но не и на акцесорните такива,
каквото се явява обезщетението за забава.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК ответната кооперация следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 300,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 04.01.2020 г.
Съдът намира, че при разпределяне на
отговорността за разноски не следва да намери приложение разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, тъй като с незаплащането на дължимите суми на ищцата в срок
ответникът е дал повод за завеждане на делото и наред с това с отговора на
исковата молба е признал само отчасти исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер 197,93 лева, както и 80,00 лева – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: Н., със
седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ***
сумата от 3698,30 лева (три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и тридесет
стотинки) – незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2020
г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва за
забава в размер на 64,55 лева (шестдесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки) за периода от 01.08.2020 г. до 04.01.2021 г.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: Н., със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300,00
лева (триста лева) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Градска потребителна кооперация „Н.“, с ЕИК: Н., със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 197,93 лева (сто деветдесет и седем лева и
деветдесет и три стотинки) - държавна такса, както и 80,00 лева (осемдесет лева)
– заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово
възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.