№ 165
гр. Кърджали, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140201102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-001486 от 27.09.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е
постановено отнемане на 12 контролни точки, на К.П.М. от гр.Кърджали, *****, с ЕГН
**********, за извършено на 02.06.2021 г. в гр.Кърджали административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К.П.М. намира наказателното постановление за незаконосъобразно
и неправилно, издадено в противоречие с материалноправните и процесуални норми.
Твърди, че при постановяването му били допуснати съществени процесуални нарушения,
които опорочили производството по налагане на наказанието. Допуснато било нарушение на
чл.42, т.6 от ЗАНН, тъй като в съставения АУАН липсвали възраст, единен граждански
номер и месторабота на нарушителя. На жалбоподателя не била дадена възможност да се
запознае със съдържанието на АУАН, да даде обяснения и направи възражения по него.
Връчен му бил нечетим и неразбираем екземпляр от акта, от който не могъл да разбере
какво е вмененото му нарушение. Посоченият автомобил не бил собственост на
жалбоподателя и се управлявал, както от него, така и от други лица. В наказателното
постановление не било описано с колко километра е превишена скоростта, колко километра
е приспаднатият толеранс и за какво превишаване е наложено наказанието, което поставяло
жалбоподателя в невъзможност да разбере нарушението. Наложеното с наказателното
постановление наказание не отговаряло на лимитативно посоченото в закона. На
жалбоподателя не бил предоставен снимков материал или клип доказващ извършването на
1
нарушението. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Представил е писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и
моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.06.2021 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF.
Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, където
действащото ограничение на скоростта за населено място било 50 км/ч. В 21.57 часа на
02.06.2021 г., на посочената улица бил заснет лек автомобил „***“ с рег.№ ***, движещ се в
посока към завод „Роси“, със скорост 137 км/ч. (наказуема скорост 133 км/ч.) при
ограничение за населено място от 50 км/ч. Водачът на превозното средство не бил спрян на
място за проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка
в централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила
„***“ с рег.№ *** е Д.Р.Б.. На 08.09.2021 г. същата се явила в сектор ПП-Кърджали и
попълнила декларация, в която посочила, че на датата 02.06.2021 г. жалбоподателят К.П.М.
е управлявал гореописаното МПС. По този повод на 08.09.2021 г. свидетелят Р.К. съставил
срещу жалбоподателя АУАН за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя М., който след като се запознал със съдържанието му, го подписал
и получил без възражение. На 27.09.2021 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.К.,
Й.Х. и А.А., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно
нарушение от 08.09.2021 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; копие от свидетелство за управление на МПС на
жалбоподателя; Декларация на Д.Р.Б. от 08.09.2021 г.; Клип от дата 02.06.2021 г.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/01.10.2020 г.; Протокол за използване на
2
Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 02.06.2021 г.; Списък на
служители от сектор ПП при ОД МВР-Кърджали за проведено обучение за работа със
СПУКС от 24.01.2018 г.; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР; Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР; Снимка за разположението на АТСС.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това,
че на 02.06.2021 г. в гр.Кърджали при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ *** е
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда
наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50
км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът
приема, че на процесната дата и място К.П.М. като водач на автомобила „***“ с рег.№ *** е
осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост от 133
км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и
превишаването е повече от 50 км/ч. (в случая с 83 км/ч.). Посочената в акта и наказателното
постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на
техническото средство, описана в Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/01.10.2020 г.
Именно жалбоподателят следва да отговаря за извършеното деяние, защото на него е било
предоставено моторното превозно средство, което обстоятелство е декларирал по
установения ред собственикът на автомобила. При индивидуализацията на наказанието е
съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без
възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се
отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.7 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил наказващият орган.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са
допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление
3
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Посочена е наказуемата скорост,
с която се е движил жалбоподателят - 133 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 %), при
ограничение за населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство
при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в
случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно
одобреното приложение, който официален документ е доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и
други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на атакувания
акт. На следващо място, чл.42, т.6 от ЗАНН действително регламентира посочване в АУАН
на възраст, месторабота и ЕГН на нарушителя, като липсата на този реквизит съставлява
нарушение на цитираната правна норма. Това нарушение обаче е несъществено, тъй като с
него не се накърнява правото на защита на наказаното лице, нито се препятства съдебния
контрол върху законосъобразността на наказателното постановление. Посочените реквизити
не са най-съществения елемент от съдържанието на АУАН и липсата им, макар и да
съставлява нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на
наказателното постановление. Този пропуск е бил отстранен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН,
който гласи, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, както е в процесния казус. Не всяко
нарушаване на чл.42 от ЗАНН води до нередовност на акта и препятства издаването на
наказателно постановление. Не на последно място, посоченият порок би бил толкова
съществен само ако пречи на определянето на самоличността на нарушителя, а той в случая
е безспорно установен. В акта са посочените трите му имена, пълен адрес, както и номер на
документ за самоличност, какъвто представлява свидетелството за управление на МПС.
Всички тези данни не оставят никакво съмнение за автора на нарушението и че това е
именно жалбоподателят. Не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установи, че АУАН е бил
предявен на нарушителя и той се е запознал със съдържанието му. Това означава, че
жалбоподателят е бил информиран за обвинението и правото му на защита не е
препятствано. Обосновано и правилно е санкциониран К.М. за извършеното
административно нарушение с автомобила „***“ с рег.№ ***. Същият попада в кръга на
лицата по чл.188 от ЗДвП и е субект на административнонаказателната отговорност
реализирана с атакуваното постановление като лице, на което е предоставен автомобила.
Правилно е определен и размера на наложената санкция по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, който
съответства на установеното превишаване на скоростта. Не се споделя и доводът на
жалбоподателя, че не му бил предоставен снимков материал или клип, доказващ
4
извършването на нарушението. Връчване на изготвените статични изображения във вид на
снимков материал не е предвидено нито в ЗАНН, нито пък в ЗДвП или приложимата
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Ето защо, наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-001486 от 27.09.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е
постановено отнемане на 12 контролни точки, на К.П.М. от гр.Кърджали, *****, с ЕГН
**********, за извършено на 02.06.2021 г. в гр.Кърджали административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.П.М. от гр.Кърджали, *****, с ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5