О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр. София, 16.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6207 по
описа на съда за 2019 година, преразпределено
след отвод на предходния съдия-докладчик и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б.П.Б.АД
против Т.С.М., Д.М.М. и С.М.М., в качеството им на наследници на М.Й.М., упражнявал
дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ М.– М.М., кумулативно субективно и обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.
1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД за съществуването на парични вземания
по договор за банков кредит № 4 от 11.01.2005 г., удостоверени в заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по гр. дело № 14669/2008 г. по описа на СРС.
На ответниците са връчени съобщения по чл. 131 от ГПК
заедно с препис от исковата молба и доказателствата, като в едномесечния срок
от получаването им не е постъпил отговор.
При подготовката на делото за разглеждане на делото в
открито съдебно заседание съдът, съобразявайки наведените от страните доводи и
данните по приложеното заповедно производство, намира за установено следното:
Заповедното производство по гр. дело № 14669/2008 г. по
описа на СРС е образувано по подадено от Б.П.Б.АД заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу М.Й.М., упражнявал дейност като едноличен търговец
с фирма ЕТ М.– М.М., въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката
по договор за банков кредит № 4 от 11.01.2005 г., представляващо изпълнително
основание по чл. 417, т. 2 от ГПК. По така подаденото заявление е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
04.07.2008 г. срещу длъжника, като предвид допуснатото със заповедта предварително
изпълнение е издаден и изпълнителен лист от същата дата.
Издадената заповед за изпълнение, заедно с поканата за
доброволно изпълнение по изп. дело № 742/2008 г. по описа на ЧСИ Г.Г.с рег. №
767 и с район на действие ОС – Силистра, видно от приложения препис към писмо
от 22.10.2019 г. на съдебния изпълнител, е връчена на длъжника М.М. на 09.10.2008
г. В двуседмичния срок от връчването на заповедта за изпълнение съгласно чл.
414, ал. 2 от ГПК длъжникът М.М. не е подал възражение срещу нея, поради което
и по аргумент от чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК така
издадената срещу него заповед за изпълнение е влязла в сила.
Поради настъпилата във висящото изпълнително производство
смърт на длъжника М.М. принудителното изпълнение е продължило по отношение на
неговите наследници по закон (ответници по настоящото исково производство), видно
от постановление от 21.11.2016 г. на съдебния изпълнител. До тях съдебният изпълнител
е изпратил нови покани за доброволно изпълнение, които са им връчени съответно на
12.06.2017 г. и 21.06.2017 г.
На 21.06.2017 г. длъжниците по принудителното изпълнение
и ответници по настоящото исково производство са подали възражения срещу
заповедта за изпълнение, като въз основа на тях заповедният съд с разпореждане
от 25.03.2019 г. е дал на заявителя указания по чл. 415 от ГПК за предявяване
на установителни искове за вземанията, които са предявени от него в едномесечния
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Тъй като на общо основание исковият съд извършва преценка
на всички предпоставки за допустимост на иска, включително и за наличието на
подадено в срок възражение от длъжника, същият не е обвързан от преценката на
заповедния съд. Предвид изложеното и липсата на възражение от длъжника М.М., подадено
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, по аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК
заповедта за изпълнение за вземанията, предмет на установителните искове, е
влязла в сила.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
предявените установителни искове е наличието на правен интерес за ищеца. За
него съдът следи служебно въз основа на наведените от ищеца твърдения в
исковата молба и подаденото от ответника възражение по заповедното
производство, препятстващо влизането в сила на издадената заповед за изпълнение,
удостоверяваща паричните притезания, предмет на предявените установителни искове.
В разглеждания случай за ищеца Б.П.Б.АД не е налице
правен интерес от предявените искове. Правен интерес от предявените искове за процесните
вземания не е налице, тъй като липсва подадено в срок възражение от длъжника М.М.
срещу издадената заповед за изпълнение, удостоверяваща съдебно предявените в
настоящото исково производство притезания, което да препятства влизането в сила
на заповедта за изпълнение. Настъпилото универсално правоприемство на страната
на длъжника във висящото изпълнителното производство по изп. дело № 742/2008 г.
и връчването на неговите наследници на нови покани за доброволно изпълнение не
води до заличаване на правните последици от надлежното връчване на заповедта за
изпълнение и липсата на подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от
длъжника М.М., поради което подадените му от наследниците му по закон
възражения срещу заповедта за изпълнение не влияят върху стабилитета на същата.
Именно поради липсата на подадено от длъжника М.М. – наследодател на ответниците,
възражение относно удостоверените със заповедта за изпълнение парични притезания,
издадената заповед за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК е влязла в сила
по силата на закона – ех lege. Наличието на изпълнително
основание за предявените парични притезания – влязла в сила заповед за
изпълнение, респ. настъпването на стабилитет на последната, който преклудира възможността
за оспорването на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземанията към момента на влизането й в сила, водят до извод
за липсата на правен интерес за ищеца Б.П.Б.АД от предявените искове относно претендираните
с тях парични вземания, поради което производството по тях следва да бъде прекратено
и да бъде прогласено настъпилото по силата на закона влизане в сила на заповедта
за изпълнение.
С оглед на изложените правни съображения съдът намира, че
така предявените искове са процесуално недопустими, поради което и на основание
чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната,
а производството по делото - прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1
във вр. с чл. 130 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ВРЪЩА на основание чл. 140, ал. 1 във вр. с чл. 130 от ГПК
искова молба на Б.П.Б.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против
Т.С.М., Д.М.М. и С.М.М., в качеството им на наследници на М.Й.М., упражнявал
дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ М. – М.М., с предявени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 79, ал.
1 и чл. 92 от ЗЗД за съществуването на парични вземания по договор за банков
кредит № 4 от 11.01.2005 г., удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.07.2008 г., издадена
по гр. дело № 14669/2008 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав, поради липса на подадено
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от длъжника, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 6207/2019 г. по описа на СГС,
ГО, І-29 състав.
ПРОГЛАСЯВА настъпило съгласно чл. 416 от ГПК влизане в сила на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
04.07.2008 г., издадена по гр. дело № 14669/2008 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти
състав, поради липса на подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от
длъжника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се
връчи препис от него.
СЪДИЯ:
__________
Р.
Бошнакова