№ 200
гр. Б.град, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201779 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Й., ЕГН **********, с адрес ... против
Наказателно постановление № 21-1116-000853 от 05.10.2021 г. на Началник
група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Б.град, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са му
отнети 10 /десет/ контролни точки за административното наказание по чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото, като
неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се съображения за това, че не е
извършвано процесното нарушение, както и за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Иска се от съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени НП, като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, ангажира
процесуален представител в лицето на адвокат Рангелова, чрез която
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и представя писмено
становище по същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и
допълнителни доказателства, както и не взема становище по същество.
Районна прокуратура – Б.град, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище
по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на
следното:
На 07.09.2020г. в 08.10 часа свидетелите И.Д. и Р.Е., двамата
автоконтрольори във 02 РУ при ОДМВР – Б.град констатирали, че
жалбоподателят Б. Й. в Б.град и по бул.“Св.Димитър Солунски“ с посока на
движение от Бензиностанция „ОМВ“ към СБА управлява лек автомобил
„Фолксваген Туран“ с номер на рама ..., който не е регистриран по съответния
ред и е без регистрационни табели. С оглед констатираното свидетелите И.Д.
и Р.Е. потърсили съдействие от автопатрул от Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Б.град, като на място се отзовал мл.автоконтрольор М. Г. БЛ.,
който в присъствието на свидетелите ИВ. Р. Д. и Р. Й. ЕВТ., на място на
проверката съставил на жалбоподателя Б. Й. акт за установяване на
административно нарушение бланков № 467254 от 07.09.2021 г., в който
квалифицирал установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: за
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът е
съставен в присъствие на нарушителя Й., подписан е лично от него, като
същият не отразил по акта възражения. Писмени възражения не постъпили и
в законоустановения срок. Въз основа на така съставения акт, на 05.10.2021
година, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Б.град,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 г. издал атакуваното Наказателно
постановление № 21-1116-000853 от 05.10.2021 г., с което на жалбоподателя
за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и
на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение му отнел 10 /десет/ контролни точки за административното
2
наказание по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е
връчено чрез органите на 01 РУ – Б.град на 29.11.2021г., като на 30.11.2021г.
при административнонаказващият орган постъпила разглежданото в
настоящото производство жалба в вх. № УРИ 1116-00-23186.
С показанията на разпитаните по делото свидетели ИВ. Р. Д. и Р. Й.
ЕВТ. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя Й., като при извършената му проверка се установило, че
управлявания от него автомобил „Фолксваген Туран“ е без регистрационни
табели и не е регистриран по надлежния ред. Свидетелите сочат, че
жалбоподателят е дал като обяснения, че преди да регистрира автомобила е
решил да отиде до бензиностанция „ОМВ“, за да напомпа гумите. След
установяване на нарушението свидетелите Д. и Е. потърсили съдействие от
колегите си от Сектор „Пътна полиция и на място се отзовал свидетелят М.Б.,
който съставил процесния акт за установяване на административно
нарушение. Актът се връчил на жалбоподателя, който го подписал и не
направил възражения. Такива не са постъпили и в законния тридневен срок за
писмени възражения.
По делото е представена и Докладна записка от 07.09.2021г. от
актосъставителя М.Б., в която същият е описал процесния случай.
По делото е приложена докладна записка от мл.ПИ ... и удостоверение
от Кметство ..., с което се установява, че жалбоподателят има постоянен адрес
в ..., но никога не е живял в ....
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Б. Й. с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС с
категории В, М, С, ТКТ, както и същият е наказван за нарушения по ЗДвП.
Приложено е постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 21.09.2021 г. на Районна прокуратура - Б.град, с което
преписката е прекратена от прокурор и е разпоредено жалбоподателят да бъде
санкциониран по административен ред.
Приложената Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
По делото от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Б.град е
представено писмо, ведно със справка за регистрация на МПС, от които
документи е видно, че посоченото ППС „...“ с рама № ... и двигател № .. е
регистрирано с първоначална регистрация от дата 07.09.2021г. с рег. № ... и
собственик на ППС е Б. Й..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените
обяснения от жалбоподателя посредством разгледаната жалба и от
приложенията към административнонаказателната преписка и приети по
3
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В НП
коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в
НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа
на които санкционния орган е приел, че се касае за административни
нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Изложените
възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с
разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, относно АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 и
т.6 от ЗАНН, относно НП съдът намира за основателни. Видно от акта за
установяване на административно нарушение е, че мястото и времето са
конкретно и изчерпателно посочени, но обстоятелствата при които е
извършено нарушението, въпреки че са били известни на актосъставителя и
свидетелите по акта, и са били установени при извършената проверката и
преди съставянето на акта не са посочени и отразени в същия, а в последствие
и в обжалваното НП, поради което следва да се приеме наличието на такива
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. Актосъставителя М. Г. БЛ. е бил наясно, предвид снетите
обяснения от жалбоподателя, отразил е в докладната си записка, а и
непосредствено в показанията си пред съда сочи, че Б. Й. е обяснил целта на
извършеното деяние, да управлява нерегистрирано и без регистрационни
номера МПС по улицата до бензиностанция ОМВ, а именно поради това, че е
имал проблем с една от гумите на автомобила. Тези обстоятелства сочат и
двамата свидетели по акта ИВ. Р. Д. и Р. Й. ЕВТ.. Така направеното описание
на нарушението в акта и НП е непълно, доколкото в същото е отразено, че се
касае за нерегистриран автомобил, но липсват изложени обстоятелства, дали
автомобила е имал или е бил без поставени регистрационни табели,
обстоятелство съставляващо кумулативен елемент от изпълнителното деяние
на нарушението. Именно опирайки правните си изводи на тези факти и
4
обстоятелства, решаващият прокурор е съобразил, че в случая процесното
деяние и дееца не мога да се характеризират като обществена опасни, поради
което и деянието не може да бъде съставомерно престъпление. Ето защо, след
като не са отразени в АУАН и НП всичките обстоятелства при които е
извършено процесното административно нарушение, жалбоподателят е бил
лишен от възможността да упражни пълноценно и в необходимият му обем
правото си на защита. По изложените съображения, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, неотстраними в настоящата съдебна
фаза на производството, обуславящи отмяната на санкционния акт, като
незаконосъобразен само на това основание.
Съдът обаче намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно. Съгласно чл.140
ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Настоящия съдебен състав споделя изводите на решаващия прокурора,
изложени в постановлението за прекратяване на наказателното производство,
че в казуса се касае едновременно и за маловажна и за малозначително
деяние в наказателно правен аспект, с оглед липсата на обществена опасност
на деянието и дееца. Единствената правна разлика при квалифицирането на
дадени деяния, имащо идентични елементи на изпълнително деяние, като
престъпление или административните нарушения, се състой в степента на
обществената опасност на деянието, а от тук и на дееца. В случая решаващият
прокурор е приел, че липсва престъпление по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 от
НК, като е оставил преценката доколко това деяние съставлява
административно нарушение на компетентния за това орган Началникът на
Сектор „Пътна полиция“ – Б.град. В случая не е спорно, че жалбоподателят е
осъществил формално от обективна страна управление на МПС, което не е
регистрирано по установеният за това ред и е без регистрационни табели,
поставени на определените за това места по път от републиканската пътна
мрежа, като това поведение следва да бъде обществено опасно. Преценката си
доколко дадено деяние е обществено опасно следва да се базира на обстоен
анализ на събраните доказателства, с оглед деянието и деец - неговата
личност, подбудите, начина на извършване на деянието и другите
обстоятелства. Подбудите на дееца в случая сочат на липса на обществена
опасност от деянието, тъй като Б. Й. е опитвал да отстрани неизправност по
гума на автомобила, непосредствено преди същият да бъде представен пред
контролните органи за преглед и регистрация в Б.град. Целта на
жалбоподателя не е била да наруши законите на Република България, а да
отстрани дефект на автомобила, с който същият не би бил регистриран, което
е една общественополезна дейност, обезпечаваща движението на изправни
МПС по пътищата на страната, респ. съобразяване със законовите изисквания.
Констатираното от свидетелите движение на процесния автомобил по улицата
5
е единствено резултат на неизправност на автомобила и в невъзможността на
дееца да я отстрани на място. В тази насока възраженията и обясненията на
жалбоподателя в жалбата, изцяло кореспондират с показанията на
разпитаните по делото свидетели, който са го спрели и установили действията
му на място, както и на актосъставителя. Изложеното мотивира съдът да
приеме, че в случая не се установи по безспорен и категоричен начин
виновното извършване на нарушението от страна на жалбоподателя Б. Й.,
както от обективна, така и от субективна страна, което обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление и на това основание.
Съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, за
това на основание чл.11 от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Съгласно чл.93 т.9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил тези законови
разпоредби и предвид гореизложеното, наказващият орган би стигнал до
извода, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и е
следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН - да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият
съдебен състав приема, че „маловажен случай“ ще е налице, ако съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя незначителна или по-
ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус
указват именно на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като по делото
са установени данни за обстоятелства, които обуславят изключително ниска и
незначителна степен на обществена опасност, както на деянието, така и на
деец (в каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението
за прекратяване на наказателно производство). Доколкото се приема, че при
хипотезата на чл.28 от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното
наказателно постановление е издадено от наказващия орган в нарушение с
чл.53 ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши
задълбочена проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Ето защо съдът
намира, че е налице и това основание да отмени атакуваното НП с което е
вменено на жалбоподателя административно нарушение по чл.140 ал.1 от
ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 пред.3 от ЗАНН, Съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-000853 от 05.10.2021 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Б.град, упълномощен с МЗ № 8121з-
515/14.05.2018 г., с което на Б. Й., ЕГН **********, с адрес ..., за нарушение
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са му
отнети 10 /десет/ контролни точки за административното наказание по чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Б.град в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
7