Определение по дело №53/2023 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 605 /14.06.2023 г., гр. Хасково

 

 

Административен съд – Хасково, Седми административен състав 

на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                            Председател: Петър Вунов            

 

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов административно дело № 53 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Н. Т. З., за допълване на постановеното по делото протоколно Определение № 537/19.05.2023 г., в частта за разноските, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по молбата - „Л.“ ЕООД, с който се иска тя да бъде оставена без уважение.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното от фактическа и правна страна:

Молбата е процесуално допустима, доколкото изхожда от надлежно легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок и е подадена пред компетентния за това съд, като по делото е представен списък на разноските от ответника (л. 20) до приключване на последното съдебно заседание.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 144, ал. 3 АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. 

Не се спори между страните, а и от материалите по делото се установява, че с влязло в сила протоколно Определение № 537/19.05.2023 г. е оставeна без разглеждане жалбата от „Л.“ ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-347-0114125/03.11.2022 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено на основание чл. 159, т. 8 АПК, като съдът не се е произнесъл по искането на ответника за разноски, въпреки че то е направено своевременно – със становището, съдържащо се в административната преписка по издаването на оспорения акт /л. 18/.

В случая не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като молбата от „Л.“ ЕООД за неговото прекратяване е обоснована със Заповед за отмяна на запечатване № ФК-ЗОЗ-62/12.05.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, издадена на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Приема се, че тази хипотеза не се приравнява на отмяна или на оттегляне на самата заповед, с която е наложена принудителна административна мярка, още по-малко на акт, който не подлежи на оспорване. Това е така, тъй като при прекратеното изпълнение на запечатване на обект, липсва констатирана незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ, а е налице промяна, настъпване на нови обстоятелства, които изискват изпълнението на мярката да бъде съобразено с актуалната фактическа обстановка. В този смисъл вж. Определение № 12465 от 07.12.2021 г. по адм. д. № 11847/2021 г. на ВАС, I о.

Ето защо и доколкото административният орган е бил представляван от юрисконсулт в съдебното производство следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Наличието на трудово правоотношение на юрисконсулта е неотносимо към правото на разноски, а и те се присъждат не в негова полза, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. В този смисъл вж. Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ВАС.

По тези съображения, с оглед изхода на спора и съгласно цитираната по-горе разпоредба на АПК, в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издател на акта, следва да се присъдят разноски, а именно сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 24 НЗПП и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът   

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА Определение № 537/19.05.2023 г., постановено по адм. д. № 53/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „К.“ № ***, представлявано от управителя Г.Х.Х., да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

 

/Петър Вунов/