Р
Е Ш Е Н И Е № 94
Гр.Сливен,
26.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в открито
съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Галя Георгиева и с
участието на прокурора …… като изслуша докладваното от съдия ДИНЧЕВА адм.д. № 107/2021 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на ЕТ "ФЕНИКС-НМ-Н.М." представлявано от у. Н.И.М. *** чрез адв.М.Й. *** срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗПАМ) №ФК-37-0049728 от 05.02.2021 год. на началник
отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ за срок от 14
дни.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна. Приетите за безспорни
обстоятелства в мотивите на заповедта не кореспондирали с установените такива в
протокола от извършената проверка. Твърди, че по време на проверката в обекта е
бил собственикът на ЕТ, но не като продавач, а защото там се е намирало бюрото
му, в което се съхранявали счетоводни документи. Назначеният
продавач-консултант в този момент бил извън обекта. Едно момче влязло в обекта,
попитало колко струва течност за чистачки, взело една бутилка и след като чуло
отговора я оставило на бюрото и излязло. След минута се върнало оставило
някакви пари на бюрото, взело течността и излязло. След това отново влязло в
обекта с още една жена и се представило като служител на НАП. Оспорващият счита
за неправилен извода на орган, че ЕТ не е спазил реда и начина за издаване на
документ за продажбата. Освен това намерената разлика между наличните парични
средства в касата и тези отчетени от ФУ била отрицателна, тъй като наличните
средства били в размер на 105 лева, а тези от ФУ 249, 50 лева, т.е. в случая не
били налице неотчетени приходи. Прави искане съдът да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован се представлява от адв.А. редовно преупълномощена от адв.Й. редовно
упълномощен. Поддържа жалбата и прави искане съдът да отмени оспорената
заповед.
В съдебно заседание административният
орган началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
не се явява. Представлява се от юриск. Д., който
оспорва жалбата и прави искане съдът да я остави в сила.
Административен съд Сливен като
съобрази данните по делото и становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.02.2021
год. в 14:00 часа е била извършена проверка на обект магазин за а. находящ се в гр.Н. З., ул. "Ц. О.“ № … стопанисван и
експлоатиран от ЕТ "ФЕНИКС-НМ-Н.М.". При проверката е установено, че
при извършена контролна покупка от органите по приходите на течност за чистачки
на стойност 6 лева заплатени в брой преди легитимация не е издаден фискален бон
от монтираното в обекта фискално устройство, модел DATECS DP 150 с ИН на ФУ DТ 739171
и ИН на ФП № 02739171, което било в работен режим, нито ръчна касова бележка от
кочан при плащането на стоката в брой. Покупката е извършена преди
легитимацията на проверяващите заплатена в брой от Г. Н. С. – и. по п. в главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. След легитимацията от
фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0005808/02.02.2021 год., както и КЛЕН за дата 02.02.2021
год., от които е видно, че продажбата не е отразена. Извършено е засичане на
паричните средства в касата и е установено, че същите са 105 лева, а по данни
от фискалното устройство 249, 50 лева.
За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка № АА 0049728/02.02.2021
год. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. От
констатациите проверяващите са направили извод, че ЕТ "ФЕНИКС-НМ-Н.М."
не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. Горното изпълнява състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 186, ал. 1. т. 1, б. "а" от Закона за
данък върху добавената стойност.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-37-0049728 от 05.02.2021 год.
(предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство),
ответникът като е възприел изцяло фактите установени и описани в ПИП № 0049728
от 02.02.2021 год. е приложил по отношение на ЕТ
"ФЕНИКС-НМ-Н.М." следната ПАМ - запечатване на търговски обект –
магазин за а. находящ се в гр.Н.З., ул. "Ц. О.“
№ … и стопанисван от ЕТ и е забранил достъпа до него за срок от 14 дни, тъй
като същият не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба издаден по установения ред за доставка/продажба, което е осъществило
състава на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Органът е мотивирал определената продължителност
на срока на приложената мярка като е изтъкнал, че същата е съразмерна на
извършеното. При определяне на срока на мярката са взети предвид наличието на
касова разлика в размер на 144, 50 лева, средно-дневния оборот на обекта, регистрацията
по ЗДДС на лицето, декларираните финансови резултати и създадената организация
на работа в обекта. Заповедта е връчена
на ЕТ на 10.02.2021 год. като жалбата срещу нея е подадена на 24.02.2021 год. и
въз основа на нея е образувано настоящото производство.
Приети и приложени като доказателства
по делото са цитираните по-горе писмени доказателства, а именно ПИП № АА 0049728
от 02.02.2021 год., опис на паричните средства в
касата, дневен отчет на касата, справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ, справка за задълженията на лицето, АУАН
№ F589126/10.02.2021 год., АУАН № F589128/10.02.2021 год.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена в срок и от активнопроцесуално легитимирано
лице - адресат на заповедта.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е валиден
административен акт като издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и във вр. с представената
по делото заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год., с която изпълнителният
директор на НАП упълномощава началниците на отдели "Оперативни
дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, каквато е
длъжността на издателя на процесната ПАМ да издават
принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС. Процесната заповед е
издадена в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването и
вкл. досежно срока на мярката, поради което е
мотивирана. Не се установи в производството по издаването на оспорения акт да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила представляващи самостоятелно основание за отмяната му.
Оспорената заповед е материалнозаконосъобразна и съответна на целта на закона.
Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "а" от с. з. Следователно материалноправни
предпоставки за прилагането на процесната мярка е
наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална
касова бележка (фискален бон) за извършена продажба във визирания в заповедта
обект – магазин за авточасти стопанисван от жалбоподателя. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи,
регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Издаването на фискален бон е
задължение на всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е установено, че за
покупка на стойност 6 лева не е издаден фискален бон от монтираното в обекта
фискално устройство, нито е издадена касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Това обстоятелство се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства като същото не се оспорва от ЕТ.
Съдът намира възраженията наведени с
жалбата за неоснователни. При издаване на процесната
заповед административният орган се е съобразил с всички събрани по преписката
доказателства противно на твърдението в жалбата. Нито в административното
производство, нито в производството пред съда оспорващият ангажира някакви доказателства, които да опровергаят извода на
органите по приходите, че търговецът не е издал касова бележка за извършената
продажба на течност за чистачки. Като неоснователно се преценя възражението, че
не е налице нарушение, тъй като в случая парите били оставени на масата и не
били взети от намиращия се в обекта собственик на магазина. Каквито и да са
обстоятелствата около извършването на продажбата безспорно е в случая, че
клиентът е взел една бутилка течност за чистачки и е заплатил същата на
стойността, на която му е било казано, че струва. Това, че собственикът на
обекта физически не е прибрал парите в касата не означава, че покупка не е
извършена. Собствеността на стоката е преминала от търговеца към клиента, за
което същият е заплатил съответната стойност. За тази продажба обаче търговецът
не е издал касова бележка, въпреки оставените пари на бюрото. За колко време е
извършена продажбата също няма отношение към задължението на търговеца да
издаде касова бележка за всяка извършена продажба.
Що се касае до възражението относно
разликата между наличните парични средства в касата и тези разчетени чрез
фискалното устройство съдът намира възражението за основателно. Видно от
приложения по делото протокол за извършена проверка /л.24/ фактическата
наличност на парични средства е в размер на 105 лева, а по данни от фискалното
устройство сумата е в размер на 249, 50 лева, т.е. в касата са намерени
по-малко пари, от колкото има отразени на фискалното устройство. Разликата е в
размер на 144, 50 лева и същата е положителна такава, тъй като има отразени
повече приходи от намерените в действителност парични средства. При така
установеното съдът намира извода на административния орган в мотивите към
обжалваната заповед, че „установената положителна разлика се дължи закономерно
и на други неотчетени приходи и е индиция за системно
неизползване на касовия апарат“ за неправилен и неотговарящ на установените
факти. Както вече се посочи отразената сума по касов апарат е по-голяма от
намерената, което означава, че са отразени всички извършени продажби. В тази
връзка съдът намира и извода на органа, че е създадена организация на работа,
която позволява част от оборота да не се отчита чрез фискалното устройство и
невъзможност за проследяване на реализираните обороти, за неправилен. По време
на извършената проверка единственото, което е безспорно установено, че за
конкретната продажба на течност за чистачки не е издадена касова бележка от
фискалното устройство. За това нарушение е издадена и процесната
ПАМ, с която се налага ПАМ „Запечатване на търговски обект“ на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС.
По отношение на срока за налагане на
ПАМ органът е изложил следните мотиви: при направена контролна покупка на
течност за чистачки в 13,55 ч на 02.02.2021 год. на
обща стойност 6 лева не е издаден фискален бон; лицето е регистрирано по ЗДДС;
средно-дневен оборот на стойност 205, 88 лева; декларирани финансови резултати
от дейността на ЕТ по години за 2019 год. – 40, 07 лева, 2018 год. – 00 лева,
2017 год. – 00 лева; създадена организация на работа, която позволява част от
оборота да не се отчита през фискалното устройство, липса на организация за
създаване на условия търговския обект да се ръководи и да се организира
дейността в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006
год. Въз основа на горните мотиви е определен 14 дневен срок за налагане на ПАМ
„Запечатване на търговски обект“.
Настоящият състав на съда приема
обаче, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за
достъп до него за същия срок, макар и около средата на законово определения, не
отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен.
Административният орган макар и да е изложил съображения за определената
продължителност при определянето на срока на правно действие на мярката не е
отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на
търговеца. Липсват данни за извършени други правонарушения от ЕТ на данъчното
законодателство, вкл. и нарушения от вида на процесното.
Както бе посочено по-горе не е налице разлика в наличните парични средства в касата и тези разчетени от
ФУ, която да е индиция за неотчетени приходи, както и
за създадена организация на работа в търговския обект, която да позволява част
от оборота да не се отчита през ФУ. От фактите установени при проверката може
да се направи извода за инцидентен
характер на констатираното от приходните органи процесно
правонарушение. По делото липсват данни, които да обосновават извод, че
поведение на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина,
както и че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Не е ясно как регистрацията на лицето по ЗДДС и декларирания
финансов резултат за 2019 год. в размер на 40, 07 лева са мотивирали органа да
определи срок от 14 дни за запечатване на търговския обект. Продължителността
на административната мярка следва да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени
отношения касаещи данъчното облагане. Използваното правно средство според съда
би постигнало преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване
на административни нарушения и при продължителност от 3 дни, който срок
съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата на ЕТ се явява частично основателна досежно
срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени
на 3 дни. Практика в този смисъл Решение № 14407/ 20.11.2020г по адм. дело № 7045/2020г на ВАС.
В останалата част жалбата на търговеца
е неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските-в съдебно
заседание процесуалният представител на ЕТ представи списък на разноските, но
не направи искане за присъждане на същите. Такова искане няма обективирано и в жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство. Искане не е направено и от страна на процесуалния
представител на административния орган, поради което съдът намира, че
разноските следва да се понесат от страните така както са на правени.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на ЕТ
"ФЕНИКС-НМ-Н.М." представляван от у. Н.И.М. *** Заповед за налагане
на принудителна административна мярка (ЗПАМ) №ФК-37-0049728 от 05.02.2021 год.
на началник отдел "Оперативни дейности" гр.Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на
НАП, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“
за срок от 14 дни, в частта, в която е определен срока на мярката като НАМАЛЯ срока от 14 /четиринадесет/ дни на 3 /три/ дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
"ФЕНИКС-НМ-Н.М." представляван от у. Н.И.М. *** в останалата част като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на РБългария.
СЪДИЯ