№……../……..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН И. като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.а.х.д. № 912 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАН
Образувано е по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, предявена чрез пълномощник юрисконсулт О., срещу решение № 277/17.02.2020
г. по а.х.д. № 3157/2019 г. на ВРС, ХV състав, с което е отменено наказателно
постановление № 03-010128/01.08.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което на „Сириус секюрити“ ООД за нарушение на чл. 12 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева, на основание чл. 414 ал. 1 КТ. При позоваване на
касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр.
второ ЗАНН се иска обжалваното решение да бъде отменено от касационната
инстанция и наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с
което наказателното постановление да се потвърди изцяло.
В с. з. на 09.07.2020 г. касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна се представлява от юрисконсулт Н., който изцяло поддържа касационната жалба.
Ответната по касация страна „Сириус секюрити“ ООД, редовно призована, не се представлява в заседанието и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Сириус Секурити“ ООД по чл. 414 ал. 1 КТ за нарушаването на чл. 12 от приетата с ПМС № 4/17.01.2007 г. Наредба за структурата и организацията на работната заплата, според който за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.
В случая административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана за това, че в качеството на работодател не е изплатило, видно от платежно-разплащателната ведомост за м. декември 2017 г., на лицето Илия Вълков Илиев на длъжност „охранител“ процент върху основното трудово възнаграждение съгласно определеното във Вътрешните правила за работната заплата.
За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че в АУАН и в НП липсва достатъчна индивидуализация на нарушението, което съставлява съществено процесуално нарушение, рефлектиращо неблагоприятно върху организацията на защитата на наказаното ЮЛ.
Решението е правилно.
Изискването за пълна и точна индивидуализация на нарушението откъм дата и място на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, и посочване на нарушените законови разпоредби е въведено като задължение за актосъставителя и за АНО с императивните разпоредби на чл. 42 т. 3, 4 и 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 ЗАН В случая решаващият делото съд правилно е констатирал несъответствие в съдържанието на АУАН и НП що се отнася до мястото на извършване на нарушението, което в АУАН е посочено като с. Китка, докато в НП е с Китен, като наред с това правилно е приел, че не са изложени каквито и да било обстоятелства, от които с основание да се отсъди къде точно е била дължима процесната престация.
Съдът правилно е приел, че от начина, по който е индивидуализирано нарушението, не става ясно защо при положение, че се касае за неизплатено допълнително месечно възнаграждение на работника по платежно-разплащателната ведомост за м. декември 2017 г., е прието, че нарушението е извършено чак на 03.04.2018 г. като в това отношение липсват каквито и да било мотиви както в АУАН, така и в НП. Безадресното позоваване на доказателства по преписката, каквито са сключеният с работника индивидуален трудов договор и Вътрешните правила за работната заплата в дружеството, не може да замести липсващите в тази насока мотиви на актосъставителя и на АНО.
Правилни са и доводите на съда, че липсата на изложени факти, от които да се отсъди имал ли е изобщо право работникът на допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, в какъв размер и към кой момент го е придобил, са все пороци на АУАН и НП, свързани с недостатъчната индивидуализация на нарушението откъм неговите обективни признаци. Тъй като нейното отсъствие винаги е свързано с нарушаването на защитата на нарушителя в рамките на АНП, това при всички положения има за последица отмяната на издаденото при този съществен порок наказателно постановление.
Достигайки до същите правни изводи, районният съд е постановил съответно на материалния закон решение, което следва да се остави в сила от касационната инстанция.
Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 277/17.02.2020 г. по а.х.д. № 3157/2019 г. на ВРС, ХV състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-010128/01.08.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Сириус секюрити“ ООД за нарушение на чл. 12 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 414 ал. 1 КТ
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/