№ 1040
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20221100501905 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20216035 от 25.11.2021, постановено по гр.д. № 16938/2021 г. на
СРС, ГО, 25 състав, е признато за установено по предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
******* иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, че ЗАД „ОЗК-
Застраховане“, ЕИК ******* дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******* сумата от 904,01
лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
застрахователно събитие, настъпило на 29.08.2017 г. в Република Германия, на
автомагистрала А – 17 (гр. Дрезден – гр. Прага) при км 19 + 200, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.04.2020 г.
до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 11.05.2020 г. по ч.гр.д. № 16268/2020 г. по описа на СРС, 25 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „ОЗК-
Застраховане“,в която се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението. Поддържа се, че съгласно решение на Европейски
съд от по дела С-359/14 и С – 475/14, отношенията между застрахователите на влекача
и ремаркето следва да се уредят на база разпоредби на Регламент593/2008 г. РИМ I и
Регламент 864/2007 г. РИМ II относно приложимото към извъндоговорни отношения
право, а не от правото на мястото на настъпване на събитието. Поддържа се, че в
настоящия случай приложимо е правото на държавата членка по местожителство на
виновния водач, а не по мястото на настъпване на произшествието. Въззивникът
твърди, при съчленена композиция с български регистрационни номера, приложим е
българският материален закон, съгасно който /чл.479,ал.1 КЗ/ отговорност се носи
1
единствено от застрахователя на влекача.Моли се за отмяна на решението и отхвърляне
на предявения иск, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият ЗК „Л.И.“ АД оспорва подадената въззивна жалба с доводи за
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Сочи, че съгласно
решение на Европейски съд от по съединени дела С-359/14 и С – 475/14 приложимото
право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който
е изплатил обезщетение на пострадалите лица при причинено от водача на това
превозно средство произшествие срещу застраховател на тегленото по време на
произшествието ремарке, се определя съгласно чл.7 от Регламент593/2008 г. Поддържа,
че по отношение правото на регрес приложимо е българското право, а по отношение на
деликтната отговорност е приложимо немското право. Въззиваемият моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за
неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ЗК „Л.И.“ АД срещу
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от 904,01 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в полза на лек автомобил с немска регистрация, което
МПС е увредено при ПТП от 29.08.2017г., настъпило в Република Германия, на
автомагистрала А – 17 (гр. Дрезден – гр. Прага) при км 19 + 200 по вина на водач на
т.а."Рено", модел "Т 460.26", с рег.№******* с прикрепено към него ремарке с
рег.*******, като заявителят претендира 1/2 част от общо заплатеното обезщетение от
ЗАД "ОЗК-Застраховане" в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за ремаркето, ведно със
законна лихва от 24.4.2020 г. до изплащане на вземането.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е застраховател по валиден към момента на ПТП договор
за задължителна застраховка гражданска отговорност за ремарке с рег.№ *******. Не
е спорно също така, че товарен автомобил марка „Рено“, модел „Т 460.26“, с рег.№
******* е имал валидно сключена застраховка при ищеца за периода от 21.03.2017 г.
до 20.03.2018 г., както и че ремарке с рег.№ ******* е застраховано по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите от ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД за
периода от 17.03.2017 г. до 16.03.2018 г. Не се спори, че при км 19 + 200 във Федерална
Република Германия е настъпило ПТП между л.а. „Рено Еспейс“, с рег. № ******* и
т.а."Рено", модел "Т 460.26", с рег.№******* по вина на водача на товарния автомобил,
2
който поради наличието на строителна площадка в дясна пътна лента предприел
престрояване в лява лента на движение, като не пропуснал движещото се отляво МПС
„Рено Еспейс“, с рег. № *******, в резултат на което било увредено дясно странично
огледало на лекия автомобил, като съгласно неоспорената от страните САТЕ щетите
по увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като
размерът на същите е 672,32 евро. Безспорно между страните е също така, че ищцовото
дружество е одобрило и платило на увреденото лице сума в размер на 924,43 евро с
левова равностойност 1808,03 лв., включващо 672,31 евро обезщетение за увреденото
МПС, 200 евро посредническа такса и 52,12 евро разходи.
Основният спорен между страните, във връзка с който са всички наведени
доводи във възивната жалба, е как при причинени вреди от композиция, състояща се
от влекач и ремарке, когато влекачът и ремаркето са обект на застраховка „Гражданска
отговорност“ при различни застрахователи, се разпределя отговорността за
причинените вреди между тези застрахователи и съответно кое е приложимото право
при решаване на този въпрос предвид наличието на международен елемент –
причиняване на вредите в друга държава членка.
В решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14
се приема, че при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно
средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на
застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство,
срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно
чл. 7 от Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим І“), но ако правилата на деликтната
отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от
Регламент № 864/2007 (Регламент „Рим ІІ“ ) предвиждат разделяне на задължението за
поправяне на вредите, т. е. отговорност на собственика или държателя на ремаркето,
наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство
за възстановяване на вредите на пострадалото лице.
В тази връзка, първо следва да се определи чл. 4 и следващите от Регламент „Рим
ІІ“, а след това по чл. 7 от Регламент „Рим І“.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 ("Рим II") освен ако не е
предвидено друго в настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни
задължения, прозтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
В тази връзка, с оглед настъпване на увреждането в Германия, съобразно чл. 59 от
Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са
застраховани при различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в
съотношение, пропорционално на дяловете, които трябва да платят на застрахованото
лице съгласно съответния договор.
След като германско законодателство предвижда разделяне на отговорността
между влекач и ремарке, приложение намира Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим І).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от същия регламент, доколкото приложимото право не е
било избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на
държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Предвид
3
обичайното местопребиваване на влекача и ремаркето на територията на Република
България, именно в съответствие с българското законодателство подлежи на
определяне отговорността помежду им за причинените вреди.
Нормата на чл. 479, ал. 1 Кодекса на застраховането предвижда, че вреди,
нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се
е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с притежаването
и ползването на теглещото моторно превозно средство.
При съобразяване на обстоятелството, че застрахователното обезщетение изцяло
е изплатено от ищеца, при когото е застрахован влекачът, а също, че застрахователят
на ремаркето – ответникът, не носи отговорност за причинени вреди – чл. 479, ал. 1 КЗ,
ищецът не разполага с регресни права срещу другия делинквент или неговия
застраховател за възстановяване на половината от изплатеното обезщетение. Ето защо
и неоснователен се явява искът по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ за признаване за
установена дължимост на половината от стойността на изплатеното обезщетение, като
подлежаща на възстановяване в полза на суброгиралия се застраховател по
„Гражданска отговорност“.
С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло, а предявеният
от ищеца иск отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на въззивника следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер от 125 лв. /за д.т. и юрисконсултско
възнаграждение/ и 100 лв. за първоинстанционното производство /за юрисконсултско
възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20216035 от 25.11.2021 г., постановено по гр.д. №
16938/2021 г. на СРС, ГО, 25 състав, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“, ЕИК *******, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ЗАД „ОЗК-Застраховане“,
ЕИК *******, дължи на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 904,01 лв.,
представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
застрахователно събитие, настъпило на 29.08.2017 г. в Република Германия, на
автомагистрала А – 17 (гр. Дрезден – гр. Прага) при км 19 + 200, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.04.2020 г.
до окончателното плащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 11.05.2020 г. по ч.гр.д. № 16268/2020 г. по описа на СРС, 25 състав.
4
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК *******, разноски за въззивното производство
в размер от 125 лв., както и разноски за първоинстанционното производство в размер
от 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5