Р Е Ш Е Н И Е
Номер 787 Година 15.06.2022 Град Б.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД Б., ХVІ-ти състав, на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина Н.
2.Д.
ГАЛЬОВ
Секретаря
Г. С.
Прокурор
Андрей Червеняков
като разгледа
докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер
дело номер 558 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Ж.Я.Н. с постоянен адрес *** против решение № 131/18.02.2022г., постановено по
н.а.х.д. № 67/2022г. по описа на Районен съд Б.. Счита решението за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Не
споделя изводите на районния съд за съставомерност на деянието. Възразява за
неяснота касаеща местоположението на мобилното АТСС и липсата на справка за
местата на контрол на скоростта. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдения
електронен фиш. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба и прави искане да бъде уважена и да се отмени издадения
електронен фиш.
Ответникът – Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр.Б., редовно уведомен, не изразява становище по касационната
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Б.,
редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Б. намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Б. е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
3820660 на ОДМВР гр.Б., с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1
от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Ж.Н. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лева. За да
постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като
електронният фиш е по утвърден образец на МВР и съдържа законоустановените
реквизити. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието, като е
намерил нарушението за безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно
техническо средство, с оглед на което е потвърдил издадения електронен фиш.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Нарушението за
което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената
скорост за движение извън населено място - 80км/ч., сигнализирана с пътен знак В-26,
в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21,
ал.2 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното деяние, тъй като автомобилът на Н. е заснет
при движение със скорост от 112 км/ч, с автоматизирано техническо средство в обл.Б.,
ВП II-99км. 11+200 до бензиностанция “Лукойл“ – Атия в
посока гр.Черноморец, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3км./ч.
при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 80 км/ч. Първоначално установената
скорост, с която се е движел автомобила на касатора е била 115 км/ч, като именно
от тази стойност е приспадната допустимата грешка/толеранс от 3% и електронният
фиш е издаден за движение със скорост 112 км/ч., с оглед на което правилно е
приложена санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно която
водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се
наказва с глоба от 300 лв. за превишаване от 31 до 40 км/ч.
Неоснователни са
възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция, за незаконосъобразност
на издадения електронен фиш, поради липса на снимков материал към протокола по
чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните
работи. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством който се установява
мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС,
поставен ли е пътен знак за ограничаване на скоростта и др. относими
обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издадения електронен фиш. Същевременно от представеното удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, се установява, че процесното техническото
средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на
установяване на нарушението е било технически изправно. Действително към протокола
не е приложена снимка за разположението на мобилното АТС, но това не е
процесуално нарушение, доколкото нормата на чл.10, ал.3 от Наредбата в случая
не намира приложение, тъй като видно от съставения протокол, техническото
средство е било разположено в служебния автомобил на който е посочен
регистрационния номер, а не е било временно разположен на участък от пътя.
Неоснователно е
възражението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, поради неуважаване на искането му да бъде изискана от
ОДМВР справка по чл. 6 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, въз основа на която се определят местата за контрол с АТСС,
сред извършване на анализ на предвидените показателите. Систематическото място
на чл.6 от Наредбата е в раздел ІІІ – ред за използване на автоматизирани
технически средства и системи, като в ал.2 на тази норма е предвиден начина за
определяне на местата за контрол с АТСС, като преценката къде да бъде
разположена АТСС е по целесъобразност и тя не подлежи на съдебен контрол. Също
така, настоящото производство е административнонаказателно и в него се събират
само доказателства, които обосновават дали е извършено или не вмененото на
лицето административно нарушение. Конкретните мотивите на административния
орган да разположи точно на процесното място АТСС, нямат отношение съм
съставомерността на административното нарушение, съответно не засягат и
процедурата по неговото установяване, поради което са неотносими към предмета
на спора и правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на
жалбоподателя да бъде събрана като доказателство по делото посочената справка
по чл.6, ал.2 от Наредбата.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Б.,
ХVІ-ти състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 131/18.02.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 67/2022г. по описа на Районен съд Б..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.