№ 11170
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110148708 по описа за 2022 година
Е. Б. Е. е предявила срещу „ФИРМА“ ЕАД, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 672,14 лева –
законна лихва за забава за периода от 19.05.2017г. до 23.03.2019г. и сумата от 212,32 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.08.2013г. до 28.09.2016г., присъдени по гр. д. №
31735/2017 г.по описа на СРС, 34 състав и за които е издаден изпълнителен лист от
14.11.2017 г. по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав.
Ищцата твърди, че по и.д. № 20228560401025 не е било предприето валидно
изпълнително действие, което да е прекъснало давността за вземанията и те са се погасили с
изтичане на кратка, тригодишна давност.
Ответникът е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който я
оспорва. Твърди, че давността не е изтекла, доколкото в този случай се прилага дългата,
петгодишна давност – по арг. от 117, ал.2 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
Е. Б. Е. и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по гр.д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34
състав, по което е постановено Решение № 267325 от 14.11.2017 г., с което ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата от 672,14 лева – законна лихва за забава за периода от
19.05.2017 г. до 23.03.2019 г. и сумата от 212,32 лева – обезщетение за забава за периода от
09.08.2013 г. до 28.09.2016 г. Решението е неприсъствено и е влязло в сила на датата на
постановяването му 14.11.2017 г.
Въз основа на влязлото в сила на 14.11.2017 г. решение е издаден изпълнителен лист
1
от 11.05.2022 г. По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 15.01.2020 г. е образувано
изпълнително дело 20228560401025 г. по описа на ЧСИ Б.Б., заверен препис от което е
приобщено в производството.
С оглед становищата на страните в производството съдът намира, че основният спорен
въпрос по делото касае приложимата погасителна давност по отношение на процесните
вземания и по – конкретно дали нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение по
отношение на вземания, установени с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
Неприсъственото решение е процесуален способ за бързина и своеобразна санкция за
бездействащата страна, като при наличие на изброените в закона предпоставки, в това число
дезинтересиране на една от страните в производството и извършване на преценка за
вероятна основателност на исковете съобразно посочените обстоятелства и подкрепящите ги
доказателства, съдът се произнася без да посочва мотиви. Неприсъственото решение по своя
характер представлява съдебен акт по съществото на спора и съдържа реквизитите на
присъственото решение съгласно чл. 236, ал. 1 ГПК. Няма съмнение както в практиката,
така и в теорията, че същото се характеризира със стабилитет и поражда всички последици
на влязло в сила решение, в това число и сила на пресъдено нещо. Нещо повече, доколкото
неприсъственото решение е окончателно, то същото подлежи единствено на отмяна по реда
на чл. 240 ГПК, който способ е идентичен с основанията по чл. 303 ГПК. Тоест касае се за
отделно основание за преодоляване на силата на пресъдено нещо, респ. изтичането на
сроковете по чл. 240, ал. 3 ГПК, стабилизира окончателно съдебния акт, който става
неотменим.
В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на
пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция
върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между
страните, като същите бъдат обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с
който се установява правното положение между страните. Тоест от гледна точка на
установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо
действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразяват със съдебно
установеното, т. е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените
ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.
298 ГПК и чл. 299 ГПК), т. е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно
правния спор и основанията, на които последният се основава. Постигането на посочените
процесуални ефекти следва да се тълкува във връзка с материалният закон – чл. 117, ал. 2
ЗЗД. Употребената конструкция „установено със съдебно решение“ визира именно
установителното действие на силата на пресъдено нещо, при което оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Ето защо, предвид окончателното установяване на правното положение между
страните със съдебно решение, макар постановено по реда на чл. 238 ГПК, приложение
2
следва да намери правилото на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, а именно 5 - годишен давностен срок,
чието начало се поставя с влизане в сила на съдебното решение.
Не намират нормативна опора и твърденията, че предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давност е приложима само по отношение на вземанията за главници, но не и тези за лихви,
доколкото законът не прави подобно разграничение, а напротив – чрез употребеният израз
„всякога“ се дерогират правните норми, установяващи специална погасителна давност при
посочените в разпоредбата предпоставки.
С ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК /, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи,
новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или
е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в
рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното
производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. ”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че
изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В случая Решение № 267325 от 14.11.2017 г. по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на
СРС, 34 състав е влязло в сила на 14.11.2017 г. , от който момент е започнал да тече
приложимия 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД, съответно същият изтича на
14.11.2023 г. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело
№ 20228560401025 – 01.06.2022 г. и извършените на 14.07.2022 г. изпълнителни действия,
чрез налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, давността не е изтекла. Към
настоящия момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително дело.
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба - предмет на изп. дело № 20228560401025 г. по описа на ЧСИ Б.Б.
не намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. Е., ЕГН ********** срещу„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ....
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване
недължимостта на сумата от 672,14 лева – законна лихва за забава за периода от 19.05.2017
г. до 23.03.2019 г. и сумата от 212,32 лева – обезщетение за забава за периода от 09.08.2013
г. до 28.09.2016 г., присъдени по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав и за
които е издаден изпълнителен лист от 14.11.2017 г. по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на
СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА Е. Б. Е., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ...., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4